Р Е Ш Е Н И Е
№
310
08.02.2019 година град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ІІІ-ти граждански състав
На
двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета
година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 3113 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *****със седалище
и адрес на управление *****, офис - сграда *****, представлявано поотделно от *****,
действащо чрез пълномощника си юрисконсулт *****, против Д.М.З. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, с която се претендира установяването дължимостта на
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
516/07.02.2018 г. по ч.гр.д. № 901/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а
именно: сумата от 18 680.47 лв., представляваща неплатена главница от 42 бр.
месечни погасителни вноски по договор за потребителски кредит № 196***/07.***г.,
сключен между длъжника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, дължими за
периода от 14.01.2017 г. до 14.08.2025 г., 1 028.40 лв. – договорна лихва за
периода от 14.01.2017 г. до 21.08.2017 г., 747.73 лв. – обезщетение за забава
за периода от 14.01.2017 г. до 05.02.2018 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 06.02.2018 г., до
окончателното изплащане на вземането, като вземанията на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД са прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *****,
с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *****г.,
съгласно приложение № 1 към него от 21.08.2017 г. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за съществувало между
страните облигационно правоотношение по горния договор за паричен заем,
съгласно който „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД е предоставило на длъжника
заем в размер на 20 000 лв., като последният се е задължил да го върне
ведно с такса за разглеждане на кредита в размер на 600 лв. и застрахователна
премия от 922. 80 лв. или общо сумата от 21 522. 80 лв. Отделно от това е
уговорено и плащането на годишна лихва от 8. 60 % или общо възнаградителна
лихва за срок на договора в размер на 10 693. 60 лв. Така общата дължима
сума, съобразно уговорките между страните, възлиза на 32 216. 40 лв., като
е платима на 120 броя месечни анютетни вноски от по 268. 47 лв., като първата е
платима 14.***г., а последната на 14.08.2025 г. Предвид неплащането на
задълженията в срок, вземанията по договора са обявени за предсрочно изискуеми,
като съобразно, уговорките между страните са останали дължими търсените в
настоящото производство суми. С договора за цесия заемодателят е прехвърлил
вземанията си на кредитора в настоящото производство, за което длъжникът е
надлежно уведомен, съобразно изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
При
условията на евентуалност се заявява осъдителна претенция за търсените суми.
Правното
основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във вр. чл. 99 във вр. с чл.
79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
По
делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му
особен представител адвокат Т.. Със същия се изразява становище за недоказаност
и неоснователност на исковете, като се сочи, че в представяния договор, въз основа на който се търсят сумите, липсва
подпис на ответника. Отделно от това се оспорват всички приложени към исковата
молба книжа, които носят подпис на ответника, като същият се оспорва. Сочи се
също така, че липсва надлежно уведомяване за извършената цесия.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и
обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № №
516/07.02.2018 г. по ч.гр.д. № 901/2018 г. по описа на Бургаския районен съд е
разпоредено длъжникът-ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в
настоящото производство суми. Длъжникът не е
бил открит по постоянния си и настоящ адрес, като не е открит и адрес по
месторабота на същия, поради което и съдът е указал на заявителя на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по
заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на
установителния иск по настоящето производство.
Съгласно
договор за потребителски паричен кредит № 196***, сключен между длъжника и
„УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД на 07.***г., последното е предоставило на
ответника паричен заем в размер на 20 000 лева, като последният се е
задължил да го върне ведно с такса за разглеждане на кредита в размер на 600
лв. и застрахователна премия от 922. 80 лв. – месечно по 7. 69 лв. или общо сумата от 21 522. 80 лв.
Отделно от това е уговорено и плащането на годишна лихва от 8. 60 % или общо
възнаградителна лихва за срок на договора в размер на 10 693. 60 лв. Така
общата дължима сума съобразно уговорките между страните възлиза на 32 216.
40 лв., като е платима на 120 броя месечни анютетни вноски от по 268. 47 лв.,
като първата е платима 14.***г., а последната на 14.08.2025 г. Представени са и
общите условия и погасителният план към договора, подписани от ответника.
Така
представените книжа са оспорени от процесуалния представител на ответника с
твърдението, че не са подписани от него. С оглед на изложеното съдът е открил
производството по чл. 193 от ГПК, като е указал на ответната страна, с оглед
нормата на чл. 193, ал. 3 от ГПК, че е нейна тежестта да докаже неистиността на
документа. Независимо от това обаче не е проведено доказване за
неавтентичността на подписа, като не са направени съответни доказателствени
искания в тази насока, поради което и съдът приема, че от гореописаните книжа
се установява съществувалото между ответника и „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ”
ЕАД облигационно правоотношение по сключения между тях договор за потребителски
кредит и съответните общи условия към него.
С
индивидуален договор за цесия от 21.08.2017 г. към рамков договор за цесия от *****г.
„УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД е прехвърлило вземанията си към ответника
по горния договор, съгласно приложение № 1 към него, на ищцовото дружество.
Отделно от това, цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово име длъжници
за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за цесия. В тази връзка по
делото са представени няколко уведомителни писма, изпращани до длъжника, като
липсват обаче данни същите да са достигнали до него, като лицето не е било
намирано на адреса и не отговаряло на телефонните обаждания към него.
От
заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастно изготвена от лице с
нужните специални познания, се установява, че отпуснатият заем в размер на
20 000 лева е бил преведен от кредитора по банковата сметка на ответника
на 07.***г. Дължимите суми, съгласно уговорките между страните, са в следните
размери: главница – 18 680. 47 лева и договорна лихва – 1 028. 40 лв.
заявена за периода от 14.01.2017 г. до 21.08.2017 г., ведно с мораторната лихва
от 14.01.2017 г. до 05.02.2018 г. Установява се също така, че последното
плащане по договора от страна на длъжника е на 23.02.2017 г., като всъщност
последният е изпаднал в забава на 14.01.2017 г., тъй като е пропуснал
плащанията на месечни вноски с падеж на 14.12.2016 г. и 14.01.2017 г.
По
делото не са представени доказателства за плащания след тази дата.
Въз
основа на така установените факти, релевантни за решаването на спора, съдът
намира от правна страна следното:
В
случая, като основание за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК, се сочи
обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит на
основание 12, ал. 2, т. „а“ от общите условия, съгласно които кредиторът има
право да обяви предсрочна изискуемост на вземанията по договора, поради
неплащането на две последователни погасителни вноски. В тази връзка обаче съдът
намира, че длъжникът следва да бъде уведомен за обявяването
на предсрочната изискуемост, преди образуване на заповедното производство, за
да настъпи същата. По делото се представени доказателства, че ищецът с
уведомлението за извършената цесия е направил и съответно изявление за
обявяване на предсрочна изискуемост, но липсват данни то да е достигнало до
длъжника преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.
С
горните мотиви съдът намира, че само на това основание предявените искове по
чл. 422 от ГПК като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
При
това следва да се разгледа евентуално заявената осъдителна претенция.
По
отношение на същата следва да се приеме, че ответникът е надлежно уведомен за
обявяването на предсрочната изискуемост на вземанията по договора, с оглед на
направеното изявление в исковата молба в този смисъл, което следва да се счита
за достигнало до него с изпълнение на процедурата по чл. 47, ал. 1 – ал. 5 от ГПК, която предвижда законна фикция за редовното му
уведомяване, и назначаването на особен представител на лицето, т.е. ответникът
следва да се приеме за редовно уведомен на 29.10.2018 г., когато назначеният му
особен представител е получил исковата молба, ведно с приложенията към нея, и
този факт да бъде взет предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК по заявените
осъдителни претенции. В този смисъл е и решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. №
193/2018 г. на I-во
т.отд. на ВКС.Това се отнася и досежно извършената цесия, при все че към
книжата, приложени към исковата молба, е налице пълномощното на цедента и
уведомяване за цесията от надлежно упълномощения цесионер.
При
това предявените осъдителни искове следва като основателни и доказани да бъдат
уважени, тъй като се установи наличието на задължение съгласно договора в
заявените размери. Договорната лихва по принцип се дължи до момента на
настъпване на предсрочната изискуемост -
в случая 29.10.2018 г., а същата е заявена за периода от деня на забавата –
14.01.2017 г., до 21.08.2017 г. т.е. е
основателна. Мораторната лихва също е дължима от деня на забавата. Законната лихва върху главницата следва да се
присъди от датата на депозиране на исковата молба – 02.05.2018 г.
При
това и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
частично основателна /с оглед отхвърлянето на единия иск и уважаването на
другия/ се явява претенцията на ищцовото дружество за присъждане на направените
по делото разноски и то има право да получи сумата от 895. 13 лв., т.е
половината от разноските по делото, включващи държавна такса в размер на 818.
26 лв., депозит за особен представител от 572 лв., депозит за вещото лице от
100 лв. и юрисконсулстко възнаграждение в размер на 300 лв., с оглед
фактическата и правната сложност да делото, без към така посочената сума да се
включва присъденото в заповедното производство юрисконсулстко възнаграждение, с
оглед отхвърлянето на иска по чл. 422 от ГПК.
Съдът
констатира също така, че по делото не е внесена изцяло дължимата държавна такса
и следва се осъди ищцовото дружеството, на основание чл. 77 от ГПК, да заплати
още 28. 95 лв.
Следва
също така, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да се осъди ответникът
да заплати заплатения от бюджета на съда
депозит за експертизата в размер на 40 лв.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля
исковете на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *****със седалище и адрес на управление *****,
офис - сграда *****, представлявано поотделно от *****, действащо чрез пълномощника
си юрисконсулт *****, против Д.М.З. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
за установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 516/07.02.2018 г. по ч.гр.д. № 901/2018 г. по
описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 18 680.47 лв.,
представляваща неплатена главница от 42 бр. месечни погасителни вноски по
договор за потребителски кредит № 196***/07.***г., сключен между длъжника и
„УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД, дължими за периода от 14.01.2017 г. до
14.08.2025 г., 1 028.40 лв. – договорна лихва за периода от 14.01.2017
г. до 21.08.2017 г., 747.73 лв. – обезщетение за забава за периода от
14.01.2017 г. до 05.02.2018 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 06.02.2018 г., като
вземанията на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД са прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *****, с рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от *****г., съгласно приложение № 1 към него от
21.08.2017 г.
Осъжда Д.М.З. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *****със седалище и
адрес на управление *****, офис - сграда *****, представлявано поотделно от *****,
сумата от общо 20 456. 60 лв. /двадесет хиляди четиристотин
петдесет и шест лева и 60 ст./, дължима съгласно договор за потребителски кредит
№ 196*** от 07.***год., сключен между Д.М.З. и „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ”
ЕАД и общите условия към него, като вземанията на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД са прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с
индивидуален договор за цесия от 21.08.2017 г. към рамков договор за цесия от *****г.,
съгласно приложение № 1 към него, поради обявена предсрочна изискуемост на
вземанията по договора, от която 18 680.47 лв., представляваща неплатена
главница от 42 бр. месечни погасителни вноски, дължими за периода от 14.01.2017
г. до 14.08.2025 г., 1 028.40 лв. – договорна лихва за периода от
14.01.2017 г. до 21.08.2017 г., 747.73 лв. – обезщетение за забава за
периода от 14.01.2017 г. до 05.02.2018 г., както и законната лихва върху
главницата от 18 680.47 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба – 02.05.2018 г., до окончателното
й изплащане, ведно със сумата от 895. 13 лв. /осемстотин деветдесет и
пет лева и 13 ст./за направените по делото разноски.
Осъжда
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *****със седалище и адрес на
управление *****, офис - сграда *****, представлявано поотделно от *****, да
заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на 28.
95 лв. /двадесет и осем лева и 95 ст./.
Осъжда
Д.М.З. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати по сметка на
Бургаския районен съд сума от 40 лв. /четиридесет лева/, представляваща
заплатен депозит от бюджета на съда за изпълнената по делото експертиза.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Ив. Мавродиева
Вярно с оригинала!
К.К.