РЕШЕНИЕ
Номер 875, двадесет и втори юни Година 2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд ІV
граждански състав
На 22.05.2018 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар:
Румяна Мишева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 709 по описа за 2017
година
намери за установено следното:
Обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 30 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС.
Ищецът
- М.Ж.П., ЕГН ********** с адрес: *** твърди, че на 23.05.2014г., в качеството
си на дарител, е сключил с ответника С.Г.Г. с ЕГН **********, като надарен, договор
за дарение, обективиран в нотариален акт № 10, том II, рег. № 2113, дело № 186 от 23.05.2014 г. по описа на
нотариус Т.Б.Д., рег. № ***в НК и район на действие Районен съд – Пловдив,
вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 12937, акт № 88, том № 37, дело №
6423 от 23.05.2014 г. на следния недвижим имот, а именно:
СОС с
идентификатор 56784.523.2212.1.11 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на ***, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: *** ***, който самостоятелен обект се
намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.523.2212, с предназначение: жилище, апартамент, състоящ се от: три стаи и
кухня, при брой нива – едно, посочена в документа площ: 79.91 кв.м., ведно с
прилежащите към обекта части: избено помещение № 83, с площ от 4.90 кв.м.,
таванско помещение № 70 с площ от 5.72 кв.м., ведно с 1.227% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж СОС с идентификатор
56784.523.2212.1.12, под обекта – СОС с идентификатор 56784.523.2212.1.1, над
обекта – СОС с идентификатор 56784.523.2212.1.21.
Сочи,
че процесната сделка била част от поредица сделки, сключени при особена
фактическа обстановка, обусловена от това, че на ***починал баща му, а няколко
дни по-късно на ***и неговата майка. Предвид внезапността на случилото се и
младата си възраст, ищецът сочи, че изпаднал в тежко психическо състояние, без
никакви доходи и без близки роднини, на които да разчита. Непосредствено след
смъртта на родителите си П. установил, че е наследил недвижими имоти в
местността „***“, ***, равняващи се на близо 8 000 000 евро, което
станало повод за редица опити за измама и заплашително отношение спрямо него.
Сочи Д.Д., по прякор ***, като едно от лицата, които се възползвали от
положението му, който спечелил доверието на ищеца, канейки го многократно на
срещи в офиса си, находящ се в ***. На няколко такива срещи в края на април
2014 г. присъствал и Р.Р.. Твърди, че Д.му предложил да участва с финансиране
на сделка, но П. не проявил интерес, въпреки което Д.продължил да настоява. Така,
в началото на май 2014 г. ищецът твърди, че отново се видели, като този път Д.бил
узнал, че ищецът е собственик на процесния имот и поискал от него да му го
продаде и да му даде получената сума, но П. отказал. На следващия ден отново се
срещнали на същото място в присъствието на Р.като Д.му съобщил, че е намерил на
кого да бъде прехвърлен апартамента, а именно на ответника С.Г.. Ищецът твърди,
че Д.се обърнал към него с думите: „Давай
да продаваме апартамента, че иначе ще ти отрежа ушите“, като в същото време
се насочил към него с лозарска ножица в ръце, която доближил към едното му ухо.
След това Р.Р. започнал да го души и му казал, че ако не прехвърли имота ще
стане още по-лошо. От описаната ситуация ищеца твърди, че много се уплашил и на
следващия ден обиколил с горепосочените лица институциите, за да се снабдят с
необходимите документи за сделката, която била изповядана пред нотариус след
около седмица и която сочи, че е опорочена, тъй като е сключена въз основа на
възбуден основателен страх от предстояща злина. Впоследствие ищецът твърди да е
разбрал, че Г. е продал процесния имот на ответницата А.Т.К., която към този
момент била семейна в брак с ответника М.В.К.. Въз основа на изложеното П. иска
от съда да постанови решение, с което да унищожи процесният договор за дарение,
като сключен чрез възбуждане на основателен страх у дарителя, както и да признае за установено по
отношение на ответниците, че недвижим имот с идентификатор 56784.523.2212.1.11
е собственост на ищеца и да осъди К.да му предадат владението. Претендира
разноски.
Ответникът
- С.Г.Г. с ЕГН ********** и настоящ адрес: *** е депозирал писмен отговор, с
който счита исковите за допустими, но неоснователни. Твърди, че изложеното в
исковата молба е голословно и неподкрепено от писмени доказателства. Заявява,
че лично пред него и пред изповядалия сделката нотариус е било декларирано и
потвърдено намерението на П. да дари Г. с процесния имот. Посочва, че нито по
време на оформяне на сделката, нито по-късно е ставал очевидец на заплахи и
упражнен физически или психически тормоз върху ищеца. Оспорва обстоятелствата и
фактическите твърдения, изложени от ищеца, като твърди, че сумата, получена от
продажбата на имота в полза на ответниците К., предал на лицето Д.Д.пред
свидетели.
Ответниците
- А.Т.К. с ЕГН ********** и М.В.К. ********** чрез
упълномощения си процесуален представител адв. З.Н. са подали писмен отговор, в
който поддържат, че исковата молба е изцяло неоснователна. Твърденията на
ищеца, че е дарил процесния имот, поради заплашване определят като общи и
голословни, като сочат, че липсвали данни П. да е сезирал органите на
Прокуратурата за указваната върху него психическа и физическа принуда да се
разпореди с имуществото си, което е инкриминирано деяние съгласно чл. 143 и чл.
213а от НК. По отношение на ревандикационния иск заявяват, че са придобили
собствеността върху процесния имот от другия ответник Г., като уточняват, че от
известно време живеят в ***, но ежегодно пребивават по няколко месеца в ***,
поради което и възложили на своя позната Г.Т.М.да търси апартамент с цел
закупуване. Ответниците сочат, че ***била обявила въпросния имот за продан,
като огледите на жилището ставали в присъствието на ***, Г., лицето Г.М.и А.К..
Твърдят, че не познават ищецът П., нито знаят спрямо него да е осъществено
заплашване, а с Г. се срещнали по повод планираната сделка. Апартаментът бил в
лошо състояние, поради, което след придобиване на процесния имот в рамките на
два-три месеца К.извършили редица ремонтни работи в него, възлизащи на обща
стойност 28 000 лв. Ответниците сочат, че от закупуване на имота владеят същия
необезпокоявано. Затова и като твърдят, че са придобили процесния имот на
правно основание, годно да ги легитимира като собственици, считат предявеният
против тях иск за неоснователен и настояват съдът да го отхвърли. При условията
на евентуалност в случай, че съдът уважи исковете правят възражения за заплащане
на извършените подобрения в имота и настояват да им бъде признато право на
задържане върху същия до заплащането им.
Съдът, като обсъди събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
С договор за дарение от 23.05.2014г., обективиран в НА № 10, том 2, рег. №
2113, н.д. № 186 от 2014г. на Нотариус Т.Б.ищецът е дарил процесния имот на С.Г.
/л.5/.
С договор за покупко продажба от 19.06.2014г., обективиран в НА № 160, том II, рег.
№ 2545, н.д. № 309 на Нотариус Е.А.-А.С.Г. е продал на А.Т.К. придобитият
безвъзмездно от него недвижим имот /л.23/. Няма спор, че А.К. е била в брак с М.К.
към датата на сключване на възмездната сделка.
Спорът в настоящото производство е концентриран досежно действителността на
договора за дарение. Наведените и подържани от ищецът основания за неговата
унищожаемост се свеждат до това, че договора е сключен при заплашване,
осъществено от трети лица – Д.Д. и Р.Р. и ответника С.Г., в резултат на което у
ищеца бил създаден основателен страх за нарушаване телесната му цялост и
конкретно, че ще му отрежат ушите с насочена към ухото му лозарска ножица и
предприети действия по удуването му.
Наличието на заплашване при сключване на договора предполага
осъществяването на сложен фактически състав, чийто елементи трябва да са налице
кумулативно. Заплашването ще доведе до унищожаване на договора само тогава,
когато същия е сключен в резултат на непозволени и противоречащи на закона или
морала действия на едната страна по него, които са предизвикали у другата
страна основателен страх, под въздействието, на който тя е подписала договора.
В конкретния случай доказателства за подобно поведение на ответника С.Г., а и
на ищеца не се ангажираха. В подкрепа на изложеното е и представеното
удостоверение № 2328 от 26.02.2018г. от Окръжна прокуратура Пловдив, от което
се установява, че към 22.02.2018г. липсват данни М.П. да е сезирал Окръжна
прокуратура Пловдив за извършени спрямо него противоправни действия.
Ето защо ще се приеме, че процесната сделка не е била засегната от описания
в исковата молба порок, доколкото не се установи изразеното от ищеца съгласие
към момента на сключването й да е опосредено от създаден основателен страх у
дарителя. Иска за унищожаването на процесния договор и на заявеното основание
ще се отхвърли.
Неоснователен е и искът за ревандикация на спорния имот, тъй като
ответниците К.са легитимирани собственици на същия имот на основание сключената
възмездна сделка, праводателя, по която макар и с оспорени права, не е с
отречени такива. За ответниците е налице и правно основание да владеят имота, а
именно сключения договор за покупко – продажба, по който са купувачи.
Предвид неоснователността на исковете не е настъпило условието за
разглеждане на възражението на ответниците К.за присъждане на направените от
тях подобрения в процесния имот и признаване правото им да задържат същия до
заплащането им, поради което и съдът не обсъжда приетата СТЕ и събраните гласни
доказателствени средства.
При този изход на спора на ответниците се дължат разноски, които съдът
констатира да са в размер на 2200 лв., представляващи платено възнаграждение за
адвокат и депозит за вещо лице, съгласно списък на разноските.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от М.Ж.П., ЕГН ********** с адрес: *** срещу С.Г.Г. с ЕГН ********** иск за унищожаване на договор за дарение от 23.05.2014г., обективиран в НА
№ 10, том 2, рег. № 2113, н.д. № 186 от 30.06.2014 г. на Нотариус Т.Б.- Д.,
рег. № ***поради заплашване и иск да бъде признато по отношение на А.Т.К.,
ЕГН ********** и М.В.К. ЕГН **********, че М.Ж.П., ЕГН ********** е собственик на следния
недвижим имот, а именно:
СОС с
идентификатор 56784.523.2212.1.11 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на ***, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: *** ***, който самостоятелен обект се
намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.523.2212, с предназначение: жилище, апартамент, състоящ се от: три стаи и
кухня, при брой нива – едно, посочена в документа площ: 79.91 кв.м., ведно с
прилежащите към обекта части: избено помещение № 83, с площ от 4.90 кв.м.,
таванско помещение № 70 с площ от 5.72 кв.м., ведно с 1.227% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж СОС с идентификатор
56784.523.2212.1.12, под обекта – СОС с идентификатор 56784.523.2212.1.1, на
обекта – СОС с идентификатор 56784.523.2212.1.21, както и да бъдат осъдени А.Т.К.,
ЕГН ********** и М.В.К. ЕГН ********** да отстъпят собствеността и предадат
владението на М.Ж.П., ЕГН ********** по
отношение на този имот.
ОСЪЖДА М.Ж.П.,
ЕГН ********** с адрес: *** да заплати общо на А.Т.К.,
ЕГН ********** и М.В.К. ЕГН ********** сума в размер на 2200 лв.,
представляваща разноски в произвоството по заплащане възнаграждение за адвокат
и депозит за вещо лице, съгласно списък на разноските.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено пред ПАС.
СЪДИЯ: