Р Е Ш ЕН И Е
№ …………/…………….
……………………………..,
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди
и двадесет и втора година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При секретар
Румела Михайлова, изслуша докладваното от съдията административно дело
№ 2703/2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Делото е образувано по
жалба на „Рио Комерс 2020“ ЕООД с ЕИК *********, с представляващ управителя И.Т.Ц.
срещу заповед №193-ФК/29.11.2021г., издадена от началника на отдел „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена
принудителна административна мярка – запечатване за 14 дни на основание чл.186
ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС във връзка с чл.187 ал.1 от ЗДДС на търговски обект –
павилион в Лунапарк – каса Виенско колело, находящ се в гр.Варна, Морска гара в
нарушение на чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ
във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят оспорва
заповедта като незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон и
административно-производствените правила. Смята, че не са изложени мотиви
относно срока на принудителната административна мярка, което я прави
несправедлива по продължителност, съгласно изискването по чл.6 от АПК. Изтъква,
че административният орган не е конкретизирал фактите, при които е установено
нарушението и не е изяснена фактическата обстановка, което възпрепятства
правото на защита дружеството. Подчертава, че налагането на мярката поради
съществуваща „възможност за извършване на ново нарушение, от което да пострада
фиска“ е необосновано и хипотетично. Иска отмяна на заповедта и присъждане на сторените по делото съдебни
разноски.
В молба с вх.№
4620/22.03.2022г. пълномощника на „Рио Комерс 2020“ ЕООД адв.Х. подчертава, че
нарушението е било преустановено преди издаване на обжалваната заповед, поради
което приложената с нея принудителна административна мярка не може да изпълни
предвидената в чл.22 от ЗАНН цел – да предотврати и преустанови извършването на
ново административно нарушение или да предотврати и отстрани настъпването на
вреди от него.
Ответникът в
производството - Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в молба с вх.№ 8378/04.06.2021г. оспорва жалбата като
неоснователна и иска нейното отхвърляне, както и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В писмени бележки с вх.№3902/10.03.2022г. чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Д. Ф. изразява аргументи относно законосъобразността на обжалвания
административен акт, като подчертава, че административния орган действащ в
условията на обвързана компетентност е наложил принудителната административна
мярка съобразявайки се с материално-правните предпоставки в ЗДДС и принципа на
съразмерност по чл.6 от АПК. Смята, че срока на принудителната административна
мярка е обоснован от констатациите, отразени в протокола за проверка от
27.11.2021г.
Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 193-ФК/29.11.2021г. е била съобщена на „Рио
Комерс 2020“ ЕООД на 01.12.2021г., жалбата срещу нея е изпратена на 10.12.2021г., поради което е спазен срока на обжалване, срещу
акт подлежащ на съдебен контрол, пред надлежния съд и от лице с правен интерес
от обжалване, поради което е процесуално допустима.
Въз основа на
административната преписка и събраните в хода на съдебното производство
доказателства, съдът установява следното от фактическа страна:
При проверка в 13:10ч.
на 27.11.2021г. в обекта стопанисван от „Рио Комерс 2020“ ЕООД на територията
на Морска гара в гр.Варна е извършена контролна покупка за качване на виенското
колело от двама възрастни при обявена цена от 10 лева на човек са били
заплатени 20 лева в брой /2х10 лева/ и
за извършената продажба не е била издадена фискална касова бележка от
монтираното и работещо в обекта фискално устройство. Неотразяването на
покупката, според проверяващите данъчни органи е видно и от междинния дневен
отчет №0000330/27.11.2021г. в 13:19 ч., който е нулев. В протокола от
извършената проверка е отразена разлика между фискалното устройство и касата, в
която са се намирали 864 лева. В съставения опис на касовата наличност от
27.11.2021г. касиерът в обекта е описал, че разликата от 864 лева се е дължала
на: 100 лева начална каса, 700 лева оборот от предишен ден, 66 лева лични пари
и 20 лева неиздаден касов бон. Действително,
дневния отчет от 27.11.2021г. изтеглен в 13:19 ч. е нулев. Органите по
приходите са приели, че това деяние представлява нарушение на чл. 25 ал.1 от
Наредба №Н-18/2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС, за което наложили
принудителна административна мярка – запечатване на търговския обект за 14 дни
и съставили акт за установяване на административно нарушение № F 636519/01.12.2021г. и наказателно постановление
№619587- F 636519/17.12.2021г.
В хода на съдебното
производство, ответникът представи постановление за прекратяване изпълнението на принудителна административна
мярка „запечатване на обект“ с № 633037- F
636519/20.04.2022г. във връзка с подадена писмена молба от „Рио Комерс 2020“
ЕООД и внесена сума от 400 лева на
основание чл.79б ал.1 от ЗАНН за изплащане на имуществена санкция в размер на
500 лева, наложена с наказателно постановление №619587- F 636519/17.12.2021г. и вносна
бележка за плащане към бюджета от 29.03.2022г. на сумата от 400 лева.
Плащането на
имуществената санкция, наложена с наказателно постановление №619587- F 636519/17.12.2021г. е
единствено предпоставка за прекратяване
изпълнението на принудителната
административна мярка, наложена със заповед №193-ФК/29.11.2021г., издадена от
началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Необходимо е да се добави, че с него не
е допуснато предварително изпълнение, като е определено запечатването да се
извърши в срок до три дни от влизането в сила на акта. Тоест, прекратяване
изпълнението на ПАМ не е основание да се
приеме недопустимост на жалбата, нито влияя пряко върху законосъобразността на
обжалвания акт.
Налагането на принудителната
административна мярка е аргументирано с съществуването на възможност от извършване на ново нарушение, от
което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат
пряко интересите на държавата. Не са представени данни и доказателства за съществуването на възможност от извършване
на ново нарушение, нито за настъпването на значителни или труднопоправими за
фиска вреди. За продължителността на принудителната административна мярка е
посочено само, че е спазен принципа на съразмерност без допълнителни
съображения, и е добавено, че е целена „превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца“.
Във връзка с разпореждане № 3519/17.03.2022 г. с указания до ответника, които са получени на 18.03.2022 г. и са свързани с представяне на Вътрешните правила
и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност
при прилагане на чл. 186 от ЗДДС, във вр. с чл.118 ал. 1 от същия закон и
постигане на целите на закона, както и доказателство за тяхното публично
оповестяване преди издаване на обжалваната заповед, във вр. изискването по чл.
13 от АПК, в
съдебното заседание на 23 март 2022г. ответникът чрез юрисконсулт Ф. представи
становище на изпълнителния директор на НАП относно налагането на принудителна
административна мярка, определяне на срока ѝ и допускане на предварително
изпълнение по реда на чл.186 и чл.188 от ЗДДС. В частта относно определяне
срока на ПАМ в становище е записано, че следва да се съблюдават следните
критерии: тежест на извършеното нарушение, повторност и цялостно поведение на
търговеца /подаване/неподаване на декларации, наличие на предходни нарушения и
наложени наказания, установени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски с влязъл в
сила ревизионен акт или акт оп чл.106 от ДОПК, други публични задължения/,
наличие на данни за други действия или бездействия на проверяваното лице,
насочени към укриване на приходи или към препятстване възможността за
извършване на контролни действия /например случаи на недопускане на органите по
приходите в обекта или непредставяне на изискани документи при данъчно-осигурителен контрол/,
включително наличие на неплатени задължения. В това отношение от значение са
както наличието към датата на издаване на заповедта на неплатени задължения в
голям размер /над 5000 лева/, така и наличието на системно неизпълнение /две
или повече неизпълнени задължения/ за период от 12 месеца преди текущия на
по-малък по размер дълг. Посочено е, че следва да се вземе предвид дали
дейността в търговския обект е постоянна или сезонна, като мярката трябва да
съответства на времето на извършване на търговска дейност и на вида на
дейността. Трябва да се взема предвид и типа и големината на търговския обект,
неговото местоположение, човекопотока, броя на работниците и служителите.
Включено е преценяване на различни обстоятелства като: налице ли е подходяща
вътрешна организация, осигуряваща при необходимост взаимен контрол, има ли
надеждна одитна следа на извършваните операции, записване и докладване на
рискови събития, установена значителна разлика в касовата наличност, смяна на
стопанисването на обекта при последователно извършване на еднородна дейност в
него от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано по чл.96 ал.10
от ЗДДС.
Нито един от тези критерии не е
обсъден в заповедта за налагане на принудителна административна мярка
№193-ФК/29.11.2021г., нито са събирани доказателства във връзка наличието на
обстоятелствата, включени в горецитираното становище на изпълнителния директор
на НАП, които да мотивират избора именно на четиринадесетдневен срок за
запечатване на търговския обект. Освен това, ответникът не представи
доказателства това становище да е било публично огласено, както изисква разпоредбата на чл.13 от АПК, въпреки дадените
в тази насока указания от съда.
При повторно дадена в съдебното
заседание на 23 март 2022г. от съда възможност на ответника да представи
доказателства за спазване на чл.13 от АПК, които да са подписани от издателя им
и да съдържат изходящ номер, е
представена молба с вх.№5781/08.04.2022г. с приложени към нея документи. Сред
тях е представено същото становище, но вече подписано с електронен подпис от
изпълнителния директор на НАП и с изходящ № 20-00-91/03.06.2020г. и вх.№
24323/03.06.2020г. в ТД на НАП гр.Варна. Представена е разпечатка от компютър,
на чийто екран е разяснение №20-00-91/03.06.2020г. на НАП относно: налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/, определяне на срока на ПАМ и
допускане на принудително изпълнение на ПАМ по реда на чл.186 и чл.188 от ЗДДС,
което не представлява публично оповестяване, тъй като достъпа до него е само
служебен и в рамките на данъчната администрация. Представена е разпечатка от
електронен вестник „Български законник“ със същото разяснение
№20-00-91/03.06.2020г., но в разпечатката ясно е написано, че „този материал е
достъпен за абонатите на в.“Главен счетоводител“. Следователно, този ограничен достъп също не съответства на
съдържанието на „публичното оповестяване“. Представена е разпечатка и от
информационна система Сиела от 07.04.2022г. относно публикуване на разяснение
№20-00-91/03.06.2020г., от която не става ясно дали документа е бил оповестен
преди датата на издаване на обжалваната заповед, т.е. преди 29.11.2021г. Предвид
фигуриращата в разпечатката дата 07.04.2022г. по-скоро може да се направи
извода, че въпросното разяснение не е било публикувано в Сиела преди
29.11.2021г.
Определената
продължителност на принудителната административна мярка от 14 дни, който е половината от 30-дневния
срок, предвиден в чл.186 ал.1 от ЗДДС без да са изложени мотиви за избора на
неговата продължителност, съгласно цитираното по-горе разяснение
№20-00-91/03.06.2020г. на изпълнителния директор на НАП.
Въз основа на
установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Макар и издадена от компетентен
орган , оправомощен със заповед №ЗЦУ-1157/27.08.2020г. на изп.директор на НАП и
в установената от закона форма, обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради
нарушение на материалния закон по чл.6 от АПК и по чл.8 ал.2 от АПК, както и
поради допуснато съществено процесуално нарушение на правилото по чл.13 от АПК,
което поотделно и в съвкупност представляват отменително основание по чл.146 т.3 и т.4 от АПК.
Разпоредбата на чл.186 от ДОПК
сочи към заключението, че принудителната административна мярка – запечатване на
обект в срок до 30 дни се налага в условията на обвързана компетентност,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
когато търговеца не е издадал съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС. Същото е
възприето и от съдебната практика на административните съдилища и на Върховния
административен съд. Само налагането на ПАМ е в условията на обвързана
компетентност, което не може да се каже за определяне на нейната
продължителност, тъй като самия законодател е казал в чл.186 ал.1 от ЗДДС „за
срок до 30 дни“. Повече от ясно е, че макар
и да се приеме, че налагането на принудителна административна мярка по реда на
чл.186 от ЗЗД е в условията на обвързана компетентност, то определянето на
срока във всеки конкретен случай се извършва при упражняване на оперативна
самостоятелност и не е въпрос дали административния орган „е припознал
оперативната самостоятелност като форма на упражняване на правомощието си за
определяне на срока на ПАМ“, както житейски-разговорно се е изразил
ВАС в решение № 4460/11.05.2022г. по
административно дело № № 8443 / 2021г.
със съдия-докладчик Бисер Цветков. В административното право няма „припознаване на правомощия“, има
упражняване на правомощия, дадени от закона или подзаконов нормативен акт или
въз основа на делегация и органите не
могат да избират между оперативна самостоятелност и обвързана компетентност,
тъй като обвързаната компетентност е
строго указана от закона, а в останалите случаи действат при оперативна
самостоятелност, даже и да не искат да я „припознаят“. В потвърждение на
настоящото твърдение е разпоредбата на чл.169 от АПК, според която: „При
оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът
проверява дали административният орган е разполагал с оперативна
самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административните актове.“.
Определянето на срока
на принудителната административна мярка в рамките на законоопределените 30 дни
съгласно чл.186 ал.1 от ЗДДС се извършва в условията на оперативна
самостоятелност, което означава, че следва да бъде спазен принципа на
съразмерност по чл.6 от АПК и принципа на равенство по чл.8 ал.2 от АПК: „В пределите
на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се
третират еднакво.“.
Ответникът
не представи доказателства за спазване на тези два принципа: за съразмерност и
за равенство. Оставяйки настрани въпроса с липсата на публично оповестяване по чл.13 от АПК, дори и да се
приеме, че разяснение
№20-00-91/03.06.2020г. на изпълнителния директор на НАП съдържа критерии,
вътрешни правила и установената практика при упражняване на оперативна самостоятелност от
органите по приходите по прилагане на ЗДДС и постигане
на целите му, критериите в това разпореждане изобщо не са обсъдени в
обжалваната заповед и не са приложени от административния орган.
Принципът на
съразмерност по чл.6 от АПК е основополагащ правен принцип, който изначално е
свързан със справедливостта, като ценностно явление и основен елемент на
социалната и правна действителност. Цитираната разпоредба гласи: „Административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават
задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са
по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. От две
или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1,
2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е
най-благоприятна за държавата и обществото. Административните органи трябва да
се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел.“. Изборът на
най-леката принудителна административна мярка с оглед нейната продължителност
не е въпрос на преценка на административния орган, а негово задължение, чието
неизпълнение води до незаконосъобразност на акта му. Видно от текста на чл.6 от АПК, административният орган е длъжен да обсъди законосъобразните възможности и
да мотивира избора си. Той не е сторил това и този негов пропуск представлява
съществено нарушение на административно-производствените правила, което е
довело до неправилно приложение на материалния закон и е самостоятелно основание за отмяна.
Принципът на
съразмерност е залегнат в практиката на Съда на Европейския съюз и се числи към
основните принципи на правото на Европейския съюз – принципа на
пропорционалност по чл.5 §4 от Договора за Европейския съюз, според който: „По силата на
принципа на пропорционалност, съдържанието и формата на дейност на Съюза не
надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договорите.“. Принципът на
съразмерност се следва стриктно и в практиката на Европейския съд по правата на
човека по тълкуването и прилагането на чл.6 от Европейската конвенция за
правата на човека и основните свободи. Европейският съд по правата на човека
възприема разбирането, че принципът на пропорционалност/съразмерност изисква
държавните органи следва да постигнат справедливо равновесие между изискванията
на общия интерес и изискванията за закрила на основните индивидуални права /решение
от 23 септември 1982г. по дело Sporrongand Lonnrothv. Sweden/. Националните
власти трябва да докажат, че причината наложила намесата е относима и
достатъчна и предприетата принудителна административна мярка е пропорционална
на преследваните законни цели /решение от 2 октомври 2012г. по делото Й. и Т.
срещу България по жалба №5126/05/ §46; решение от 24 .04.2012г. по делото Й. и
други срещу България, жалба №25446/06 §117, §118 и §123/.
Според правната
теория и практиката на СЕС и ЕСПЧ, принципът на съразмерност има превес над
правилността на административния акт. В случая със запечатването на търговския
обект за 14 дни за покупка от 1 /един/ лев и без установена разлика между фискална и
касова наличност, след като липсва преценка на контролния орган какъв срок бил
по-благоприятен и справедлив за постигане целта на закона, съдът счита, че
правата на търговеца, защитени от чл.19 от Конституцията на Република България
са несъразмерно засегнати със срок, който е половината от законоустановения по чл.186 ал.1 от ЗДДС.
Целта на закона
е отправната точки при преценката за спазване на принципа на съразмерност по
чл.6 от АПК /ал.5/, който е неразривно свързан с преследваната цел. В тази
връзка Конституционния съд на Република България в свое решение
№13/13.10.2012г. по к.д. №6/2012г. сочи, че целта на закона е особено съществен
негов елемент и трябва да бъде очертана точно и ясно, защото това има важно
значение при тълкуването на неясни законови разпоредби. Според практиката на
ЕСПЧ, ефективна правна регулация може бъде постигната само въз основа на ясен
закон с предвидимо правно действие.
Принципът на
съразмерност и принципа на равенство се разглеждат от българските съдилища като
основен критерий за начина, по който се преследва целта на закона, когато с
издаването или изпълнението на административния акт се засягат права, свободи
или законни интереси или се създават задължения. Следователно, нарушението на
принципите по чл.6 от АПК и по чл.8 от АПК представляват несъответствие с целта
на закона, което е отменително основание по чл.146 т.5 от АПК.
Не е достатъчно
контролните органи на НАП да посочат само наличието на обществен интерес от
налагането на принудителната административна мярка, но са длъжни при определяне
на нейната продължителност да извършат преценка за наличие на равновесие между
публичните интереси свързани с отчитане на продажбите, проследяване на
реализираните обороти и данъчната дисциплина и личните интереси на търговеца за
свободна стопанска инициатива, за еднакви правни условия за стопанска дейност,
гарантирани в чл.19 от Конституцията на Република България. Съразмерността на
принудителната административна мярка се преценява въз основа на всички данни,
които трябва да бъдат събрани при проверката за конкуренцията между личните
и обществените интереси, като нейната продължителност не може да засяга
права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за постигане на
целта на закона. Преценката за съответствието на определения срок на запечатване на търговските обекти
спрямо конкретните факти и обстоятелства не е извършена от органите по
приходите в разглеждания случай.
В практиката
си настоящия съдия-докладчик е
установил, че 14-15-дневен срок се определя, както при неиздаване на фискален бон за
покупка на стойност 50 стотинки, така и за неотчитане на продажба от 9 000
лева. В настоящият случай също няма
обосновка за спазване на принципа на равенство по чл.8 от АПК, няма данни при еднакви
условия, сходните случаи се третират еднакво. Дори напротив, от
съдебната практика е видно, че напълно различни случаи се третират еднакво.
Друго нарушение
на административно-производствените правила при определяне срока на
принудителната административна мярка е липсата на данни по делото, от които да е видно, че административният
орган своевременно да е огласил публично критериите, вътрешните правила и
установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по
прилагане на закона и постигане на целите му, каквито са изискванията на чл.13
от АПК.
Не е
достатъчно да има установена разлика между касовата наличност и фискалното
устройство, за да се приеме, че наложената принудителна административна мярка е
законосъобразна, ако нейният срок не е определен при спазване на правилата по
чл.6 от АПК, чл.8 от АПК и чл.13 от АПК.
В разглеждания
случай, с налагането на обжалваната принудителна административна мярка не се
постига нито една от целите ѝ по чл.22 от ЗАНН. Напълно
недостатъчно е посочването без излагане на конкретни основания, че целта на ПАМ
е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и голословното
посочване, че съществува възможност от извършване на друго нарушение от същия
търговец, без да е проследено неговото поведение и без да са събраните
съответните доказателства съгласно разяснение №20-00-91/03.06.2020г. на НАП
относно: налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, определяне на
срока на ПАМ и допускане на принудително изпълнение на ПАМ по реда на чл.186 и
чл.188 от ЗДДС.
Според проф.К. Л., принудителната
административна мярка цели да премахне условията, които способстват за
извършване на правонарушения и по този начин да възпрепятства извършването /или
продължаването/ на нарушението или да подтикне към активни действия за
изпълняване на правните предписания. Принудителната административна мярка играе
изключително голяма общественополезна роля само, ако е приложена спешно и
ефикасно и би изпълнила успешно предназначението си, ако е насочена към
предотвратяване и преустановяване на административно нарушение, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него. Налагането на принудителна
административна мярка единствено поради
необосновани предположения от последващо нарушение и без необходимост от предотвратяване
и преустановяване на административно нарушение, както и без
необходимост от предотвратяване и отстраняване на вредните последици от такова, противоречи на цели по чл.22
от ЗАНН и води до незаконосъобразност.
Изложеното обосновава извода, че
жалбата е основателна и принудителната административна мярка е
незаконосъобразна, което налага нейната отмяна. В полза на
дружеството-жалбоподател следва да бъдат присъдени поисканите от него съдебни
разноски, за чието осъществяване са приложени доказателства: вносна бележка за
плащане на държавна такса от 50 лева и договор за правна защита и съдействие за
платено в брой адвокатско възнаграждение от 500 лева, чийто размер не е оспорен
от ответника.
Въпреки, че ответник по делото е началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, предвид липсата на процесуална
правоспособност у Главна дирекция „Фискален контрол“ съгласно чл.39 от
Устройствения правилник на НАП, разноските трябва да бъдат присъдени за
възстановяване от бюджета на Национална агенция за приходите съгласно чл.27
ал.2 от ГПК, във връзка с чл.143 ал.1 от
АПК.
Воден от изложеното и на
основание чл. 186, ал. 4 от ДОПК във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл.146 т.3, 4 и 5
от АПК и на основание чл.143 ал.1 от АПК във връзка с чл.27 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед №193-ФК/29.11.2021г.,
издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка –
запечатване за 14 дни на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС във връзка с
чл.187 ал.1 от ЗДДС за нарушение на
чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС на
търговски обект – павилион в Лунапарк – каса Виенско колело, находящ се в
гр.Варна, Морска гара и стопанисван от „Рио Комерс 2020“ ЕООД с ЕИК *********,
с представлявано от управителя И.Т.Ц..
ОСЪДЖДА Национална агенция за
приходите да заплати на „Рио Комерс 2020“ ЕООД с ЕИК *********, с представлявано
от управителя И.Т.Ц. съдебни разноски в
общ размер от 550 лева.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: