Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 08.10.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 3812 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 04.01.2019 г. по гр.д. № 82189/17г.,
СРС, ГО, 65 с-в е отхвърлил предявения от Д. , представлявана от
министъра на т., с адрес: гр. София, ул. „********срещу „К.0.“
ЕООД, ЕИК ********иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата в размер на 16 320
лева представляваща незаплатена част от дължима неустойка за пълно неизпълнение на задължението за осигуряване на водно
спасяване на плаж „*****“ за сезон 2016 г. по договор за наем от 14.05.2016 г. Осъдил е ответника по насрещния иск Д., представлявана
от министъра на т., с адрес: гр. София, ул. „********да заплати на „К.0.“
ЕООД, ЕИК ********на основание чл. 55,
ал.1, пр. 1 ЗЗД сумата от 16 320 лева представляваща заплатена с
платежно нареждане от 21.08.2017 г. част от претендирана от Д. неустойка за
пълно неизпълнение на задължението за осигуряване на водно спасяване на плаж „*****“
за сезон 2016 г. по договор за наем от 14.05.2016 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на насрещната исковата молба - 07.09.2017 г. до
окончателното плащане, на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 72,53 лева -
лихва за забава за периода 23.08.2017 г. - 07.09.2017г., както и на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК разноски по делото в размер на 2872,80 лева.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Д.,
чрез М.на т., БУЛСТАТ ********, с адрес: гр.София, ул.“********, представлявано
от министъра на т., чрез пълномощника по делото адвокат Н.Г.от САК, със служебен
адрес: гр.София, ул.“********с мотиви, изложени в
жалбата. Твърди се, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, поради
допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.
Относно главният иск, предявен от Българската държава в лицето на министъра на т.
срещу „К.0.“ ЕООД с правно основание чл.92 ЗЗД, отхвърлен за сумата от
16 320 лв. твърди, че въз основа на констативните протоколи от 23.08.2016
г. и от 23.09.2016 г. за извършена проверка на място от служители на Министерство на т. за
изпълнение на договор за отдаване под наем на морски плаж „*****“, разположен
на територията на община Несебър, област Бургас, който договор е сключен с „К.0.“
ЕООД е установено, че не е изпълнено изискването за брой спасители, в първия
случай е имало само един спасител от нормативно изискуемите двама спасители, а
при втората проверка не е имало нито един спасителен пост и нито един спасител.
С писмо, получено от ответника на 02.10.2016 г., ищецът го е уведомил за констатираното неизпълнение на задължението по т.6.1.10, буква „в“ от
договора при извършената проверка, поради което ответникът е бил поканен да
заплати неустойка от 25 500 лв., част от която ще бъде усвоена от
представената по договора банкова гаранция. Сочи, че съдържанието на
протоколите кореспондира с показанията на разпитаната свидетелка Е.М.П.,
заемаща длъжност „старши експерт“ в М.на т. от м. май 2016 г., която е
участвала при извършването на проверка на морски плаж „*****“ през месец август
2016 г., заедно с неин колега Г.М.. Въззивният
съд правилно е приел, че двата констативни протокола са официални
удостоверителни документи, от които се установява, че при извършени през сезон
2016 г. две проверки на морски плаж „*****“ е констатирано неизпълнение на задължението за
осигуряване на водно спасяване. Неправилен обаче е изводът на съда за вида на
неизпълнението на това задължение и
по-конкретно, че не се касае до пълно неизпълнение, обуславящо начисляване на
неустойка по реда на т.9.1, буква „а“, във връзка с т.8.10 от договора. Съдът
неправилно е приел, че доколкото се касае за изпълнение на задължение за
ежедневно осигуряване на водно спасяване в определен времеви период от 01.06.
до 30.09. на съответната календарна година, пълно неизпълнение на това
задължение е налице в случаите, в които за целия този период това задължение не е изпълнявано или неговото изпълнение е
незначително. В договора такова уточнение не е записано. Сочи се, че пълно
неизпълнение ще бъде налице при всяко отделно/ независимо за колко време/
неспазване на нормативната численост на постовете и спасителите. Ето защо не е
вярна констатацията на съда, че по делото се установява два случая на
неизпълнение на задължението за осигуряване на водно спасяване, първият от
които не е в началото на сезона и не с характер на пълно неизпълнение, поради
което в полза на ищеца срещу ответника не е възникнало вземане за неустойка по
т.8.10, а по т.8.3 в размер на 5 % от наемната цена за съответната календарна
година. По тази причина неправилно е по-нататъшното изчисление на дължимата
неустойка/ два случая на неизпълнение или общо 10 % от наемната цена/,
уговорена в размер на 30 600 лв., или дължимата неустойка възлиза на 3060
лв., както и изводът на съда, че тази неустойка е погасена с усвояване на банковата
гаранция. Първоинстанционният съд неправилно е изтълкувал волята на страните, а
и не е имало причина да извършва такова тълкуване, тъй като начинът на
формулиране задължението в договора не е неясен. При тези данни неправилно е
отхвърлен искът по чл.92 ЗЗД. Поради неправилните изводи на съда за
неоснователност на главния иск поради наличие на вземане за неустойка в размер
на 3060 лв. и погасяването й чрез усвояване на учредена банкова гаранция, е бил
уважен насрещният иск от „К.0.“ ЕООД срещу Българската държава /в лицето на
Министъра на т../ Ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от 16 230
лв., представляваща остатък от претендираната неустойка в настоящия процес от
ищеца по главния иск. Неоснователна е констатацията на СРС, че наличието на
основание за извършено плащане от страна на ищеца по насрещния иск е недоказано
от ответника по него, чиято е доказателствената тежест на този факт. Ето защо
неправилно е уважил евентуалния насрещен иск от „К.0.“ ЕООД срещу Българската
държава/ в лицето на Министъра на т./ с правно основание бл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
и насрещния иск по чл.86 ЗЗД. Моли съда да отмени процесното решение, като бъде
уважен предявеният главен иск срещу „К.0.“ ЕООД с правно основание чл.92 ЗЗД и
бъде отхвърлена насрещната искова претенция. Претендира разноски.
Въззиваемият
„К.0.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, к.к.
Слънчев бряг, к.з. „*****“, хотел „*****“, представлявано от управителя Д.М.,
пълномощника адвокат С.Г. от САК, със съдебен адрес: *** оспорва въззивната
жалба. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявен е главен иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от Д., представлявана от министъра на т. срещу „К.0.“
ЕООД.
Ищецът Д., представлявана от министъра на т. твърди, че с ответника „К.0.“ ЕООД е имал облигационни отношения по договор
от 14.05.2016 г. за отдаване под наем на обект изключителна държавна
собственост-морски плаж „*****“. Ответникът не е изпълнил задължението си за
осигуряване на водно спасяване, поради което претендира неустойка по т. 8.10 от
договора в размер на наемната цена за съответната година в размер на 25 500
лева. Твърди, че е получил част от размера на дължимата неустойка чрез
усвояване на учредена във връзка с договора банкова гаранция в размер на 9180
лева и претендира разликата в размер на 16 320 лева, както и законната лихва и разноските.
Ответникът „К.0.“ ЕООД твърди, че не
е налице неизпълнение на договора в частта относно задължението за осигуряване
на водно спасяване, поради което оспорва дължимостта на неустойка за това. Евентуално,
твърди че при наличие на частично неизпълнение на задължението за осигуряване
на водно спасяване такава се дължи в размер от 5% от стойността на договора. Освен
сумата по усвоената банкова гаранция, на 21.08.2017 г. е превел на ответника
процесната сума от 16 320 лева, като предявява при условията на евентуалност -
при отхвърляне на главния иск, насрещен иск за връщане на така платената от
него сума без основание, както и за лихва за забава в размер на 72,53 лева за
периода от датата на плащане - 23.08.2017 г. до датата на подаване на
насрещната искова молба - 07.09.2017г.. Претендира разноски и законна лихва по
насрещната искова молба.
Съдът констатира
следното:
На 14.05.2016 г. между страните бил сключен договор за отдаване под наем на
обект изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „*****“ със
срок на договор от 5 години, при годишна наемна цена за първата година в размер
на 30 600 лева, с включен ДДС. В т.6.1.8 от договора е предвидено задължение на
наемателя да осигурява за своя сметка техническо оборудване на морския плаж,
съгласно ЗУЧК със съоръжения, технически средства и преместваеми обекти за
извършване на задължителните дейности по §1, т. 1 от ДР на ЗУЧК по осигуряване
на водно спасяване, обезопасяване на прилежащата акватория, здравно и
медицинско обслужване и санитарно-хигиенно поддържане на плажа в периода не
по-късно от 01.06 и не по-рано от 30.09 на съответната календарна година.
Съгласно т. 6.1.10. буква „в“ от
договора, наемателят е длъжен да осигури на морския плаж водно спасяване,
включващо осигуряване на нормативно
определения брой спасители и спасителни постове и нормативно определеното
оборудване и инвентар и съоръжения на спасителния пост/станция. В чл. 8.3 от договора е предвидено, че при
неизпълнение на т. 6.1.10 буква „в“
от договора за осигуряване на нормативно определения брой спасители или
спасителни постове или оборудване на спасителния пост/станция наемодателят има
право на неустойка в размер на 5% от наемната цена за съответната година за
всяко от задълженията, а съгласно т.8.10
от договора при съществено неизпълнение
на задълженията по настоящия договор наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на наемната цена за
съответната година, като според т.8.11 от договора наемодателят има право
на вземане за неустойките след като наемателят е бил уведомен за констатираното
неизпълнение и е бил поканен в три дневен срок от получаване на поканата да
отстрани неизпълнението. В т.9.1, буква
„а“ от договора страните са се уговорили, че съществено неизпълнение на договора е налице, когато наемодателят
установи пълно неизпълнение на т.6.1.10.
буква „в“ от договора за осигуряване на водно спасяване, включващо
осигуряване на нормативно определения брой спасители и спасителни постове и/или
неизпълнение на задължението за осигуряване на здравно и медицинско обслужване.
На 23.08.2016 г. бил съставен констативен протокол по чл. 22, ал.1,
т. 2 и т. 3 от ЗУЧК за извършена проверка на място от служители на Министерство
на т., за изпълнение на договор, сключен с „К.0.“ ЕООД на плаж „*****“. В
протокола е било посочено, че нормативното изискване на брой постове- 1 е
изпълнено, но изискването за брой
спасители не, тъй като на място е имало един, от нормативно изискуеми двама
спасители, както и е констатирано, че липсват документи за ДДД и на морския
плаж не е извършено обезпаразитяване. На 14.09.2016 г. от ответника е получено
писмо относно констатираното неизпълнение, при извършената проверка на място,
като е даден 3-дневен срок за отстраняване на нарушенията, като при
неизпълнение, ще бъде наложена неустойка от 5% от наемната цена за 2016 г. С писмо, получено от ищеца на
17.09.2016 г., ответникът е представил договор за дезинсекционни и
дератизационни услуги, както и документите на двама души, назначени като спасители
на плажа. На 23.09.2016 г. е
съставен констативен протокол по чл. 22, ал.1, т. 2 и т. 3 от ЗУЧК за извършена
втора проверка на място от служители на Министерство на т., за изпълнение на
договор, сключен с „К.0.“ ЕООД на плаж „*****“. В него е посочено, че на място
не е имало нито един спасителен пост и
нито един спасител от изискуемите съответно един пост и двама спасители. С
писмо, получено от ответника на 02.10.2016г., ищецът го е уведомил, че при
извършената проверка е констатирано неизпълнение на задължението по т. 6.1.10.
буква „в“ от договора, поради което ответникът е поканен да заплати неустойка
от 25 500 лева, от която част ще бъде усвоена от предоставената по
договора банкова гаранция. По делото са били разпитани свидетели, като от показанията
на свидетелката Е.М.П., работеща в
Министерство на т. от м. май 2016 г. на длъжност „старши експерт“, се
установява че тя е участвала при извършване на проверка на морски плаж „*****“
през м. август 2016 г, заедно с нейн колега Г.М.. Проверката продължила около
половин час. На място било констатирано, че има един спасителен пост и един
спасител, вместо изискуемите двама. При проверката спасителят бил запитан дали
има друг спасител на плажа и той отговорил, че няма. Свидетелката К.В.И.твърди, че на 23.09.2016 г. била на плаж „*****“ в
к.к. Слънчев бряг, като придружавала сестра си на оглед на апартамент в
Апертхотел *****, който се намирал на този плаж. Свидетелката заявява, че на
плажа била в ранния следобед и там имало чадъри, шезлонги, нещо като навес е
маси и столове. На плажа видяла и двама спасители, които били в дясно на самия
пост, били наведени и правели нещо. Разпознала спасителите по това. че били с
червени якета и с червени летни шапки с козирки и се пошегувала със сестра си,
че в това лошо време им трябват зимни шапки.
По направените във
въззивната жалба възражения, СГС излага следните доводи.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Според ал.2 на цитираната
норма, ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или
ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали
нейния размер. За да възникне
правото на ищеца да претендира уговорената неустойка в сочения размер, следва да са налице предпоставките
по чл.92, ал.1 от ЗЗД, а именно неустойката да е уговорена писмено, да е настъпило предвиденото
в договора основание за нейното плащане, като същата трябва да отговаря на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Неустойката е
проявление на принципа на автономия на волята в частното право. С нея страните
уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната
страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се
доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.
Настоящата инстанция също приема,
че констативните протоколи за извършена проверка на място
представляват официални удостоверителни документи, тъй като удостоверяват
констатации на длъжностни лица, направени в кръга на техните функции,
предвидени в чл. 22д от ЗЕЧК, поради което имат обвързваща съда материална
доказателствена сила. Предвид обвързващата доказателствена сила на цитираните
по-горе констативни протоколи, СГС също приема за установено, че при извършени
през сезон 2016 г. две проверки на плаж „*****“ при едната е констатирано
неточно изпълнение на задължението за осигуряване на водно спасяване /нормативното
изискване на брой постове- 1 е изпълнено, но изискването за брой спасители не/, а при другата - пълно неизпълнение на това
задължение.
СГС намира, че противно на твърдението във въззивната
жалба, следва да се тълкува клаузата за съществено
неизпълнение по т.9.1 от договора във връзка с т.8.10 от него/ при
съществено неизпълнение наемателят дължи неустойка в размер на наемната цена за
съответната година/. Настоящата инстанция възприема извършеното тълкуване от
районния съд в смисъл, че доколкото се касае за изпълнение на задължение за
ежедневно осигуряване на водно спасяване в определен времеви период - от 01.06
до 30.09 на съответната календарна година, пълно неизпълнение на това
задължение е налице, в случаите, в които за целия този период това задължение
не е изпълнявано или неговото изпълнение е незначително. Това е според предвидената
санкция за неизпълнение на това задължение, която като съществена, се равнява
на наемната цена за съответната година. Изводът
е, че волята на страните е била с
нея да се обезпечи пълното неизпълнение на това задължение за всеки отделен
летен сезон, още повече че в договора е предвидена неустойка за неизпълнение за всеки конкретен случай, като според т.8.2 от него тази неустойка е в размер
на 5 % от наемната цена за всеки конкретен случай. Допълнителен аргумент е обстоятелството, че в т. 9.1 буква „б“ е предвидено, че съществено неизпълнение е налице
и когато едно и също задължение не е
изпълнено повече от два пъти, т.е. неизпълнение от два пъти не представлява
съществено такова. От посоченото по-горе се установяват
два случая на неизпълнение на задължението за осигуряване на водно
спасяване, първият от които не в началото на сезона и не с характер на пълно
неизпълнение- при първата проверка на дата 23.08.2016 г. на място е имало
спасителен пост -1 и един, от нормативно изискуемите двама спасители. Ето защо
настоящата инстанция също приема, че в полза на ищеца срещу ответника не е
възникнало вземане за неустойка по т. 8.10, а по т. 8.3 от договора в размер на 5% от наемната цена за
съответната година за всеки конкретен случай. Били са констатирани 2 случая на
нарушение, поради което дължимата неустойка възлиза в размер на 10 % от
наемната цена уговорено в размер на 30 600 лева, при което дължимата неустойка
възлиза в размер на 3060 лева, като неустойките следва да се начисляват върху
наемната цена с включен ДДС, както тя е уговорена в договора. Безспорно е, че
ищецът преди датата на подаване на исковата молба е усвоил като вземане за
неустойка за процесното неизпълнение учредена в негова полза банкова гаранция в размер на 9180 лева,
поради което вземането му в размер на 3060 лева се явява погасено, като
предявеният иск законосъобразно е бил отхвърлен.
Основателен се явява предявеният насрещен иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.второ ЗЗД.
По делото е безспорно, че на 21.08.2017 г. ответникът е превел по сметка на
ищеца сумата от 16 320 лева, представляваща остатък от претендираната в
настоящия процес от ищеца по главния иск неустойка и това плащане не може да се
тълкува като признание на иска. Предвид приетото наличие на неустойка в размер
на 3060 лева и погасяването й чрез усвояване на учредена банкова гаранция и
неоснователност на главния иска за сумата от 16 320 лева, наличието на
основание за извършеното плащане от страна на ищеца по насрещния иск е
недоказано от ответника по него, чиято е доказателствената тежест за този факт.
Ето защо предявеният насрещен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. второ ЗЗД се явява основателен.
Относно насрещният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД. Основателността на иска предполага
наличие на главен дълг и забава в погасяването му. При вземания за извършено
плащане при начална липса на основание моментът на изпадане в забава съвпада с
момента на възникване на вземането и настъпване на неговата изискуемост - от
датата на получаване на платеното без основание. В този смисъл са и решение №
985 от 01.09.2010 г. по гр.д. № 2924/2008г.на ВКС, II г.о. и решение № 248 от
19.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 163/2015 г., IV г. о., ГК. Лихва за забава на
главницата от 16 320 лева за процесния период 23.08.2017 г. - 07.09.2017
г. правилно е изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК в размер на 72,68
лева.
Крайните
изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1, І
пр. ГПК, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и предявената претенция, въззивникът следва да
заплати на въззиваемия направените
разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1146 лв.,
съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид направеното възражение за прекомерност на
претендираното такова.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 04.01.2019 г. по гр.д.
№ 82189/17г. на СРС, ГО, 65 с-в.
ОСЪЖДА Д.,
чрез М.на т., БУЛСТАТ ********, с адрес: гр.София, ул.“********, представлявано
от министъра на т., чрез пълномощника по делото адвокат Н.Г.от САК, със
служебен адрес: гр.София, ул.“********да заплати на „К.0.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
к.к. Слънчев бряг, к.з. „*****“, хотел „*****“, представлявано от управителя Д.М.,
пълномощника адвокат С.Г. от САК, със съдебен адрес: *** направените разноски за
настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1146 лв.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.