Р
Е Ш Е
Н И Е № 175/12.10.2022г.
гр. Ямбол, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и осми септември
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при
секретаря Кр.Юрукова-Стоянова, разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 172 по описа за 2022 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „******* ***“ ЕООД-гр.Ямбол,
представлявано от управителя си К.И.Д. против Акт с изх.№ **-****/****/**.**.****
г. за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания
2019, издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,
с който в съответствие с чл.63, т.1 във връзка чл.77, т.4, буква „в“ от
Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013
относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска
политика, и на основание чл.15, ал.3, т.5 и чл.46, ал.1 от Наредба № 4/24.02.2015
г., ДФЗ-РА отказва финансова помощ и прекратява поетия от дружеството
ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“.
В жабата се изразява несъгласие с атакувания акт и се претендира за отмяната
му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
За ответната страна се явява главен юрисконсулт Б., която оспорва
жалбата с искане за отхвърлянето й като неоснователна с за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното
единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е регистриран в ИСАК като земеделски стопанин с УРН ******.
Със Заявление за подпомагане вх.№18196795/25.03.2016 г. за кампания
2016 г. с УИН ************* е кандидаттствал за подпомагане
по Мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“,
което е и заявление за плащане.
Към заявлението са приложени Таблица на ползваните парцели 2016 и
Договор за сертификация v. 01.09.2014/13.03.2015 г., сключен между клиента „*******-***“
ЕООД с номер на клиент CERES-BG-**** и сертифициращия орган CERES GmbH, който да извърши необходимите действия за изпълнение и
поддържане на сертификация съобразно необходимите стандарти по Регламент № ЕС 834/07.
След извършени административни проверки с Уведомително писмо
изх.№02-280-2600/3182/08.12.2016 г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ
дружеството е уведомено, че по подаденото Заявление за подпомагане с УИН **/******/*****
е одобрено за участие по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11
„Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г. за посочени в Таблица 1 площи.
Заявления за подпомагане по Мярка 11, направление „Биологично
растениевъдство“ със заявените площи и култури са подавани от дружеството и за
кампании 2017, 2018 и 2019 г., с приложени съответно Договор за сертификация *.**.**.****/**.**.****г.
и Сертификат № *****-*/ 06.05.2016 г., Договор за сертификация *.
**.**.****/**.**.****г. и Сертификат № *****-*/27.07.2017 г. и Договор за
сертификация v. **.**.****/06.05.2018 г., всички издадени от CERES BG-B/O-04 на
„******* ***“ ЕООД.
С Писмо изх.№02-2600/260/16.01.2020 г. сертифициращият орган CERES GmbH изпраща на ДФЗ-София файлове с разпечатка на
въведените в Система за въвеждане на данни от външни институции данни за
кампания 2019, че договорът на „******* ***“ ЕООД с контролиращото лице по
Мярка 11 за кампания 2019 е прекратен.
След подаване на Заявление за подпомагане за кампания 2019 г. на
24.04.2019 г., с Уведомително писмо изх. ***-****/***/**.**.****г. ДФЗ
уведомява „******* ***“ ЕООД, че на основание чл.26, ал.1 АПК открива
производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен
ангажимент, тъй като при извършени на основание чл.46, ал.1 от Наредба №
4/24.02.2015 г. административни проверки в регистъра по чл.16а, ал.1, т.1 от
Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделските продукти
на Европейския съюз за спазване на поет биологичен ангажимент ДФЗ-РА е
установила прекратяване на 02.12.2019 г. на договора с контролиращото лице по
мярка 11, направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2019 г.
Предоставена е възможност в 7-дневен срок да бъдат направени възражения
и ангажирани допълнителни доказателства, относими към
изложените констатации. Писмото е било получено на 28.02.2022 г. от
упълномощения представител на дружеството, като не са представени възражения или
доказателства.
С Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за
кампания 2019 изх.№ **-****/****/**.**.**** г. на Заместник-изпълнителния
директор на ДФЗ е прекратен поетият от„******* ***“ ЕООД ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“, който акт е
получен от надлежно лице на 18.05.2022 г.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в
преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Ямбол е Акт за прекратяване на биологичен ангажимент
по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014-2020 за кампания 2019 изх. № **-****/****/**.**.**** г. на
Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с който е прекратен поетият от„*******
***“ ЕООД ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление
„Биологично растениевъдство“
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на
издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с
тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно да
е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя от предпоставките води
до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорвания акт е
издаден от компетентен административен орган в рамките на правомощията му
съгласно Заповед № **-**/******/**.**.****
*. и в изискуемата писмена форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от Изпълнителният директор на ДФЗ е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. По
силата на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на
законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл.20а, ал.4 ЗПЗП
предвижда възможност Изпълнителният директор да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда.
Оспореният акт е постановен и в съответствие с материалноправните
разпоредби.
При издаването му административният орган се позовава на чл.63, т.1 във
връзка с чл.77, т.4, б.„в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и
на Съвета от 17 декември 2013 г. относно функционирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика, на чл.15, ал.3, т.5 и на чл.46,
ал.1 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г.,
като се мотивира че е извършена административна проверка в регистъра по чл.16а,
ал.1, т.1 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на
земеделските продукти на Европейския съюз, при която е установено, че договора
на производителя с контролиращото лице е прекратен на 02.12.2019 г.
Условията и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват
земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда
по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020, са регламентирани в
Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
Съгласно чл.6, ал.1 от Наредбата, биологичните дейности от съответното
направление се изпълняват за период от пет последователни години, а в ал.2 на
същата наредба (в относимата редакция ДВ, бр.21/2021
г., в сила от 12.03.2021 г.) е предвидено, че срокът по ал.1, 4 и 6 започва да
тече от началото на годината на подаване и одобрение на „Заявлението за
подпомагане“, което през първата година на кандидатстване е и „Заявление за
плащане“, а през всяка следваща година до изтичане на срока по ал.1 и 4
кандидатите за подпомагане подават „Заявление за плащане“.
В чл.15 от Наредбата са посочени основанията и условията, при които ДФЗ
прекратява биологичния ангажимент, а съгласно чл.15, ал.3, т.5 от същата ДФЗ
прекратява поетия ангажимент в случаите по чл.14, ал.2, т.7.
Нормата на чл.14, ал.2, т.7 от Наредбата от своя страна регламентира,
че не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявление по чл.6,
ал.2 за съответното направление, когато се установи прекратяване на договора с
контролиращо лице или е налице прекъсване в периода на контрол.
В случая първото си заявление по мярката жалбоподателят е подал през
2016 г. и то е одобрено през същата календарна година. Ето защо за начало на
срока за изпълнение на биологичните дейности от съответното направление следва
да се приеме началото на 2016 г., като по смисъла на разпоредбите от Наредба №4/24.02.2015
г. ангажиментът приключва в края на 2020 г.
От представените по делото доказателства по безспорен начин се
установява настъпване на посоченото в чл.14, ал.2, т.7 от Наредба № 4/
24.02.2015 г. обстоятелство, че договора на „******* ***“ ЕООД с контролиращото
лице по Мярка 11 за кампания 2019 е прекратен, който факт не се оспорва от
жалбоподателя.
За времето на поетия ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ в
рамките на петгодишната му продължителност, изтичаща в края на 2020 г.,
дружеството е било длъжно да спазва всички изисквания, произтичащи от
подпомагането по направление „Биологично растениевъдство“ от мярката,
включително и изискването да има сключен и непрекъснато действащ договор с
контролиращо лице. Макар последното да не е изрично предвидено в Наредба № 4 от
24.02.2015 г., то се извлича по несъмнен начин от редица разпоредби на
подзаконовия нормативен акт, сред които и чл.14, ал.2, т.7, чл.21, ал.1, като
съгласно последната, за подпомагане по направленията по чл.3 могат да
кандидатстват земеделски стопани, които имат сключен договор с контролиращо
лице, в която насока са чл.21, ал.2, ал.3 и чл.39, ал.1, т.1, б.„а“.
В конкретния случай договора с контролиращото лице е прекратен, считано
от 02.12.2019 г. преди изтичане на срока по чл.6, ал.1 от Наредба №4/24.02.2015
г., т.е. преди приключване на петгодишния период на поетия ангажимент по
направление „Биологично растениевъдство“, което води до неспазване на
изискването, че бенефициерът е длъжен през целия
период на ангажимента да има сключен и непрекъснато действащ договор с
контролиращо лице, което обуславя материалната законосъобразност на атакувания
акт.
Не може да бъде споделено изразеното в жалбата становище за
незаконосъобразност поради наличие на хипотезата на чл.15, ал.5 от приложимата
наредба, съгласно която в случаите на форсмажорни или изключителни
обстоятелства поетият ангажимент се прекратява и не се изисква частично или
пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ.
Според легалното определение в §1, т.9 от ДР на Наредба №4/24.02.2015
г. форсмажорни или изключителни обстоятелства са смърт на бенефициера;
дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера;
тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; случайно
унищожение на постройките за животни на стопанството; епизоотия или болест по
растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни
или земеделски култури на бенефициера; отчуждаване на
цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е
могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.
В тази връзка наведените от жалбоподателят твърдения за незаконосъобразни откази на ДФЗ да изплаща
заявените от дружеството субсидии не попадат в нито една от посочените
хипотези, поради което и позоваването е неоснователно.
Предвид посоченото атакуания акт е валиден, като издаден от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при
наличието на дължимите материално-правните предпоставки и без да са налице
съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита че
жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимално
предвидения в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ размер от 100
лева.
Водим от горното, Административен съд-Ямбол, пети административен
състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „******* ***“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес управление гр.Ямбол, ул.*, представлявано от управителя К.И.Д.
против Акт с изх.№ **-****/****/**.**.**** г. за прекратяване на биологичен
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2019, издаден от
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА „******* ***“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.*, представлявано от управителя К.И.Д.,
да заплати на Държавен фонд „Земеделие“-София направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/ не се чете