О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1757/ 16.12.2019г.
гр. Пазарджик
Административен съд – Пазарджик, Х състав, в закрито
заседание в състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове:
1. Васко
Нанев
2. Георги Видев
като
разгледа касационно частно административно дело № 1220 по описа на съда за 2019
г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по частна жалба
на С.М.К. против Определение № 466 от 09.10.2019 г., постановено по гр.д № 672,
по описа на Районен съд – Панагюрище за 2019 г., с което е оставена без разглеждане
жалбата на К. против Решение № 389 БА от 22.09.1993 г., Решение № 01ПБА от 15.06.1998 г. и Решение № 09ПБАН от 01.09.2000 г. на ПК гр.
Панагюрище и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното
определение и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия.
Излага твърдения за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуално-правните норми при постановяването му.
На ОСЗ – Панагюрище не е съобщено за подаването на
частната жалба, тъй като прекратителното определение е постановено от районния
съд преди връчването на службата на препис от оспорването, съгласно чл. 160,
ал. 1, изр. 2 от АПК.
Частната жалба е допустима, като подадена в
законоустановения срок от страна – жалбоподател по първоинстанционното съдебно
производство, което е прекратено.
Разгледана по същество частната жалба е основателна:
Районният съд е прекратил делото, приемайки че жалбата
против наказателното постановление е недопустима като просрочена, доколкото
жалбоподателката е признала, че е узнала за издаването на оспорените решения
още при издаването им през 1993 г., 1998 г. и 2000 г., т.е. 14-дневният
преклузивен срок за обжалването им е изтекъл много преди 12.09.2019 г., на
която дата жалбата е подадена в съда.
Изводът на районния съд би бил правилен ако
жалбоподателят претендираше отмяна на трите обжалвани решения. Но видно от
жалбата му против тях е, че той не иска отмяната им като незаконосъобразни, а претендира
решенията да бъдат прогласени за нищожни. Искането за обявяване на нищожността
е изрично посочено в петитума на жалбата но същото е посочено и обосновано и в
частта на същата, в която се излагат незаконосъобразностите на обжалваните
административни актове.
Не може да
съществува съмнение, че искането за прогласяване на нищожност на
административен акт може да бъде предявено с жалба пред съда безсрочно.
Действително чл. 14, ал. 3, изр. 1 от ЗСПЗЗ сочи, че решенията на ОСЗ могат да
се обжалват в 14-дневен срок пред районния съд но безспорно законът има предвид
обжалване с искане за отмяна на решенита като незаконосъобразни. Тъй като ЗСПЗЗ
не сочи изрично евентуален срок за прогласяване на нищожност на решенията на
ОСЗ, то доколкото съгласно § 19, ал. 1 от ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г.) индивидуалните
административни актове по ЗСПЗЗ, се обжалват пред районния съд по реда на АПК,
то е приложим чл. 149, ал. 5 от кодекса, който постановява, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на
нищожността им без ограничение във времето.
Затова, прекратителното определение следва да бъде
отменено и делото – да бъде върнато на същия състав на Районен съд –
Панагюрище, който следва да продължи и проведе
съдебното производство, в което да изследва дали трите обжалвани решения на
ПК са нищожни или не.
С оглед гореизложеното Административен съд – Пазарджик
О П Р Е Д Е Л И:
Отменя Определение № 466 от 09.10.2019 г., постановено по
гр.д № 672, по описа на Районен съд – Панагюрище за 2019 г., с което е оставена
без разглеждане жалбата на С.М.К. против Решение № 389 БА от 22.09.1993
г., Решение № 01ПБА от 15.06.1998 г.
и Решение № 09ПБАН от 01.09.2000 г. на
ПК гр. Панагюрище и е прекратено производството по делото.
Връща делото на същия състав на Районен съд – Панагюрище за продължаване на
съдопроизводствените действия при спазване на дадените задължителни указания в
мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател:/п/
Членове: 1./п/
2./п/