ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………./........ 11.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 01.11.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия Д.
Томова
въззивно търговско дело № 1656 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна
жалба вх. №38346/06.06.2018г. по описа на ВРС, на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД,
ЕИК *********, гр. София, подадена чрез пълномощник адвокат Георги Амуджиев, АК-Варна, срещу
решение №2040/14.05.2018г. на
Варненски районен съд, 19 състав, постановено по гр.д. №5535/2017г. по описа на
ВРС.
Идентична въззивна жалба
(вх. №38806/08.06.2018г.) е подадена и от адвокат Бойко Войнов,
САК, като пълномощник на ищцовото дружество
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД.
Предмет на обжалване е частта на решението, в която
дружеството – жалбоподател „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ” АД е осъдено да заплати на ищците К.Й.М.,
ЕГН **********, и Д.Т.М., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, сумата 4 145,31 швейцарски франка, представляваща платена лихва, за периода от 20.04.2012г. до
20.04.2017г. при начална липса на основание, изчислена като разликата между
действително платените лихви и размера на лихвите, дължими по договора за
кредит за покупка на недвижим имот №HL 29484/19.11.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 25.04.2017 г. до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата 560,58 лева,
представляваща сторени разноски по делото по съразмерност с уважената част на
исковете.
Съдът е
сезиран и с нарочна частна жалба вх. №47778/13.07.2018г. по описа на ВРС, подадена от ищците К.Й.М., ЕГН
**********, и Д.Т.М., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, срещу определение №7117/22.06.2018г. на
Варненски районен съд, 19 състав, постановено по гр.д. №5535/2017г. по описа на
ВРС, с което е отхвърлено искането им за изменение на решението в частта му за
присъдените на насрещната страна разноски.
І. По
допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба
на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД, ЕИК *********, е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК,
и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК
реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата
държавна такса за въззивното производство в размер на
149,77 лева е внесена.
Препис от въззивната жалба
е връчен на ищците - насрещна страна. В срока по чл.263 от ГПК от общият им
пълномощник по делото адвокат Мирослава Кръстева е подаден
писмен отговор.
Подадената от ищците К. и Д. Маринови, чрез общият им
пълномощник адвокат Мирослава Кръстева частна жалба вх.
№47778/13.07.2018г. е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и
приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана. Същата се приема за
разглеждане в настоящото производство.
Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт.
Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
ІІ. По
предварителните въпроси.
Изложените във въззивната жалба съображения се
квалифицират като оплаквания за неправилност
и необоснованост на решението.
На първо място, жалбоподателят оспорва като неправилен и противоречащ на
закона извода на първоинстанционния съд, че клаузите
на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 от процесния
договор за кредит, чл.5 от Допълнителното споразумение от 08.02.2010 г. и чл.5
от Допълнителното споразумение от 02.09.2010 г. към договора, са нищожни на
основание чл.146 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) като неравноправни
по смисъла на чл.143 ЗЗП. Аргументира в тази връзка подробно становище, че тези
договорни разпоредби са били договорени индивидуално, в т.ч. както клаузите от
първоначалния договор за кредит, сключен с „Юробанк И
Еф Джи България” АД
(понастоящем „Юробанк България” АД), така и тези от
сключените впоследствие с цесионера „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД допълнителни споразумения. С последните
условията за определяне на договорната лихва са били предоговорени,
в резултат на което чл.3, ал.1 и чл.3, ал.5 от процесния
договор за кредит не са били прилагани между страните. Освен това се твърди, че
оспорените клаузи не са неравноправни, тъй като: - основанието за изменение на възнаградителната лихва е предвидено изрично в чл.3, ал.1
от договора; ищците могат винаги да се откажат от договор за кредит като върнат
остатъка от главницата предсрочно (арг. чл.143, т.12
от ЗЗП и чл.8 от процесния договор за кредит); -
спрямо тях са налице изключенията по чл.144, ал.2, във вр.
с чл.143, т.10 от ЗЗП, според които банката може да си запази правото при
наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент,
дължим от потребителя (т.е. договорената по кредита лихва), или стойността на
всички други разходи (т.е. всички такси и комисиони
съгласно тарифата на банката), свързани с финансовите услуги; - налице са и
изключението по чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, тъй като факторите, които се
отразяват на цената за предлаганата от банката финансова услуга (възнаградителната лихва) са обективни и независещи от
нейната воля.
Като напълно необоснован се оспорава и извода на първоинстанционния
съд за недействителност на чл.12, ал.1 от процесния
договор за кредит, деклариращ правото на банката да изменя собствената си
тарифа за дължимите такси по договора, като се твърди, че въпросната тарифа се
прилага само за таксите за преводи на погасителните вноски на ищците, т.е. само
по платежните операции, които съпътстват извършването на ежемесечните
погасителни вноски, съответно тази разпоредба никога не се е прилагала за
определяне на възнаградителните лихви по кредитния
договор.
С оглед на това и като твърди, че
оспорените клаузи на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, и чл.12, ал.1 от договора за
кредит са действителни, тъй като са индивидуално уговорени и равноправни, жалбоподателят – ответник в първоинстанционното
производство счита предявения осъдителен иск за връщане
на надплатени възнаградителни лихви за неоснователен.
Моли в този смисъл за отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне по същество
на предявения от ищците иск. Претендира
и присъждане на разноски за производството по делото. С въззивната
жалба не се посочват и представят нови
доказателства.
В отговора си на въззивната
жалба насрещната страна – ищците К. и Д. Маринови, чрез общият си пълномощник по
делото адвокат Мирослава Кръстева обосновават съображения за
неоснователност на подадената въззивна жалба, и молят
обжалваното с нея решение да бъде потвърдено. Претендират и присъждане на
разноски за въззивното производство.
В подадената от ищците К.Й.М. и Д.Т.М., двамата от
гр. Варна, частна жалба са
обосновани твърдения за неправилност
на определението по чл.248 от ГПК. Излагат се в тази връзка твърдения, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че разноските на ответника за
заплатен депозит за вещо лице са в размер на 1 050 лв., тъй като техния
действителен размер е 600 лв., който именно размер следва да бъде намален
съобразно отхвърлената част от исковата претенция като се съобрази процентно с
уваженият размер. Оспорва се и размера на присъденото адвокатско
възнаграждение, като се сочи, че макар да е уважил възражението за неговата
прекомерност, необосновано първоинстанционният съд го
е намалил само до сумата от 2 000 лв., вместо да го редуцира до минимума от 1
200 лв., съответно по съразмерност с отхвърлената част на иска да присъди на
ответника само сумата 300 лв. Изложени са и оплаквания за неправилно приложено
съотношение между уважен, респ. отхвърлен размер на исковете, като се твърди,
че в случаите, когато главният иск е отхвърлен, отговорността за разноските по
делото следва да се определи само от изхода по евентуалния иск.
Моли за отмяна на определението и изменение на
решението в частта му за разноските в обоснования в частната жалба смисъл.
Като сочи, че поддържа изцяло съображенията си за
неоснователност на искането на ищците за изменение на решението в частта му за
присъдените на ответника разноски, обосновани в подадения отговор по чл.248,
ал.2 от ГПК, насрещната страна „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД моли частната
жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея определение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
Съставът на въззивния съд намира, че устният доклад изцяло кореспондира
на процесуалните действия на страните в хода на осъществената размяна на
книжата, основан е на твърденията и възраженията на страните, изложени в
исковата молба и в отговора. Не се установяват допуснати процесуални нарушения,
които да налагат повтаряне на действията в първото съдебно заседание на първата
инстанция.
За изслушване на
становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно
заседание.
Във връзка с
исканията на страните за присъждане на разноски за въззивното
производство, следва да се укаже необходимостта от представянето на списък на
разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна
жалба вх. №38346/06.06.2018г. по описа на ВРС, на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД, ЕИК *********, гр. София, подадена
чрез пълномощник адвокат Георги Амуджиев (идентична с
въззивна жалба вх. №38806/08.06.2018г., подадена от
другия пълномощник на страната адвокат Бойко Войнов,
САК), срещу решение №2040/14.05.2018г. на Варненски районен съд, 19 състав,
постановено по гр.д. №5535/2017г. по описа на ВРС, в частта му, с която ответното дружество – жалбоподател „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД е осъдено да заплати на ищците К.Й.М., ЕГН **********, и Д.Т.М.,
ЕГН **********, двамата от гр. Варна, сумата 4 145,31 швейцарски франка, представляваща
платена лихва, за периода от 20.04.2012г. до 20.04.2017г. при начална липса на
основание, изчислена като разликата между действително платените лихви и
размера на лихвите, дължими по договора за кредит за покупка на недвижим имот
№HL 29484/19.11.2007г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2017 г. до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата 560,58 лева, представляваща
сторени разноски по делото по съразмерност с уважената част на исковете.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частна
жалба вх. №47778/13.07.2018г. по описа на ВРС, на К.Й.М., ЕГН **********,
и Д.Т.М., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, срещу определение №7117/22.06.2018г. на Варненски районен съд, 19 състав,
постановено по гр.д. №5535/2017г. по описа на ВРС, с което е отхвърлено
искането им за изменение на решението в частта му за присъдените на насрещната
страна разноски.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по
делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на
разноските (чл.80 ГПК).
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 11.12.2018г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват
страните чрез пълномощниците им по
делото.
Препис от определението да се изпрати на страните ведно със съобщение
за насрочено открито заседание, представляващо Приложение №2 към Наредба №7 от 22.02.2008г. на Министерство на
правосъдието.
Да се
връчат на всяка от страните и
преписи от насрещно подадените отговори на въззивната
и частната жалби.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.