Решение по дело №14/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 85
Дата: 7 март 2022 г. (в сила от 7 март 2022 г.)
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20227240700014
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 януари 2022 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е  85

 

      гр.Стара Загора, 07.03.2022 год.

 

     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         двадесет и първи февруари

през      две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                         Членове:           

при секретаря    Николина Николова

и в присъствието на  прокурора                                      ,                                                        като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело  № 14  по описа  за 2022 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.62, ал.3  от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

 

Образувано е по жалба от А.М.А., изтърпяващ наказание в Затвора Стара Загора, чрез пълномощника му адвокат Е.П. против мълчалив отказ на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ гр.София да се произнесе по негова молба вх.№ Г-617/ 01.12.2021г за преместване от Затвора Стара Загора в Затвора Пазарджик на основание чл.62, ал1, т.3 от ЗИНЗС. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на административния акт с твърдения за неправилно приложение на материалния закон и несъобразяване с представените към молбата доказателства. Направено е искане за отмяна на отказа и връщане на преписката за произнасяне. Претендира се присъждане на разноски при съобразяване, че от адвокат П. е оказана безплатна правна помощ на жалбоподателя, който няма доходи предвид изтърпяване на наказание.

 

Ответникът – Главен директор на ГДИН чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че оспореният акт е изцяло правилен и законосъобразен, тъй като не са налице законоустановените предпоставки на чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС за преместване на жалбоподателя. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

С молба вх.№ Г-617/ 01.12.2021г адвокат П. като пълномощник на жалбоподателя А.А. е поискала от Главния  директор на ГДИН издаване на заповед за преместването му от Затвора Стара Загора в Затвора Пазарджик, където на 25.04.2019г е започнал изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Излага доводи, че преди привеждане в изпълнение на наказанието А. е живял на постоянен адрес ***. На този адрес живял с майка си Ж.М., със С.Д. – на съпружески начала и с децата си М.М. на 17години и Р.Д. на 20 години. Тъй като близките му страдат от различни заболявания, били в невъзможност да го посещават в Затвора Стара Загора. Освен това пътуването било свързано с допълнителни разходи за семейството му, което било в лошо финансово състояние. За тези обстоятелства са приети като писмени доказателства епикриза на Ж.М.С. от МБАЛ „Хигия-север“ ООД гр.Пазарджик; протокол №11672 за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК и решение №376/29.10.2021г. на Комисия за експертиза към ЦУ на НЗОК и РЗОК; експертно решение №2206 от 144/30.07.2003г. на С.А.Д.; изследване №3635/13.09.2021г. от Отделение по образна диагностика при Диагностично-консултативен център I- ЕООД гр.Пазарджик на С.А.Д.; епикриза на Р.С.Д.от МАБЛ „Хигия-север“ ООД гр.Пазарджик; епикриза на Р.С.Д.от Специализирана болница за лечение на детски болести „Проф И.М.  ЕАД гр.София; протокол №11673 за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК и решение №377/29.102021г. на Комисия за експертиза към ЦУ на НЗОК и РЗОК; копия на лична карта на Ж.М.С., С.А.Д. и Р.С.Д.; удостоверение за раждане на М.А.М..

 

По повод молбата на адвокат П. е изпратено писмо рег.№ 12572/ 07.12.2021г, подписано от Началник отдел „СДВРП“ в ГДИН, в което е посочено защо жалбоподателят е преместен от Затвора Пазарджик в Затвора Стара Загора със Заповед № Л-2665/ 29.07.2021г на Главния директор на ГДИН и че по молба със сходно съдържание от негови близки е информирана с писмо рег.№ 9152/ 03.09.2021г .

 

         Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, направи следните правни изводи:

        

         Няма спор между страните, че ответникът в качеството му на компетентен административен орган е сезиран на 01.12.2021г с молба от осъдения на лишаване от свобода А.А. чрез упълномощения от него адвокат за преместване в Затвора Пазарджик. В разпоредбата на чл.62, ал.1 т.3 от ЗИНЗС е предвидена възможност осъденият с молба да поиска преместване от един затвор в друг.

 

         В закона не е предвиден срок за произнасяне, поради което следва да намери приложение общата разпоредба на чл. 57, ал.1 от АПК. В 14-дневния срок за произнасяне не е издадена нито заповед за преместване, нито отказ за това. Писмо рег.№ 12572/ 07.12.2021г, подписано от Началник отдел „СДВРП“ в ГДИН, не представлява изискуемия от закона административен акт. По делото не са представени доказателства за компетентността на издателя да се произнася с административни актове от този вид. Освен това с оглед съдържанието си писмото не може да се квалифицира като изричен отказ, а има само уведомителен характер.

 

         В случая ответният административен орган е сезиран надлежно, налице са фактическите предпоставки за произнасяне и по аргумент от чл.62, ал.3 от ЗИНЗС той е длъжен да се произнесе писмено по молбата, включително и при отказ. Следователно мълчалив отказ е недопустим, а формираният такъв е  годен предмет на обжалване.

 

         Жалбата срещу него като подадена от лице с правен интерес и на 13.01.2022г в законоустановения срок по чл. 149, ал.2 от АПК /в едномесечен срок  от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе – 14.12.2021г/, е процесуално допустима.  Разгледана по същество, се явява основателна.

          

         Предвид неспазване на формата за произнасяне по подадената молба за преместване на затворник, органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо основание за отмяна на оспорения акт на основание чл.146, т.3 АПК, Липсата или наличието на предпоставките по чл.62, ал.1 т.3 от ЗИНЗС са обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от административния орган при преценка на основателността на искането. Изложените аргументи от процесуалния представител на ответника в съдебно заседание относно близките на жалбоподателя, с които той поддържа връзка,  касаят съществото на спора и биха били предмет на обсъждане само в случай, че представляват мотиви на постановен изричен административен акт.

 

По тези съображения съдът намира, че оспореният мълчалив отказ следва да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката да се върне на Главния директор на ГДИН за изрично писмено мотивирано произнасяне по молба вх.№ Г-617/ 01.12.2021г на жалбоподателя А.М.А. в законоустановения срок.

 

При този изход на делото в полза на упълномощения от жалбоподателя  адвокат по принцип се следва възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но само при наличие на достатъчно доказателства за осъществявано безплатно процесуално представителство.  Доколкото законът не установява изискване за писмена форма за действителност на договора за адвокатска услуга такива доказателства могат да представляват изричните съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка, каквито обаче в случая няма направени. Договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, а в случая не са налице такива предвид липсата на договор за правна помощ и изрично волеизявление от упълномощителя. Поради това искането на адвокат П. следва да бъде оставено без уважение.

 

          Водим от гореизложеното и на основание чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, Старозагорският административен съд 

 

                                             Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ мълчалив отказ Главния директор на ГДИН по молба вх.№ Г-617/ 01.12.2021г, подадена от А.М.А. ЕГН ********** чрез пълномощника му адвокат П., за преместване от Затвора Стара Загора в Затвора Пазарджик.

 

ВРЪЩА преписката на Главния директор на ГДИН за произнасяне в 14-дневен срок по молба вх.№ Г-617/ 01.12.2021г от А.М.А. ********** при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Е.П.-*** за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: