№ 58
гр. С., 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:М. Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от М. Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско
дело № 20252200500041 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Д. Д., пълномощник на
Община С. против решение № 12070/18.12.2024г. по гр.д. № 2295/2024г. на РС
– С., с което по предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД
жалбоподателят е бил осъден да заплати на М. А. Н., ЕГН ********** от
гр.С., ул. „З.“, № ** сумата от 2323.73лв. представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, следствие непозволено увреждане - ПТП
настъпило на 14.09.2023г. в гр.С., ул.“Димитър Добрович“, близо до № 14 -
паднало дърво и нанесени щети на лек автомобил „Мазда 2“ рег.№ ********,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.09.2023г. до
окончателното плащане. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да
заплати на въззиваемата страна и деловодни разноски в размер на 393.00лв.
Решението е обжалвано като неправилно, незаконосъобразно и
1
постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Освен това
същото било немотивирано и необосновано.
Излага се твърдение, че ищцовата страна не е доказала твърденията си
заложени в исковата молба относно механизма на настъпване на щетите. За
установяване на механизма на причинените вреди ищецът не бил ангажирал
нито свидетелски показания, нито автотехническа експертиза. По отношение
на размера не щетите не били представени никакви доказателства за реално
заплатен ремонт. Първоинстанционният съд не бил обсъдил в съвкупност
събраните по делото доказателства. Решението било необосновано.
Въззивният съд следвало да изправи тези нередности.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове
да бъдат отхвърлени изцяло.
Страната не е направила нови доказателствени или процесуални
искания.
Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адв.Л. К., пълномощник на М. А. Н., ЕГН **********, с който въззивната
жалба е оспорена като неоснователна. Страната е посочила, че по повод
процесното ПТП е бил разгледан друг иск пред РС – С. касаещ
неимуществени вреди получени от водача на автомобила. Искът е бил уважен
при същите събрани доказателства. Предявеният тогава иск по чл.49 от ЗЗД е
бил отхвърлен единствено поради обстоятелството, че ищецът не е бил
собственик на автомобила. Въззиваемата страна счита, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. Изтъква се, че ПТП е било посетено
от екип на РДПБЗН, който е съставил надлежен протокол, представени били и
писмени доказателства касаещи размера на причинените имуществени вреди
– оферта от автосервиз и проформа фактура. На следващо място въззиваемата
страна посочва, че твърденията на въззивника са голословни и не се подкрепят
от никакви доказателства.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено.
Страната не е направила доказателствени искания.
2
Претендират се деловодни разноски и е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено на насрещната
страна.
В с.з.въззивникът редовно призован не се представлява. Процесуалният
му представител адв.Д. в писмено становище заявява, че поддържа въззивната
жалба и моли същата да бъде уважена.
В с.з. въззиваемият не се явява. Представлява се от процесуален
представител по пълномощие - адв.К., който моли обжалваното решение да
бъде потвърдено. Претендира разноски. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от насрещната
страна.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 30.12.2024г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 10.01.2025 г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Пред РС – С. е бил предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Претендирано е обезщетение за претърпени от въззиваемата Н. имуществени
вреди вследствие на бездействие от страна на Община Сливен изразяващо се в
неподдържане и обезопасяване на улиците, дърветата и другите растения по
3
тях в общината. Претендираните щети са получени от паднало дърво в
централната част на гр.С. на 14.09.2023г. върху предницата на л.а. „ Мазда 2“ с
ДКН № ********, който е бил собственост на ищцата.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД по своята правна същност има
обезпечително-гаранционна функция, като тя настъпва след като
натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа,
причини виновно вреди на пострадалия. За да се приеме, че съществува
основание за ангажиране на отговорност на възложителя в хипотезата на чл.
49 от ЗЗД, въпросът за неговата вина е ирелевантен за изхода на спора.
Необходимо е кумулативното наличие на предвидените в тези две норми
предпоставки, а именно: да е осъществено деяние - действие или бездействие,
деянието да е противоправно, от него да са причинени вреди, които да са в
причинно-следствена връзка с противоправното деяние, деянието да е
извършено виновно, като деецът е лице, на което ответникът е възложил
работа, при или по повод изпълнението на която са причинени така
установените вреди. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за
извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на
необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. За възложителя
бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила и от характера на възложената работа. В този
смисъл са Постановление № 7 от 29.12.1958 г. на Пленума на ВС,
Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС, Постановление № 4
от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС и Постановление № 9 от 28.12.1966 г. на
Пленума на ВС. Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за
да е противоправно бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е
предписано нормативно задължение за действие. В тежест на ищеца е да
установи обективните елементи от фактическия състав на деликта. Отговорен
за обезщетяване на вредите по чл. 49 ЗЗД е възложителят на работата
В настоящия случай в чл.3 от ЗОС във вр. с §7, ал.1 , т.4 от ПЗР на
ЗМСМА е въведено задължение на общината да стопанисва и поддържа в
изправност повереното и имущество, включително общински пътища,
булеварди, зелени площи и т.н. Освен това съобразно разпоредбата на чл.61 и
сл. от ЗУТ общината е задължена да вземе необходимите мерки ( чрез
длъжностните си лица) за обезопасяване на растителността по начин, който не
4
застрашава живота и здравето на гражданите.
Мястото, на което е настъпило ПТП вследствие, на което са
претендираните материални щети е безспорно установено и то е на ул.“
Димитър Добрович“, № 14, гр. С.. Този адрес се намира в централната градска
част на гр.С. и общината, чрез своите длъжностни лица е имала ангажимент да
осигури безопасността на гражданите и на вещите им от инциденти с паднали
дървета/клони на дървета.
Съдът намира, че данните по делото недвусмислено установяват
настъпването на противоправното деяние. Изложените от ищеца твърдения в
исковата молба за настъпило ПТП вследствие паднал клон на дърво на
14.09.2023г. се установява от официален документ – Протокол за ПТП №
1815398, от който е видно че като причина за настъпване на ПТП е посочено
паднало дърво намиращо се на тротоара. Освен това се установява и точното
местоположение на настъпилото ПТП (в центъра на гр.С.), както и датата на
настъпване на ПТП. В тази насока са и данните, които могат да се получат от
Удостоверение № 739400-257/27.09.2023г. на РСПБЗН – С.. Като не е
осъществила предвидените в закона дейности по осигуряване на безопасна
среда, чрез бездействието на служителите си Община С. е отговорна за
настъпилия деликт. Налице е причинно – следствена връзка между
бездействието на нейните служители и настъпилия вредоносен резултат.
По делото са събрани данни относно размера на причинените на ищеца
щети. Изготвена е оценителна експертиза, която е взела предвид
представените по делото проформа – фактура № **********/30.10.2024г.
издадена от „Авто – мототехника“ ООД и оферта от 27.09.2023г. на „ КАЛЕ
АУТО“ ЕООД. Оценката на причинените щети е за 2330.00лв, което е повече
от исковата претенция.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на процеса на въззиваемата страна следва да се присъдят
деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 600.00лева.
В списъка по чл.80 от ГПК въззиваемата страна е посочила и сторените
5
от нея разноски пред РС. Същите обаче не следва да се разглеждат в
настоящата инстанция, тъй като липсва жалба от страната.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12070/18.12.2024г. по гр.д. № 2295/2024г.
на С.ския районен съд.
ОСЪЖДА Община С. да заплати на М. А. Н., ЕГН ********** от гр.С.,
ул. „З.“, № ** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 600.00лв.
– адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6