№ 22064
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. Л.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110101306 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „С...” АД против В. Н. Л. - П., с която са предявени
установителни искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
203 ЗВ вр. чл. 198о от Закона за водите за признаване на установено, че ответникът дължи
сума в размер на 2 138,38 лева по фактури, представляваща главница за потребена вода за
периода от 08.06.2016 г. до 07.01.2022 г. за обект, находящ се в гр. София, ул. „Крум
Кюлявков“ № 9, ет. 1, ап. 1, ведно със законната лихва за периода от 21.04.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 227,63 лв., представлявща лихва за забава върху
главницата за периода от 09.07.2016 г. до 07.01.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.05.2022 г. по ч.гр.д. № 21466/2022
г. по описа на СРС, 141 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадъчни
води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение
за забава върху нея. Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, е
подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете.
Оспорва да се намира в облигационна връзка с ищеца и да е потребител на ВиК услуги за
имота, както и ищецът реално да е доставял питейна вода до имота, а така също и
стойността на предоставените услуги. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните
права и формулираният петитум съдът квалифицира като предявени по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ вр. чл.
198о ЗВ и чл.86 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти: че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения между страните за доставката на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води през исковия период, обема на реално доставеното на
ответницата количество вода за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на
спорната сума.
Ответникът следва да докажае възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно
срещу изискуемостта им.
В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са настъпили
обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната давност за
вземанията.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за
себе си последици.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите
за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този
закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са
тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители на ВиК услуги", това са юридически или физически лица собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи /в редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на
ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на ВиК
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1
2
от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1
и ал. 3 от Наредбата.
С оглед изложеното и при съвкупна преценка на представената справка №
1605475/22.12.2021 г. се установява, че с нотариален акт № 182, том 255, от 22.12.2006 г. В.
Н. Л. - П. е придобила правото на собственост върху процесния имот, находящ се на адрес:
гр. София, ж.к. Дианабад, ул. „Крум Кюлявков“ № 9, ет.1, ап.1 съдът намира, че ищцовото
дружество е провело пълно и главно доказване че ответницата като собственик на имота е
потребила през процесния период водоснабдителни и канализационни услуги на
претендираната стойност по силата на облигационно правоотношение между страните.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между страните е
налице облигационно правоотношение, породено от договор за предоставяне на
водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на имота, находящ се на
посочения по-горе адрес.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на
услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата).
В случая несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като посоченото
обстоятелство съдът приема за ноторен факт. Предоставянето на ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в границите на една
обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал.
1 и ал. 2 ЗВ.
В настоящия случай между страните не е спорно, че оператор на ВиК услуги на
територията на гр. София е ищцовото дружество. Предвид изложеното, следва да се приеме,
че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение,
породено от договор за предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по
отношение на имота, находящ се на посочения по-горе адрес.
За установяване факта на предоставяне на ВиК услуги в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза От
заключението на приетата в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция
комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза се установява, че процесният имот
е водоснабден, като в сградата се ползват следните услуги: доставка на вода с питейни
качества, отвеждане на отпадни вода и пречистване. За използваните ВиК услуги в имота е
бил монтиран 2 бр. водомери за студена и топла вода с метрологична годност 2017 г. На
3
05.10.2023 г. било връчено уведомление УПИ № **********, че в тримесечен срок следва
да тества или да подмени двата водомера. Това не било направено и от 03.01.2024 г.
таксуването на ползуваните ВиК услуги преминава на база от 6м3/човек за 1 жител,
съгласно чл.34, ал.5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Отчитането на ползуваните услуги през
периода било извършено от проверител на оператора само 8 пъти, поради неосигурен
достъп, а в междинните месеци била начислена усреднена консумация от предходните
месеци, след което било изравнявана. Исковият период завършва без реален отчет и
съответно изравняване. Като количеството на водата за доставените услуги през периода е
860,988 м3, а задълженията са в съответствие с начислените количества и са фактурирани от
ищеца по одобрените от КЕВР цени.
Счетоводната част на заключението допълва, че формираните задължения за
предоставени ВиК услуги на абонат с кл. № ********** и титуляр В. Н. Л. – П. по издадени
фактури в периода 08.06.2016 г. – 08.12.2021 г., с падеж на последната фактура – 07.01.2022
г. са в размер на 2133,91 лв. главница и 232,10 лихва. Експертизата е установила, че няма
данни за извършени плащания за погасяване на претендираните задължения.
Предвид горните изводи за наличие на главен дълг, следва да се разгледа
възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба. Съдът следва да
разгледа своевременно заявеното в производството възражение за изтекла погасителна
давност, което се явява основателно за периода 08.06. 2016 г. – м.03.2019 г. В случая
приложима е тригодишната давност, доколкото задълженията за заплащане цената на
предоставените ВиК услуги представляват "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД (ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС), тъй като се
характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми. Съгласно чл.
33, ал. 2 от приложимите в отношенията между страните общи условия към договора,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно и погасени по давност за
задълженията до м.03.2019 г. вкл., с оглед датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Необхванати от погасителна давност са вземанията на ищеца за
предоставени услуги за периода 01.04.2019 г. – 07.02.2022 г., за които са издадени фактури в
периода м.05.2019 г. – м.03.2022 г. Съдът определи размера на погасените по давност
задължения на основание чл.162 ГПК и съобразявайки табличната част на заключението на
комплексната експертиза в техническата му част, дължимата стойност на услугите за
посочения период възлиза на сумата от 1397,93 лева, за която предявеният иск следва да
бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли поради
погасяването на вземането по давност.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Както се посочи по-горе, съгласно чл. 33, ал. 2 от действащите в отношенията между
страните общи условия към договора, представени в заповедното производство,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в
4
30-дневен срок след датата на фактуриране. С изтичането на 30-дневния срок, настъпва
изискуемостта на вземането и съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава от този
момент, като дължи обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил
задълженията си на падежа. Ето защо и съдът приема, че се дължи лихва за забава върху
главното вземане. Нейният размер, съобразно признатото за установено вземане от 1397,93
лева, възлиза на сумата от 232,10 лева за периода м.05.2019 г. - м.02.2022 г., изчислен по реда
на чл. 162 ГПК въз основа на данните от заключението на счетоводната част от
комплексната експертиза, прието в производството и диспозитивното начало в гражданския
процес.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете страни.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК се следват разноски за държавна
такса в размер на 88,22 лв., депозит за възнаграждения на вещите лица в размер на 400 лева
и за особен представител в размер на 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение /определено
от съда в размер на сумата от 100 лева/ или общо 888,22 лева. Съобразно уважената част от
исковете следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 611,92 лева. За заповедното
производство следващите се на ищеца разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение са в размер на сумата от 67,04 лева от разноски по заповедта за изпълнение
в размер на сумата от 97,32 лева.
Ответникът се представлява от назначен от съда особен представител и не претендира
разноски.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С...“ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Ц..., Б., против В. Н. Л. - П., ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ж.к. Дианабад, ул. „К..., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. I от ЗЗД, вр. чл. 203 от ЗВ и по чл.86 от ЗЗД, че В. Н. Л. - П., дължи на
С...“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Ц..., Б., сумата от
1397,93 лева главница, представляваща стойността на предоставени ВиК услуги за периода
от 01.04.2019 г. – 07.02.2022 г. за обект на адрес обект, находящ се в гр. София, ж.к.
Дианабад, ул. „К..., клиентски номер № **********, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 21.04.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 21466/2022 г. по описа на СРС, 141 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
5
разликата над уважения до пълния предявен размер от 2138,38 лева и за периода 08.06.2016
г. – м.03.2019 г., КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА В. Н. Л. - П., ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к. Дианабад, ул. „К...,
да заплати на С...“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Ц..., Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 611,92 лева, представляваща
сторените в исковото производство разноски и 67,04 лева разноски в заповедното
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6