№ 6480
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100512407 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на А. А. В., ответник в
първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв. К.
Г. срещу решение № 8254/07.05.2024 г. на СРС, 32 състав, постановено по гр.д.
30 057/2023 г., с което е признато за установено, че дължи сумата от 4 143, 02
лв. – редовно падежирала главница по договор за кредит №
20092528138951/29.09.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от
16.11.2022 г. до изплащане на задължението, сумата от 176, 83 лв. – изискуема
възнаградителна лихва за периода 20.03.2021 г. – 19.10.2022 г., ведно със
законната лихва от 16.11.2022 г. до изплащането, сумата от 349, 73 лв. –
обезщетение за забава за периода 21.03.2021 г. – 15.11.2022 г., спрямо
неплатените вноски с падеж от 20.03.2021 г. до 20.10.2022 г.
В жалбата са наведени възражения, че не било обсъдено в рамките на
първоинстанционното решение основното възражение на ответника –
въззивник, че същият не бил използвал процесните КУКЕП като не било
установено, че такива са му предавани, поради което необоснован се явявал
1
изводът на съда за наличие на валидно сключен договор. Заявени са
твърдения, че липсвали доказателства да е спазена преддоговорната
процедура като липсвали доказателства да му е връчена преддоговорната
информация. Заявени са възражения за недължимост на присъдената законна
лихва върху сумата от 176, 83 лв., която сума представлявала възнаградителна
лихва.
При тези съображения е заявено искане за отмяна на съдебното
решение на СРС като бъде постановено ново, с което исковете бъдат
отхвърлени изцяло.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство „ОББ“АД, в който са наведени
съображения относно правилността на обжалваното решение и искане за
неговото потвърждаване.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово и местно компетентния съд, в изискуемата от
закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Видно от ангажираните по делото доказателства, исковото производство
пред СРС е по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК след проведено
заповедно производство по чл. 417 от ГПК. Исковете са заявени в указания в
нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковата
претенция, заявен в исковото производство е идентичен с предмета, посочен в
заявлението по чл. 417 от ГПК, предвид което заявените искове са
процесуално допустими.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Предмет на производството е облигационна претенция на кредитор за
дължими суми по договор за издаване на кредитна карта.
Видно от данните по делото страните са в договорно правоотношение по
повод сключен договор за кредит № 20092528138951/29.09.2020 г.. По силата
на същия ищецът – въззиваема страна е предоставил на въззивника – ответник
сума в размер на 5 045 лв. срещу насрещното му задължение да я върне при
2
условията и в сроковете, уговорени в договора. Договорът между страните е
подписан от същите с квалифицирани електронни подписи. Законът придава
значение на подписан документ само на този електронен документ, към който
е добавен квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13 ал.3 от
ЗЕДЕУУ /решение 70/19.02.2014 г. по гр.д. 868/2012 г. на Четвърто ГО на
ВКС/като неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на
подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва
с такава сила само за авторството на изявлението. Обстоятелството, че КЕП-
ът, с който е подписан договора е регистриран на въззивника – ответник се
установява от удостоверителното изявление на доставчика на квалифицирани
удостоверителни услуги „Евротръст“/стр.100 в делото на СРС/. Потвърждава
се и от изводите на СТЕ, изслушана пред СРС.
Заявеното възражение във въззивната жалба, че не било установено
ответникът – въззивник да е получил ключовете за достъп, създаващи
възможността да се генерира КУКЕП не са заявени нито в срока по чл. 131 от
ГПК, нито в хода на съдебното производство пред СРС, а са релевирани за
първи път в рамките на въззивното производство. Предвид което и по силата
на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред
въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е
допуснала в първоинстанционното производство. Да се допусне противното,
би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за
дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в
началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и
възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти,
с оглед задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Дори разгледано по същество възражението е неоснователно, доколкото се
опровергава от удостоверителното изявление, обективирано в т. 9 на писмото
на „Евротръст“ / стр. 107 в делото на СРС/, в която е посочен механизма на
издаване и съхранение на КУКЕП.
Видно от същото писмо на доставчика „Евротръст“ на 25.09.2020 г. в
7:16:09 ответникът – въззивник е подписал документ „Преддоговорна
информация за кредит“ /стр. 102 т. 9 – делото на СРС/, поради което
възражението, че подобна информация не е доведена до неговото знание не
може да бъде споделено от настоящия съдебен състав.
3
На следващо място, лихвата при договорите за кредит или заем /когато е
уговорена, както е в настоящия случай/, по своята правна и икономическа
природа представлява цена или възнаграждение, дължимо от заемателя или
кредитополучателя към кредитора за ползването на предоставените му
парични средства. Това е цената на стойността на капитала, който се
отчуждава за временно ползване. Поради това начисляването на законна лихва
върху просрочена възнаградителна лихва е допустимо и не представлява
забранен от закона анатоцизъм по смисъла на чл. 10 ал.3 от ЗЗД. Поради което
и последното възражение, заявено в рамките на въззивната жалба е
неоснователно.
Предвид липсата на други заявени възражения и съвпадане крайните
изводи на настоящия съдебен състав с тези на СРС, същият намира решението
на СРС за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се следват разноски в
размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8254/07.05.2024 г. на СРС, 32 състав,
постановено по гр.д. 30 057/2023 г., с което е признато за установено, че А. А.
В. дължи на „ОББ“ АД сумата от 4 143, 02 лв. – редовно падежирала главница
по договор за кредит № 20092528138951/29.09.2020 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 16.11.2022 г. до изплащане на задължението, сумата от
176, 83 лв. – изискуема възнаградителна лихва за периода 20.03.2021 г. –
19.10.2022 г., ведно със законната лихва от 16.11.2022 г. до изплащането,
сумата от 349, 73 лв. – обезщетение за забава за периода 21.03.2021 г. –
15.11.2022 г., спрямо неплатените вноски с падеж от 20.03.2021 г. до
20.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д.
62 302/22 г. по описа на СРС, 32 състав.
В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като
4
необжалвано от страните.
ОСЪЖДА А. А. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.
********, ********, кантора ******** – адв. К. Г. да заплати на основание чл.
78 ал.3 от ГПК на „ОББ“ АД, ЕИК ********* сумата от 150 лв. – разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5