Р
Е Ш Е Н И Е № 260892
гр. Пловдив, 10.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1734 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Ищецът Й.Я.М., ЕГН **********,***, чрез назначения му процесуален представител
по чл. 21, т. 3 от ЗПП - адв. Д.Н.К. със сл. адрес: ***, ***, е предявил срещу ответника Х.В.Т., ЕГН **********,***,
осъдителен иск по чл. 45 и сл. от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от
деликт, за който има влязла в сила присъда, в размер 30 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на деликта – 15.05.2017 г., до окончателното плащане.
Твърди, че с определение по н.о.х.д.№ 4785/2018 г., ПРС, 1 н.с., е одобрено
от съда споразумение, с което ответникът Х.В.Т. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 131а, вр. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК, тъй като на 15.05.2017 г. причинил на ищеца средна
телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи и втори горни леви зъби, без
които се затруднява дъвченето и говоренето. От причинените телесни увреждания
ищецът претърпял силни физически болки и страдания, както и тежък
психологически шок и стрес от случилото се, от които и до сега не може да се
възстанови; не може да дъвче и да се храни нормално; изпитва срам и притеснение
от външния си вид, тъй като лицето му е обезобразено, но няма средства за
стоматологично лечение, а след случилото се живее в постоянен страх, не може да
спи и често се буди нощем.
Ето защо, ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение за понесените неимуществени
вреди от деликт, който съставлява и престъпление, за което има влязла в сила
присъда, в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане.
Съображения в тези насоки излага в исковата молба, в уточняващата молба и
по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни
доказателства и медицинска експертиза.
Ответникът Х.В.Т.,***,
не е подал отговор и не е ангажирал доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, съгласно
чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с влязло в сила протоколно Определение № 781 от 10.09.2018 г. по н.о.х.д.№ 4785/2018 г., ПРС, 1 н.с., е одобрено от съда
споразумение, с което ответникът Х.В.Т. е признат за виновен
в извършване на престъпление по чл. 131а, вр. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК, за това, че на 15.05.2017 г.
в гр. ***, при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и
след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е причинил на Й.Я.М. средна телесна
повреда, изразяваща се в избиване на първи и втори горни леви зъби, без които
се затруднява дъвченето и говоренето.
Видно от приложеното н.о.х.д.№ 4785/2018 г., ПРС, 1 н.с., в хода на наказателното производство е предявен, но не е приет
за разглеждане от съда граждански иск от пострадалия Й.М. за обезщетяване на
неимуществени вреди.
От приложената
в наказателното производство медицинска документация на ищеца и от заключението
съдебно-медицинската експертиза с вещо лице *** М.К.Б., което съдът възприема
като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че при процесния инцидент на 15.05.2017 г. в ***- *** на Й.Я.М.,***,
е било причинено избиване на първи и втори горни леви зъби; разкъсно-контузна
рана в теменната част на главата; разкъсно-контузна рана на долната устна
вляво; разкъсно-контузни рани по
горната и долната повърхност на езика; кръвонасядане и охлузване на челото
вляво; кръвонасядане и охлузване по шията вдясно; кръвонасядане и охлузване на
лявото рамо; охлузвания по двете гривнени стави.
Избиването
на първи и втори горни
леви зъби (ако се приеме, че съзъбието на пострадалия преди този инцидент е
било здраво, без липсващи зъби и налично заболяване на венците, което не е
описано от лекаря по дентална медицина в докладната записка) е довело до избиване
на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето.
Разкъсно-контузната рана в
теменната част на главата, разкъсно-контузна рана на долната устна вляво и
разкъсно-контузни рани по
горната и долната повърхност на езика по отделно и по съвкупност са
довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Кръвонасядане и охлузване на челото
вляво, кръвонасядане и охлузване по шията вдясно, кръвонасядане и охлузване на
лявото рамо и охлузвания по двете гривнени стави по отделно и по
съвкупност са причинили на ищеца болка и страдание без разстройство на
здравето.
Непосредствено след
инцидента пострадалия Й.М. е
изпитвал умерени по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са
затихвали в хода на оздравителният процес, до пълното им изчезване след
неговото приключване. Оздравителният процес е траел около 15 - 20 дни, при
благоприятен ход, без настъпването на усложнения в него, за което няма писмени
и гласни доказателства по делото.
По делото са разпитани свидетелите Ф.
Ф. М. и Ц. М. И., показанията на които съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви.
От кредитираните свидетелски показания
на свид. М., който познава ищеца „Й.М. от 2-3 години,
откакто лежа за предишната му присъда, а в момента сме в една стая в ***“, но не е присъствал лично на инцидента, се
установява, че „След този инцидент и двамата работихме заедно с Й.,
и се виждахме когато ходихме на работа. Й. не беше добре след този инцидент,
оплакваше се от болки в зъбите, не можеше да се храни и често искаше медицински
преглед заради болките. Скоро пак имаше някакви здравословни проблеми, други
болки бяха. Считам, че при Й. има някакви отклонения в психическото му
състояние след този инцидент, защото някой път го виждам и в стаята, и в
залата, че започва да се клати сам без причина. Аз му казах, че нещо е
превъртял. Преди няколко дни Й. ми каза, че е искал среща с Началника на ***и
началника му е казал, че трябва да го види психиатър. Оплакваше ми се Й., че не
може да се храни, че го боли ченето, такива неща ми споделяше, че има болки.
Сега се храни нормално. Около 3 месеца ми се оплакваше Й. от тези болки в
ченето.“
От
показанията на свид. И., който работи „от
*** г. като *** в ***– *** и от тогава познавам Й.М.“, се установява, че ищецът
„Й. дойде при мен по повод на това, че му бяха избити два зъба – първи и втори
горен отдясно. Мина известно време след това, за да му заздравеят раните. През
това време Й. беше на течно-кашава диета – мляко и подобни храни. В един момент
го освободиха от ***. Миналата година отново ми го доведоха на зъболекар от ***
и от там на сетне започна редовно да ме посещава, за да си оправи зъбите. Каза,
че е завел дело срещу Х.Т. за нанесената му травма. За да се възстанови
„фасадата“ му е необходимо да се направи един голям мост от поне 6 зъба или да
се сложат 2 импланта на мястото на избитите зъби. Направата на импланитите
трябва да стане извън рамките на ***, докато моста може да бъде изготвен,
докато той е в ***. И в двата случая Й. си поема разходите. Мостът трябва да
обхваща минимум 6 зъба, като металокерамиката е минимум 150 лв. на зъб, а на
имплантите средната цена е 1 000 лв. на един имплант. При него, тъй като
той е младо момче, най-добрия враиант е да се сложат имплати на двата предни
зъба, защото другият вариант е свързан с умъртвяване на съседните зъби, които
са здрави на този етап.
Понеже се касае за насилствена
травма, при която са експулсирани или избити зъби, средно около седмица е
нормалния период за зарастване на раните от избите зъби, тъй като при него има
травма и на меките тъкани. Горе-долу е отнело около месец заздравяването на
устната кухина, за да се успокоят нещата. По принцип за 6 месеца се образува
нова кост и няма спомен от това, което е било. В деня на самата травма болката
е много силна, това е все едно да се извадят зъби без упойка, но насилствено.
След 48 часа болките вече не са толкова силни, но дискомфортът от травмата се
отразява по-дълго време на храненето, на говора, на цялостното състояние, на
социалния живот, защото са избити първите зъби. И когато човек се усмихне,
веднага се вижда липсата на тези два зъба. Доколкото си спомням, Й. приемаше
аналгетици за болката и му бях изписал антибиотик, за да няма някаква инфекция,
и беше на течно-кашава диета, за да може да се храни. Минимум една седмица
задължително трябваше да се храни с течна храна, най-вече докато спадне отока
на меките тъкани в устната кухина. Всъщност този оток създава най-големия
дискомфорт за пострадалия.
При второто му идване в ***Й.
идваше редовно при мен за оправяне на други стоматологични проблеми – кариеси,
пулпити. Необходими са финансови средства, за да се възстановят травмите на
тези два избити зъба.
Й., когато идваше при мен след
инцидента, беше много подтиснат, беше разстроен, чудеше се каква е причината,
за да му се случи това нещо и се притесняваше как ще си възстанови избитите
зъбите отпред. Всички пациенти се притесняват най-много за това, което е отпред
и се вижда винаги, когато говорят или се усмихват“.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна
страна:
Предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 45 и сл. от ЗЗД е процесуално допустим, а разгледан по същество е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Според чл. 383, ал. 1
от НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците
на влязла в сила присъда, а съгласно чл. 300 от ГПК и чл. 413, ал. 2 и ал. 3 от НПК, вр. чл. 78а от НК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. От приложеното н.о.х.д.№
4785/2018 г., ПРС, 1 н.с., е видно, че с Определение № 781 от 10.09.2018 г. е
одобрено от съда споразумение, с което ответникът Х.В.Т. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 131а, вр. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК, за това, че на 15.05.2017 г. в гр. ***, при
условията на опасен рецидив, е причинил на ищеца Й.Я.М. средна телесна повреда,
изразяваща се в избиване на първи и втори горни леви зъби, без които се
затруднява дъвченето и говоренето, поради което са налице три от елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане: налице е деяние (действие), изразяващо се в причинено на 15.05.2017
г. в гр. *** травматично
увреждане на здравето на ищеца Й.М., изразяващо се в избиване на първи и втори
горни леви зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, т.е. на средна телесна повреда, и причиняване на разкъсно-контузни рани в теменната част на главата, на
долната устна вляво и по горната и
долната повърхност на езика, както и на кръвонасядания и охлузвания на челото
вляво, по шията вдясно, на лявото рамо и по двете гривнени стави, съгласно СМЕ,
което деяние е противоправно, тъй като
съставлява престъпление по смисъла на чл. 131а, вр. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК, и е
извършено виновно от ответника Х.Т..
По отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди
в резултат на това деяние – претърпени силни физически и психически болки и
страдания от нанесените му травматични увреждания; затруднено хранене и
говорене; срам и притеснение от външния му вид; тежък психологически шок и
стрес от случилото се; постоянен страх, поради който не може да спи и често се
буди нощем, съдът намира, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства и СМЕ същите се доказват от части. Претендираните
неимуществени вреди са
в пряка причинно-следствена връзка с деянието на ответника, съгласно СМЕ, и
следва да бъдат репарирани от него.
Съдът, след като
прецени характера на уврежданията, степента и продължителността на причинените морални
и физически страдания и техния интензитет, възрастта на пострадалия и
благоприятната прогноза при подходящо лечение и съобразявайки се с разпоредбите
на чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД, намира, че сумата общо 12 000 лв. би
обезщетила ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на
процесния деликт. При определяне размера на вредите съдът взема предвид значителните по сила и интензитет болки и страдания
първоначално; последвалите неудобства при говорене и необходимостта от хранене
с течна храна; изпитваните срам и неудобство от липсата на двата предни зъба; изпитания
стрес, страх, безпокойство и нарушения на съня, както и благоприятната прогноза
при платено стоматологично лечение, съгласно СМЕ и покозанията на свид. И..
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че искът по чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД за обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да се уважи в размер на общо 12 000 лв., като до
пълния предявен размер от 30 000 лв. същият се явява недоказан и неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Обезщетението следва да се присъди
ведно със законната лихва, считано от извършването на деликта - 15.05.2017 г.
до окончателното плащане, съгласно чл. 84, ал. 3 и чл. 86 от ЗЗД.
Няма данни
за направени от ищеца разноски по съдебното производство, като ищецът е
освободен от внасянето им на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден на
основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК да заплати на Държавата
по сметката на съда общо сумата 680 лв., от които 480 лв. - държавна такса и 200
лв. – разноски за експертиза.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Х.В.Т.,***, да заплати на
Й.Я.М., ЕГН **********,***, чрез назначения му процесуален
представител по чл. 21, т. 3 от ЗПП - адв. Д.К. със сл. адрес: ***, ***, по банковата сметка в „***“ АД с IBAN: ***, с титуляр адв. Д.Н.К., на основание
чл. 45 и сл. от ЗЗД общо сумата 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева) -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликт на 15.05.2017
г. в ***- ***, за който има одобрено от съда споразумение по н.о.х.д.№
4785/2018 г., ПРС, 1 н.с., изразяващи се в претърпени силни физически и психически болки и страдания от нанесените му травматични
увреждания; затруднено хранене и говорене; срам и притеснение от
външния му вид;
психологически шок и стрес от случилото се; постоянен страх, поради който не може да спи и
често се буди нощем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.05.2017
г. до окончателното плащане, като до пълния предявен размер от 30 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА Х.В.Т.,***, да заплати на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1,
т. 4 от ГПК на Държавата по сметка на ОС – Пловдив общо сумата 680 лв. (шестстотин и осемдесет лева) - такси и разноски по съдебното производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………..
/М. Бедросян/