РЕШЕНИЕ
Номер 2708 Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ граждански
състав
На 28.06
Година 2019
В публично заседание на 03.06.2019 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 9678 по описа
за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 400 лева, представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем № ***/13.07.2016 г., сключен между „Вива
Кредит” ООД и ответника, вземанията
по който са били прехвърлени на праводаталя на ищеца («Агенция за събиране на вземания» ООД) с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г. и Приложение № 1/04.04.2017 г. към него; сумата 38, 13 лева –
договорна лихва за периода
от 27.07.2016 г. до 14.12.2016 г.; сумата 125 лева - такса
разходи за събиране на просрочени вземания; сумата 70 лева – такса разходи за
дейност на служител; сумата 254, 10
лева – неустойка за периода 27.07.2016 г. – 14.12.2016 г.; сумата
21, 61 лева - лихва за забава за периода
28.07.2016 г. – 03.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.11.2017 г.
до окончателното й изплащане,
които суми е било разпоредено ответникът да заплати
на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10636/06.11.2017 г., издадена по ч. гр.
дело № 17527/2017 г. по описа на ПРС – ХІІ гр. състав, по изложените в
исковата молба и в представяни при разглеждането на делото писмени становища
съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение - включително
и тези, направени в заповедното производство. Прави възражение за прекомерност
на претендираните от ответника разноски.
Ответникът С.Г.Ш. ***,
чрез особения му представител адв. Р.И., оспорва иска и моли съдът да го
отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата
молба и в писмена защита съображения.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че
със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 10636/06.11.2017 г., издадена по ч. гр. дело № 17527/2017 г. по описа на
ПРС – ХІІ гр. състав, е било разпоредено ответникът да
заплати на дружеството-ищец сумата 400 лева, представляваща главница,
дължима по Договор за паричен
заем № ***/13.07.2016 г., сключен между „Вива Кредит” ООД и ответника, вземанията по който са били прехвърлени на праводаталя на ищеца («Агенция за събиране на вземания» ООД) с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г. и Приложение № 1/04.04.2017 г. към него; сумата 38, 13 лева –
договорна лихва за периода от 27.07.2016 г. до
14.12.2016 г.; сумата 125 лева - такса разходи за събиране на просрочени вземания; сумата 70 лева – такса разходи за
дейност на служител;
сумата 254, 10 лева – неустойка за периода 27.07.2016
г. – 14.12.2016 г.; сумата 21, 61 лева - лихва за
забава за периода от 28.07.2016 г. до датата на подаване на Заявлението в съда, ведно със законната
лихва върху главницата от
30.05.2017 г. (като Заявлението
е било подадено на 03.11.2017 г., поради
което съдът намира, че се касае
до техническа грешка в Заповедта
и за начална дата на периода на законната лихва следва да се счита именно
03.11.2017 г.) до окончателното изплащане
на вземането, както и 25 лева за държавна такса и
50 лева юрисконсултско възнаграждение. Тъй като Заповедта е била връчена на
ответника при условията на чл.47 от ГПК, на ищеца са били
изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, и ищцовото дружество е подало
искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК, въз основа на която е било образувано настоящето дело.
Както се установява
от събраните по делото писмени доказателства – включително и тези, съдържащи се в приложеното ч. гр.
дело № 17527/2017 г. по описа на ПРС - XІІ гр. състав и заключението от 02.05.2019 г. на вещото
лице по ССЕ М.М., действително между „Вива Кредит” ООД – гр. София и ответника е бил сключен Договор
за паричен заем «Вивакредит
План 14 и 30» № ***/13.07.2016 г., по който е била предоставена парична сума в
размер на 400 лева (438, 13 лева общ размер заедно с лихвите), платими на 11 погасителни вноски, всяка в размер на 39, 83 лева. Било е подписано Приложение № 3 (без посочена
в него дата на подписването) към
Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземанията
/цесия/ от 22.01.2013 г., сключен
между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция
за събиране на вземания”
ООД (чийто правоприемник е ищецът по настоящето дело), с което са били цедирани
всички вземания на «Вива Кредит» ООД, като вземането на «Вива Кредит»
ООД срещу ответника (в размер
общо на 692, 23 лева) е било прехвърлено
на ищцовото дружество с Приложение № 1/04.04.2017 г. към Договора за продажба или прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г.
От страна на ответника не са ангажирани каквито и да е
доказателства, че вземанията на „Вива
Кредит” ООД срещу ответника
по представения като писмено доказателство по делото Договор за паричен заем от
13.07.2016 г. са били прехвърлени
с Рамковия договор за продажба
и прехвърляне на вземанията
/цесия/ от 22.01.2013 г. и Приложение № 3 към него, за дължими въз основа на което именно Приложение № 3 ищецът
е претендирал да му бъде издадена Заповед за изпълнение, а по настоящето делото – да бъде установено, че ответникът му дължи сумите
по Заповедта за изпълнение във връзка с Договора за паричен заем, Рамковия договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и въпросното Приложение
№ 3 към него., а не представеното в настощето
производство Приложение № 1/04.04.2017 г. към Рамковия договор.
При така установената фактическа обстановка, доколкото
от събраните по делото доказателства не се установява вземанията по сключения между ответника и «Вива Кредит» ООД
Договор за паричен заем да са
били прехвърлени от «Вива
Кредит» ООД на праводателя на ищеца
с подписаното между последните
Приложение № 3 към Рамковия
договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от
22.01.2013 г., съдът намира, че ответникът не дължи
на ищеца претендираните въз основа на това Приложение № 3
суми, а оттук – че искът се явява неоснователен
и недоказан и като такъв следва да се отхвърли изцяло.
Следва да бъде
издаден РКО на особения представител на ответника – адв. Р. И., за внесеният от
ищеца депозит в размер на 300 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25 – Офис сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от *** *** и ***, против С.Г.Ш., ЕГН **********,
с последен известен постоянен и настоящ адрес:***, представляван от особения представител адвокат ***.,***, иск с правно основание чл.422 във връзка с
чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по
отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 400 лева, представляваща главница,
дължима по Договор за паричен
заем № ***/13.07.2016 г., сключен между „Вива Кредит” ООД и ответника, вземанията по който са били прехвърлени
на праводаталя на ищеца («Агенция за събиране на вземания» ООД) с Рамков договор
за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 22.01.2013
г. и Приложение № 1/04.04.2017 г. към него; сумата 38, 13 лева – договорна
лихва за периода от 27.07.2016 г. до 14.12.2016 г.; сумата 125 лева - такса разходи за
събиране на просрочени вземания; сумата 70 лева – такса разходи за дейност на служител; сумата 254, 10 лева – неустойка за периода 27.07.2016 г. – 14.12.2016 г.;
сумата 21, 61 лева - лихва за забава за периода 28.07.2016 г. – 03.11.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата от
03.11.2017 г. до окончателното й изплащане,
които суми е било разпоредено ответникът да заплати
на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10636/06.11.2017 г., издадена по ч. гр.
дело № 17527/2017 г. по описа на ПРС – ХІІ гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане в
сила на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ НА ПРС – ХІІ гр. състав ч. гр. дело № 17527/2017
г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето Решение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НА
особения представител на ответника – адвокат ***. РКО за внесения от ищеца
депозит за възнаграждението му за осъщественото особено представителство В
РАЗМЕР НА 300 лева.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Вярно с оригинала!
В.Т.