МОТИВИ към присъда № **0000 , постановена на 16.06.**21г.
по НОХД № 366 /**** г. по описа на Районен съд – Търговище.
Делото е образувано по обвинителен акт на Районна
прокуратура - Търговище, с който са предадени на съд, както следва:
Д.Е.Т.
с ЕГН ********** за следните престъпления:
- по
чл.**6, ал.3 във вр. с ал.1 във вр.
с чл.29, ал.1, б. “а“ и „б“ от НК – за
това, че в периода 29 - 30.07.**19г. в гр. Търговище при условията на опасен
рецидив противозаконно присвоил чужда движима вещ – златен ланец на стойност
5 573,02 лева, собственост на В.Р.Д. ***, която владеел.
- по чл.1**, ал.3 във вр. с ал.1 от НК – за това, че на 31.07.**19г. в гр. Търговище
се заканил с убийство на Л.Б.Д. *** и на нейни ближни- на майка й и на
детето й, и тази закана е възбудила
основателен страх от осъществяването й.
- по чл.**0, ал.1 във вр. с чл.**, ал.2 – за
това, че на 04.09.**19г. в гр.
Търговище в съучастие с Д.Д.Д. като съизвършител запалил имущество със значителна
стойност – л. а. „Нисан Микра“
с рег.№ ****, собственост на С.Л.Д. ***
с ползвател Л.Б.Д. *** на стойност 3 900 лева с намиращите се в него вещи,
собственост на Л.Б.Д. *** на обща стойност 4 **2,99 лева, както
следва: 2 бр. детски столчета на обща стойност **. 00 лева, 1 комплект
ролери „Crivit“ с наколенки, налакътници и каска на обща стойност ** лева, 1 бр. детска
кола с педали марка „Мони“ на стойност 48. 67 лева, 1
бр. червена детска пластмасова кола на стойност 30. 00 лева, 1 бр. тротинетка
на стойност **. ** лева, годишна винетка за лек автомобил на стойност 97. 00
лева, 1 бр. прахосмукачка марка „Рейнбоу“ на стойност
3 366. 67 лева, 37 чифта обикновени домашни чехли на обща стойност **7. 50
лева, 4 чифта медицински чехли на обща стойност 67. 90 лева, 4 чифта домашни
кожени чехли на обща стойност **. 00 лева, 10 чифта дамски домашни пантофи като
чорап на обща стойност 125.00 лева, 10 чифта джапанки н обща стойност 73.00 лева, 4 чифта обикновени джапанки за плаж на обща
стойност **. 59 лева и 1 бр. въртящ се метален стелаж за гердани, гривни и др.
на стойност 21. ** лева, всичко на обща стойност 8 172. 99 лева.
- по чл.**0,
ал.1 от НК – за това, че на 08.09.**19г. в гр. Търговище противозаконно
пречил на орган на власт – полицейските
служители М.М.Б. и Т.М.Д. и двамата младши автоконтрольори в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР - Търговище да изпълнят задълженията си по служба –
контрол на пътното движение, като при
управление на л.а. „Пежо“ с рег.№ BUO2ASO отказал да
спре на подаден сигнал със стоп палка и избягал, увеличавайки скоростта си на
движение, с което възпрепятствал извършването на проверка по ЗМВР и ЗДвП.
Д.Д.Д. с ЕГН ********** за следното престъпление:
- по чл.**0, ал.1 във вр. с чл.**, ал.2 – за това, че на 04.09.**19г. в гр. Търговище в съучастие с Д.Е.Т. като съизвършител
запалил имущество със значителна стойност – л. а. „Нисан
Микра“ с рег.№ ****, собственост на С.Л.Д. *** с ползвател Л.Б.Д. *** на стойност
3 900 лева с намиращите се в него вещи, собственост на Л.Б.Д. ***
на обща стойност 4 **2,99 лева, както следва: 2 бр. детски столчета
на обща стойност **. 00 лева, 1 комплект ролери „Crivit“ с наколенки, налакътници и каска на обща стойност ** лева, 1 бр. детска
кола с педали марка „Мони“ на стойност 48. 67 лева, 1
бр. червена детска пластмасова кола на стойност 30. 00 лева, 1 бр. тротинетка
на стойност **. ** лева, годишна винетка за лек автомобил на стойност 97. 00
лева, 1 бр. прахосмукачка марка „Рейнбоу“ на стойност
3 366. 67 лева, 37 чифта обикновени домашни чехли на обща стойност **7. 50
лева, 4 чифта медицински чехли на обща стойност 67. 90 лева, 4 чифта домашни
кожени чехли на обща стойност **. 00 лева, 10 чифта дамски домашни пантофи като
чорап на обща стойност 125.00 лева, 10 чифта джапанки н обща стойност 73.00 лева,
4 чифта обикновени джапанки за плаж на обща стойност **. 59 лева и 1 бр.
въртящ се метален стелаж за гердани, гривни и др. на стойност 21. ** лева,
всичко на обща стойност 8 172. 99 лева.
В наказателното производство бяха приети за съвместно разглеждане
следните предявени граждански искове:
От С.Л.Д. против двамата
подсъдими за солидарно заплащане на сумата от 3 900лева, представляваща
обезщетение за претърпени в резултат на престъплението по чл.**0, ал.1 във вр. с чл.**, ал.2 от НК имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 04.09.**19г. до окончателното й изплащане.
От Л.Б. Д. против двамата подсъдими за солидарно заплащане
на сумата от 4 **2,99 лева, представляваща обезщетение за претърпени в
резултат на престъплението по чл.**0, ал.1 във вр. с
чл.**, ал.2 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.09.**19г.
до окончателното й изплащане
От Л.Б. Д. против подс. Д.Е.Т.
за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на
престъплението по чл.1**, ал.3 във вр. с ал.1 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 31.07.**19г. до окончателното
й изплащане.
С.Л.Д. и Л.Б. Д. бяха конституирани като граждански ищци, а
само последната – и като частен обвинител в процеса.
Преди приключване на съдебно
следствие по делото, гражданските ищци оттеглиха предявените граждански искове
поради възстановяване на причинените им от деянията – предмет на делото,
имуществени, респ. неимуществени вреди.
Поради това, с определение от **.04.**21г. производството по трите предявени иска
бе прекратено, а С.Л.Д. и Л.Б. Д. бяха
заличени като граждански ищци в наказателното производство.
Преди приключване на съдебното
следствие, бе постигнато споразумение
между РП -Търговище, подс.
Д.Е.Т. и защитникът му, което, при съгласие на всички страни, бе одобрено по реда на чл.**4а, ал.2 от НПК с определение № 56/11.05.**21г., по НОХД № **3/**21г.
по описа на РС- Търговище.
След одобряване на споразумението, на основание чл.**4а, ал.3 от НПК
производството по настоящото дело продължи само по обвинението на РП
- Търговище срещу подс. Д.Д.Д..
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура поддържа повдигнатото спрямо подс. Д. обвинение
като безспорно доказано. Намира фактическата обстановка за установена по
несъмнен начин и престъплението по чл.**0, ал.1 във вр.
с чл.**, ал.2 от НК за доказано - както от обективна, така и от субективна
страна. Същевременно счита, че по
отношение на подс. Д. са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и пледира за налагане на наказание при условията
на чл.55, ал.1, т.1 от НК – в размер на
8 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим. Счита, че на
основание чл.68, ал.1 от НК следва да се приведе в изпълнение и наказанието от
1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“, наложено на подс.
Д. по НОХД № 1025/**17г. на РС-Търговище, което също да се изтърпи при „общ“
режим. По отношение на веществените доказателства счита, че вещите, за които е
установено, че не принадлежат на виновните лица и не подлежат на отнемане в
полза на държавата следва да се върнат на собствениците. Тези, за които не е установено
чия собственост са - да се отнемат в полза на държавата, след изтичане на
сроковете по чл.112, ал.1 и ал.3 от НПК.
По отношение на регистрационните табели намира, че същите следва да се изпратят
по компетентност на н-к сектор КАТ, а веществените доказателства, притежаването
на които е забранено – да се предадат на съответните учреждения или да се
унищожат, съобразно чл.112, ал.2 от НПК.
Частният обвинител Л.Д.,
посредством повереника си, се присъединява към становището на прокурора.
Подсъдимият Д.Д. заявява, че се признава „донякъде“ за виновен. Не
отрича, че е залял автомобила с течност, но твърди, че не е знаел, че течността е бензин. Обяснява, че когато отворил бутилката, усетил мирис на киселина или „Белина“ и
решил, че течността ще увреди само боята на автомобила. Не предполагал, че ще
бъде запален. Изразява съжаление за деянието си.
Защитникът на подс. Д.
намира, че обвинението по чл.**0, ал.1 във вр. с чл.**,
ал.2 от НК не е доказано. Поддържа
тезата, че подс. Д. не е съзнавал и не е искал да
върши палеж . В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.14 от НК счита,
че не е доказана субективната страна на
това престъпление. Защитникът намира за недоказано и обстоятелството, че сред
запалените вещи е била и прахосмукачката
„Рейнбоу“, включена в обвинението, което от своя
страна изключва значителната стойност на запаленото имущество, респ. води до
извод несъставомерност на деянието по чл.**0 от НК.
По така изложените съображения пледира, подс. Д. да бъде
оправдан по обвинението по чл.**0 от НК, респ. да бъде признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.216 от НК. Намира, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и пледира за налагане на наказание
„пробация“.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Д.Е.Т. и св. Л.Д.
се познавали. Отношенията помежду им
били влошени поради обяснения, които св. Л.Д. била дала в полицията във връзка с
налична там жалба срещу Д. Т.. Именно поради това, на 31.07.**19г. Д.Т. се
заканил с убийство на Л. Д. и на нейни
ближни- на майка й и на детето й, като тази закана възбудила основателен страх от
осъществяването й. /За това деяние същият
е осъден по НОХД № **3/**21г. по описа на РС – Търговище/.
Скоро след това, на 04.09.**19г. Д.Т. решил да подсили ефекта от заканите,
които отправил към св. Л.Д. и близките й и да й покаже, че е сериозен в намерението си да им навреди. Около полунощ на 03 срещу 04.09.**19г. Д.Т.
се срещнал с подс. Д., с когото били приятели. С л.а.
„Мерцедес“ с номер на рама WDB**30041A0297**,
управляван от Д.Т., двамата на 04.09.**19г. се придвижили до бензиностанция ОМВ
в гр. Търговище. Там слезли от автомобила и Д.Т. казал на подс.
Д. да вземе от багажника на колата, намираща се там пластмасова прозрачна бутилка от 1,5 литра, в която имало бензин.
След като подс. Д. взел бутилката с надпис „San Benedetto“, двамата
тръгнали пеш към жилищните блокове в кв.“Запад“ в гр. Търговище. Когато
стигнали до блок 62, където във вх.Б,
ап.** живеела св. Л.Д., Д.Т. и подс.Д.
отишли до автомобила на свидетелката, който бил паркиран пред блока – „Нисан Микра“ с рег.№ Т30 21 ТН.
Автомобилът по документи бил собственост на майка й – С.Л.Д., но реално се ползвал и бил във
владение на св.Л.Д.. След това подс. Д., следвайки
указанията на Д.Т. залял лекия автомобил „Нисан Микра“ с рег.№ Т30 21 ТН с бензина от шишето, което носел,
а Д.Т. я запалил. В резултат на запалването изгорели автомобилът „Нисан Микра“ с 4 бр. гуми на
стойност 3 900 лева, както и намиращите с него вещи, собственост на св. Л.Д.
на обща стойност 906, **лв., както следва - 2 бр. детски столчета на обща стойност **. 00
лева, 1 комплект ролери „Crivit“ с наколенки, налакътници и каска на
обща стойност ** лева, 1 бр. детска кола с педали марка „Мони“
на стойност 48. 67 лева, 1 бр. червена детска пластмасова кола на стойност 30.
00 лева, 1 бр. тротинетка на стойност **. ** лева, годишна винетка за лек
автомобил на стойност 97. 00 лева, 37
чифта обикновени домашни чехли на обща стойност **7. 50 лева, 4 чифта
медицински чехли на обща стойност 67. 90 лева, 4 чифта домашни кожени чехли на
обща стойност **. 00 лева, 10 чифта дамски домашни пантофи като чорап на обща
стойност 125.00 лева, 10 чифта джапанки н обща стойност 73.00 лева,
4 чифта обикновени джапанки за плаж на обща стойност **. 59 лева и 1 бр.
въртящ се метален стелаж за гердани, гривни и др. на стойност 21. ** лева. Когато автомобилът пламнал Д.Т. и подс. Д.
избягали като се върнали при тяхната кола до бензиностанция ОМВ и с нея отишли
първо до гр. Разград, а след това гр. Шумен, където Д.Т. останал, а подс. Д. тръгнал да се прибира сам с автомобила към гр. Търговище.
По пътя му се обадили от полицията в гр. Търговище във връзка със запаления автомобил
на св. Л. Д. и подс. Д. сам се явил в полицейското управление.
С протокол за доброволно предаване предал л.а. „Мерцедес“ с номер на рама WDB**30041A0297**, с който се придвижвали
с Д.Т., когато запалили колата на св. Л.Д..
Съгласно заключението на изготвената съдебно -
оценъчна експертиза, общата стойност на вещите, които изгорели в резултат на
пожара, предизвикан от Д.Т. и подс. Д.Д. е 4 806,** лева.
Съдът възприе изложената фактическа обстановка след
анализ на събрания по делото доказателствен материал, относим към
обвинението по чл.**0, ал.1 във вр. с чл.**, ал.2 от
НК. В тази насока анализира обясненията
на подс. Д.Д. дадени в хода
на съдебното следствие, както и обясненията му дадени на досъдебното
производство, които също бяха приобщени към доказателствения материал,
показанията на свидетелите Д.Т. /разпитан като свидетел на осн.
чл.118, ал.1 т.1 от НПК/, А.С., М.С., С.Д., К.Д., Д.Т. и Л.Д. дадени в
хода на съдебното следствие, както и показанията на последната от досъдебното производство, които също бяха прочетени
и приобщени, показанията и обясненията, дадени при очната ставка между Д.Т. и подс.Д., заключенията
на съдебно - оценъчната експертиза на вещите, собственост на Л.Д. и Св.Д., на пожаро -техническата експертиза, на физико - химичната експертиза и на съдебно – техническата експертиза, протокола за оглед от 04.09.**19г., ведно с приложения
фотоалбум, както и останалите писмени и веществени доказателства.
По делото е
безспорно установено и събраният доказателствен материал не съдържа
противоречия относно обстоятелството, че в ранните часове на 04.09.**19 г. автомобилът „Нисан Микра“ с рег.№ Т3021 ТН, е бил запален. Според заключението на пожаро
-техническата експертиза, пожарът е възникнал в резултат от възпламеняването
на предварително разлята и запалена горима течност, като
огънят се е разпространил от предната към задната част на колата. По делото е безспорно установено, че автомобилът
„Нисан Микра“ е бил
собственост на св.С.Д., но реално е бил ползван от св.Л.Д., както и че вещите, намиращи се в него са били
собственост на последната. Безспорно, включително посредством обясненията на подс. Д. и показанията на св.Д. Т. се доказа, че именно те
двамата са запалили превозното средство, като първият е излял запалителна течност
върху колата, а вторият я е запалил. От заключението на физико - химичната
експертиза се установява, че бутилката от 1,5 л. с надпис „San Benedetto“, намерена при огледа на местопроизшествието, съдържа
следово количество леснозапалими вещества /изпарен бензин/. Че две лица са извършили
деянието се установява и от видео -техническата експертиза на видеозаписите от
камерите на сградата, стопанисвана от „Робокс“ ЕООД. Според
същата експертиза, снимковите кадри, заснети
от камерите не са годни за лицево - идентификационно изследване, но са годни за
евентуално разпознаване. Последното кореспондира с
показанията на св. А.С., който обясни, че запознавайки се с въпросните видеозаписи полицейските служители са предположили, че
заснетите лица са Д.Т. и подс. Д.. По делото
е установен и мотивът за извършване на деянието – желанието на Д.Т. да навреди на св.Л. Д. и да
я сплаши, заради това, че последната дала обяснения в полицията по жалба срещу
него. Този мотив се потвърждава, както от показанията на св. Л.Д. и св.Св.Д., така и от тези на самия Д.Т., а също и от
осъждането му по НОХД № **3/**21г. на РСТ за престъплението по чл.1**, ал.3 във вр. с ал.1
от НК. За мотива, с който е действал подс. Д. е показателно изявлението му, че дължал пари на Д.Т. и се страхувал от него.
Спорен е въпросът дали подс. Д. е съзнавал,
че с действията си участва в палеж на превозното средство. В обясненията си дадени
пред съда, същият посочи, че залял автомобила, без да знае, че течността
в бутилката е бензин. Обясни, че когато я отворил усетил мирис на киселина или „Белина“ и решил,
че течността само ще увреди боята на автомобила. Не предполагал, че ще бъде
запален. В този смисъл са и обясненията
му, дадени при очната ставка със св. Д.Т., както и обясненията
му от ДП в присъствието на защитник, които бяха прочетени. Съдът намира, че това
твърдение на подс. Д. е недостоверно и представлява
защитна теза, доколкото се опровергава от останалите данни по делото.
Както бе посочено, от заключението на физико- химичната
експертиза следва, че бутилката от 1,5
л. с надпис „San Benedetto“ е съдържала бензин. В протокола за оглед на
местопроизшествието от 04.09.**19г.
разследващият полицай изрично е отбелязал,
че въпросната бутилка е с „миризма на бензин“. Самият Д.Д. посочи, че е шофьор и като такъв познава мирисът на бензин. Не без значение е и факта, че подс.Д. е осъждан по
НОХД № 8**/ **19г. на РС -Разград за извършена в периода 31.08.**19г. до 04.09.**19г.
при условията на продължавано престъпление кражба на дизелово гориво. Последното е
показателно, че е бил запознат с течните
горива, поради което неправдоподобно
звучи твърдението му, че помислил бензина за киселина или „Белина“. Още повече, че св. М.С. също обясни, че установената при огледа пластмасова
бутилка миришела на гориво. /Съдът взе предвид показанията на последния, както
и на св. А.С. единствено по отношение пряко възприетите от двамата
обстоятелства. Респ. с оглед установената съдебна практика, прие за недопустимо кредитирането им в частта,
пресъздаваща обясненията на подс.Д., възприети от
свидетелите при проведени със същия оперативни беседи./ Сведения, че
пластмасовата бутилка миришела именно на
бензин се съдържат и в докладна записка № 6**/04.09.**19г. от мл. инспектор Й.Й..
Д. Т., в качеството на свидетел, предостави
противоречи данни относно обстоятелството – знаел ли е подс.Д.,
че в бутилката е имало гориво или не.
Първоначално отрече това обстоятелство, а впоследствие потвърди, като
заяви, че дори Д.Д. бил закупил горивото. С оглед крайно
променливата позиция на този свидетел /в началото на съдебното производство –
подсъдим/ и съществуващите отношения между двамата, съдът прие, че твърденията на Д.Т. не са надежден източник
на доказателства и факти. Поради това, на база останалите, посочени по- горе
доказателства, съдът намери тезата на подс.Д. за
опровергана, поради което не я кредитира. Респ. прие, че същият е действал със
съзнанието и разбирането, че течността, с която е залял автомобила е бензин и че
същият ще бъде запален. Този факт
изключва довода, че по отношение на подс.Д. е налице
хипотезата на чл.14, ал.1 от НК, изключваща умисъла.
Спорен е и въпросът относно вещите, които са били
запалени на 04.09.**19г. По делото е установено по безспорен начин, че в резултат на деянието, извършено от Д.Т.
и подс.Д. е изгорял л.а „Нисан
Микра“, собственост на св.С.Д.. От разпита на св. Кр.Д. и св. Д.Т. - поемни лица при извършване на огледа на 04.09.**19г. се установи, че същите са видели
процесния автомобил, след като същият вече бил изгасен. Двамата заявиха, че са видели колата отвън и не са възприели
вещите в нея, но бяха единодушни, че
била изгоряла предната част на превозното средство. Св. Т. заяви: „Предната част на автомобила
беше изгоряла, а задната част беше запазена“. Тези сведения кореспондират и със
заключението на пожаро
-техническата експертиза относно механизма на запалването, както и с данните,
съдържащи се в протокола за оглед и приложения към него фотоалбум, от които е
видно, че е обгоряла основно предната част на автомобила и купето. По отношение
на вещите – собственост на Л.Д., които са били в автомобила, данни се
съдържат в нейните показания – дадени в
съдебната фаза на процеса, както и тези от ДП. В показанията си, дадени на ДП,
които същата заяви, че поддържа, свидетелката
изчерпателно е изброила въпросните вещи – така, както те са включени и в
обвинението. В с.з. бяха предоставени и писмени доказателства за собствеността
им, включително на прахосмукачката „Рейнбоу“. Според
показанията на св. Л.Д. изгорелите вещи, с изключение на прахосмукачката се
намирали в кашони върху седалките на колата. Това твърдение кореспондира с
данните от протокола за оглед и фотоалбума. Видно е също, че пострадалата
непосредствено след инцидента, още при разпита си на 04.09.**19г. е свидетелствала
за „изгорялата стока“ – джапанки, сандали, чехли, детски столчета и др. Прави
впечатление обаче, че при този първи разпит същата не е посочила най- съществената, обемна и скъпа вещ, която според по- късните й показания, се
намирала в багажника на колата. Л.Д. е
съобщила за нея двадесет дни след инцидента, едва при разпита, проведен на
25.09.**19г. В протокола за оглед не се съдържа
констатация задната част и по-конкретно
багажника на колата да е горял, което очевидно е и причина за неизготвянето на
снимков материал на тази част от
автомобила. Видно е също, че в показанията си от 04.09.**19г. самата Л.Д.
е посочила, че била изгоряла „главно предната част“, както и че „ задните
седалки също са обгорели“, но липсва твърдение за поражения и щети в участъка зад
тях. Предвид несъответствието между показанията на св.Л.Д. във
връзка с прахосмукачката „Рейнбоу“ и обективните находки при огледа, както и
закъснението, с което е съобщила за тази вещ,
и останалите обстоятелства, изложени по-горе, съдът намери за недоказано
по безспорен и несъмнен начин твърдението,
че при запалването на автомобила е изгоряла и прахосмукачка „Рейнбоу“ намираща се
в багажника на запалената кола.
Стойността на
вещите, предмет на деянието, извършено от Д.Т. и подс.Д.
съдът прие за безспорно установена посредством заключението на съдебно –
оценъчната експертиза. Доколкото прие, че прахосмукачката „Рейнбоу“
не е сред тези вещи, съдът приспадна стойността й /**66,67 лева/ от общата
стойност на изгорелите вещи и така прие
за безспорно доказано унищожаването чрез запалване на вещи на обща стойност 4 806,**лв.
/от които автомобилът на стойност **00лв., собственост на Св.Д., а останалите
вещи на стойност 906,**лв., собственост на Л.Д./.
Минималната
работна заплата към момента на деянието е била 560лв., съгласно ПМС № **0/**.12.**18г. Съгласно константната
съдебна практика, за да се приеме, че
запаленото имущество е било на значителна стойност, респ. че деянието е съставомерно по чл.**0, ал.1 от НК, стойността му следва да
надвишава размера на 14 МРЗ към момента на деянието. /арг. от р. №312/ **.06.**08 г.по н.д.№**3/**08 г.,
ІІІ н.о. ВКС; р. №45/ 11.02.**09 г. по н.д.
№658/**08 г., ІІ н.о. ВКС и др./ Т.е. в
случая – да надвишава 7 840лв. Доколкото посочената по- горе стойност от 4806, **лв.
е под тази граница, съдът счете, че запаленото имущество не е на
значителна стойност и деянието не е съставомерно по чл.**0, ал.1 от НК. Предвид това, като призна подс.Д.
за невинен в това, да е запалил в съучастие с Д.Т. прахосмукачката „Рейнбоу“
на стойност 3 366,67лв., собственост на Л.Д. и цялото
запалено имущество да е на значителна
стойност, съдът го оправда по първоначалното обвинение по чл.**0, ал.1
във вр. с чл.**, ал.2 от НК.
Същевременно
прие, че при установената и описана по-горе фактическа обстановка, извършеното
от подс.Д. деяние е съставомерно по по - леко наказуемия състав
на чл.216, ал.1 във вр. с чл.**, ал.2 от НК, който
е доказан както от обективна, така и от субективна страна. Предвид това, го призна
за виновен - че на 04.09.**19г. в гр. Търговище в съучастие с Д.Е.Т. като съизвършител унищожил противозаконно чужди движими вещи
- л. а. „Нисан
Микра“ с рег.№ ****, собственост на С.Л.Д. *** с ползвател Л.Б.Д. *** на стойност
3 900 лева и намиращите се в него
вещи, собственост на Л.Б.Д. *** на обща стойност 906, ** лева, както следва: 2 бр. детски столчета на обща
стойност **. 00 лева, 1 комплект ролери „Crivit“ с наколенки, налакътници и каска на
обща стойност ** лева, 1 бр. детска кола с педали марка „Мони“
на стойност 48. 67 лева, 1 бр. червена детска пластмасова кола на стойност 30.
00 лева, 1 бр. тротинетка на стойност **. ** лева, годишна винетка за лек
автомобил на стойност 97. 00 лева, 37
чифта обикновени домашни чехли на обща стойност **7. 50 лева, 4 чифта
медицински чехли на обща стойност 67. 90 лева, 4 чифта домашни кожени чехли на
обща стойност **. 00 лева, 10 чифта дамски домашни пантофи като чорап на обща
стойност 125.00 лева, 10 чифта джапанки н обща стойност 73.00 лева,
4 чифта обикновени джапанки за плаж на обща стойност **. 59 лева и 1 бр.
въртящ се метален стелаж за гердани, гривни и др. на стойност 21. ** лева,
всичко на обща стойност 4 806,** лева.
От субективна страна подс.Д. и Д.Т. са действали умишлено. Съдът прие, че са действали с пряк умисъл по отношение запалването на автомобила
и с евентуален – досежно останалите вещи.
Двамата са съзнавали общественоопасния характер на деянието си и са целели
да запалят и унищожат л.а „Нисан Микра“.
Същевременно, с оглед предназначението и обичайното ползване на последния, са допускали, че в него може да има и други вещи, които да изгорят,
но са се съгласявали с този резултат.
За
извършеното от подс.Д. престъпление, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до пет години. При
определяне размера на наказанието,
следващо се на подсъдимия съдът отчете като отегчаващо отговорността
обстоятелство предходното му осъждане. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства взе предвид направените, макар и частични самопризнания,
проявеното разкаяние за извършеното,
възстановяването на причинените вреди,
оказаното съдействие в хода на
разследването, доброто процесуално
поведение в съдебната фаза на процеса, както и обстоятелството, че подс. Д. не е имал ръководна роля при извършване на
престъплението. Съдът прие, че посочените
смекчаващи отговорността обстоятелства са многобройни и прилагайки разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, наложи на подс.Д. наказание „пробация“. Отчитайки
обстоятелството, че подсъдимият е извършил процесното деяние в рамките на
изпитателния срок, определен му по НОХД №
1025/**17г. на РСТ, съдът определи
наказанието „пробация“ към
максималния размер, като съвкупност от следните пробационни мерки –
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от три години с
периодичност за явяване и подписване пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице – два пъти седмично; „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от три
години и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на **0 годишно за срок от три
години. Съдът намери, че посредством така определеното по вид и размер
наказание ще бъдат постигнати целите визирани в чл.36 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди подс.Д. да заплати по сметка на ОДМВР
–Търговище следващата му се част от разноските, направени по делото, а именно: да заплати по сметка на ОДМВР - Търговище
сумата от **3,97лв., представляваща разноски за експертизи, направени в
досъдебната фаза на процеса, а по сметка на РС- Търговище –сумата от 1**лв., представляваща разноски за
вещи лица, направени в съдебната фаза на
процеса.
Въз основа на изложените мотиви,
съдът постанови присъдата си.
Председател: