В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Стоянов Милушев | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №40/28.02.2013год., постановена по Н.ч.х.дело №1118/2012 год., Кърджалийският районен съд е признал М. А. М., с ЕГН- *, за виновен в това, че на 19.08.2012 год., в С. К., община К., нанесъл удари по тялото на А. О. А., ЕГН- *, от с. Д. К., О., с което му причинил лека телесна повреда, изразила се в болка и страдание без разстройство на здравето- престъпление по чл.130, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 1 200 лева.Осъдил е М. М., да заплати на А. О. А., ЕГН- *, от с. Д. К., О., сумата 800 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.08.2012 год. до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 512 лева, като е отхвърлил гражданския иск за разликата и до пълния му предявен размер от 4 000 лева, като неоснователен.Осъдил е М. М., да заплати по сметка на Кърджалийски районен съд държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск в размер на 50 лв. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия М. ╠.,който чрез защитника си, А.Б. обжалва същата,като необоснована по смисъла на чл. 313 от НПК-неправилна,незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон.Моли съда да отмени присъдата, като постанови нова такава, с която да признае подсъдимият за невиновен по повдигнатото обвинение и отхвърли изцяло предявеният граждански иск.В съдебно заседание защитника поддържа жалбата. Въззиваемият А. О. А., чрез повереника си,А.Л.Б. оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционната присъда. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното: Жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 19.08.2012г. след обяд,тъжителя А. А. в С. К., О. , управлявал собствения си лек автомобил марка „Ф. Д.” с рег.№ * **** **.Движел по улица в селото, като маршрута му минавал покрай къщата на неговия съсед- подсъдимия М. А. М.. Покрай дома на последния, тъжителя намалил скоростта си на движение, тъй като от дясната страна на улицата, в посоката, в която се движел, имало паркиран лек автомобил, от който значително се стеснявало пътното платно. А. А. започнал да се размина с паркирания автомобил, преминавайки близо до оградата на подсъдимия. Подсъдимият М. М. видял това и отворил желязната входна врата на двора си, при което тъжителят блъснал с лявата предна част на л.а. „Ф. Д.” с рег.№ * **** ** отварящата се желязна порта. В резултат на сблъсъка, входната врата рикоширала и ударила подс. М. в главата, в областта на челото. Вследствие на удара, той паднал на земята, потекла му кръв от челото. Помощ на М. М. оказали неговите близки, които същия ден празнували в дома му религиозния празник „Байрям”, а именно свидетелите Н. Х., Н. С. и Х. С. Междувременно, в следствие на удара в металната врата, тъжителят А. А. изпуснал волана на управляваното от него МПС и ударил леко лявата част на паркирания автомобил. А. спрял няколко метра след това, за да види какви са последиците. Между подсъдимият М. и тъжителя възникнал конфликт във връзка със случилото се, при който първият нанесъл удари по главата и тялото на А. А., в следствие на което той паднал на земята. А. А. започнал да вика, при което му се притекли на помощ дъщеря му Н. А. О. и зет му Д. А. Х., и тъжителят успял да избяга. След подаден сигнал на тел.112 на мястото на инцидента пристигнали полицейски служители, сред които св. М. Г., които извършили проверка по случая. А. А. не бил установен на адреса си. Същият се явил на следващия ден пред контролния орган и му бил съставен АУАН №2267/20.08.2012г. и Протокол за ПТП. Видно от Съдебномедицинско удостоверение № 170/2012 год., издадено на 20.08.2012г., на А. А., е било установено: Кръвонасядане и охлузвания на кожата на лицето, главата и крайниците. Според същото били причинени следните увреждания: В лявата половина на теменната област на главата- охлузване на кожата с размери 1,5/1 см., покрито от тъмночервена корица, разположена над нивото на околната здрава кожа; във външната половина на горния клепач на лявото око-синкаво-мораво кръвонасядане с размери 3/1,5 см.; във външната половина от видимата част на лявата очна ябълка-ясно червено кръвонасядане; по задната повърхност на дясната ръка, в областта на лакътната става-няколко охлузвания на кожата с тъмночервен цвят и размери до 1/1,5 см., разположени на обща площ 6/5 см. и леко над нивото на околната здрава кожа; по задната повърхност на лявата ръка,в областта на лъкетната става-охлузване на кожата с размери 2/1 см.; по предната повърхност на левия крак, в областта на колянната става-тъмночервено охлузване на кожата с размери 5/4 см., разположено леко над нивото на околната здрава кожа; в областта на дясната коленна става-охлузване на кожата с размери 2/1 см. Видно от заключението в съдебно- медицинското удостоверение, описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да е възникнало така, както съобщавал освидетелстваният. Било причинено болка и страдание. Видно от Съдебно- медицинското удостоверение №169/2012г., издадено на 20.08.2012г. на М. М. е било ус‗ановено: в долната централна част на челото вертикално разположена цепковидна рана с неравни ръбове и дължина 2 см. Видно от заключението в съдебно- медицинското удостоверение, описаните увреждания- разкъсно контузна рана на челото е получена при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да е възникнало така, както съобщавал освидетелстваният. Било причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. Съдът е възприел тази фактическа обстановка,въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства,като е приел,че показания на полицейския служител св. М. Г. са напълно безпристрастни.Показанията на първата група свидетели- близките на тъжителя- Н. О. /негова дъщеря/ и Д. Х. /зет/,са кредитирани от съда като последователни, логически издържани и като цяло непротиворечиви, при отчитане на индиция за заинтересованост.Частично са кредитирани показанията на втората група свидетели- близките на подсъдимия- Н. Х. /майка на подсъдимия/, Н. С. /леля на подсъдимия/ и Х. С. /зет на подсъдимия/, също при отчитане на индиция за заинтересованост,също частично са кредитирани и обясненията на самия подсъдим М. М..Всички те са съпоставени с останалите доказателства по делото и е направен пълен,задълбочен и обоснован анализ. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимия М. М., е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.2 от НК, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови присъдата си, съдът е извършил цялостен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия,който е увредил телесната неприкосновеност на тъжителя, причинявайки му лека телесна повреда, изразила се в болка и страдание без разстройство на здравето. Налице е вредоносния резултат от деянието – причинена лека телесна повреда на тъжителя по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК. От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината – пряк умисъл: подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът се обективира в поведението му – от броя, силата и насоката на ударите, при което всеки от тях, с оглед нивото на физическото си и психическо развитие, е съзнавал и целял неминуемото настъпване на вредоносния резултат. При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, с обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен, като при условията на чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба”. Правилно и в съответствие със закона, първоинстанционния съд е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК по отношение на подсъдимия за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е така, тъй като за извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години и алтернативно - наказание „пробация”. Налице са и останалите предпоставки за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК - подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да не са възстановени. А ¨ом са налице предпоставките на чл. 78а от НК, то приложението на посочената законова разпоредба за извършено от пълнолетно лице престъпление е задължително и няма алтернатива. При определяне размера на административното наказание „глоба” съдът е взел предвид степента на обществена опасност на деянието- типична за този вид престъпления, обществената опасност на дееца- ниска, предвид добрите му характеристични данни и материално положение, и отчитайки причинената му болка от удара в резултат на рикошета на входната врата, блъсната от тъжителя, както и липсата на отегчаващи отговорността и вината обстоятелства правилно е приел, че следва бъде наложено административно наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелство , близо до минималния предвиден в закона размер, а именно наказание “глоба” в размер на 1200 лв.Настоящата инстанция намира, че така наложеното на подсъдимия наказание по вид и размер напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като същите са достатъчни за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в частта й, с която е осъден подсъдимия да заплати на тъжителя обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, в размер на 800 лв., като е отхвърлен предявения от тъжителя против подсъдимия граждански иск за претърпените от престъплението неимуществени вреди, за разликата над 800 лв. до пълния му размер от 4 000 лв., като неоснователен и недоказан. При определяне на дължимото обезщетение на тъжителя за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 800 лв., първоинстанционния съд е спазил установения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за възмездяване на вредите по справедливост. Ето защо, настоящата инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че така присъденото на тъжителя обезщетение е в пълна мяра необходимо и достатъчно да възмезди причинените му от престъплението неимуществени вреди, като не са налице условия за неговото намаляване. Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимия М. М. наказание не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда №40/28.02.2013год., постановена по Н.ч.х.дело №1118/2012 год., Кърджалийският районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |