Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 17.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д.
№151/2021г. по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение № 91/12.08.2021г., постановено по н.а.х.д. №
419/2021г., Ловешки районен съд, осми наказателен състав е отменил като
незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 83/2020г. от 07.04.2021г. на
Заместник-директора на ТД „Дунавска” към Агенция Митници, с което на „Винал“ АД
с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс
Баучър” №116, ет.1, ап.1, представлявано от Р.П.Ц., на основание чл.112, ал.1 във
връзка с чл.84, ал.1, т.1, ал.2, ал.3 и ал.7, т.1 от Закон за акцизите и
данъчните складове (ЗАДС) и чл.80, ал.5 от Правилника за прилагане на Закона за
акцизите и данъчните складове (ППЗАДС) и чл.128, ал.2 от ЗАДС са наложени
следните административни наказания: имуществена санкция в размер на 500 лева за неначисляване на акциз в
размер на 17,56 лева, представляващо нарушение на чл.112, ал.1 от ЗАДС; имуществена
санкция в размер на 37 290 лева за
неначисляване на акциз в размер на 18 645 лева, представляващо нарушение на чл.112,
ал.1 от ЗАДС; имуществена
санкция в размер на 500 лева за
неначисляване на акциз в размер на 43,82 лева, представляващо нарушение на
чл.112, ал.1 от ЗАДС; имуществена санкция в размер на 22 532,22 лева
за неначисляване на акциз в размер на 11 266,11 лева, представляващо
нарушение на чл.112, ал.1 от ЗАДС; имуществена санкция в размер на 500 лева за
неначисляване на акциз в размер на 4,40 лева за
Постановеното решение е обжалвано в законния срок с
касационна жалба от надлежно легитимирано лице – ТД Митница Русе (бивша ТД „Дунавска”)
към Агенция Митници, страна по н.а.х.д. № 419/2021г. по описа на Ловешки РС.
В касационната жалба се претендира, че решението на
районния съд е незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните
правила, за което се излагат съответни доводи. Оспорва се изводът на съда относно
несъставомерността на деянието от обективна страна. Претендира се отмяна на
решението на РС Ловеч и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява и не ангажира становище.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от упълномощен адвокат, който оспорва жалбата и излага съображения
по същество на спора, включително и в писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че в периода от
11.02.2020г. до 29.07.2020г. от служители на Агенция „Митници” била извършена
проверка на данъчен склад, находящ се на адрес: гр. Ловеч, общ. Ловеч, ул. *,
управляван от „Винал” АД, във връзка с прекратяване на Лиценз №128/27.06.2006г.
за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки,
като е извършена съпоставка на водената от дружеството материална отчетност
съгласно разпоредбата на чл.73 от ППЗАДС с водения регистър „Дневник на складовата
наличност“ (ДСН), предвид разпоредбата на чл.76 от ППЗАДС за периода от
09.08.2006г. (дата на връчване на лиценза) до датата на връчване на Решение
№Р-142/11.02.2020г. на директора на Агенция „Митници“ за прекратяване
действието на лиценза. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол
за извършена проверка по делегация № BG004000-B0005800-PK8-ПП 16/29.07.2020г.
При извършена съпоставка на данните от водения
регистър ДСН, регистрираните електронни акцизни данъчни документи (е-АДД) в
„Българска акцизна централизирана информационна система“ (БАЦИС), счетоводната
отчетност на дружеството и проследяване на записите за движение на готовата
продукция във водения Дневник № 4 „За бутилирано производство, заприходена и
реализирана продукция“ съгласно чл.150 от Закон за виното и спиртните напитки
(ЗВСН) било установено следното:
За данъчен
период 01.11.2018г. - 30.11.2018г. като изведени (освободени за потребление) са
посочени
За данъчен период 01.03.2019г. - 31.03.2019г. е установена
липса на
За данъчен период 01.05.2019г. - 31.05.2019г. е установено,
че лицензираният складодържател не е отразил в регистър „Дневник на складовата
наличност“ и в счетоводната си отчетност
За данъчен период 01.09.2019г.
- 30.09.2019г. е установена в регистър
„Дневник на складовата наличност“ и в счетоводната отчетност на дружеството разлика
от
За данъчен период 01.10.2019г.
- 31.10.2019г. е установена липса на 1
бр. бутилка с вместимост
3a данъчен
период 01.12.2019г. - 31.12.2019г. е установена разлика (липса) от 1 бр.
бутилка в разфасовка от
За данъчен период 01.01.2020г.
- 31.01.2020г. е установено, че в Дневник
№ 4 по ЗВСН, на дата 30.01.2020 г. фигурира информация за реализирана
(освободена за потребление) продукция за получател „Фирмен магазин“, която не е
отразена в регистър ДСН, както следва:
С писмо peг. №32-293500/08.10.2020г. на ТД Дунавска била
изпратена покана №32-285381/01.10.2020г. на управляващия и представляващ „Винал“
АД на основание чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне на акт за административно
нарушение във връзка с нарушените разпоредби на ЗАДС. На 15.10.2020г. в ТД
Дунавска, гр. Свищов се явил представляващият дружеството, като в негово
присъствие и на същата дата бил съставен АУАН №81, който му бил връчен.
Актосъставителят приел, че с описаните по-горе деяния дружеството е осъществило
7 отделни нарушения на чл.112, ал.1 от ЗАДС. Въз основа на цитирания АУАН било
издадено оспореното пред РС наказателно постановление.
При така установеното от фактическа страна, районният
съд приел, че съобразно чл.110, ал.3
от ДОПК проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно
спазването на данъчното и осигурителното законодателство, като с проверка могат
да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията
за данъци и задължителни осигурителни вноски, но не се установяват задължения
за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. От своя
страна в ал.2 на чл.110 от ДОПК е предвидено, че ревизията е съвкупност от
действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за
данъци и задължителни осигурителни вноски, т.е. за да бъде установена липса,
която да е основание за начисляване на акциз, е било необходимо да бъде
осъществена ревизия на лицензирания складодържател. В този смисъл е и съдържанието
на разпоредбата на чл.103, ал.1 от ЗАДС, съгласно която контролът се
осъществява чрез физическа проверка на количеството и другите данни и
показатели, имащи значение за акцизното облагане, на счетоводната и търговската
документация на проверяваните лица, както и на данните от средствата за
измерване и контрол. Физическа проверка на количеството и другите данни и
показатели, както и на данните на средствата за измерване и контрол, в случая
не е извършвана.
Решаващият състав изложил, че дружеството-жалбоподател
е санкционирано за това, че не е начислило акциз за 7 периода, като за част от
тях това е станало при условията на чл.20, ал.2, т.1 от ЗАДС, а за останалата
при условията на чл.20, ал.2, т.8 от ЗАДС. Съгласно посочените разпоредби,
задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на
акцизните стоки за потребление, или установяването на липси на стоки, а
установяването на липси на стоки, за които се дължи акциз е приравнено на
освобождаване на потребление. От тълкуването на посочените разпоредби може да
се направи извод, че за да възникне задължение за заплащане на акциз в
хипотезата на чл.20, ал.2, т.8 от ЗАДС, следва задълженото лице да е получило в
данъчния склад акцизни стоки и да е установена липсата им, а в хипотезата на
чл.20, ал.2, т.1 от ЗАДС следва задълженото лице да е освободило акцизната
стока за потребление.
Районният съд се е мотивирал с това, че от момента на
установяване на липсата за дружеството е възникнало задължението за начисляване
на акциз, като по делото липсват доказателства тези липси да са били известни
на жалбоподателя преди извършване на проверката. В този смисъл, до момента на
проверката, при която е констатирана липсата, не е съществувало основание за
начисляване на акциза, още по-малко за неговото заплащане. Този извод следва и
от разпоредбата на чл.84, ал.7 от ЗАДС, съобразно която акцизен данъчен
документ се издава на датата, на която акцизните стоки са освободени за
потребление по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗАДС, като в хипотезата на т.8 на
цитираната разпоредба АДД следва да бъде издаден едва след фактическото констатиране
на липсата, а в хипотезата на чл.20, ал.2, т.1 от ЗАДС, АДД следва да бъде
издаден при извеждането на акцизната стока за потребление, каквито безспорни
доказателства липсват.
За да отмени НП, ЛРС е извел решаващ извод, че нарушението
не е безспорно доказано от обективна страна, тъй като е била извършена само
документална проверка и липсват категорични и безспорни доказателства, че
посочените в НП като липси и изведени акцизни стоки действително не са се
намирали на територията на данъчния склад в гр. Ловеч, като по този начин е било
издадено едно необосновано и съответно незаконосъобразно наказателно
постановление.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и правилно. Като е
стигнал до извод за незаконосъобразност на оспореното пред него НП, районният
съд е постановил съответстващ на процесуалния и материалния закон съдебен акт.
Касационният съд намира изводите на първоинстанционния
състав за правилни по следните съображения:
Административнонаказателната отговорност не може да се
презюмира, а извършването на нарушението и начинът на осъществяването му следва
да бъде доказано от обективна страна по несъмнен и категоричен начин, като това
доказване е в тежест на административнонаказващия орган. С оглед избягване на
всякакви съмнения относно действителните причини за констатираните липси и дали
въобще такива са били налице и в посочените количества, описаните в обстоятелствената
част на НП нарушения е следвало да бъдат установени и доказани по неподлежащ на
съмнение начин. Първоинстанционният съд е направил верни правни изводи за това,
че не са безспорно доказани нарушенията от обективна страна с оглед
обстоятелството, че е извършена само документална проверка и липсват
категорични доказателства, че посочените в НП като липси и изведените акцизни
стоки действително не са се намирали на територията на данъчния склад в град
Ловеч. Това от своя страна води до незаконосъобразност на НП, както правилно е
приел и РС Ловеч.
При издаването на НП не е отчетена и разпоредбата на
чл.103б, ал.2 от ЗАДС, съгласно която в производствата по чл.104, ал.1
митническите органи могат да установят задължения за акциз при определена от тях
данъчна основа, когато се констатират разлики между: 1. данните от отчетността
на данъчно задълженото лице, и 2. фактическата наличност, установена при
извършване на физическа проверка по чл.103, и 3. данните от средствата за
измерване и контрол, които са средства за измерване по смисъла на Закона за
измерванията, които водят или са довели до намаляване на данъчната основа за
облагане с акциз, съответно до намаляване на задължението за акциз.
Настоящият касационен състав намира за правилни доводите
на въззивния съд и по отношение на няколкото описани като установени липсващи
по 1 бр. бутилки от произведена партида стоки, като изложените в обжалваното
решение мотиви в тази връзка изцяло се споделят от касационната инстанция, в
съответствие с чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.
По изложените съображения, въззивният съд правилно е
отменил НП, тъй като описаните в обстоятелствената му част нарушения е следвало
да бъдат установени и доказани по неподлежащ на съмнение начин и в съответствие
с приложимите процесуални и материалноправни разпоредби. В оспореното решение
подробно са обсъдени по данъчни периоди твърдяните нарушения и мотивирано е
изложено защо съдът ги намира за недоказани, като тези мотиви също се споделят
от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни.
В заключение касационният състав намира за
неоснователни възраженията на касатора, а решението на Ловешки районен съд за
валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на материалния закон,
поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на
решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят
до неговата отмяна.
Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател
не следва да се присъждат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение,
а на ответника такива не се дължат, тъй като не са поискани, респективно не са
извършвани.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 91/12.08.2021г., постановено
по н.а.х.д. № 419/2021г. на Ловешки районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.