Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 501/31.03.2021 година, гр.
Бургас
Административен
съд – Бургас, в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
разгледа адм.д. № 1259/2020 година.
Производството е
по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК).
Образувано по жалба от „Хелиос бийч апартмънтс
– П.“ ЕООД с ЕИК ********* и от „Хелиос бийч мениджмънт“ ЕООД с ЕИК *********,
и двете дружества със съдебен адрес ***, чрез адвокат П.Ш. и адвокат М.Б.,
против заповед № 1/03.06.2020 година на главния архитект на община П..
С обжалваната
заповед, на основание чл. 156 ал. 1 от АПК, са оттеглени предходно издадени от
ответника разрешение за строеж № 450/10.05.2017 година (РС 450) и разрешение за
строеж № 451/10.05.2017 година (РС 451) с адресати двете дружества –
жалбоподатели.
Жалбоподателите,
чрез процесуалните си представители, твърдят, че заповедта е нищожна и
материално незаконосъобразна. Поддържат, че предпоставките за оттегляне на РС
450 и РС 451 не са били налице, защото е липсвало съдебно производство по обжалването
им, а е липсвало и съгласието на „останалите страни“ за такова оттегляне.
Изтъкват, че само те са собственици на поземлен имот с идентификатор ***по КККР
на град П. и в административното производство неправилно са били конституирани
трети лица, а „дружествата – жалбоподатели… не са уведомени за спиране на
процедурата и не са могли да упражнят правото си на защита“. Заявяват, че са
подали всички необходими документи и са заплатили необходимите такси, „а в
продължение на вече три години община П. не издава разрешенията за строеж“.
Ответникът, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че административният акт е
законосъобразен.
След като
съпостави доказателствата по делото, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка.
Дружествата –
жалбоподатели са съсобственици в поземлен имот (ПИ) идентификатор ***по КККР на
град П. (комплекс от затворен тип „Хелиос бийч апартмънтс“ в град П., улица
„Морска“ № 52), съгласно нотариален акт № 160/17.06.2016 година том II, рег. № 2689, дело № 314 от 2016 година и нотариален акт
№ 91/23.02.2017 година, том I, рег. № 753, дело № 84
от 2017 година, и двата – на нотариус № 607 в регистъра на Нотариалната камара
(лист 7 - 15).
С договор от
23.02.2017 година ползването на ПИ ***е разпределено между търговците, като в
дял (дял № 2) на „Хелиос бийч мениджмънт“ ЕООД е представено ползването на 910
м² идеални части, съдържащи зоната за отдих в комплекса, ведно с
изградения в нея басейн и прилежащите му площи, а на „Хелиос бийч апартмънтс – П.“
ЕООД е представено ползването на друга част от ПИ (описана като дял № 1) – с
обща площ от 8030 м² (лист 16 - 21).
На 10.05.2017
година главният архитект на община П. е издал на „Хелиос бийч апартмънтс – П.“
ЕООД и на „Хелиос бийч мениджмънт“ ЕООД две разрешения за строеж – РС 450 и РС
451.
Съгласно РС 450,
на двете дружества се разрешава изграждането на ограда около зоната за отдих на
басейна в ПИ 57491.506.36, т.е. около т. нар. дял № 2 по договора за
разпределение на ползването на имота.
Съгласно РС 451,
на двете дружества се разрешава строеж „Обновяване на съществуващи зелени
площи, плочници и градски елементи“ в ПИ 57491.506.36, т.е. в обхвата на т.
нар. дял № 1 по договора за разпределение на ползването на имота.
РС 450 и РС 451
не са обжалвани от „Хелиос бийч апартмънтс – П.“ ЕООД и на „Хелиос бийч
мениджмънт“ ЕООД.
С искова молба
от 31.05.2017 година до Районен съд – П. Е.П. и В.П. (собственици на жилища и
идеални части от подземен гараж в комплекса) до Районен съд – П., на основание
чл. 109 от Закона за собствеността, са поискали осъждането на „Хелиос бийч
апартмънтс – П.“ ЕООД и на „Хелиос бийч мениджмънт“ ЕООД – да преустановят
неоснователни действия по изпълнение на строителни и монтажни работи (СМР) по
издадените РС 450 и РС 451.
С решение №
39/14.03.2018 година по гр.д. № 337/2017 година Районен съд - П. е уважил иска като е осъдил Хелиос бийч
апартмънтс – П.“ ЕООД и „Хелиос бийч мениджмънт“ ЕООД – да преустановят незаконосъобразни
действия по изпълнение на СМР във връзка с издадените РС 450 и РС 451 (лист 112
- 117).
Решението на
Районен съд – П. е обжалвано пред Окръжен съд – Бургас, който с решение № III-80/18.07.2018 година по гр. д. № 821/2018 година го е
отменил и е отхвърлил исковете на Е.П. и
В.П. (лист 82 - 93).
Решението на
Окръжен съд – Бургас е обжалвано пред Върховен касационен съд, който, след като
е допуснал разглеждането на касационната жалба по същество, го е отменил с
решение № 175/18.12.2019 година по гр.д. № 4660/2018 година на Първо г.о. Като
краен резултат в развилото се общо съдебно производство, Хелиос бийч апартмънтс
– П.“ ЕООД и „Хелиос бийч мениджмънт“ ЕООД са осъдени да преустановят
действията си по изпълнение на СМР, съгласно РС 450 и РС 451 - за обновяване на
съществуващи зелени площи, плочници и градски елементи, както и за промяна на
прилежащата площ на басейна, изразяваща се в изграждането на ограда около него.
Осъдени са и да осигурят на Е.П. и В.П. свободен достъп до басейна и
ограждащите го площи, а също и върху съществуващите зелени части върху покрива
на покрития паркинг – гараж в ПИ ***(лист 76 - 81).
Междувременно,
на 01.06.2017 година, в хода на образуваното дело пред общите съдилища, Г.Д., Е.П.
и В.П. са обжалвали пред началника на РДНСК – Бургас издадените РС 450 и РС 451.
Твърденията за наличие на гражданскоправен спор между търговските дружества и
жалбоподателите са били изяснявани в образуваното административно производство
пред РДНСК, като от страните е изискана информация за естеството на спора. От
общинската администрация са изпратени по опис книжата по издаването на РС 450 и
РС 451 (лист 26 – 27 и 50 - 52 от приложеното адм. д. № 968/2020 година на АдмС
- Бургас).
На 02.06.2017
година с молба вх. № 94Е-711-1/02.06.2017 година по описа на Община П. Е.П. е
представил съдебно удостоверение за образуваното гр.д. № 337/2017 година на Районен съд - П. и
е поискал производството по издаването на РС 450 и РС 451 да бъде спряно, на
основание чл. 54 ал. 1 т. 5 от АПК (лист 219 и 279 от приложеното адм. д. №
968/2020 година на АдмС - Бургас).
На 02.06.2017
година Е.П. е подал заявление до началника на РДНСК – Бургас, в което е
посочил, че за преценката на обжалваните РС 450 и РС 451 има значение изхода на
гр.д. № 337/2017 година на Районен съд -
П., както и че в общинската администрация е подадено искане за спиране
на административните производства по влизане в сила на разрешенията за строеж
(лист 217 от приложеното адм. д. № 968/2020 година на АдмС - Бургас).
Началникът на
РДНСК – Бургас е приел, че гражданскоправният спор е обуславящ за
законосъобразността на обжалваните разрешения за строеж и не се е произнесъл по
жалбите през следващите три години – входящият номер на жалбите до РДНСК –
Бургас е № 94Г-831-2/01.06.2017 година и № 94Е-594-1/01.06.2017 година. С писмо
от 28.09.2020 година и.д. началник на РДНСК – Бургас е препратил жалбите по
подведомственост на Административен съд – Бургас, съгласно настъпила
законодателна промяна с § 44 от ПЗР на ЗИДЗУТ, ДВ бр. 25/2019 година (лист 2 от
приложеното адм. д. № 968/2020 година на АдмС - Бургас).
С определение №
903/02.06.2020 година по адм. д. № 968/2020 година Административен съд - Бургас
е разделил производството по обжалването на РС 450 и на РС 451 от Г.Д. и
семейство П.. За разглеждане по адм. д. 968/2020 година е останало РС 450, а за
оспорването на РС 451 е образувано ново административно дело – адм. д. №
982/2020 година (лист 334 от адм. д. № 968/2020 година и приложеното адм. д. №
982/2020 година).
Предвид
съществуващите съдебни производства в Административен съд – Бургас по
обжалването на двете разрешения за строеж, на 03.06.2020 година главният
архитект на общината е издал заповедта, с която е оттеглил РС 450 и РС 451. Той
е приел, че с жалбите от 2017 година и с уважения от ВКС иск за преустановяване
на СМР, Г.Д., Е.П. и В.П. са възпрепятствали влизането в сила на издадените РС,
а самото административно производство „по издаване, обявяване и влизане в сила“
на разрешенията е било спряно. Въз основа на установените факти, РС 450 и РС
451 са били „преразгледани“, тримата жалбоподатели – приети като заинтересовани
страни по смисъла на чл. 149 ал. 2 т. 3 от ЗУТ, чл. 11 от ЗУЕС и чл. 64 от ЗС –
етажни собственици с право на ползване на общи части – зелени площи, алеи,
площадки за игра и басейн. За самият басейн било прието, че не отговаря на
изискванията за самостоятелен обект на правото на собственост, съгласно § 5 т.
68б от ЗУТ. (лист 22 – 29 и лист 30).
На 05.06.2020
година заповедта за оттегляне е представена от ответника по адм. д. № 968/2020
година и по адм.д. № 982/2020 година,
ведно с искане за прекратяване на съдебните производства, а с определение №
933/08.06.2020 година (по адм. д. № 968/2020 година) и определение №
1445/30.07.2020 година (по адм.д. № 982/2020 година) съдебните състави са
прекратили делата, на основание чл. 159 т. 3 от АПК. Съдебните състави не са
изследвали дали заповед № 1/03.06.2020 година на главния архитект на община П.
е влязла в сила към момента на прекратяване на съдебните производства (лист 68
- 70).
Съгласно
нотариален акт № 165/21.03.2013 година за покупко – продажба на недвижим имот
на нотариус № 607, вписан в регистъра на Нотариалната камара, Е.П. и В.П. се
легитимират като собственици на
27,02/3866 идеални части (едно паркомясто) от закрит паркинг и прилежащите му
части – гараж с идентификатор 57491.509.36.13, изграден в поземлен имот
57491.509.36 (собственост на дружествата – жалбоподатели по настоящото дело). Според
главния проектант на строителството в поземлен имот 57491.509.36, закритият паркинг
– гараж (с монолитна стоманобетонова конструкция) е разположен концентрично
около басейна и басейнът е неразделно конструктивно свързан с него, като дъното
на басейна, „по проект и изпълнение“, не е закопано под уличното ниво, а се
намира на кота ± 0,00 и покривът на
паркинга е превърнат в богато озеленен двор на кота + 3,10, в който е
разположен плувния басейн. Тези факти са възприети и в решението на ВКС, с
което „Хелиос бийч мениджмънт“ ЕООД и „Хелиос бийч апартмънтс - П.“ ЕООД са
осъдени да преустановят действията си за изпълнение на СМР по РС 450 и РС 451 (лист
149 – 151, 248 и 316 от приложеното адм. д. № 968/2020 година, лист 31 – 36 от
настоящото дело).
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Жалбата е
допустима – подадена е в законоустановения срок, от името на страни, засегнати
неблагоприятно от издадения административен акт.
По съществото на
спора съдът приема следното.
Заповедта е
издадена в съответствие с целта на закона по чл. 1 ал. 2 от ЗУТ - уреждане на обществени отношения, свързани
с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в
Република България.
При издаване на
заповедта е спазена предписаната от закона писмена форма – актът има
съдържанието по чл. 59 ал. 2 от АПК.
Заповедта е
издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 148 ал. 2 от ЗУТ, разрешение за
строеж се издава от главния архитект на общината. Главният архитект е и органа,
който може да оттегли издадения административен акт, ако той не е влязъл в сила.
По делото се
спори дали РС 450 и РС 451 са влезли в сила към момента на издаването на
обжалваната заповед, т.е. налице ли е хипотезата на чл. 156 ал. 8 (предишна ал.
5 – ДВ, бр. 16 от 2021 година) от ЗУТ, както и дали главният архитект на общината
е следвало да конституира семейство П. и Г.Д. като заинтересовани страни в
административните производства по издаването на разрешенията на строеж.
От представените
доказателства и установените факти по делото, съдът приема, че двете разрешения
за строеж не са влезли в сила към момента на оттеглянето си. РС 450 и РС 451 са
издадени на 10.05.2017 година. Техни адресати са „Хелиос бийч мениджмънт“ ЕООД
и „Хелиос бийч апартмънтс - П.“ ЕООД, но с оглед естеството на разрешеното строителство
и установеното право на собственост на Е. и В.П. върху идеални част от
обектите, обхванати от разрешенията за строеж, следва да се приеме, че тези
физически лица също се явяват заинтересовани лица, по смисъла на чл. 149 ал. 1
– 2 от ЗУТ.
Съгласно чл. 149
ал. 1 – 2 от ЗУТ, за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде
такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. За издадените разрешения за строеж
заедно с одобрените от министъра на регионалното развитие и благоустройството
или от областните управители инвестиционни проекти или за отказа да се издадe
разрешение за строеж се съобщава на заинтересуваните лица с обявление,
обнародвано в "Държавен вестник". Отказът се прави само по
законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за това. Заинтересувани
лица по ал. 1 са: 1. в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на
заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни
права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата
на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1
- възложителят и собственикът на земята; 2. в случаите на преустройство и
промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и
чл. 39, ал. 2; 3. в случаите по чл. 185,
ал. 1 – собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните
обекти, помещения или части от тях; 4. (нова – ДВ, бр. 16 от 2021 г.) в
случаите по чл. 185, ал. 2 – собствениците и носителите на ограничени вещни
права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.
Семейство П. са
собственици на идеални части от подземния гараж, неделимо конструктивно свързан
с басейна, чието ограждане е разрешено, както и със съществуващите зелени
площи, плочници и градински елементи, чието обновяване е предвидено, съгласно
комплексния доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект със
съществените изисквания към строежите, изготвен във връзка с подаденото искане
от търговските дружества (лист 180 – 183 от приложеното адм .д. № 968/2020
година). Като собственици, на основание чл. 149 ал. 2 т. 3 от ЗУТ, те (а и
всички останали собственици на идеални части от гаража) е следвало да бъдат
уведомени за започналото административно производство по издаване на
разрешенията и да бъдат конституирани като заинтересовани страни в процеса.
Доколкото това не е сторено от главния архитект на общината, Е. и В.П. са се
възползвали пълноценно от възможността, представена им от действащия към 2017
година чл. 216 от ЗУТ, да оспорят издадените разрешения пред компетентния
административен орган – началника на РДНСК - Бургас.
Твърденията на
жалбоподателите, че семейство П. и Г.Д. не е трябвало да бъдат конституирани
като заинтересовани страни в производството по обжалване на РС 450 и РС 451,
защото не са собственици на поземления имот, са неоснователни. Представените
нотариални актове за собственост на „Хелиос бийч мениджмънт“ ЕООД и „Хелиос
бийч апартмънтс - П.“ ЕООД, както и договорът за реалното разпределяне правото
на ползване на дворното място в комплекс „Хелиос бийч апартмънтс“ от 23.02.2017
година, сключен между тях, не оказват влияние върху правото на собственост на П.
над идеалните части от подземния гараж/паркинг, съставляващ едно конструктивно
цяло с басейна и прилежащите му площи.
Съгласно чл. 216
ал. 1 – 2 и 4 от ЗУТ (отм. ДВ бр. 25/2019 година), не подлежат на пряко
обжалване по съдебен ред следните административни актове на главните архитекти
на общините (районите): 1. отказите за съгласуване и одобряване на
инвестиционни проекти, когато не са съставна част на комплексния проект за
инвестиционна инициатива; 2. разрешенията за строеж заедно със
съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато такива се изискват, и
отказите за издаването им, когато не са съставна част на комплексния проект за
инвестиционна инициатива. Административните актове по ал. 1 подлежат на
обжалване по законосъобразност пред началниците на регионалните дирекции за
национален строителен контрол, а за специалните обекти, свързани с отбраната и
сигурността на страната - пред министъра на отбраната, съответно пред министъра
на вътрешните работи, пред председателя на Държавна агенция "Национална
сигурност" или пред председателя на Държавна агенция
"Разузнаване". Жалбите и протестите срещу актовете по ал. 1 спират
изпълнението им.
С обжалването на
РС 450 и РС 451 през 2017 година от семейство П. (заинтересовани страни) е
настъпил суспензивният ефект, предвиден в закона, и разрешенията за строеж не
са влезли в сила към последващия момент - издаването на заповед № 1/03.06.2020
година на главния архитект на общината. Затова в конкретния случай не е налице
хипотезата на чл. 156 ал. 8 от ЗУТ
(предишна ал. 5 – ДВ, бр. 16 от 2021 година), както поддържат жалбоподателите.
Главният архитект е бил компетентен да се произнесе с оттегляне на РС 450 и
451.
По делото се
спори дали възникналият гражданскоправен спор е бил основание за спиране на
административните производства по оспорването на разрешенията за строеж, на
основание чл. 54 ал. 1 т. 5 от АПК от началника на РДНСК - Бургас.
Съгласно чл. 54
ал. 1 т. 5 от АПК, административният орган спира производството при наличието
на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването
на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се
постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано
производство, издадено от органа, пред който то е образувано.
Съдът приема, че
началникът на РДНСК – Бургас законосъобразно е спрял административните
производства по обжалването на РС 450 и РС 451 от Е. и В.П. - до приключването
на спора по гр.д. № 337/2017 година на Районен съд - П., защото предмет на гражданското дело е
била законосъобразността на действията на търговските дружества по реализиране
на разрешеното строителство и начинът, по който то е засегнало правата на
ищците П.. В крайна сметка, с влязъл в сила съдебен акт на ВКС „Хелиос бийч
мениджмънт“ ЕООД и „Хелиос бийч апартмънтс - П.“ ЕООД са осъдени да
преустановят всякакви действия по РС 450 и РС 451 като в решението са изложени
подробни мотиви на незаконосъобразността на действията по реализиране на двете
разрешения за строеж.
Съгласно чл. 297
от ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил,
и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.
Решение №
175/18.12.2019 година по гр.д. № 4660/2018 година на ВКС, с което спорът между
семейство П., от една страна, и двете търговски дружества - от друга, е решен
със сила на пресъдено нещо, е задължително за администрацията на Община П.,
която е следвало да приведе – в съответствие с мотивите и диспозитива му - действията
си по неприключилите административни производства по влизане в сила на РС 450 и
РС 451, спрени по силата на закона с оглед обжалването им от заинтересованите
лица. Именно в тази насока е и заповедта на ответника в настоящото производство
– при невлезли в сила разрешения за строеж, да съобрази волеизявленията си с
действието на съдебния акт на ВКС.
В заповедта,
като правно основание за оттеглянето на РС 450 и РС 451, е посочена нормата на
чл. 156 ал. 1 от АПК. По мнение на настоящия съдебен състав, обаче, законосъобразното развитие на казуса не
е свързано с приложението на този текст от АПК. През 2017 година разрешенията
за строеж са обжалвани от активно процесуално легитимирани лица по предвидения
в ЗУТ (задължителен) административен ред и производството пред контролиращия
административен орган – началника на РДНСК – Бургас – е било спряно до
приключване на преюдициалния спор в общите съдилища. Впоследствие, поради
законово изменение, а не заради жалба, подадена директно в съда, обжалването на
издадените разрешения за строеж е прехвърлено за разглеждане от административния
съд, в това число и неприключилите производства по обжалването на РС 450 и РС
451 са изпратени от РДНСК – Бургас в Административен съд – Бургас. Така, към
момента на произнасяне на главния архитект на общината със заповедта за
оттегляне на разрешенията за строеж, са били образувани съдебни производства и
оттеглянето, на основание чл. 156 ал. 1 от АПК, е било допустимо само при
положение, че е налице съгласието на заинтересованите страни, за които
оспореният акт е благоприятен, т.е. налице е съгласието на „Хелиос бийч
мениджмънт“ ЕООД и „Хелиос бийч апартмънтс - П.“ ЕООД. Такива съгласие не е
давано, въпреки че е предпоставка за обжалваното волеизявление. Затова
заповедта на главния архитект на общината е материално незаконосъобразна.
При сезиране с
жалби на 01.06.2017 година от заинтересовани лица и при установяване на тяхната
основателност, оттеглянето на двете разрешения за строеж от главния архитект на
общината е могло да бъде законосъобразно извършено в периода 02 – 08.06.2017
година, на основание чл. 91 ал. 1 от АПК, без да се препращат жалбите към
РДНСК, но това не е било направено. След като по силата на законовата промяна
жалбите са постъпили в съда и по тях са били образувани съдебни производства,
оттеглянето по чл. 91 ал. 1 от АПК е станало невъзможно, а оттеглянето по чл.
156 ал. 1 от АПК – възможно, но само със съгласието на търговците, за които РС
450 и РС 451 са благоприятни актове.
В обобщение, при
съблюдаване на решението на ВКС и приложимото законодателство, се оказва, че
заповедта, с която РС 450 и РС 451 са оттеглени, е материално незаконосъобразна
и следва да се отмени, но, от друга страна - действията на „Хелиос бийч
мениджмънт“ ЕООД и „Хелиос бийч апартмънтс - П.“ ЕООД по реализиране на СМР в
изпълнение цитираните разрешения за строеж също са незаконосъобразни, и не
следва да продължават, нито от главния архитект на общината следва да бъдат
издавани актове, с които да се удължава срока на действието им, с оглед неконституирането
на заинтересованите страни – семейство П. и всички собственици на идеални части
от подземния гараж в обхвата на РС 450 и РС 451, както и с оглед наказателната отговорност за неизпълнение на
съдебно решение, предвидена по чл. 296 от Наказателния кодекс.
По изложените
съображения, на основание чл. 172 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед №
1/03.06.2020 година на главния архитект на община П..
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
уведомяване на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: