№ 1862
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20211100107337 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ПЛ. Д. ТР. и П. Д. КР.
против „ЕОС М.“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124 ГПК.
Ищците твърдят, че в периода м. октомври 2020 г. – м. януари 2021 г.
са търсени от „колекторска фирма“ на мобилния си телефон като им било
заявено, че имали парично задължение; на 27.01.2021 г. отново са търсени
като обадилият се е заявил, че е служител на ответника, на когото ищците
дължали сума в размер на 28 340 лв.; заявено им било, че ПЛ. Д. ТР. дължал
сумата като кредитополучател по договор за кредит, а П. Д. КР. дължала
същата сума като поръчител за дълга на кредитополучателя. Твърдят, че не са
били в договорни отношения с ответника и съответно - никой от тях не дължи
на ответника сума в размер на 28 340 лв.; при условията на евентуалност
твърдят, че дори и всеки от тях да дължи сумата от 28340 лв., вземането на
ответника към всеки от ищците е погасено по давност.
Ответникът твърди, че ищците били длъжници по издаден
изпълнителен лист за вземане, произтичащо от договор за банков кредит,
сключен с БАНКА ДСК ЕАД, което впоследствие е цедирано на ЕОС М.
ЕООД. На основание издадения изпълнителен лист, първоначалният кредитор
1
е образувал изп.д. № 167/2013 г. по описа на ЧСИ М.М.; на 02.10.2017 г.
първоначалният кредитор е подал молба с правно основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция
като след това спрямо ищците не са предприемани съдебни действия за
събиране на вземането, нито е образувано изпълнително дело. Изрично
заявява, че признава изцяло исковата претенция на ищците. Навежда доводи,
че извънсъдебната покана до ищците да платят вземането, не е повод за
предявяване на иск за несъществуване на вземането и поради това не е дал
повод за завеждане на исковата претенция, както и, че не дължи разноски.
В уточнителна молба ищците твърдят, че не са били длъжници на
БАНКА ДСК ЕАД за претендираната сума с основание договор за кредит, че
не знаят срещу тях да е издаван и връчван изпълнителен лист, въз основа на
който, срещу тях да е образувано изпълнително дело, както и, че не са
уведомявани по никакъв начин за цедиране на вземания от „Банка ДСК“ ЕАД
на ответника, поради което и ответникът няма качеството кредитор на
претендираните вземания.
В съдебно заседание ищците, чрез адв. И., поддържат предявения иск.
Ответникът не изпраща представител и не заявява становище.
Съдът, след като обсъди основанията, изложени от страните и
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По ч.гр.дело № 61086/2012 г. на СРС, 31 с-в е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с
която е разпоредено на ПЛ. Д. ТР. и П. Д. КР. да заплатят солидарно на
кредитора „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 14523,21 лв., въз основа на
извлечение от сметка по договор за кредит от 28.04.2011 г., ведно със законна
лихва за периода от 19.12.2012 г. до окончателното изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 1654,51 лв. за периода 27.11.2011 г. до
18.12.2012 г., санкционираща лихва в размер на 1168,26 за периода 03.12.2012
г. – 18.12.2012 г., такса в размер на 60 лв., както и разноски по заповедното
производство: 348,12 лв. – държавна такса и 598,12 лв. – възнаграждение за
юрисконсулт.
Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист на 10.01.2013 г.
По молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД вх. № 1788/21.01.2013 г. по
2
описа на ЧСИ М. е образувано изпълнително дело № 20137860400167.
Призовка за доброволно изпълнение е получена на 12.03.2013 г. за П.К. от
М.Г. със задължение да я предаде. На 14.03.2013 г. е депозирана молба от
П.Т. да не се налага запор на трудовото възнаграждение на П.К., като
молителят е заявил готовност да заплаща дължимата сума ежемесечно на
вноски между 200 и 230 лв. Със запорно съобщение от 16.02.2013 г. е наложен
запор на трудово възнаграждение на П.К. до трето лице „Б.****“ ООД. Няма
данни за заплащани суми от П.Т. или чрез наложения запор на трудово
възнаграждение.
На 27.10.2015 г. „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е подало молба за конституиране
като взискател на основание договор за прехвърляне на вземане от 03.07.2013
г., като цедента е упълномощил цесионера да съобщи за сключения договор.
По молба от 02.10.2017 г. на взискателя „ОТП Ф.Б.“ ЕАД производството по
делото е прекратено с постановление на съдебния изпълнител от 03.10.2017 г.
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
На 21.10.2020 г. „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е сключило с „ЕОС М.“ ЕООД
договор за покупко-продажба на вземания, сред които и процесното вземане.
В т. 5.4. е договорено упълномощаване на купувача да съобщи на длъжниците
за договора за цесия. Не се твърди и не се установява това да е сторено.
Не се спори, че в периода м. октомври 2010 г. – м. януари 2021 г.
ответното дружество, чрез телефонни позвънявания, е претендирало от
ищците заплащане на процесните суми.
Съдът намира, че от така събраните доказателства може да се
достигне до извод за съществуващо между „Банка ДСК“ и ПЛ. Д. ТР. и П. Д.
КР. задължение по договор за кредит от 28.04.2011 г. – заповедта за незабавно
изпълнение е съобщена на длъжниците, не се твърди и не се установява срещу
дължимостта на вземането да е подавано възражение по чл. 415 ГПК, респ. да
е предявяван и разгледан установителен иск по чл. 422 ГПК, поради което
съдът приема, че същата е влязла в сила. Нещо повече, длъжникът П.Т. е
депозирал пред съдебния изпълнител искане да заплаща изцяло и на
разсрочени вноски сумите по заповедта.
Същевременно обаче от събраните по делото доказателства не се
установява било то ответното дружество по пълномощие, било цедента „ОТП
Ф.“ ЕАД да е съобщило на ищците за сключения договор за цесия в
3
изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, респ. не се установяват
настъпване на предпоставките за дължимост от страна на ищците на сумите
по заповедта в полза на ответното дружество. Ответникът не представя
доказателства в тази насока, въпреки разпределената доказателствена тежест.
Дори да се приеме, че цесионерът е титуляр на вземането, същото е погасено
по давност считано от 17.02.2018 г.
Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 124 ГПК е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. По делото не се спори, че ответното дружество е предприело
действия за извънсъдебно събиране на процесните суми в периода м.
октомври 2010 г. – м. януари 2021 г. Ето защо съдът приема, че с поведението
си ответното дружество е дало повод за завеждане на делото. Предвид
установения изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва
да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер 3033 лв., от които
1133,60 лв. – държавна такса и 1900 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124
ГПК, че ПЛ. Д. ТР. , ЕГН ********** и П. Д. КР. , ЕГН **********, не
дължат на „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК ****, сума в общ размер 28340 лв.,
представляваща задължение по договор за банков кредит от 28.04.2011 г.,
сключен от ищците с „Банка ДСК“ ЕАД и цедирано в полза на ответното
дружество.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК
****, да заплати на ПЛ. Д. ТР. , ЕГН ********** и П. Д. КР. , ЕГН
********** сумата от 3033,60 лв. – държавна такса и разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
4
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5