№ 538
гр. Варна, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело №
20233100900083 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание
чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 22 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства, „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к.
„Златни пясъци“, е поискало да бъде осъдено „Хун-Екс“ ООД, (HUN-EX Kft),
със седалище Република Унгария, гр. Будапеща, адрес: 1098 Budapest,
Aranyvirag setany 3. III. ep. 2. em. 2. ajto, регистрационен номер в Търговския
регистър на Република Унгария 01-09-362496, вписано в Република България,
регистър Булстат с № *********, място на дейност Република България, гр.
Варна, район Приморски, курортен комплекс „Златни пясъци“, хотел
„Тинтява“, представлявано от управляващ П.Л.Ф., да му заплати сумата 25100
лева, представляваща частична главница от задължение с общ размер
57767.33 лева, състояща се от неплатени задължение от 11242.33 лева с падеж
30.07.2020 г., задължение от 10 925.08 лева с падеж 30.01.2021 г. и
задължение от 2 923.59 лева, част от неплатено задължение от 11102.40 лв. с
падеж 30.07.2021 г., на основание уговореното в Договор за продажба на
1
хотел „Тинтява“, обособена част от „Златни пясъци“ АД, гр. Варна, чрез
публично оповестен конкурс, сключен на 03.04.1998 год. с Министъра на
търговията и туризма, сумата 5 593.56 лева, представляваща лихва за забава
на изпълнението от деня на падежа на всяко претендирано плащане до
завеждане на иска, лихва за забава върху главницата от завеждане на иска до
окончателното плащане на задължението.
Ищецът твърди, че „Хун-Екс“ ООД е страна (купувач) по Договор за
продажба на хотел „Тинтява“, обособена част от „Златни пясъци“ АД, гр.
Варна, чрез публично оповестен конкурс, сключен на 03.04.1998 год., по
който договор продавач е Министърът на търговията и туризма, действал като
орган по чл.3, ал.3 от ЗППДОП (отм.). По силата на договора ответникът е
придобил правото на собственост върху хотел „Тинтява“, находящ се на
територията на к.к. „Златни пясъци“, гр. Варна. Към завеждане на исковете
ответникът е собственик на хотела, който понастоящем е именуван
„Паркхотел „Тинтява“. Излага, че ищецът „Златни пясъци“ АД не е страна по
договора. Продавачът е уговорил в чл. 30 от договора купувачът да плаща на
„Златни пясъци“ АД за всяка година, следваща продажбата, сумата 13 500
щатски долара в левовата й равностойност за извършване на дейностите по
чл. 13 от същия договор. Плащането се дължи на равни части, всяка в левова
равностойност на 6 750 щ.д., на два падежа през годината, които са 30 януари
и 30 юли. Задължението по чл.13 от договора е поето от продавача и има за
предмет поддържане на общата инфраструктура в курортния комплекс,
поддържане на общи части и извършване на дейностти, които касаят
съществуването, ползването и дейността на всички лица в курортния
комплекс като цяло. „Хун Екс“ ООД не е изпълнило задължението си да
плати на „Златни пясъци“ АД уговорената в договора сума в размер на
левовата равностойност на 13 500 щ.д. годишно за 2020 г., 2021 г. и 2022 г.
Общият размер на задължението на ответника, което се дължи е 57 767.33
лева. Общият размер е сума, състояща се от дължимите плащания с падеж и
размер, както следва:
1. Задължение от 11 242.33 лева с падеж 30.07.2020 г.,
представляващо левова равностойност на 6750 щ.д., изчислена по централния
курс на БНБ за щатския долар в деня на падежа;
2. Задължение от 10 925.08 лева с падеж 30.01.2021 г.,
2
представляващо левова равностойност на 6750 щ.д., изчислена по централния
курс на БНБ за щатския долар на 01.02.2021 г., първи работен ден след деня
на падежа;
3. Задължение от 11 102.40 лева с падеж 30.07.2021 г.,
представляващо левова равностойност на 6 750 щ.д., изчислена по централния
курс на БНБ за щатския долар в деня на падежа;
4. Задължение от 11 833.84 лева с падеж 30.01.2022 г.,
представляващо левова равностойност на 6 750 щ.д., изчислена по централния
курс на БНБ за щатския долар на 31.01.2022 г, първи работен ден след деня на
падежа;
5. Задължение от 12 663.68 лева с падеж 30.07.2022 г.,
представляващо левова равностойност на 6 750 щ.д., изчислена по централния
курс на БНБ за щатския долар на 01.08.2022 г., първи работен ден след деня
на падежа.
Ищецът предявява иск за част от цялото вземане, която част е в
размер на 25100 лева, състояща се от неплатеното задължение в размер на 11
242.33 лева с падеж 30.07.2020 г., неплатеното задължение в размер на 10
925.08 лева с падеж 30.01.2021 г. и част в размер на 2 932.59 лева от
неплатеното задължение в размер на 11102.40 лв. с падеж 30.07.2021 г.
Предявява иск за плащане на лихва за забава върху претендираната с
частичен иск сума в общ размер до завеждане на исковете 5 593.56 лв.
Общият размер на лихвата за забава е сума, състояща се отделния размер на
лихвата за забава върху главницата за отделните плащания, както следва:
1. Задължение в размер на 2 888.65 лева за лихва за забава върху
главницата от 11 242,33 лв., изчислена от падежа 30.07.2020 г. до завеждане
на иска;
2. Задължение в размер на 2 248.74 лева за лихва за забава върху
главницата от 10 925.08 лева, изчислена от падежа 30.01.2021 г. до завеждане
на иска;
3. Задължение в размер на 456.17 лева за лихва за забава върху
главницата от 2 932.59 лева, част главница 11102.40 лева, изчислена от
падежа 30.07.2021 г. до завеждане на иска.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който са изложени
3
доводи относно неоснователността на исковете. Сочи, че съгласно чл.13 от
договора, приватизиращият орган в качеството на продавач е поел за своя
сметка задължението за поддържане на общата инфраструктура в курортния
комплекс, в т.ч. нормално водоснабдяване и ел. захранване; поддържане на
плажната ивица; обща реклама на курортния комплекс; обща охрана и
противопожарна безопасност; паркоподдържане; сметоизвозване; екологични
мероприятия; поддържане на съоръжения, обслужващи общата
телекомуникационна мрежа. Не оспорва, че е поел задължението всяка година
да заплаща сумата 13 500 щатски долара, както и че размерът на дължимите
суми не е променян. Твърди, че по отношение на поетите задължения от
Министъра на търговията и туризма, действал като орган по чл.3, ал.3 от
ЗППДОП (отм.), осъществими чрез третото лице „Златни пясъци“ АД, е
налице пълно неизпълнение, поради което искът е неоснователен.
Ответникът възразява за нищожност на клаузата на чл. 30.1 от
договора от 30.04.1998 г. за нищожност след 14.04.2000 г., поради отпаднало
основание - чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД. „Златни пясъци“ АД като трето лице
вече черпи правата си от „Златни“ АД, „C&N Touristic“ АД и „Агрима“ АД, а
не от Министъра на търговията и туризма в качеството на приватизиращ
орган по чл. 3, ал. 3 ЗППДОП /отм./.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала
допълнителна искова молба, в която е пояснила и допълнила първоначалната
си молба във връзка с изложеното от ответника.
С допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията си.
В съдебно заседание и с писмени бележки процесуалният
представител на ищеца Е.М. – Директор на Дирекция „Правна“, поддържа
така предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира
присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък по чл. 80
от ГПК.
В съдебно заседание и с писмени бележки процесуалният
представител на ответника адв. П. В. моли да бъдат отхвърлени предявените
искове като неоснователни и недоказани. Поддържа и междувременно
направеното възражение за нищожност на клаузите на чл. 13 и чл. 30.1 от
Договора от 30.04.1998 г. Претендира присъждане на разноски по делото,
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
4
Окръжният съд, преценявайки събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и
ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
С договор от 03.04.1998 г., сключен между Министъра на търговията
и туризма, в качеството му на приватизиращ орган по чл.3, ал.3 от ЗППДОП
(отм.), и „Хун-Екс“ ООД, в качеството му на купувач, дружеството е
придобило правото на собственост върху следния обект – хотел „Тинтява“,
обособена част от „Златни пясъци“ АД, гр. Варна, находящ се на територията
на к.к. „Златни пясъци“. Така придобитият от дружеството обект
представлява обособена част от к.к.„Златни пясъци“ - гр. Варна, поради което
експлоатацията му предполага използване на онази част от инфраструктурата
на комплекса, която е обща за всички намиращи се в него хотели. Във връзка
с това в чл. 13 от Договора е предвидено задължение на продавача за:
поддържане на общата инфраструктура; поддържане на плажната ивица; обща
реклама на курортния комплекс; обща охрана и противопожарна безопасност;
паркоподдържане; сметоизвозване; екологични мероприятия; поддържане на
съоръжения, обслужващи общата телекомуникационна мрежа /АТЦ, кабелна
телевизия и магистрални трасета/. Като насрещно задължение на „Хун-Екс“
ООД в чл. 30.1 от Договора е предвидено, че дружеството се задължава за
извършваните дейности от продавача, относно поддържането на общата
инфраструктура на комплекса, съгласно т. 13 от Договора, да заплаща всяка
година определената сума на „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД за обекта в размер
левовата равностойност на 13 500 щатски долара, по фиксинга на БНБ в деня
на плащането, като следва: за 1998 г. сумата за заплащане е съответната част
от посочената за периода от въвода във владение до 31.12.1998 г., платима до
30.10.1998 г; за следващите години: 50% до 30 януари; 50% до 30 юли за
всяка година. Доколкото в договора е посочено, че плащането следва да бъде
извършено на „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД, трябва да бъде прието, че именно
това е дружеството, което следва да извършва предвидените в чл. 13 от
Договора от 03.04.1998 г. дейности. Предявените в настоящото производство
искове черпят своето основание именно от предвидените в чл. 13 и чл. 30.1 от
Договора от 03.04.1998 г. задължения. Във връзка с това, първо следва да
бъде разгледано направеното от „Хун-Екс“ ООД възражение за нищожност
5
на посочените клаузи от договора поради отпаднало основание – чл. 26, ал. 2,
предл. 4 от ЗЗД. Това възражение се основава на твърденията, че на
14.04.2000 г. е сключен договор между Министъра на икономиката на РБ
съгласно, който три търговеца - „ЗЛАТНИ" АД, C&N Touristic AG и
„АГРИМА" АД, купуват акции от капитала на „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ" АД. В
чл. 9.11 от цитираният договор е посочено, че тези три търговеца са и
мажоритарни собственици на акциите и на „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ - СЕРВИЗ"
АД, като в последният е апортирана общата инфраструктура на „ЗЛАТНИ
ПЯСЪЦИ" АД. Приобретателите са се задължили да поддържат общата
инфраструктура в „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ - CЪРВИЗ" АД чрез „ЗЛАТНИ
ПЯСЪЦИ" АД. Това означава, че Министъра на икономиката на РБ към
14.04.2000 г. вече няма задължение да поддържа общата инфраструктура, а
това задължение е именно на „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ" АД, C&N Touristic AG и
„АГРИМА" АД /към тази дата тази инфраструктура вече е собственост на
„ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ - СЕРВИЗ" АД/. Това задължение е по силата на
договор, а не по силата на цесия. С влизането в сила на тази клауза отпада
задължението на Министъра на икономиката на РБ за поддръжка по чл.13 от
Договора от 30.04.1998 год., защото задължението вече е на друг. Третото
лице - „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ" АД, черпи правата си /намира основание за
правата си по чл. 30.1 от този договор/ именно от продавача Министъра на
икономиката на РБ, а това основание на 14.04.2000 г. отпада.
Настоящият съдебен състав намира, че така посочените твърдения на
ответника не обосновават нищожност на клаузите на чл. 13 и чл. 30.1 от
Договора от 30.04.1998 г. На първо място, нищожността е начална и при
наличието й договорът или засегнатите от нея клаузи на същия не пораждат
действие. Не съществува възможност действителен договор или отделни
уговорки от него да станат нищожни в един последващ момент, в какъвто
смисъл са твърденията на ответното дружество. Наред с това, изложените от
„Хун-Екс“ ООД твърдения не водят до нищожност на клаузите на чл. 13 и чл.
30.1 от Договора от 30.04.1998 г., а биха могли да обосноват липсата на
задължение на дружеството по чл. 30.1 от Договора, поради невъзможност да
бъде престирана насрещната престация по това задължение. Това обаче не е
възражение за нищожност, за която съдът следи служебно, поради което е
ограничено със срок – подаване на допълнителния отговор на допълнителната
искова молба. В случая този срок не е спазен, като не са налице и
6
доказателства за особени непредвидени обстоятелства за пропускането му.
Поради това възражението не следва да бъде разглеждано. Отделно от това,
следва да бъде отчетено, че приватизационния договор от 03.04.1998 г. има
смесен характер и с него се уреждат отношенията не само между
приватизиращия орган и дружеството – купувач, но и между последното и
дружеството, чийто обособен обект се продава. От тълкуването на чл. 13 и чл.
30.1 от Договора от 30.04.1998 г. следва, че задължението за поддръжка е
следвало да се изпълнява чрез „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД, а не директно от
приватизиращия орган. Поради тази причина обстоятелството, че в
последствие Държавата е прехвърлила акциите си от капитала на „ЗЛАТНИ
ПЯСЪЦИ“ АД, не е довело до прекратяване на Договора от 03.04.1998 г.
Страните са останали обвързани от него и същият подлежи на изпълнение.
С оглед на това, настоящият състав намира, че предвид
неоснователността на възражението за нищожност следва да бъдат обсъдени
фактите и доказателствата, свързани с основателността на предявените
искове. Както се посочи по-горе, придобитият от „Хун-Екс“ ООД реален
обект – хотел „Тинтява“ представлява част от к.к. „Златни пясъци“. Хотелът
не би могъл да бъде използван сам по себе си, без да бъдат използвани и
общите за всички части от инфраструктурата на комплекса. Тълкуването на
чл. 13 от Договора от 03.04.1998 г., извършено по реда на чл. 20 от ЗЗД,
налага извода, че предвиденото в него задължение касае поддръжката на
всички общи части от инфраструктурата на комплекса, включително и тези,
които не са изрично изброени в нея. От това тълкуване следва, че от
приложното поле на тази уговорка на Договора са изключени както онези
части от инфраструктурата, които се ползват само от закупения от ответното
дружество хотел, така и онези части, които се стопанисват и управляват от
други субекти, различни от „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД. В конкретния случай,
видно от обстоятелствената част на исковата молба, претенцията на ищеца се
отнася именно за поддържане на тези общи части, поради което са без
значение наведените от ответното дружество твърдения за това как
конкретния хотел се захранва с ток, вода и кой заплаща същите, както и
твърденията за собствеността на електропреносната и водоснабдителната
мрежа на комплекса. За да може да претендира заплащането на тези суми
обаче, ищецът следва да докаже извършването на съответните дейности по
поддръжката. Същите не представляват еднородни действия, а са различни
7
такива, в зависимост от конкретната обстановка и ситуация. Поради това
доказването им може да стане както чрез доказване на самите действия, така и
чрез установяване на действително извършени разходи за такива. В
конкретния случай, от заключението на изслушаната по делото съдебно-
счетоводна експертиза с вещо лице М. И. М. се установява, че ищцовото
дружество е извършвало такива разходи за 2020 г., 2021 г. и 2022 г., като за
първата от посочените години сумата е 674514,83 лв., за втората – 724456,01
лв. и за третата – 843484,48 лв. Към тези суми следва да се прибавят и
разходите, извършени от „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД, извършени за
същите години, доколкото тези разходи също се отнасят за поддръжка на
общите части на комплекса. Обстоятелството, че те са извършени от трето
лице, различно от „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД, не е основание за обратното,
доколкото в Договора от 03.04.1998 г. не е предвидено ограничение ищцовото
дружество да осъществява действията по поддръжка без да използва трети
лица. Поради това дейностите могат да бъдат извършени и от трети лица по
възлагане от „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД, като вътрешните отношение по повод
на това възлагане не се отразяват на задълженията на ответното дружество
„Хун-Екс“ ООД към ищцовото дружество. Ответното дружество дължи
пълния размер на предвиденото по договора възнаграждение. Съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, разходите, направени от
„Паркстрой – Златни пясъци“ ООД за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. са съответно:
472121,50 лв. – за първата година, 466370,34 лв. – за втората година и
561213,72 лв. – за третата година. Общо извършените разходи за поддръжка
на общите части на к.к. „Златни пясъци“ за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. са
1146636,33 лв. – за първата година, 1190826,35 лв. – за втората година и
1404698,20 лв. – за третата година. С оглед на това е доказано извършването
на предвидените в чл. 13 от Договора от 03.04.1998 г. дейности, за които
ответното дружество дължи възнаграждение по чл. 30.1. Обстоятелството, че
в отчетените дейности не били включени разходи за поддръжка на плажната
ивица, обща реклама на курортния комплекс и поддържане на съоръжения,
обслужващи общата телекомуникационна мрежа, не освобождава ответното
дружество от задължението за заплащане на останалите извършени дейности.
Предвид на това е установено, че ответното дружество дължи на „ЗЛАТНИ
ПЯСЪЦИ“ АД възнаграждение по чл. 30.1 от Договора от 03.04.1998 г. за
периода 2020 г. – 2022 г. За този период ответното дружество е издало шест
8
фактури за общата сума от 58273,48 лв., към които следва да се прибави и
сумата от 11654,70 лв. дължим ДДС или общото задължение на „Хун-Екс“
ООД е в размер на 69928,18 лв. В настоящото производство се претендира
само част от сумите по тези фактури, а именно сумата от 11242,33 лв. по
фактура № **********/30.07.2020 г., сумата от 10925,08 лв. – по фактура №
**********/30.01.2021 г. и сумата от 2932,59 лв. – по фактура №
**********/30.07.2021 г., като последната сума е част от цялата сума по
фактурата от 11102,40 лв. От заключението на изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М. И. М. се установява, че
ищцовото дружество е допуснало техническа грешка при превалутиране на
задълженията по фактурите, поради което действителния размер на
задълженията по трите фактури е, както следва: сумата от 11242,33 лв. по
фактура № **********/30.07.2020 г., сумата от 10878,23 лв. – по фактура №
**********/30.01.2021 г. и сумата от 2979,44 лв. – по фактура №
**********/30.07.2021 г. Общо претендираната с исковата молба сума е в
размер на 25100 лв., която сума съвпада с общия размер на вземането по трите
фактури, както е посочено на стр. 9 от заключението на вещо лице М. И. М..
Няма доказателства ответното дружество да е заплатило посочената сума на
„ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД, а и не са наведени твърдения в тази насока.
Предвид на това, така предявеният иск за сумата от 25100 лв. е основателен и
следва да бъде уважен така, както е предявен. Без значение е, че са налице
известни разминавания между посочените от ищцовото дружество суми по
трите фактури, които формират общия размер на претенцията и сумите,
посочени в заключението на съдебно-счетоводна експертиза, доколкото,
както се посочи по-горе, се касае за допуснати технически грешки при
определяне на левовата равностойност на задължението, уговорено в щатски
долари. Претенцията е за една обща сума, а не за три отделни суми, поради
което уважаването на претенцията в цялост не би било произнасяне извън
рамките на заявената претенция.
В чл. 30.1 от Договора от 03.04.1998 г. е уговорен конкретен падеж
на задължението. Поради това, с настъпването на този падеж „Хун-Екс“ ООД
изпада в забава и без да е необходима покана от страна на ищцовото
дружество. С оглед на това, ответникът дължи обезщетение за забава за всяка
една от сумите, формиращи общия размер на задължението, считано от датата
на падежа на всяка една от сумите до датата на предявяване на исковата
9
молба – 10.02.2023 г. По отношение на сумата от 11242,33 лв., която е с падеж
30.07.2020 г., лихвата за забава е в размер на 2906,84 лв., съгласно
заключението на вещото лице М. М.. За сумата от 10878,23 лв., която е с
падеж 30.01.2021 г. лихвата за забава е 2256,69 лв. За сумата от 2979,44 лв.,
която е с падеж 30.07.2021 г. лихвата за забава е в размер на 468,28 лв.
Ищецът претендира лихва за забава за посочения период за първата сума в
размер на 2888,65 лв., за втората сума – 2248,78 лв. и за третата сума – 456,17
лв. Тези суми са в по-малък размер от сумите, определени от вещото лице,
поради което искът по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде уважен до предявения от
ищеца общ размер от 5593,56 лв., тъй като е недопустимо съдът да се
произнася свръхпетитум.
Върху главницата от 25100 лв. следва да се присъди и законната
лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска – 10.02.2023 г. до
окончателното изплащане.
По отношение на разноските:
Ищецът претендира присъждане на разноски по делото, за което е
представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 130 от делото/. Същият
е направил разноски в размер на 1227,72 лв. - внесена държавна такса /л. 2/,
554 лв. – възнаграждение за вещо лице /л. 2а и л. 136/ и 299,20 лв. – такса
превод от унгарски на български език на документ за регистрация на
ответника /л. 131/, за което са представени надлежни доказателства за
извършването им. Отделно от това е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, което съдът
определя в размер на 350,00 лв. по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Определен по този начин, общият размер на разноските в настоящото
производство е 2430,92 лв., които му се дължат изцяло от ответника, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ХУН-ЕКС“ ООД, (HUN-EX Kft), със седалище
Република Унгария, гр. Будапеща, адрес: 1098 Budapest, Aranyvirag setany 3.
10
III. ep. 2. em. 2. ajto, регистрационен номер в Търговския регистър на
Република Унгария 01-09-362496, вписано в Република България, регистър
Булстат с № *********, място на дейност Република България, гр. Варна,
район Приморски, курортен комплекс „Златни пясъци“, хотел „Тинтява“,
представлявано от управляващ П.Л.Ф., да заплати на „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район
Приморски, к.к. „Златни пясъци“, представлявано от изпълнителния директор
Кирил Олегов Кирилов, сумата 25 100 лв. /двадесет и пет хиляди и сто
лева/, представляваща частична главница от задължение с общ размер 57
767.33 лева, състояща се от неплатени задължение от 11 242.33 лева с падеж
30.07.2020 г., задължение от 10 878.23 лева с падеж 30.01.2021 г. и
задължение от 2 979.44 лева, част от неплатено задължение от 11 102.40 лева
с падеж 30.07.2021 г., на основание уговореното в Договор за продажба на
хотел „Тинтява“, обособена част от „Златни пясъци“ АД, гр. Варна, чрез
публично оповестен конкурс, сключен на 03.04.1998 г. с Министъра на
търговията и туризма, както и сумата 5 593.56 лв. /пет хиляди петстотин
деветдесет и три лева и 56 стотинки/, представляваща лихва за забава на
изпълнението от деня на падежа на всяко претендирано плащане до датата на
предявяване на иска – 10.02.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от 25 100 лв., считано от датата на предявяване на иска –
10.02.2023 г. до окончателното плащане на задължението, на основание чл.
79, ал. 1, във вр. с чл. 22 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ХУН-ЕКС“ ООД, (HUN-EX Kft), със седалище
Република Унгария, гр. Будапеща, адрес: 1098 Budapest, Aranyvirag setany 3.
III. ep. 2. em. 2. ajto, регистрационен номер в Търговския регистър на
Република Унгария 01-09-362496, вписано в Република България, регистър
Булстат с № *********, място на дейност Република България, гр. Варна,
район Приморски, курортен комплекс „Златни пясъци“, хотел „Тинтява“,
представлявано от управляващ П.Л.Ф., да заплати на „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Район
Приморски, к.к. „Златни пясъци“, представлявано от изпълнителния директор
Кирил Олегов Кирилов, сумата 2430.92 лв. /две хиляди четиристотин и
тридесет лева и 92 стотинки/ разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен
11
съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото
на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12