Решение по дело №9254/2020 на Софийски градски съд

                     Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е    № .…

                                                           Гр. София, ……………..

                                

 

     В       И  М  Е  Т  О      Н  А       Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV - Д състав, в публично заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година в състав :

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                 ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                    Мл. съдия : Роси Михайлова

при секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от мл. съдия Михайлова в. гр. д. № 9254 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 141548/06.07.2020 г. по гр. д. № 42137/2019 г. на СРС, 79 с - в, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ***, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 2 728 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „***********, с аб. № 176111, за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г., отразена в общи фактури № **********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2018 г.; 335,99 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2016 г. до 24.06.2019 г.; 46,99 лв., представляваща цена на такса за услуга дялово разпределение за периода 01.06.2016 г. – 30.04.2018 г., както и 10,01 лв., представляваща лихва за  забава за задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2016 г. до 24.06.2020 г.

Решението се обжалва изцяло от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез представителя му, с доводи, че е неправилно, незаконосъобразно и е необосновано. Жалбоподателят счита, че неправилно съдът е приел, че липсата на индивидуален договор между страните обуславя липсата на правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия. Отправя искане до въззивния съд да отмени решението и да уважи исковете в пълен размер. Претендират се разноски за въззивното производство.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство З.Ж.Ч., чрез адв. К., особен представител. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Въззиваемият моли за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на постановеното от СРС решение.

Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Настоящият състав, по реда на въззивната проверка, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са били обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Относно законосъобразността на решението и като съобрази изложеното в жалбата, въззивният състав намира следното:

С разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ изрично е предвидено, че облигационните правоотношения между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, какъвто е ответникът, следва да бъдат обективирани в договор, сключен в писмена форма.

Настоящият състав констатира, че по делото не се твърди и не се доказва между  „Т.С.“ ЕАД и ответника Ч. да е сключен писмен договор, което, с оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, е от значение за възникването на облигационното правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Предвидената писмена форма е такава за действителност на правоотношението. С оглед изложеното първоинстанционният съд е направил правилен извод, че при наличието на изрично оспорване от ответника относно наличието на качеството потребител на топлинна енергия  и липсата на доказателства за сключване на писмен договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до горепосочения имот с ищеца, включително и за действия по евентуално плащане на топлинна енергия от Ч. за предишен период, то не може да се приеме, че страните са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.

В първоинстанционното решение е направен правилен извод, че недоказването на качеството потребител на топлинна енергия обуславя извод, че ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените срещу него искове за цена на топлинна енергия и цена на такса за услуга дялово разпределение, поради което същите са неоснователни и подлежат на отхвърляне на това основание.

Изводът за неоснователност на главните искове обуславя извод за неоснователност и на акцесорните искове за обезщетение за забава, поради което първоинстанционният съд е направил правилен извод за тяхната неоснователност.

Доколкото изводите на настоящият състав съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди изцяло, както е постановено.

По разноските пред СГС :

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна. Доколкото същата е представлявана от особен представител, депозит за него  е внесен от въззивника и не се прави искане за присъждане на допълнителни разноски, не са налице основания за присъждане на допълнителни такива.

По горните съображения въззивният съд

                                                      

          Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 141548/06.07.2020 г. по гр. д. № 42137/2019 г. на СРС, 79 с – в.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, като трето лице помагач на ищеца.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ : 1.                        2.                             

 

 

 

 

 

             2.