Р Е Ш Е Н И Е № 260708
гр.Пловдив, 26.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и
първи април през две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна
Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Румяна Андреева гр.дело №
265/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Б.А.Т. с ЕГН ********** ***
против Решение № 260080/17.11.2020 г., постановено по гр. д. № 2240/2019 г. по описа
на Районен съд – Асеновград, І гр.с-в, което се обжалва в следните части: в
частта, с която е отхвърлена молбата му за даване на разрешение,
заместващо съгласието на майката М.И.С. с ЕГН **********, малолетната А.Б.Т.
с ЕГН ********** да напуска пределите на Република България, придружена от
упълномощено от баща и Б.А.Т. лице, в частта, с която се изменят
на основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 СК
мерките относно режима на лични отношения, определени със съдебно решение № 425
от 05.02.2018 г. по гр.д. № 10669/2015 г. по описа на Районен съд - Пловдив и
се определя режим на лични отношения между майката М.И.С. и детето А.Б.Т.,
както следва: всяка трета събота и неделя от месеца за времето от 17.00 часа в
петък до 19.00 часа в неделя с преспиване на детето в дома на майката в с. П.,
община Божурище, област София, ул.“***, първата половина от всички учебни
ваканции, определи от МОН с преспиване на детето в дома на майката в с. П.,
община Божурище, област София, ул.“****, а всяка четна година по време на
Коледните празници от 17 часа на 23 декември до 18 часа на 28 декември, и за
Новогодишните празници на всяка нечетена година от 09,00 часа на 28 декември до
19 часа на 03 януари следващата година, всяка четна година на рождения ден на
детето А.Т. от 09,00 часа на 09 юни до 20 часа на 10 юни с преписване на детето
в дама на майката в с. П., община Божурище, област София, ул.“****, на имения
ден на детето 9 декември всяка година от 17 часа до 21 часа, за Великденските
празници по 3 дни, като през четните календарни години от 9 часа на Разпети
петък до 18 часа на Светли понеделник, а на всята нечетна календарна година от
09,00 часа на Светли Понеделник до 20 часа на Светли четвъртък, както и всяка
година на личните празници на майката М.С. – рожденият ден на 19 октомври от 17
часа до 22 часа, както и имения ден от 09,00 часа на 15 август до 21 часа на 16
август с преспиване на детето в дома на майката, в частта, с която се
предоставя на Д. Г. С., ЕГН ********** ***,
правото да осъществява определения режим на лични контакти на майката М.И.С.,
ЕГН ********** *** и детето А.Б.Т., ЕГН **********, в случаите, в които майката временно не е в състояние да го упражнява
поради отсъствие от страната, на основание чл. 128, ал. 3 СК, в частта, с която се дава разрешение, заместващо съгласието на бащата Б.А.Т., ЕГН **********
***, А.Б.Т., ЕГН ********** да напуска пределите на Република България, придружена
от майка си М.И.С., ЕГН ********** ***, за неограничен брой пътувания до
държавите членки на Европейския съюз, Република Сърбия, Република Северна Македония,
Република Албания и Република Турция в периода
на осъществяване на режима на лични отношения. Счита се, че в частта, с
която е уважено искането по чл. 128, ал.
3 СК и на Д. Г. С. се предоставя правото да осъществява определения режим на лични
контакти на майката М.И.С., решението е недопустимо, а в останалите
обжалвани части – неправилно по изложени подробно съображения, като се иска от
съда в недопустимата част производството да се прекрати, а в останалите части –
решението да се отмени, като се постанови друго решение по същество, с което неговото
искане да се уважи, а исковете по
насрещния иск на майката – да се отхвърлят. Претендира разноски.
Въззиваемата страна М.И.С. оспорва жалбата като неоснователни. Претендира
разноски.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо
право на жалба и е процесуално допустима.
По същество:
С първоначалната молба, която е с правно основание чл.127а СК,
молителят Б.А.Т. в качеството си на баща и законен представител на детето
А.Б.Т., по отношение на която упражнява и родителските права, е отправил
искане до съда да бъде издаден паспорт на детето и да даде разрешение детето А.Т.
да пътува многократно извън пределите на Република България до държави-членки
на ЕС, Великобритания, Швейцария, както и в съседните държави – Република
Сърбия, Република Северна Македония, Република Турция, Република Албания,
придружавана от нейния баща или упълномощено от него лице, за период от пет
години, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, както и за
периода на всички ученически ваканции и на училищни инициативи в чужбина.
Ответницата М.И.С. е оспорила искането с възражението, че не е дала повод
за завеждане на делото, тъй като е съгласна да бъде издаден паспорт на детето,
както и да даде разрешение то да пътува с баща си извън страната. Възразява, че
при напускането на страната детето трябва да бъде придружено от баща си, а не
от определено от него друго пълнолетно лице, тъй като не е ясно как и дали това
друго лице би охранило интереса му.
Страните по делото са бивши съпрузи, чийто
граждански брак е прекратен решение № 425 от 05.02.2018 г. по гр. д.
№10669/2015 г. по описа на ПРС, като упражняването на родителските права върху
детето А. е предоставено на бащата, а за майката е определен режим на лични
отношения.
Първоинстанционното решение като
необжалвано е влязло в сила в частта, с която се дава разрешение, заместващо
съгласието на майката М.С. да бъде издаден паспорт на детето А.Т., както
и се дава разрешение, заместващо съгласието на майката М.С. детето А.Т.
да напуска пределите на Република България, придружена от баща си Б.Т. за
неограничен брой пътувания до държавите членки на Европейския съюз, Великобритания,
Швейцария, Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Албания и
Република Турция, за период от пет години, както и за периода на
регламентираните ученически ваканции, а също така и за периода на училищни
инициативи в чужбина. Отхвърлено е искането да се даде разрешение детето А.Т.
да напуска пределите на Република България придружавана от упълномощено от баща
и Б.Т. лице, като именно в тази отхвърлителна част решението се обжалва.
Съдът намира искането за даване на разрешение детето А. да напуска
пределите на република България, придружено от упълномощено от баща и лице, за
неоснователно. В молбата не са изложени конкретни обстоятелства, обосноваващи
това искане, нито е посочено кое ще бъде това упълномощено от бащата лице.
Посочени са само евентуални училищни инициативи без конкретно упоменати
интереси или изяви на детето.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК, производството по чл. 127а СК е такова по спорна администрация на гражданските
правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност, а
интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки
отделен случай. Съдът може да разреши по реда на чл. 127а от СК пътуването на ненавършило пълнолетие
дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен
период от време и/ или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е
определяем. Прието е, че интересът на детето не е защитен в достатъчна степен
при дадено разрешение за неограничено по време и място пътуване в чужбина,
защото не е извършена предварителна преценка на мястото, условията и средата,
при които детето ще пребивава в даден момент, с оглед оценка на конкретния и
реален риск. При всички случаи, давайки такова разрешение, съдът следва да
изхожда от интереса на детето, като преценя във всеки конкретен случай би ли
било то поставено в риск при излизането извън страната. При тази преценка,
освен държавите, в които детето ще пътува и целта на пътуванията, с още
по-голяма степен от съда следва да се преценят качествата на лицето,
което ще придружава детето. В случая, поради липса на определеност на
искането и невъзможност за извършване на каквато и да е било преценка, съдът
приема същото за неоснователно, поради което искането следва да се остави без
уважение. Решението на районния съд в тази част е правилно и като такова ще се
потвърди.
По иска с правно основание чл.59, ал.9 СК:
Майката М.И.С. е предявила насрещен иск
против Б.А.Т., като е поискала от съда да промени мерките на лични
отношения с детето А., определени със съдебно решение № 425 от
05.02.2018 г. по гр.д. № 10669/2015 г. на Районен съд – Пловдив, като се
определи режим на лични отношения, който да съответства на новонастъпилите
обстоятелства – това, че тя живее и работи в гр.К*, Кралство Д**, като детето
да има възможност да я посещава в дома и, в който тя живее с по -големият си
син Д.. Твърди, че досега определеният и режим на лични отношения е бил
съобразен с издадена заповед за защита от домашно насилие, каквото отрича да е
било проявено от страна на сина и Д., а действието на заповедта да е отпаднало.
Твърди, че двете деца са много привързани едно към друго и желаят да прекарват
време заедно. На основание чл.128, ал.3 от СК е отправила и искане при
невъзможност тя да упражнява режима на лични отношения, същият да се
осъществява от нейната майка – Д. Г. С..
С обжалваното решение първоиинстанционният
съд е уважил този иск, като е постановил промяна в режима на лични отношения
между майката и детето и е предоставил на
бабата Д. Г. С. правото да осъществява определения режим на лични
контакти на майката М.С. и детето А. в
случаите, в които майката временно не е в състояние да го упражнява поради
отсъствие от страната.
Съдът намира, че първооинстанционното решение в частта
му, с която се предоставя на бабата по майчина линия
правото да осъществява определения режим на лични контакти на майката и
детето е процесуално недопустимо. Искът по чл.128, ал.3 СК следва да бъде предявен
от бабата, доколкото се касае до упражняването на нейни права, но такъв иск по
делото не е предявен. Недопустимо е искането да изхожда от друго лице, както е
в случая – от майката на детето. Ето защо поради предявяването му от ненадлежна
страна, искането е недопустимо. В тази му част, с което същото е разгледано по
същество и е уважено, решението е процесуално недопустимо, поради което същото
ще се обезсили, а производството по делото ще се прекрати.
По отношение на иска на М. С. за промяна на мерките на личните и
отношения с детето А.:
С решение № 425 от
05.02.2018 г. по гр.д. № 10669/2015 г. на Районен съд – Пловдив, изменено
в тази част с решение №1130/07.09.2018 г. по в.гр.д.№ 864/2018 г. на ПОС и
влязло в сила в тази част на 20.02.2019 г., е бил определен следния режим на
лични отношения между майката М.С. и детето А. :
за летните ваканции - по 20 последователни дни без преспиване, които да не
съвпадат с годишния отпуск на бащата; за всяка четна година през първата
половина на пролетната учебна ваканция, а за всяка нечетна – през втората
половина, без преспиване от 9,00 ч. до 19,00 ч. всеки ден, като при
невъзможност ваканцията да се раздели на две равни половини, излишъкът следва
да се прибави към първата половина, както и за Великденските празници по два
дни, като през четните
календарни години от 9.00
часа до 19.00 часа за дените от Велики петък до Велика събота, а през
нечетните календарни години 9.00 часа до 19.00 часа за дните от Неделя на Възкресение
Христово до Понеделника след Неделя на Възкресение, без преспиване. Този режим
на лични отношения е бил съобразен с действието на заповед за защита от домашно
насилие, издадена по гр.д. № 1145/2017 г. на РС
Асеновград, решението по което е влязло в сила на 17.08.2018 г. С решението са
били взети мерки за защита по ЗЗДН по отношение на детето Д. М. за проявено
домашно насилие спрямо А., като срокът на мерките за защита е бил шест
месеца. Във връзка със същия акт на домашно насилие е било образувано и
досъдебно производство № 91/2017 г. по описа на ОСлО при Софийска окръжна
прокуратура, приобщена към преписка рег.№ 907/2017 г. на Районна прокуратура –
гр.Сливница, която е приключила с постановление за прекратяване на
наказателното производство от 19.09.2018 г. /л.40 – л.42 от делото на ПОС/. В
хода на досъдебното производство са извършени задълбочени психологически
изследвания на детето А., като е направен извод, че не са събрани каквито и да
е било доказателства за осъществяване на твърдените актове на насилие, а
досъдебното производство е било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК
– когато деянието не е извършено.
В дадения социален доклад на Агенция за социално подпомагане – ДСП-
Асеновград, Отдел „Закрила на детето“ е изразено становище, че не
противоречи на интересите на детето да му бъде осигурена възможност да напуска
страната с двамата родители поотделно, с цел екскурзии и почивки, което е и
желанието на самото дете А.Т.. Детето е показало привързаност към брат си и майка
си.
В производството пред РС – Асеновград е проведено изслушване на детето
А., към този момент на 9 години. Същата е заявила, че не посещава майка си,
няма паспорт и няма как. Има желание да я посещава. Приятно и е при нея,
чувства се добре. Няма страхове от нея, или от друг, когато е там. Няма нещо,
което да я тревожи. Желае да пътува извън страната, иска да пътува и с двамата
си родители. Желае да посети дома на майка си в Д*** и да пребивава там за една
година. Иска да се вижда с мама по - често и да се чуват. Иска да живее и при
мама, и при тате, сега иска да живее с мама.
Установява се от показанията на свидетелката Е* С., сестра на
майката, че М.С. живее и работи в Д****. Там работи като „*****“ в почистваща
фирма. Живее в къща под наем, която е с две спални, хол, трапезария и кухня,
има голям двор. На разстояние от половин час живее и бащата на молителката
заедно с неговата приятелка. М. живее със сина си Д*** и с майка си. Децата А.
и Д.имат силна връзка, търсят се, играят си, обичат се. Нямало е период на
отбягване или страх на А. от брат си. Тя го търси, иска да се чува и
вижда с него. Свидетелката е гостувала за 12 дни на сестра си в Д***. Сочи, че
там е спокойно, градът е чист и хубав.
Разпитаната пред РС като свидетел Л. Т., майка на бащата Б. сочи, че
на А. и става тъжно, че рядко се вижда с майка си, защото два пъти
месечно е разрешено да бъдат личните контакти, но те не се осъществяват.
Въз основа на така
събраниште доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, съдът в настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на
районния съд да е установено по делото, че детето А. не изпитва никакъв страх
от майка си или от брат си, а напротив, настроена е изключително позитивно към
двамата и желае да ги вижда по-често и да прекарва повече време с тях.
Установи се по делото, че е налице промяна в обстоятелствата, обосноваваща
определянето на друг режим на лични отношения между майката и детето А.. От
една страна, отпаднало е действието на заповедта за защита от домашно насилие, издадена по
гр.д. № 1145/2017 г. на РС – Асеновград, срокът на мерките по която е бил шест
месеца. Било е постановено прекратяване на наказателното производство поради
липсата на каквито и да е било доказателства за осъществяване на твърдените актове
на насилие. Установено е по делото, че е налице силна емоционална връзка между
майката и детето А., както и такава връзка между двете деца А. и Д.. Установено
е също така, че майката живее и работи постоянно в Кралство Д****, като разполага
с подходящи материални условия, за да полага адекватни грижи за детето - ползва
под наем къща с голям двор, с две спални, хол, трапезария и кухня, живее в
същата заедно с другото си дете Д. и майка и /баба на А./ , а баща и /дядото на
А./ живее в непосредствена близост. Ето защо следва да бъде определен такъв
режим на лични отношения, който да позволява на детето А. да прекарва повече
време с майка си, брат си и широкия семеен кръг на майката, като преспива в
дома на майката в с.П., да прекарва част от училищните ваканции, официалните и
личните празници с майка си, както и да се даде разрешение, заместващо
съгласието на бащата детето А. да пътува
извън пределите на Република България, като пътува неограничен брой пъти в
рамките на осъществяване на режима на лични отношения, до държавите-членки на Европейския съюз,
придружена от майка си, за да може да
посещава дома и в Кралство Д*** и да пребивава известно време там. Определеният
от районния съд режим на лични отношения съответства на тези нужди, поради
което съдът възприема мотивите на първоинстанционното решение в тази част
изцяло и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Решението в частта относно
определените мерки на лични отношения е правилно и като такова ще се потвърди.
Като правилно ще се потвърди и решението в частта му, с която се дава
разрешение, заместващо съгласието на бащата
детето А. да пътува извън пределите на Република България, придружено от
майка си, като пътува неограничен брой пъти
до страните - държави-членки на
Европейския съюз. Съдът приема за неправилно решението в частта му, с която
такова разрешение е дадено за пътувания до съседни държави – Република Сърбия,
Република Северна Македония, Република Албания и Република Турция, като приема
молбата по чл.127а СК в тази част за неоснователна предвид ниската възраст на
детето и усложнената пандемична обстановка в международен план и приема, че не
се обосновава нужда детето да пътува понастоящем в тези страни. Ето защо в тази
част решението като неправилно ще се отмени, а вместо него ще се постанови
друго решение по същество, с което молбата ще се остави без уважение.
По отговорността за
разноските:
Предвид частичната
основателност на въззивната жалба, в полза на жалбоподателя и в тежест на
въззиваемата страна ще се постави съответната част от направените от
жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса
за инстанцията, които се определят от съда на 282 лв. не се присъждат разноски
за първоинстанционното производство, тъй като това искане е следвало да се
направи пред районния съд, а с решението разноски не са присъдени.
Въззиваемата страна също
претендира разноски, но няма данни да е направила такива по делото пред тази
инстанция, поради което разноски не и се присъждат.
По изложените мотиви,
Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260080/17.11.2020 г., постановено по гр. д.
№ 2240/2019 г. по описа на Районен съд – Асеновград, І гр.с-в в частта, с която е отхвърлена молбата на
Б.А.Т. с ЕГН ********** *** за даване на разрешение детето А.Б.Т. с ЕГН **********
да напуска пределите на Република България, придружена от упълномощено от баща и
Б.А.Т. лице.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260080/17.11.2020 г., постановено по гр. д.
№ 2240/2019 г. по описа на Районен съд – Асеновград, І гр.с-в в частта, с която са изменени на основание чл. 127, ал.
2, вр. чл. 59, ал. 9
СК мерките относно режима на
лични отношения, определени със съдебно решение №425 от 05.02.2018
г. по гр. д.№10669/2015г. по описа на Районен съд Пловдив и се определя режим
на лични отношения между майката М.И.С. с ЕГН ********** *** и детето А.Б.Т. с
ЕГН **********, както следва: всяка трета събота и неделя от месеца за времето
от 17,00 часа в петък до 19 часа в неделя с преспиване на детето в дома на
майката в с. П., община Божурище, област София, ул.“***, първата половина от
всички учебни ваканции, определи от МОН с преспиване на детето в дома на
майката в с. П., община Божурище, област София, ул.“****, а всяка четна година
по време на Коледните празници от 17 часа на 23 декември до 18 часа на 28
декември, и за Новогодишните празници на всяка нечетена година от 09,00 часа на
28 декември до 19 часа на 03 януари следващата година, всяка четна година на
рождения ден на детето А.Т. от 09,00 часа на 09 юни до 20 часа на 10 юни с
преписване на детето в дама на майката в с. П., община Божурище, област София,
ул.“****, на имения ден на детето 9 декември всяка година от 17 часа до 21
часа, за Великденските празници по 3 дни, като през четните календарни години
от 9 часа на Разпети петък до 18 часа на Светли понеделник, а на всята нечетна
календарна година от 09,00 часа на Светли Понеделник до 20 часа на Светли
четвъртък, както и всяка година на личните празници на майката М.С. – рожденият
ден на 19 октомври от 17 часа до 22 часа, както и имения ден от 09,00 часа на
15 август до 21 часа на 16 август с преспиване на детето в дома на майката.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260080/17.11.2020 г.,
постановено по гр. д. № 2240/2019 г. по описа на Районен съд – Асеновград, І
гр.с-в в частта, с която се
предоставя на Д. Г. С. с ЕГН ********** ***, правото да
осъществява определения режим на лични контакти на майката М.И.С. с ЕГН ********** и
детето А.Б.Т. с ЕГН **********, в случаите,
в които майката временно не е в състояние да го упражнява поради
отсъствие от страната, на основание чл. 128, ал.
3 СК и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 265/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Повдив и производството по гр. д. № 2240/2019 г. по описа на
Районен съд – Асеновград в тази част като процесуално недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
260080/17.11.2020 г., постановено по гр. д. № 2240/2019 г. по описа на Районен
съд – Асеновград, І гр.с-в в частта, с която се дава разрешение, заместващо съгласието на бащата Б.А.Т., ЕГН **********,
А.Б.Т., ЕГН ********** да напуска пределите на Република България, придружена
от майка си М.И.С., ЕГН ********** за неограничен брой пътувания до държавите
членки на Европейския съюз, в
периода на осъществяване на режима на лични отношения.
ОТМЕНЯ Решение № 260080/17.11.2020 г., постановено по гр. д. № 2240/2019 г. по
описа на Районен съд – Асеновград, І гр.с-в в частта, с която се дава разрешение, заместващо съгласието на
бащата Б.А.Т., ЕГН **********, А.Б.Т., ЕГН ********** да напуска пределите на
Република България, придружена от майка си М.И.С., ЕГН ********** за неограничен
брой пътувания до Република Сърбия, Република Северна Македония, Република
Албания и Република Турция, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.И.С., ЕГН ********** *** против
Б.А.Т. с ЕГН ********** *** с искане за даване
на разрешение, заместващо съгласието
на бащата Б.А.Т., ЕГН **********, А.Б.Т., ЕГН ********** да напуска пределите
на Република България, придружена от майка си М.И.С., ЕГН ********** за
неограничен брой пътувания до Република Сърбия, Република Северна Македония,
Република Албания и Република Турция.
ОСЪЖДА М.И.С. с ЕГН ********** ***, да
заплати на Б.А.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 282 /двеста
осемдесет и два/ лв. разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: