ПРОТОКОЛ
№ 1974
гр. София, 09.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Р Н. К
СъдебниВ Н. К
заседатели:Л С. Б
при участието на секретаря А ИВ. И.
и прокурора Г. П. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Р Н. К Наказателно дело от общ
характер № 20231110201059 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ В. Б. М. редовно призован, доведен от Затвора в гр.
явява се.
За него адв. Д. П. Д. и адв. В. В. В. редовно призовани, явяват се.
За СРП - прокурор Г. П. И.
АДВ. Д.: Моля доколкото в залата се намират много хора без да е ясно
дали имат отношение по делото и ако имат не са заявили какво е, считам, че
се налага те да посочат поне две имена, за да не се наруши Закона за защита
на личните данни, за да може да се прецени, дали присъствието им в зала е
допустимо или не.
ПРОКУРОРЪТ: Възразявам срещу така направеното искане, не
смятам, че при открити съдебни заседания за съда има задължение да събира
лични данни, имена на присъстващите в залата. Неслучайно законът е
предвидил, че съдебните заседания са публични, това е в интерес на
правосъдието и обществеността, поради тази причина моля да не уважавате
искането направено от защитата.
РЕПЛИКА АДВ. Д.: Публичността на съдебните заседания не
означава анонимност и не считам, че някой намиращ се в съдебната зала се
1
срамува да посочи как се казва и на какво основание се намира в нея.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам искането на адвоката си.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание
СЪДЪТ след съвещание намира искането на защитника за
неоснователно, доколкото чл. 271 от НПК не поставя подобно изискване за
установяване самоличността на всички присъстващи в съдебна зала лица,
като това би довело и до фактическо ограничаване на публично провеждане
на съдебното заседание, особено при присъствие на множество лица.
СЪДЪТ вземайки предвид, че производството днес е в рамките на
разглеждане на дело от общ характер след внасяне на Обвинителен акт в съда
и възможността по време на производство по чл. 270 ал. 1 НПК да се
обсъждат събраните доказателства по делото, намира за подходящо
единствено да запита присъстващите, дали са свидетели по делото и след това
да прецени дали следва да останат в съдебната зала
Поради горното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата.
СЪДЪТ запита присъстващите в залата, дали са свидетели по делото,
имат ли някакво пряко, лично отношение по него.
ПРИСЪСТВАЩИТЕ В ЗАЛАТА не посочиха да са свидетели по
делото, освен Б.а М.а и В. М. - майка и чичо на подсъдимия.
ПРОКУРОЪТ: Не възразявам Б.а М.а и В. М. да останат в съдебната
зала, още повече, че майката на подсъдимия е конституирана като негов
защитник.
ЗАЩИТАТА: Не възразяваме майката и чичото да останат в залата.
Но молим кожения колан поставен на подсъдимия да бъде свален.
СЪДЪТ позволи на майката и чичото на подсъдимия да останат в
съдебната зала.
СЪДЪТ установи, че действително на кръста на подсъдимия е поставен
2
колан със закачалка за белезници, който беше премахнат след указания на
съда.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание за произнасяне по искането за
изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам лична карта, същата е задържана в 01 РПУ
гр. Перник.
СЪДЪТ установи, че в материалите по делото отсъства справка АИС
БДС със снимка на лицето, поради което самоличността му следва да се
установи по реда на чл. 272 ал. 2 от НПК, а именно чрез изявление на майката
на подсъдимия, чиято самоличност беше проверена.
Самоличността снета по материали от делото и потвърдена от майката
на подсъдимия.
В. Б. М. роден на г. в гр. , българин, български гражданин, със средно
образование, неосъждан, безработен, адрес за призоваване – гр., ул. , ЕГН -
**********
СЪДЪТ разяснява правата на подсъдимия в настоящото наказателното
производство.
Подсъдимият: Запознат съм с правата си. Няма да правя отвод на
съдебния състав, секретаря и прокурора.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ в производството по
чл. 270 ал. 1 от НПК
3
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с прочитане на молбата от подсъдимия В. Б. М.
за изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража” в по-
лека такава.
ЗАЩИТАТА: Поддържаме молбата. Доколкото същата е неотносима
към настоящия процес и доколкото е предявена по чл. 65 от НПК, моля съдът
да приеме, че е налице нова такава и доколкото е задължение на съда да се
произнесе в разпоредително заседание относно мярката, моля в днешно
съдебно заседание да се разгледа дали е налице основание изменение на
мярката и ако е налице, каква е подходяща към настоящия етап на развитие на
наказателното производство. Няма да сочим доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам молбата. Моля да се произнесете по
искането за изменение на мярката ми за неотклонение в по-лека такава.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата. Представям Заверено копие за
привличане в качеството на обвиняем, Справка от системата УИС на ПРБ, от
която е видно, че М. е привлечен в качеството на обвиняем за средна телесна
повреда, като производството се осъществява от разследващия орган в гр.
Созопол. Желая да представя заповед, с която подсъдимият е преместен от в
Затвора в гр. от която са видни причините за преместване, а именно
изрисуване на стените с хитлеристки надписи, влизане в конфронтация с
други задържани и лишени от свобода и служители на затвора и
демонстриране от него грубо и арогантно отношение към администрацията на
затвора. Представям и заверено копие от уведомително писмо от началника
на Следствения арест, от което е видно, че подсъдимият е влязъл във
физически сблъсък с друго лице с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ като по случая има образувана друга прокурорска преписка.
Представям и друго писмо от началника на ареста, с което уведомява, че
евентуално подсъдимият е отправил заплахи към надзирател в ареста, като
към това представям и заверено копие на Постановление за образуване на ДП.
СЪДЪТ предостави възможност на защитата и подсъдимия да се
запознаят с представените документи от СРП.
АДВ. Д.: Преди да вземем отношение по представените документи от
СРП, моля прокуратурата да заяви какво отношение имат документите по
делото:
4
АДВ. В.: Аз още сега мога да направя възражение, че същите са
неотносими към процеса по чл. 270 от НПК, защото поведението на нашия
подзащитен в арестните помещения и затвора няма никакво отношение по
въпроса за решаване на мярката за неотклонение.
От материалите, които се представени се вижда, че онези обвинения,
които са повдигнати, са за деяния преди 21 декември , когато се опитаха да
ни предявят материалите, въпреки нашето изрично възражение, че сме
инициирали процедура по чл. 65 ал. 1 НПК и следваше СРП да внесе
незабавно делото. Вместо да повдига нови обвинения, които да бъдат
включени във внесения пред вас Обвинителен акт, те бързаха да го внесат за
да могат да правят позовавания в тази насока и да може ДП да приключи
преди изтичане на осем месечния срок, който щеше да реши въпроса с
мярката за неотклонение.
АДВ. Д.: Доколкото колегата взе отношение, считам, че моето
предходно искане не е необходимо.
Подзащитният ни е задържан от средата на месец юни, като са му
повдигнати две обвинения. За целия период до 21.12.2022 г. същият се намира
на разположение на СРП, но на 21.12.2022 г. му се повдигат нови
допълнителни шест обвинения и се внася делото в съда. По тази причина в
последствие подзащитният ни е привлечен и по друго наказателно
производство, за което не знам каква е мярката за неотклонение. Доколкото
ми стана ясно от депозирания документ има образувани други наказателни
производства спрямо подзащитния ни и единствената причина да не се
активизира СРП за да предостави предвидените в НПК права на подзащитния
ни и да изчаква какво ще се случи по настоящото произнасяне по мярката за
неотклонение, за да може при евентуално привличане да му вземе нова мярка
за неотклонение.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам становището на адвокатите си.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание
СЪДЪТ след съвещание намира, че представените от СРП писмени
доказателства следва да бъдат приобщени към доказателствата по делото,
доколкото имат отношение към данните за личността на подсъдимия и
поведението му в последните месеци, включително и по време на
5
задържането му, като естествено при техния анализ съдът следва да изхожда
от презумпцията за невинност.
Воден от горното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
На осн. чл. 283 от НПК
ПРОЧИТА И ПРИЕМА представените от прокурора писмени
доказателства.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания за събиране на нови
доказателства.
С оглед изложеното и като намери делото за изяснено от фактическа
страна по отношение на въпроса по чл. 270 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам така направената молба по отношение на
твърдението, че едва ли не прокуратурата е нарушила нечии права. Моля да
обърнете внимание на документите приложени по делото. На 13.12.2022 г.
прокурорът уведомява защитата, че предстои приключване на разследването,
като ще им бъде дадена възможност на 20.12.2022 г. да им бъдат предявени
материалите по делото. На 14.12.2022 г. защитата, т.е. един ден след като са
уведомени, че разследването приключва, подава молба в СРП, като самата
молба е от 14.12.2022 г. и носи подписи на защитниците. Това е очевиден
начин със законови средства да се постигне незаконен резултат, а именно
забавяне на наказателното производство. Това нещо, което е извършено от
защитниците е било в ущърб на воденото наказателно производство в
разумен срок, както е било в ущърб дори на самия подсъдим. Нещо повече, на
20.12.20222 г. защитата е започнала изявленията си в Протокола за
предявяване на разследването с думите: „Не желаем да ни се предявяват
материалите по разследването в днешния ден“. Обърнете внимание,
приключват с думите „моля да ни се предявят материалите след
6
произнасянето по мярката“, когато и да се случи това. И те вместо да
осъществят ефективна защита, сами са се отказали от правото да се запознаят
с материалите по делото и още повече, че са посъветвали клиента си в тази
насока.
По отношение на молбата, считам, че същата е допустима, но изцяло
неоснователна. По отношение на подсъдимия В. М. са повдигнати осем
обвинения, включително и за тежки престъпления. Не считам, че към
настоящия момент по някакъв начин е разколебано обоснованото
предположение за авторството на деянието, а по отношение на реалната
опасност от извършване на престъпление, считам, че същата е налице и
продължава да бъде със същия интензитет, както от първия ден на задържане
на подсъдимия. Дори в затвора той е продължил да проявява агресия и
незачитане правата и арогантно отношение.
Адв. Д.: Считам, че към настоящия момент безспорно се установи, че
са налице основанията за изменение на мярката за неотклонение на
подзащитния ни В. М. от „Задържане под стража“ в по-лека такава.
Доколкото през цялото време с дадените от закона права и задължения сме се
опитвали да осъществим пълноценно защитата на подзащитния ни сме
предявили преценили от настоящите процесуални подходи за депозирано от
наша страна искане по реда на чл. 65 от НПК чрез прокуратура до съда за
разглеждане на основателността за продължаване на мярката за неотклонение
на подзащитния ни, като това нещо се е случило на 14.12.2022 г. Почти два
месеца в следствие на действието и бездействието на представителя на СРП и
на други институции, не сме успели да стигнем до съд. Благодарим за
насроченото за днешна дата съдебно заседание. Делото е насрочено съвсем
скоро и изказваме благодарност на състава за бързото насрочване на дата за
съдебно заседание.
Моля да обърнете внимание за законовото задължение на СРП, че по
реда на чл. 65 ал. 1 НПК при констатиране на депозирано искане от страна на
обвиняемо лице и/или негов защитник, прокуратурата следва незабавно да
изпрати делото до съда и в компетенциите на съда е да прецени за
основателността на направеното искане, за изложените доводи в искането и
въобще дали е допустимо.
Законът не дава право на преценка на СРП за каквото и да било от тези
7
обстоятелства. Законът не забранява на СРП да провежда каквито и да било
действия по разследването, без значение къде и на какво основание се намира
делото, т.е. неоснователни са доводите на прокурора, че следствие на
депозираното искане за разглеждане основателността за разглеждане на
мярката за неотклонение на В. М., той или неговите защитници са направили
опит за шиканиране на процеса.
Касае се за период повече от половин година, в който той е с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Моля да обърнете внимание, че и към
настоящия момент В. М. е задържан от незаконен състав на съда. При
първоначалното вземане на мярката за неотклонение В. М. е задържан от
некомпетентен съд, доколкото същият се явява по смисъла на чл. 36 от НК.
В. М. и при първоначалния момент и към настоящия момент е привлечен към
наказателна отговорност за деяния, които се твърди от СРП, че са извършени
на територията на гр. Перник.
Доколкото по делото се намира Постановление, с което е разпоредено
на представител на СРП да проведе разследване във връзка с наказателното
производство, не възразяваме участието на СРП по настоящото дело. Но във
всеки един случай съдът следва да прецени, дали делото му е подсъдно както
инстанционно, така и териториално. Предходните съдебни състави не са
направили такава преценка, поради което считам, че техният съдебен акт е
незаконосъобразен.
Към настоящия момент делото се разглежда от СРС, доколкото същото
му е възложено следствие произнасяне на ВКС за определяне на подсъдност,
доколкото са налице данни за отвод на съдии от компетентния
първоинстанционен съд, а именно РС Перник.
Към настоящия момент В. М. е почти осем месеца в ареста, постоянно
му се предявяват нови обвинения спрямо него, но доколкото към настоящия
момент не може да обсъжда основателността им с оглед фазата на
производството, моля съда да вземе предвид, че според българското
законодателство единственият орган, който може да повдига обвинения и да
прецени кога и по какъв начин ще го направи, това е прокуратурата и ние по
никакъв начин не може да влияем на това.
Но на база събрания доказателствен материал, може да твърдим, че тези
обвинения по същество са неоснователни. Твърдим, че воденото срещу
8
подзащитния ни производство е тенденциозно, така или иначе се касае за
обвинение за престъпления от чисто битов характер, като по-голяма част от
тях по смисъла на чл. 93 т. 7 от НПК не се явяват тежки умишлени, като за
голяма част от тях също така при доказаност на вината е предвидена замяна
на наказателната отговорност с административна такава.
Както твърдим в депозираното искане В. М. се явява публична личност,
с чисто съдебно минало поради настоящото задържане във връзка с
настоящото наказателно производство, същият не можа да завърши 12 клас,
макар да отразихте, че е със средно образование.
Поради всичко гореизложено, моля съда да приеме, че В. М. изцяло има
интерес да защити своята чест и достойнство, като начина по който се
подхожда към него, а именно да го водят като маймуна на синджир, считам,
че най-малкото е недопустимо във връзка с доказателствата съдържащи в
кориците по делото. Касае се за обвинение свързано с телесни наранявания
или вербална агресия, които нито по начина, нито със средствата, чрез които
се твърди да са извършени, се квалифицират като брутални или нещо друго.
Прокуратурата за пореден път използва подхода, колкото се може повече,
защото няма доказателства и за малкото.
Моля да приемете, че за пълноценно осъществяваните права на В. М. с
мярка различна от „Задържане под стража“ би бил допринесъл пълноценно за
изясняване на фактическата обстановка по делото. Доколкото е внесен
Обвинителен акт се приема, че прокуратурата е събрала необходимия им
доказателствен материал да защитят своята теза и считам, че продължаването
на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на неосъждано лице без
никакви криминалистически регистрации, с постоянен адрес, с безспорно име
в обществото, би допринесла само до ограничаване на неговите
конституционни права, без да има никакво положително отношение към
настоящото наказателно производство.
АДВ. В.: Изцяло се солидаризирам с изложеното от колегата Д., в
подкрепа на искането за изменение на мярката за неотклонение „Задържане
под стража“. За пръв път в моята дългогодишна практика ми се налага в
залата да чуя представител на СРП да се обръща към близките на
подсъдимия, да чуят как ние сме увредили неговите интереси. За това ще си
позволя да направя кратка хронология, от която да е видно, че следващата
9
седмица на 15ти, се навършват 8 месеца от вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража. Тази мярка се взема точно по иницииране от
представителя на СРП, който днес е представител на същата, до СРС вместо
до РС Перник. Софийският районен съд за разлика от други съдебни състави
взе такава мярка. В един момент защитата инициира процедура по чл. 65 ал 1
от НПК. Същият представител на СРП задържа 26 дни при себе си делото,
вместо незабавно както изисква чл. 65 ал. 2 от НПК да го внесе в съда, който
да го разгледа в тридневен срок.
В един по-късен момент по друго наше искане по чл. 65 ал.1 от НПК
СРП правилно изпрати делото на РС Перник и ВКС го разпредели на СРС.
Тогава вече СГС 2 въззивен състав прие, че интензитета на опасност да
извърши престъпление чувствително е намалял и няма пречка да се вземе по-
лека мярка за неотклонение.
Пресата която виждам, че днес проявява жив интерес, подведе този
наивен младеж, седейки на една тераса да заяви, че е ходил на дискотека. И
въпреки, че по делото съществува един доклад във връзка с извършена
проверка във връзка с видео-електронното наблюдение, от който е видно, че
няма никакво нарушение, след като СРС отказа да измени мярката за
неотклонение отново по искане на СРП въззивният състав на СГС и то същия
състав, взе, че прие, че има нарушение, защото има един запис от
видеокамери, от който е видно, че преди да влезе в жилището, където да
изтърпява мярката, е отишъл в заведението срещу дома му, за да вземе ключа
от жилището си. От момента, в който той постъпва в това жилище никакви
нарушения не са констатирани.
Към днешна дата, след като отново искахме на осн. чл. 65 ал. 1 от НПК
процедура по изменение на мярката за неотклонение, прокурорът преценява,
че ние шиканираме процеса и въпреки, че на 20.12.2022 г. сме направили
изявление, че искаме предявяване на материалите, но след приключване на
процеса по чл. 65 от НПК, той на 21.12.2022 г. внесе ОА и предстои да бъде
разгледан.
Повтарям това което каза кО.ата Д., не ние шиканираме процеса. Този
процес трябва да продължи в една спокойна обстановка. Делото съдържа 15
тома. Изисква се една спокойна обстановка, а такава обстановка не
съществува, когато на подзащитния ни е взета мярка за неотклонение, при
10
положение, че се касае за млад човек с чисто съдебно минало без
криминалистични регистрации, който в домашна обстановка би бил далеч
по-полезен за себе си, за семейството си и за нас за да организираме по-
ефективна защита.
Още повече в днешното съдебно заседание ни се представят нови
материали, казах вече и повтарям, тези материали трябваше да бъдат обект на
онова разследване от СДВР, по повод на настоящата преписка приложена към
Обвинителния акт, защото се касае за деяния извършени преди деянията
обект на вашето внимание.
Моля да приемете, че наистина осем месеца са достатъчни за да се
направят съответните изводи. Провокациите в затворническата среда дават
резултат, а този резултат не е добър за него, както и за нас като негови
защитници. Вижда се от материалите по делото, че при проверките от
прокуратурата не е установен никакъв прокурорски чадър. И точно защото е
син на прокурор при възникнали спорни ситуации, не той е под чадър, а е
обект на съответни санкции от страна на затворническата администрация.
РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРА: Казаното от защитата, че е възможно
прилагане на чл. 78А НК при освобождаване на подсъдимия с
административно наказание не кореспондира с материалния закон с оглед
наказуемостта за средните телесни повреди. В тази насока е и ал. 7 на чл. 78А
НК. Относно казаното от защитата, че подсъдимият не бил опасен и не
използвал никакви средства искам да добавя, че за две от повдигнатите
обвинения е посочено, че е използвал нож, като в кориците на делото е
налице ДНК експертиза, като по ножа е намерено ДНК на подсъдимия. За
трето от деянията е използвал бокс.
ПОДСЪДИМИЯТ: Няма нужда да правя коментари. Напълно
поддържам казаното от моите адвокати. Моля да по-лека мярка, искам да съм
при близките ми.
СЪДЪТ на основание чл. 297 НПК
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ В
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ЧЛ. 270 НПК
ПОДСЪДИМИЯТ: Моля да ми бъде изменена мярката за
11
неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава, каквато и да е тя.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
СЪДЪТ след съвещание и като взе предвид становищата на
страните, намира следното:
Производството е по реда на чл. 270, ал.1 и сл. от НПК, образувано е въз
основа на молба от подсъдимия В. Б. М. за изменение на взетата му мярка за
неотклонение „Задържане под стража” в по-лека такава. Макар молбата да е
депозирана в СРП преди датата на изготвяне и внасяне на обвинителния акт в
съда, същата е входирана в СРС едва с обвинителния акт, въз основа на който
е образувано и НОХД № 16280/2022 г. С оглед разпоредбата на чл. 247, ал. 1,
т. 1 от НПК е прието, че делото пред първата инстанция е вече образувано и
не е допустимо молбата да бъде разгледана по реда на чл. 65 от НПК,
доколкото досъдебната фаза на процеса вече е била приключила.
Следователно, същата е следвало да бъде разгледана по реда на чл. 270, ал. 1
от НПК от съдебния състав, на който е разпределено и делото по същество.
Но поради последвалото изпращане по компетентност на делото до РС
Перник и отводите на всички съдии от този съд, никой от тях не се е
произнесъл по искането на подсъдимия. След постановяването на
Определението на ВКС, с което делото е изпратено за разглеждане на СРС по
реда на чл. 43, т. 3 НПК, е образувано настоящето НОХД № 1059/2023 г., по
което са направени още няколко безуспешни опита за определяне на съдия –
докладчик, докато се стигне до определянето на настоящия съдебен състав.
Поради изложеното липсва произнасяне по искането за изменение на мярката
за неотклонение на подсъдимия от 14.12.2022 г. до момента.
Това забавяне в известна степен се дължи, както и защитата отбеляза, на
неправомерните действия на прокуратурата, която не е внесла искането по чл.
65 НПК незабавно, а освен това след изготвянето на ОА го е внесла и в СРС,
който не е бил местнокомпетентен.
Но съдът намира за неоснователни възраженията на защитата, че
първоначалната МНО е взета от некомпетентен състав, а именно от състав
при СРС, а не на РС Перник. Доколкото в хода на ДП разследването е
възложено на СРП, то контролът върху актовете на прокуратурата в хода на
ДП, включително и произнасянията по мерките за процесуална принуда,
одобряването на протоколи от действия по разследването, разпити пред
12
съдия, следва да се извършват от съответния съд на определената за
компетентна прокуратура. В противен случай би се достигнало до
невъзможност за срочно произнасяне, затруднения в организацията на
работата и в крайна сметка до нарушение на правата на обвиняемия. Освен
това всички въззивни съдебни състави са преценили, че СРС е бил
компетентен и са разгледали произнасянията по чл. 64 и 65 НПК по същество.
В това производство съдът следва да прецени дали са налице
основанията за продължаване на изпълнението на най-тежката мярка за
неотклонение спрямо подсъдимия М., като съобрази наличието както на
обосновано предположение за съпричастност на подсъдимия към
инкриминираните деяния, така и интензитета на останалите две предпоставки
– опасност от укрие и/или извършване на престъпление.
Подсъдимият В. М. е привлечен към наказателна отговорност за общо 8
различни престъпления - по чл. 325, ал. 2 от НК, по чл. 131, ал. 1, вр. чл. 130,
ал. 1 от НК наказуемо с по-малко от „Лишаване от свобода“ до пет години и
за няколко тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а
именно по чл. 144, ал. 3 НК, както и за три престъпления по чл. 131, ал.1, вр.
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, които се явяват и най-тежко наказуемите, като
за тях се предвижда наказание „Лишаване от свобода” от две до десет години.
С оглед на горното максималният срок за задържане на подсъдимия в ДП е
бил осем месеца, който не е изтекъл до датата на внасяне на обвинителния акт
в съда. Като следва да се отбележи, че в съдебната фаза на процеса законът не
предвижда максимален срок за задържане, а единствено следва да се прецени
дали този срок е разумен и съобразен с конкретните факти по делото и
личността на подсъдимия.
С оглед провеждане на производството по реда на чл. 270, ал. 1 НПК и
факта, че същият съдебен състав следва да разгледа делото и по същество, в
случая е от изключителна важност да не се навлиза в детайлно обсъждане на
събраните доказателства, което би представлявало основание за отвод на
състава. Но след изменението в чл. 270, ал. 2 НПК през 2017 г. все пак се
очаква бегла преценка дали доказателствата по делото сочат на съществуващо
обосновано подозрение. Наличната доказателствена съвкупност по делото,
преценена на пръв поглед позволява да се обоснове предположението за
съпричастност на подсъдимия към всяко от инкриминираните деяния. От
13
последното произнасяне на съдебните състави по чл. 65 НПК не са събрани
такива доказателства, които съществено да разколебават извода на тези
състави за съществуващи доказателства в подкрепа на обвинителната теза.
Доколкото съдебната фаза заема централно място в процеса, именно в хода на
съдебното следствие и преди всичко при постановяване на крайния съдебен
акт, настоящият съдебен състав е оправомощен да анализира детайлно
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
На следващо място, съдът следва да прецени дали и към момента са
налице предпоставките за продължаване изпълнението на най-тежката мярка
за неотклонение, а именно дали по отношение на подсъдимия М. е налице
реална опасност от укрие или извършване на престъпление. Предходните
съдебни състави са констатирали съществуването на такива реални опасности
именно въз основа на тежестта на повдигнатите обвинения, техния брой и
характер, както и с оглед данните за личността на подсъдимия. Съдът намира,
че към момента липсват основания да се приеме, че значително е намалял
интензитета на констатираните опасност от укрИ.е и извършване на
престъпление до такава степен, която да оправдава изменението на мярката за
неотклонение на подсъдимия в по-лека. Спрямо него са повдигнати
обвинения за извършени 8 различни престъпления в рамките на 7 месеца,
насочени преимуществено срещу личността и телесната неприкосновеност на
множество граждани, включително и за причиняването на средни телесни
повреди на три лица по хулигански подбуди. Допълнително, съдът взе
предвид и представените в днешното заседание писмени доказателства за
проявени агресивни прояви от подсъдимия в местата за изпълнение на
мярката за неотклонение, както и за новобразувани досъдебни производства
свързани с твърдени негови деяния. Въпреки презумпцията за невинност,
която се прилага по отношение на тези обвинения, то тези доказателства
следва да се приемат като лоши характеристични данни, описващи М. като
агресивен и несъобразяващ се с установените правила. С оглед на това съдът
намира, че продължилото близо 8 месеца ограничаване свободата на
подсъдимия не е повлияло върху нагласата му. Това характеризира личността
на подсъдимия като такава със завишена обществена опасност, поради което
и съдът приема, че и към момента е налице реална опасност от извършване на
престъпление. Обстоятелствата, свързани с възрастта на подсъдимия и
чистото му съдебно минало не разколебават този извод.
14
Подсъдимият М. фактически е задържан от 15.06.2022 г., като до
момента е изтекъл срок от близо 8 месеца. В част от този период мярката за
неотклонение на подсъдимия е била изменена в „домашен арест“. Но в
определение на СГС от 10.11.2022 г. по ВНЧД № 4722/2022 г. в
производството по чл. 65 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че са
събрани достатъчно доказателства за това, че подсъдимият се е отклонил от
определената му по-лека мярка „Домашен арест“, въпреки че е бил изрично
предупреден за характера на задълженията му и последиците от
нарушаването на мярката и затова мярката му отново е изменена в
„Задържане под стража“. Съдът отчита представените по делото
доказателства за нарушаване на мярката „Домашен арест“ незабавно след
освобождаване на ареста на подсъдимия, което сочи и за незачитането му на
установения в страната ред, но и за все още съществуваща реална опасност от
укрие.
От подсъдимия и защитата не се сочат обстоятелства от здравословно,
семейно или социално естество, които да налагат извод за необходимост от
изменение на мярката му за неотклонение.
Съдът намира, че срокът на задържане се явява законосъобразен и
разумен, като забавянето при разпределяне и насрочване на делото не следва
да се приема като бездействие на съдебните органи, а е породено от
неправилното внасяне на делото за разглеждане в СРС вместо в РС Перник и
множеството последващи отводи на съдиите, определени за докладчик по
делото. Но при цялостна преценка на срока, се налага извода, че за период от
около 6 месеца от задържането на подсъдимия, са събрани всички
доказателства, които са в значителен обем и делото е внесено в съда. Като
следва да се посочи, че след разпределянето му на настоящия съдебен състав,
е насрочено и разпоредителното заседание по делото във възможно най-
кратък срок. Поради това съдът намира, че срокът на задържане не надвишава
границите на разумния и е съобразен с обема на делото и извършените по
него процесуални действия.
Воден от всичко изложено настоящият състав намира, че единствено
продължаване изпълнението на най-тежката мярка за неотклонение
„Задържане под стража” би неутрализирало опасността подсъдимият М. да
извърши престъпление или да се укрие, като би осигурило и участието му в
15
процеса, съответно неговото срочно приключване.
С оглед изложеното и на основание чл. 270, ал. 2 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на подсъдимия В. Б. М. за
изменение на мярката му за неотклонение от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТАЖА” в по-лека такава.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен
срок от днес пред СГС по реда на глава XXII от НПК.
Съдебното заседание приключи в 12.30 ч.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
16