Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 14.06.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на четиринадесети
май две
хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1375 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 240 от ЗЗД,
разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Б.Ф.“ ООД чрез процесуалния си
представител твърди, че дружеството ищец било финансова институция по смисъла
на ЗКИ, вписано в регистъра на финансовите институции, воден от Б.Н.Б. (БНБ)
под номер BGR 00392. Ищецът предоставял потребителски кредити съгласно
изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за кредитните
институции, Закона за защита на потребителите, Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Наредба № 26 за финансовите институции, приета
от БНБ, както и съгласно изискванията на българското гражданство и търговско
законодателство. Кандидатстването за кредит се осъществявало или чрез подаване
на молба по телефон, или чрез попълване на електронна форма за регистрация –
заявление (молба) за отпускане на кредит, намираща се на WEB - страницата на
дружеството - www.******.bg. Договорът
за кредит с кредитополучателя се сключвал във формата на електронен документ и
правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
и Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). При
кандидатстване за отпускане на кредит по някой от посочените по-горе начини,
кандидат кредитополучателят попълвал/заявявал пълни и верни данни и
собственоръчно подписвал по реда на чл. 7.3, предоставените данни и своето
запознаване, съгласие и приемане на настоящите общи условия и индивидуалните
условия на договора за кредит. Съгласно чл. 5.27 от ОУ, договорът за кредит се
считал за сключен след изпращане от клиента и от поръчителите му (при
кандидатстване с опцията „С поръчители”) на кредитодателя
на съгласието за сключване на договора за кредит и съответните общи условия.
Отговорът, съдържащ съгласието на кредитополучателя за сключване на договора за
кредит, потвърждавал неговото желание за незабавното превеждане на кредита по
банковата му/й сметка или за теглене на каса в системата на Е.Р. Ответникът Д.Г.Г. кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез
сайта на дружеството, на адрес www.******.bg.
като предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване
на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние.
Заявката била подадена на 24.05.2018 г. в 17:44:06 на https://******.bg от IP: 149.62.205.32,
като била извършена регистрация с e-mail: ******@abv.bg. Съгласно общите условия на
дружеството, след като попълни заявката за кандидатстване, клиентът получавал
ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (CMC) на посочения от него
телефонен номер. Клиентът, кандидатстващ за кредита, потвърждавал заявката си
като въвеждал ПИН кода на заявката, след което следвало да натисне бутона
„Потвърди“, с натискането на който бутон попълнената заявка се изпращала за
разглеждане. В резултат на получената заявка било изпратено съобщение на
посочената електронна поща за потвърждение на договор, приложен стандартен
европейски формуляр (СЕФ) и общи условия (ОУ) на 25.05.2018 г. 19:33 часа. За
да подпише/сключи договора, потребителят следвало да натисне посочения в
електронното съобщение или CMC линк, като след това въведе избраната от него
парола за достъп, която представлявала електронен подпис на потребителя. С
въвеждането на паролата, потребителят изразявал своето съгласие за сключване на
договора, при посочените в него условия. На ответника биле изпратен CMC код за
потвърждение на посочения от него телефон, като същият потвърдил на 25.05.2018
г. 20:17:21 часа сключване на договора за кредит в размер на 1000 (хиляда)
лева. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга,
на ответника бил изпратен на посочената от него електронна поща, електронен
формат на договора за кредит от разстояние. Същият потвърдил, с избиране на
изпратения му от „Б.Ф.“ ООД линк за потвърждение, сключването на Договор за
потребителски кредит № ******/25.05.2018 г., както и получаването на общите
условия, неразделна част от сключения договор и стандартния европейски формуляр
(СЕФ), и желаната сума му била изплатена на каса на лицензирания оператор за
парични преводи Е.Р.. Видно от Разписка за извършено плащане номер **************от
дата: 25.05.2018 20:27 ч. кредитополучателят получил лично сумата на каса на Е.Р.,
което било удостоверено с предоставяне на личната му карта на служител на
касата и потвърждаване на самоличността му. Съгласно чл. 2 от раздел 2 на
договора кредитополучателят следвало да върне кредита на 12 равни двуседмични
вноски, падежните дати на вноските били уговорени в погасителен план към
сключения договор, представляващ неразделна част от него. Съгласно уговорките
между страните, при предоставяне на сума на кредита в размер на 1000 лева, се дължало
за връщане по кредита общо дължима сума по кредита (главница + лихва) за един
лихвен период: 1094.29 лева (хиляда деветдесет и четири лева и двадесет и девет
стотинки), която сума била сбор от главница + лихва за един лихвен период, т.е.
уговорената между страните договорна (възнаградителна) лихва за срока на
договора била 94.29 лева (деветдесет и четири лева и двадесет и девет
стотинки). Ищецът претендира по-малката сума от 63.85 лева, посочена в
заявлението, тъй като съгласно погасителния план и отчетени частични плащания
сумата била редуцирана и търси само неплатената разлика. При неизпълнение на
задължението по Раздел IV от Договора за кредит от страна на длъжника - а
именно: да осигури поръчител, отговарящ на условията на чл. 3 от договора,
страните са се съгласили, че това ще причини вреди на кредитора и ще се дължи и
неустойка, като в този случай общо дължима сума по кредита (главница+лихва+
неустойка), когато не е осигурен поръчител, възлизала на 1934.29 лева (хиляда
деветстотин тридесет и четири лева и двадесет и девет стотинки), т.е.
уговорената между страните неустойка се начислява за всеки конкретен период за
срока на договора – (по 70 (седемдесет) лева). Неустойката била в размер на
0,5% (нула цяло и пет процента) дневно върху усвоената сума на кредита за всеки
ден, за който кредитът бил без обезпечение, за целия срок на договора за
кредит. Неустойката се дължала само за периоди, в които кредитът бил без
обезпечение. В случай, че кредитополучателят представел обезпечение след
изтичането на срока за обезпечение, неустойката се начислява само за срока, за
който кредитът бил без обезпечение. Страните се съгласили, че размерът на
неустойката е договорен в индивидуални преговори между тях и същият отразява
напълно постигнатите договорки, както и че договореният размер не е прекомерен.
За периода на договора ответника не изпълнил задължението си да осигури
поръчител, поради което към задължението му била начислена неустойка за периода
08.06.2018 г. до 09.11.2018 г., в размер на 840 (осемстотин и четиридесет)
лева. В заявлението ищецът посочил за търсена неустойка сумата от 700 лева, тъй
като били отчетени частични плащания от длъжника, с които била погасена част от
неустойката. Съгласно Договора и Общите условия, погасителните вноски покривали
компонентите на задължението в последователност наказателна (мораторна) лихва, неустойка, договорна лихва, главница. Кредитополучателят
просрочил повече от две вноски, не погасил дължимите суми и изпаднал в забава,
като съгласно клаузите на договора и чл. 10.3 от Общите условия на „Б.Ф.“ ООД
се дължала законната лихва за всеки ден забава (ОЛП +10%), ведно с всички
разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането. Поради липсата
на плащане, просроченото задължение било възложено на колектор чрез сключен
между страните договор за събиране на просрочени вземания, като лицето следвало
да посредничи и осъществи комуникация с длъжника по всички позволени от закона
средства, за да го стимулира да плаща задължението си. Въпреки многократните
позвънявания по телефона, обаждания до работодателя на длъжника и посоченото
лице за контакт, не последвало изпълнение на задължението и ответникът
продължил да трупа дни просрочие, респективно мораторни лихви по своето задължение. Във връзка с
извършените разходи бил съставен протокол за извършени услуги по извънсъдебно
събиране на просрочените вземания от ответника, а съгласно чл. 8.2.7. от ОУ, в
случай на забава в плащането на дължима погасителна вноска от страна на
кредитополучателя, както и в случаи на частично плащане на погасителна вноска,
да предприеме всякакви необходими действия за извънсъдебно и/или съдебно
събиране на вземанията си, като разноските за това ще бъдат за сметка на
кредитополучателя. В конкретния случай сторените разходи били в размер на общо
1167.97 лева (хиляда сто шестдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки)
- разходи за събиране, видно от раздел чл. 6 от сключения договор с колектора,
а законната лихва за забава върху просрочените суми за периода от
06.07.2018-29.05.2019г. възлизала на 62.78 лева (шестдесет и два лева и
седемдесет и осем стотинки). Неизпълнението на задължението на ответника да
върне в срок получената сума дало повод на ищеца да предяви правата си пред
съд, като депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение. Общата
стойност на непогасеното задължение към датата на депозиране на заявлението -
845.97 лева по предоставения кредит все още не била погасена. Във връзка с
подадено възражение от длъжника само срещу неустойката, таксите разходи, както
и адвокатското възнаграждение предявявава настоящия установителен иск по отношение на оспорените суми. Не било
подадено възражение, че се дължат договорната и мораторната
лихва. В тази връзка подчертава, че длъжникът се съгласил при подписването на
договора, че съгласно чл. 8.2.7. от ОУ в случай на забава в плащането на
дължима Погасителна вноска от страна на кредитополучателя, както и в случай на
частично плащане на погасителна вноска, ако кредиторът предприеме всякакви
необходими действия за извънсъдебно и/или съдебно събиране на вземанията си,
разноските за това ще бъдат за сметка на кредитополучателя. Неоснователни били
възраженията, че процесните суми липсват по договор. Те се начислявали на
определени периоди с оглед поведението на длъжника (дали плаща или не) и за тях
представя необходимите документи. Възраженията за прекомерност на разноските,
счита също за неоснователни, тъй като били претендирани
минималните им размери.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че Д.Г.Г. с ЕГН ********** ***
дължи на „Б.Ф.“ ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, ж.
к. „М.Л.“, к-с „Б.“ бл. ***, партер, със законни представители П.С.Д. и М.П.В.Д.:
сумата от 845.97 лева (осемстотин четиридесет и пет лева и деветдесет и седем
стотинки) – главница, дължима по договор за потребителски кредит „****** на
вноски” № ******/25.05.2018 г.; сумата от 63.85 лева (шестдесет и три лева и
осемдесет и пет стотинки) – договорна лихва за периода 22.06.2018 г. –
09.11.2018 г.; сумата от 62.78 лева (шестдесет и два лева и седемдесет и осем
стотинки) – мораторна лихва за периода 06.07.2018 г.
– 29.05.2019 г.; сумата от 700 (седемстотин) лева – неустойка за неизпълнение
на задължение по раздел IV от договора за кредит; сумата от 402.97 лева
(четиристотин и два лева и деветдесет и седем стотинки) – разходи за събиране
за периода 21.12.2018 г. – 14.02.2019 г.; сумата от 500 (петстотин) лева –
разходи за събиране за периода 15.02.2019 г. – 10.04.2019 г.; сумата от 265.00
лева (двеста шестдесет и пет лева ) – разходи за събиране за периода 15.02.2019
г. – 10.04.2019 г.; ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 11.07.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е била издадена Заповед
№ 575 от 16.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
допълнена с определение № 567 от 18.08.2020 г. по ЧГрД
№ 1048/2019 г. по описа на КрлРС.
Претендира за разноските в исковото и
заповедното производство.
Ответникът Д.Г.Г.
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че претендираната
лихва в размер на 700 лева, начислена за период по-малък от 5 месеца
представлявала 250% на годишна база и противоречала на закона за лихвите.
Твърди, че не бил уведомен за подобни такси, и ако ги има в договора, те
представлявали неравноправни клаузи.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На 25.05.2018 г. между ищецът от една
страна, в качеството му на кредитор и ответника от друга, в качеството му на
кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит „****** на
вноски“ № ******/25.05.2018 г. Съгласно уговореното в раздел І, чл.2 ищецът се
е задължил да предостави на ответника парична сума в размер на 1000 лева срещу
заплащане на уговорените между страните лихви и която ответникът се е задължил
да върне със заплащане на лихвата по начина и в сроковете, посочени в клаузите
на договора. В раздел ІІ, чл. 2 е уговорено, че кредитополучателят се задължава
да върне кредита на 12 равни двуседмични вноски съгласно уговорен погасителен
план. Уговорено е главницата да се предостави на кредитополучателя чрез теглене
на каса в системата на „И.“ АД (раздел ІІ, чл.3). В Раздел ІV страните са
уговорили обезпечения по сключения договор, както следва: в чл. 2 е уговорено в
срок от един ден от получаване на сумата по договора, кредитополучателят да
осигури поръчител, който да отговаря на изискванията по чл. 3 от същия раздел; в
чл. 4 е уговорено, че при неизпълнение на задължението по този раздел,
кредитополучателят дължи неустойка като обезщетение, която се изчислява в
размер на 0.5% дневно върху усвоената сума от кредита, за всеки ден, през който
кредитът е без обезпечение и за целия срок на договора; в чл.5 страните по
договора се съгласили, че размерът на неустойката е договорен в индивидуални
преговори между тях и същият отразява напълно постигнатите договорки, както и
че договореният размер не е прекомерен. В раздел V, чл.1 от договора е
уговорено, че при забава в плащането от страна на кредитополучателя, на ищеца
се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден забава (ОЛП
+10%), ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на
вземането. Съгласно чл. 8.2.7. от ОУ, в случай на забава в плащането на дължима
погасителна вноска от страна на кредитополучателя, както и в случаи на частично
плащане на погасителна вноска, кредиторът има да предприеме всякакви необходими
действия за извънсъдебно и/или съдебно събиране на вземанията си, като
разноските за това ще бъдат за сметка на кредитополучателя. В погасителния план
са уговорени следните дължими суми по договора: сума по кредита – 1000 лева;
общо дължима сума по кредита (главница+лихва за един
лихвен период): 1094.29 лева; общо дължима сума по кредита (главница+лихва+неустойка)
когато не е осигурен поръчител: 1934.29 лева; срок на кредита: 24 седмици.
Посочено е също, че годишния лихвен процент е в размер на 41%, а ГПР – 49.65%.
В погадителния план са уговорени 12 падежни дати,
като за единадесет от тях са уговорени равни погасителни вноски – всяка в
размер на 162.22 лева (включваща и неустойка в размер на 70 лева за всяка
вноска, а дванадесетата вноска е в размер на 149.87 лева. В погасителния план е
уговорен и размерът на вноските без неустойка, като единадесет от тях са равни
и в размер на 92.22 лева, а дванадесетата е в размер на 79.87 лева. По делото е
представена разписка за извършено плащане, от която се установява, че в полза
на ответника е направен превод в размер на 1000 лева на дата 25.05.2018 г. По
делото са представени и не се спори, че на ответника са предоставени стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и
общи условия към договор за потребителски кредит. Представен е по делото
договор за събиране на просрочени вземания от 10.01.2019 г., сключен между
ищеца в качеството си на възложител и физическо лице, в качеството му на
изпълнител, по силата на който ищецът възложил на изпълнителя срещу
възнаграждение да организира и извършва събирането на вземания спрямо
ответника, по начини посочени в договора. Посочено е, че комисионното
възнаграждение на изпълнителя се определя в размер на 1167.97 лева. В договора
не е посочено уговореният размер за които вземания на ищеца се отнася,
произтичат ли същите само от процесния договор за
кредит, или са налице и други вземания на ищеца спрямо ответника. Представено е
преводно нареждане от 25.02.2019 г. в полза на изпълнителя, в което като
основание за плащане е посочено единствено граждански договор. За вземанията си
по процесния договор ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК. По образуваното ЧгрД № 1048/2019
г. е била издадена заповед и определение за допълване на заповед по реда на чл.
250 от ГПК за процесните суми. Срещу издадената заповед за изпълнение в срок е
постъпило възражение от длъжника.
При така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Твърди се и не се спори, че процесният договор за кредит е сключен от разстояние,
поради което приложими към него са нормите на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
Облигационната връзка между страните е
безспорна, ответникът не оспорва съществуването й, нито изпълнението на
задължението на ищеца му предостави договорената сума съгласно сключения
договор. Същият е реален и е породил правни последици, доколкото ищецът е
доказал изпълнение на задълженията си при условията на пълно и главно
доказване. Размерът на задължението за неизплатена главница по договора не е
оспорено. Ответникът не сочи да е погасил това задължение, нито оспорва
твърденията, че е преустановил плащането на погасителните вноски по договора.
Тъй като с получаване на сумата по
договора, за ответника е възникнало задължение да плати, то искът за присъждане
на дължимата главница се явява основателен и доказан в пълния му предявен
размер, поради което съдът го уважава.
Ответникът не спори и по задължението си да
плати обезщетение за забавено плащане, доколкото не оспорва твърденията на
ищеца, че е преустановил плащанията по договора. В този смисъл основателен се
явява и искът за признаване установено, че дължи сумите в размер на 63.85 лева,
представляваща договорна лихва и сумата от 62.78 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва.
Ответникът прави възражение за
неравноправни клаузи в частта, относно договорените лихви, неустойки и такси
(разходи за събиране на вземането).
Съдът е задължен служебно да следи за
наличието на неравноправни и нищожни клаузи в договор, сключен с потребител,
какъвто безспорно е настоящия договор за потребителски кредит. Това задължение
на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се
осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и
интересите на потребителите. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК са
изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл.
22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен. В случая съдът приема, че е нарушено изискването по
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като макар да е посочен годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, не се установи (при
доказателствена тежест на ищеца) дали в посочения процент са включени като
разход сумите за уговорената неустойка и сумите по разходи за събиране на
вземането, които не са посочени като размер или процент в договора, както и
дали тази сума не надвишава петкратния размер на законната лихва. Сумата за
неустойка е начислена в погасителния план за платима на падеж, но в общия
размер не са посочени разходите за извънсъдебно вземане, с което пряко се нарушава изискването на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде
по-голям от петкратния размер на законната лихва. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Отделно от това следва да се
посочи, че уговорената неустойка е за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди (няма данни за ищеца
да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение), при което е пример
за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване и същата е нищожна, на основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД, в какъвто смисъл е и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г. на
ОСТК, приемащо, че нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза
за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля и разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 от ЗПК, доколкото с процесната клауза за
неустойка в полза на ищеца се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение –
непредоставено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. С клаузата за
неустойка, съгласно която, в случай, че заемателят
(потребителят) в срок до един ден от получаване на заемната сума не осигури
действието на трето физическо лице (поръчител, солидарен длъжник) изразяващо се
в поемането на солидарно задължение в полза на ищеца, за връщане на всички
погасителни вноски, лихви, такси, разходи и неустойки по сключения индивидуален
договор за кредит, на практика се прехвърля риска на задълженията на
финансовата институция за предварителната оценка на неплатежоспобността
на длъжника, вменена с нормата на чл. 16 от ЗПК в задължение на кредитодателя, върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията му. От член 8, параграф 1 от Директива
2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на
договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността
на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се
направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се
посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки
следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и
да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в
които те не процедират по този начин. Преддоговорното
задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от
съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на
пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като
необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно
равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл параграф
40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело C565/12 на четвърти състав на СЕС. С
тази клауза на практика се осъществява следното: първо се отпуска кредит, а в
последствие се иска обезпечение, което е в директно противоречие с целта на
директивата да се предотврати безотговорното кредитиране. Косвено вредите,
чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде
събрано. На практика така се стига до кумулирана
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което
е недопустимо. При това тези вреди са самопричинени,
тъй като, ако има предварителна оценка, че е нужно обезпечение, за да се
отпусне кредитът, той не би трябвало да се отпусне преди да се предостави
обезпечението. В случая това изискване не е спазено и от неизпълнение на това
задължение за предварителна оценка финансовата институция не може да черпи
права за себе си, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната
неустойка. поради изложеното, претенцията на ищеца за признаване за установено,
че ответникът му дължи неустойка в размер на 700 лева за неизпълнение на
задълженията по раздел ІV от договора за кредит следва да се отхвърли като
неоснователна.
Относно претенцията за установяване
съществуването на вземане за разходи за извънсъдебно събиране на задължението в
общ размер на 1167.97 лева (сумата от 402.97 лева (четиристотин и два лева и
деветдесет и седем стотинки) – разходи за събиране за периода 21.12.2018 г. –
14.02.2019 г.; сумата от 500 (петстотин) лева – разходи за събиране за периода
15.02.2019 г. – 10.04.2019 г.; сумата от 265.00 лева (двеста шестдесет и пет
лева ) – разходи за събиране за периода 15.02.2019 г. – 10.04.2019 г.) Към
исковата молба е представен договор за събиране на просрочени задължения,
сключен между ищеца и трето, физическо лице, с предмет събиране на вземания
спрямо ответника. Не става ясно дали те касаят процесния
договор и в какъв размер са. Представеното преводно нареждане в полза на това
лице не съответства по размер на уговореното с него възнаграждение, т.е. ищецът
не е доказал, че е направил разходи именно по този договор, нито е представил
документация, касаеща отчета на изпълнителя във
връзка с настоящия договор.
В Част ІІІ, т. 4. 6 от преддоговорната
информация в стандартния европейски формуляр е посочено, че при забава в
плащането на погасителна вноска, потребителят дължи обезщетение за забава,
заедно с всички разноски за извънсъдебно и/или съдебно събиране на вземането.
Разноските се определят от конкретния предприет от кредитора способ, като при
наемане на трети лица (експерти, адвокати, дружества за събиране на вземания),
размерът им според прогнозна стойност може да достигне до 25% от събраните суми
с ДДС. Такава уговорка в приложения индивидуален договор липсва. В него е
уговорено единствено, че кредиторът има право да провежда с кредитополучателя
всякаква кореспонденция, вкл. чрез трети лица, да провежда с него телефонни
разговори, да му изпраща електронни съобщения писма и да разлепя стикери, в
случай, че последният не изпълни което и да е от задълженията си по договора,
като по този начин го уведоми за неизпълнението на договорните му задължения –
раздел V, т. 1 и 4, 5. В същия смисъл е и чл. 10. 3 от ОУ, съобразно която при
забава в плащането на една или повече погасителни вноски, кредиторът освен
наказателната лихва за забава има право и на разходите за телекомуникационни
услуги, писма и/или други дейности, съобщения и провеждане на телефонни
разговори с длъжника при забава в плащанията на всяка от уговорените вноски. За
прецизност съдът следва да посочи, че дори да се приеме, че кредитополучателят
по някакъв начин се е съгласил с тази клауза, видимо, размерът на задълженията
на ищеца към момента на подаване на заявлението без начислените такси по
събиране на вземането, е такъв (дори в пълния уговорен размер), че сумата от
1167.97 лева, представлява повече от 50% от общия размер на договореното
задължение по договора. По делото не са представени доказателства дали
ангажираното трето лице е събрало някакви суми, в какъв размер и дали
възнаграждението му не надвишава посочените 25% в стандартния европейски
формуляр.
Разпоредбите на чл. 10а от ЗПК дават
възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и
комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с
договора. Изпращането и връчването на напомнителни
писма или покани, телефонни разговори и др. обаче не представляват допълнителни
услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. По
своята същност това са действия, целящи осигуряване на изпълнението,
включително и по принудителен път, на задълженията на потребителя по договора.
Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията
между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре
договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за
дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично
забранено с нормата на чл. 10а ал. 2 ЗПК, обуславящо нищожността на подобна
клауза на основание чл. 26 ал. 1, пр. първо от ЗЗД. Освен това в случая не е
ясно въз основа на коя точно уговорка по договора или ОУ е начислена сумата от
1 167.97 лева, като същата е
уговорена в противоречие с добрите нрави, поради което е нищожна и на основание
чл. 26 ал. 1 пр. ІІІ-то от ЗЗД. Съдът намира, че процесния
договор за потребителски кредит е недействителен и поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не е налице
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР).
Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Тоест, в посочената величина (представлявайки общ израз на всичко
дължимо по кредита) следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е
недопустимо.
Поради изложеното съдът приема за
неравноправни, и в този смисъл нищожни на основание чл. 26 ал.1, пред.1 от ЗЗД
във вр. с чл.143, т.10 и т.12 и чл.146 от ЗЗП
разпоредби от договор за потребителски кредит „****** на вноски“ № ******/25.05.2018
г., както следва: от чл. 2 до член 7 от раздел ІV; чл. 7, т.1 до12 включително
от раздел V.
ОТНОСНО разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските
в настоящото производство съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е
реализирал разноски в исковото производство в размер на 572.61 лева, от които
за държавна такса в размер на 243.19 лева и за адвокатско възнаграждение в
размер на 329.42 лева. Съразмерно с уважената част от иска на ищеца се следват
разноски в размер на 196.06 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивната част на
тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния
иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и
за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада.
Следва да се осъди ответника да заплати на
ищеца направените разноски по ЧГрД № 1048/2019 г.
съразмерно с установеното вземане. Ищецът е реализирал разноски в заповедното
производство в общ размер на 386.23 лева, от които за държавна такса за
заплатени 56.81 лева и за и за адвокатско възнаграждение в размер на 329.42
лева. Съразмерно с установената част от задължението на ищеца се следват
разноски в размер на 132.24 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.
124, ал.1 от ГПК, че Д.Г.Г. с ЕГН ********** ***
дължи на „Б.Ф.“ ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, ж.
к. „М.Л.“, к-с „Б.“ бл. ***, партер, със законни представители П.С.Д. и М.П.В.Д.:
сумата от 845.97 лева (осемстотин четиридесет и пет лева и деветдесет и седем
стотинки) – главница, дължима по договор за потребителски кредит „****** на
вноски” № ****** ОТ 25.05.2018 г.; сумата от 63.85 лева (шестдесет и три лева и
осемдесет и пет стотинки) – договорна лихва за периода 22.06.2018 г. –
09.11.2018 г.; сумата от 62.78 лева (шестдесет и два лева и седемдесет и осем
стотинки) – мораторна лихва за периода 06.07.2018 г.
– 29.05.2019 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 11.07.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е била издадена Заповед № 575 от
16.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, допълнена
с определение № 567 от 18.08.2020 г. по ЧГрД №
1048/2019 г. по описа на КрлРС, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за сумата от 700 (седемстотин) лева – неустойка за неизпълнение на
задължение по раздел IV от договора за кредит; за сумата от 402.97 лева
(четиристотин и два лева и деветдесет и седем стотинки) – разходи за събиране
за периода 21.12.2018 г. – 14.02.2019 г.; за сумата от 500 (петстотин) лева –
разходи за събиране за периода 15.02.2019 г. – 10.04.2019 г. и за сумата от
265.00 лева (двеста шестдесет и пет лева ) – разходи за събиране за периода
15.02.2019 г. – 10.04.2019 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
Д.Г.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на „Б.Ф.“ ООД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „М.Л.“, к-с „Б.“ бл. ***, партер,
със законни представители П.С.Д. и М.П.В.Д. деловодни разноски в исковото
производство в размер на 196.06 лева и разноски по ЧГрД
№ 1048/2019 г.- по описа на КрлРС в размер на 132.24
лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Ш.