РЕШЕНИЕ
гр.София, 20.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд,
гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично заседание на
тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател :Евгения Генева
Членове: 1. Дора Михайлова
2. Росина Дончева
при участието на
секретаря Цветанка Павлова разгледа докладваното от Генева гр.д. № 260/2018г. и
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по чл.360 КТ вр.чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.С.С. с ЕГН ********** с
адрес *** против решение № 29/14.03.2018г. по гр.д. № 521/2016г. на PC-Пирдоп,
с което са отхвърлени исковете му против „П.Н.", ЕИК ********* с правно
основание чл.344, ал.1,т.1,т.2,т.З КТ вр.чл.225,ал.1 КТ, вр.чл.226, ал.2 и ал.З КТ, вр.чл.350, ал.1 КТ,вр.чл.357 КТ,вр.чл.86,ал.1 ЗЗД,вр.чл.220, ал.1 КТ,вр.чл.224 КТ.Релевира оплаквания за необоснованост и нарушения на
материалния закон.Районният съд неправилно приел,че трудовото правоотношение е
по трудов договор № 6/05.05.1994г., докато в действителност то възникнало по
силата на трудов договор № 161/30.04.1994г.В заповедта за уволнение бил посочен
трудов договор № 1/01.04.1994г., какъвто не съществувал.На второ място, в
атакуваната заповед за уволнение № 2/13.07.2016г. било записано,че трудовото
правоотношение се прекратява,считано от 19.08.2014г., т.е. със задна дата,което
само по себе си представлявало правен абсурд.На трето място, незаконосъобразно
било посочено като основание за прекратяване на трудовото правоотношение
чл.325,ал.1,т.З от КТ-изтичане на уговорения срок,тъй като възникнало въз
основа на избор. И приложими били разпоредбите на глава Шестнадесета, раздел
Втори от КТ-Прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от избор.В
случая не бил приложим и чл.340 КТ, тъй като уставът на ответната кооперация не
предвиждал специален ред за прекратяване на отношението с
председателя.Неправилно и в противоречие с трайната съдебна практика районният
съд приел,че председателят на кооперацията не може да сключва трудов договор
сам със себе си и не се намира в трудово правоотношение с кооперацията.Съгласно
чл.26, ал.1 и чл.15, ал.4, т2а от ЗК Председателят на кооперацията, който е и
председател на УС, се избира от ОС.Изборът не води автоматично до сключване на
трудово или гражданско правоотношение между избраното за председател на
кооперацията лице и кооперацията, тъй като се искало неговото съгласие.Можело
да се сключи гражданско договор, по същество комбинация между договор за поръчка
и изработка, но нямало пречка да се сключи трудов договор, стига да бъдела
спазена писмената форма за валидност по чл.62, ал.1 КТ.Търговският закон
забранявал сключване на трудов договор между управителя и търговското
дружество, но Законът за кооперациите и в частност уставът на ответната
кооперация не включвал такава забрана.В случая трудовият договор бил сключен от
управителния съвет, а не от председателя, така че той не договарял сам със себе
си.Изтъква се и аргумент по параграф 2 от ДР на КТ,съгласно който разпоредбите
на КТ се прилагат към член-кооператорите в производствените кооперации,
доколкото в закони или устав не е предвидено друго.Съгласно параграф 1 от ДР на
КТ"работодател" била кооперацията, а не неин орган.Ищецът бил
член-кооператор и следователно бил в трудови правоотношения на общо основание.
Съгласно TP № 4/05.04.2006г.на ОСГТК на ВКС,доколкото няма правна уредба
на имуществените последици от преустановяване на трудовото правоотношение на
председателя в специалния закон- ЗК,приложеншие намира КТ. Съгласно устава на
ответната кооперация към 1994г.,председателят бил длъжен да работи по трудов
договор и заплатата му се определяла от УС. Въззивникът твърди,че трудовото
възнаграждение се определяло като петкратен размер на минималната заплата по
силата на действащия от 19.08.2010г. устав .Междувременно през 2008г. бил приет
нов устав, в който отново било предвидено председателят да работи по трудов
договор.Алтернативно въззивникът претендира да се приеме,че кооперацията
преназначила председателя след избора му на 19.08.2010г.В трудовата книжка на
ищеца били правени всички надлежни вписвания по режима на трудовото право, било
изплащано допълнително възнаграждение за прослужено време,сключвани
допълнителни споразумения и прочие.Въззивникът иска от съда да бъде признато
уволнението за незаконно, да бъде възстановен на длъжността „Председател „ на
кооперацията и да получи обезщетение за времето,през което е останал без
работа,както и обезщетение за неспазено предизвестие, за неползван платен
годишен отпуск за 2014г. и 2015 г. и 13 дни за 2016г.-общо 5060 лв.Не бил
изтекъл давностния срок по чл.114 ЗЗД, тъй като започвал да тече от датата на
връчване на заповедта-23.08.2016г. Районният съд необосновано приел,че му била
връчена покана да си вземе трудовата книжка. Обратно-кооперацията неоснователно
забавила връчването на оформена по надлежния ред трудова книжка.В последната
имало вписани неверни данни относно размера на трудовото възнаграждение и
всички вписвания били направени от некомпетентни лица.Претендират се съдебни
разноски.
Ответникът по въззивната жалба е депозирал отговор по чл.263,
ал.1 ГПК , с която я оспорва като неоснователна.Аргументира се с чл.26, ал.1,
чл.15, ал.4,т.2а ЗК/Дв бр.113/1999г. изм.ДВ бр.13 от 2003г., според който
председателят на кооперацията се избира за срок от 4 години В отменения ЗК/обн.ДВ бр.63/1991г./
мандатът бил три години.В ЗК от 1999г. в редакцията му до изменението с
,обнародвано в ДВ бр.13/2003г. дори не съществувала длъжност „председател на
кооперация", а оперативното управление се осъществявало от „Председател на
УС",респ."изпълнителен директор".Съгласно чл.86, ал.1 и ал.2 от КТ правоотношението,възникнало от избор, е винаги срочно и максималната му
продължителност е пет години.Към исковата молба изобщо не бил приложен трудов
договор, а представеният № 6/05.05.1994г- третото с.з. бил преклудиран и
фактът,че не бил формално оспорен бил ирелевантен.В същия договор длъжността не
била „председател на кооперацията" ,а „ председател на УС.Нито в ЗК действащият и
от вмененият,
нито в устава се предвиждало сключване на трудов договор с председателя на
кооперацията респ. с председателя на УС.В чл.21, ал.4 от устава ,приет от ОС на
19.08.20Юг. пишело че „председателят на кооперацията може да изпълнява
задълженията си на обществени начала или по трудов договор."Такъв договор
обаче не бил сключен.Сключеният през 1994г. трудов договор бил прекратен с
изтичане на мандата и не било възможно да бъде „саниран",тъй като
длъжността"председател на кооперация" престанала да съществува по закон.Претендират
се разноски по делото.
След преценка на данните
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира въззивната жалба
процесуално допустима, но неоснователна.
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание, посочено по-горе, с искова молба
№ 926/21.10.2016г. по описа на РС-Пирдоп от И.С.С. срещу П."Н.".Ищецът
твърди,че сключил трудов договор с ответника под № 1/01.04.1994г. за длъжността
„председател на потребителната кооперация" и със заповед № 2/13.07.2016г.
било прекратено трудовото му правоотношение във връзка с проведен избор за
председател, при което бил избран нов .Твърди,че трудовият му договор е срочен
на осн.чл.325, ал.1 ,т.З КТ и продължава до изтичане на мандата му като в
случай,че не се избере нов председател, трудовият договор се „санира"и
продължава действието си до провеждане на нов избор.С встъпването на новия
председател се прекратявало трудовото правоотношение с предишния.Кооперацията
работодател не можела да прекрати трудовото правоотношение на осн.чл.321,
ал.1,т.З КТ, както в атакуваната заповед, а на основание чл.325,т.8 от КТ.Претендира обезщетение за срока, през който останал без работа, на базата на
ТВ в размер на 2100 лв., на основание на допълнително споразумение №
10/30.12.2015г. към ТД № 1/01.04.1994г.,считано от 01.01.2016г.,в размер на
12600 лв. Ответникът незаконно задържал трудовата му книжка повече от два
месеца и не вписал в нея прекратяването на трудовото правоотношение, поради
което ищецът не могъл да се регистрира в НОИ, за да получи обезщетение за
безработица, за което следвало да му плати обезщетение в размер на 2100 лв. за
един месец, считано от прекратяване на трудовото правоотношение.В атакуваната
заповед нямало конкретизация на сумите, дължими за неползван платен отпуск 53
дни/ по 20 дни за 2014 и 2015г. и 13 дни за 2016г./, което възлизало на 5060
лв.За всички обезщетения ищецът претендира присъждане на законната лихва на
осн.чл.86, ал.1 ЗЗД ,считано от предявяване на иска до окончателно изплащане на
обезщетенията.
Към исковата молба е приложено само ДС № 10/30.12.2015г. към
ТД № 1/01.04.1994г. и заповед № 02/13.07.2016г. за прекратяване на ТД №
01/01.04.1994г. Самият трудов договор не е представен. Съдебно-счетоводната
експертиза установява данни в счетоводната документация на ответната кооперация
за наличие на „договор№ 161/30.04.1994г. на осн.чл.88,ал.1 от КТ и протокол №
1/30.04.1994г. между Управителния съвет на П. „Н."*** и И.С.С. за период
до провеждане на нов избор".Същият е представен по делото./л.174/ с молба
от председателката на ответната кооперация от 28.06.2017г.; с писмения отговор
по чл.131 ГПК е представен договор със същото съдържание,но с № 6/05.05.94г./л.156/.В
с.з. от 12.10.2017г. представителят на кооперацията заявява, че няма да се
ползва от трудовия договор, приложен към писмения отговор, а от представения от
ищеца, тъй като съдържанието е идентично и разликата е само в
номерацията.;прието е за безспорно, че процесната заповед визира ТД №
6/05.05.1994г.В заповед № 02/13.07.2016г. като основание за прекратяване на
трудовия договор/"№ 1 от 01.01 Л994г."-по делото не е представен
трудов договор с такъв номер и е прието,че се касае за ТД № 6/05.05.1994г./ е
вписано"изтичане на мандат съгласно ЗК и Устава на П."Н."***,считано
от 19.08.2014г.В личното трудово досие на ищеца се съдържа последно
допълнително споразумение от 01.06.2012г.,а последното начислено трудово
възнаграждение по разчетно-платежна ведомост е за месец август 2014г в размер
на 606.86лв. за 12 отработени дни и 18% за прослужено време, на база ТВ 1061.97
лв.Според актуалните данни в НОИ след 01.01.2015г. ищецът не е бил осигуряван
от работодателя.От протокол с дата 23.08.2016г./л.171/ е видно,че на
23.08.2016г. в присъствието на новия председател, главния счетоводител и
счетоводител , И.С. се е явил в управлението и получил атакуваната заповед, но
отказал да получи трудовата си книжка.С определение в с.з. от 12.10.2017г. е изключено
от доказателствения материал личното трудово досие на ищеца, тъй като по
признание на самия ответник съдържанието му било непълно и „ с разбъркана
информация",за което имало съставен констативен протокол на 30.03.2015г.От
представения с отговора по чл.131 ГПК протокол на ОС на ответната кооперация от
19.08.20 Юг. е видно,че в т.З от дневния ред е предвиден „избор на председател
на кооперацията с 4 годишен мандат".единодушно с 35 гласа за „председател
на кооперацията" е избран И.С.. С мандат считано от 19.08.20 Юг. до
19.08.2014г.С писмения отговор е представен протокол от 09.09.2013г., от който
е видно,че ОС е решило да отстрани „от длъжност и достъп Председателя на П."Н."***
И.С.С. до провеждане на ново общо събрание и избор на
Председател".Решението на извънредното ОС било атакувано в РС-Пирдоп, но с
решение № 12/20.02.2014г. по гр.д. № 499/2013г. било потвърдено.Решението е
влязло в сила на 18.08.2014г.-датата, до която е начислявано ТВ на ищеца и е
посочена като дата на прекратяване на трудовото правоотношение в атакуваната
заповед.Ответната кооперация е регистрирана с решение № 1/30.10.1991г. на СОС
по ф.д. № 3447/1991г. с Председател С. В. В приложения „примерен устав" не
е предвиден орган „председател на кооперация", а "управителен
съвет" с мандат три години и членове, избрани от ОС.С решение №
4/28.07.2000г. по ф.д. № 3447/1991г. на СОС са вписани промени,включително за
органите на кооперацията-ОС, УС, Председател на УС и КС.За „Председател на
управителния съвет" е избран И.С.С..От решението е видно,че това е станало
на отчетно-изборно събрание на 18.04.2000г., когато е приет нов устав,
съобразен със ЗКУ01.01.2000г./В новия устав има раздел „Председател" като
съгласно чл. 23 „Членовете на УС избират помежду си неговия председател
".Притежателното местоимение „неговият" означава,че става въпрос за
„Председател на УС",както е вписано и по фирменото дело.Съгласно чл.24 ,
ал.1 от устава, управителният съвет може да назначи „изпълнителен
директор", а според чл.21 ал.З ако не е назначен изпълнителен директор,
неговите функции се изпълняват от председателя на УС.Този текст следва да се
тълкува недвусмислено и категорично в смисъл,че председателят на УС не се
„назначава",т е. не осъществява функциите си по трудов договор. Съгласно
чл.23,ал.6 т.2 при напускане председателят на управителния съвет е длъжен да
отправи „мотивирано искане в срок от 30 дни преди напускането си".Очевидно
не става дума за регламентиране на трудово правоотношение.Според чл.21,т.4 „председателят
на кооперацията може да изпълнява задълженията си на обществени начала или по
трудов договор", но тази разпоредба следва да бъде игнорирана тъй като по
този устав няма длъжност „председател на кооперацията" и както бе
отбелязано по-горе, И.С. е бил избран за „председател на УС". През
последния си мандат,предсрочно прекратен, въззивникът не е бил в трудови
правоотношения с кооперацията.На 19.08. 2010г. И.С. е избран за „председател на
кооперацията" за 4 годишен мандат от 19.08.2010г. до 19.08.2014г.По първа
точка от дневния ред е приет устав, „приет на ОС на 23.08.2008г. „"без
изменения"."Уставът от 2008г." не е представен и не е намерен в
архивите на СОС.Представен е уставът от 1992г.,в който в чл.33,ал.1 постановява,че
„председателят на кооперацията"е по право председател на УС.Този устав
няма доказателствено значение, тъй като през последния мандат е действал
уставът,визиран в решение № 4/28.07.2000г. по ф.д. № 3447/1991г. на СОС и както
бе отбелязано, по него не съществува длъжност „председател на
кооперацията", а „председател на УС.Не се твърди ,че е съществувал трудов
договор за длъжността „председател на УС", сключен въз основа на избора на
С. на 19.08.2010 г.Не може да се приеме,че предишен трудов договор е
„саниран",тьй като не се касае за трудово-правни отношения и на второ
място-липсва идентичност между органите на кооперацията,за които се
претендира,че има „паралелно съпътстващ"трудов договор .Фактът, че новият
председател на управителния съвет е издал заповед за „прекратяване на трудов
договор"не променя това правно и фактическо положение.
За да отхвърли исковете,районният съд е приел,че между
страните не е съществувало трудово правоотношение.Позовал се е на съдебна
практика по въпроса за характера на възникналото между председателя на кооперацията
като неин орган и самата кооперация като
юридическо лице/"доброволно сдружение на физически лица с променлив
капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество
осъществяват търговска дейност"-цитат от актуалния устав на ответната
кооперация/, правоотношението не е трудово по смисъла на чл.357 КТ. Настоящият
състав споделя правния извод на първоинстанционния съд и намира,че е формиран
обосновано, т.е. в съответствие с доказателствения материал.Ето защо решението
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 29/14.03.2018г.по гр.д. № 521/2016г.на РС-Ботевград.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на
препис от него. у
