№ 431
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110208237 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С. И. Й., чрез упълномощения му процесуален представител – адв.
А., срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, с
който на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на сумата
от 1 800,00 (хиляда и осемстотин) лева, на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.139, ал. 7 от ЗДвП.
В законоустановения срок е подадена жалба от санкционираното лице, в която се прави
искане за отмяна на така издаденото наказателно постановление. Излагат се доводи, че
обжалваното НП било незаконосъобразно, поради допуснато неправилно приложение на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят
твърди, че към датата на нарушението не е предвидена възможност за санкционирането му с
ЕФ, а това следва да бъде сторено по реда на ЗАНН и общите правила. Посочва, че към
настоящия момент е налице по – благоприятен закон за нарушителя, а именно разпоредбата
на чл. 10б, ал. 7 от ЗП. Твърди, че не е установена по безспорен начин самоличността на
нарушителя. На самостоятелно основание излага аргументи, че водачите на МПС не са
задължени лица за заплащане на тол такса, поради което неправилно е ангажирана
отговорността му. Намира, че АНО е допуснал смесване на квалификациите на две
различни по вид нарушения, както и че липсва посочване на мястото на извършване на
1
нарушението и словесно описание на нарушението. В подкрепа на тезата си изразява
становище, че не са спазени давностните срокове при издаване на ЕФ, принципът за
пропорционалност на санкцията и преценка за приложение на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. Прави искане за съдебен акт в тази насока. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. По
делото е постъпило писмено становище от упълномощения процесуален представител, с
идентични доводи, като посочените в жалбата. Поддържа претенцията за присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна – АПИ, редовно призована се представлява от юрк. Георгиева, която
оспорва жалбата и пледира атакувания ЕФ да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Намира, че е спазен редът и формата за издаване на ЕФ, а нарушението е
доказано. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражения за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети
в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:
„Н и Н Т.Л.“ АД притежавало ППС влекач марка *** с рег. № *** .
На 24.04.2023г. между дружеството и С. И. Й. бил сключен трудов договор, като Й. бил
назначен на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“
На 30.05.2023г. в 23:17 часа, с устройство № 20141, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП било установено
нарушение № FDC05232C31F1327E053021F160A9030, тъй като влекач марка *** с рег. №
***, с техническа допустима маса 18000, брой на осите 2, екологична категория ЕПС, в
състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на
състава 44000 се движело по път А-2 км 6+804, с посока нарастващ километър, включена в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото МПС не била заплатена дължимата
тол такса по чл. 10, ал.1, т. 2 от ЗП. Липсвали валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването.
За извършеното административно нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад)
от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с идентфикатор № 20141.
Въз основа на така установеното бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата № **********, с който на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на сумата от 1 800,00 (хиляда и осемстотин) лева, на основание
чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение на същата
разпоредба.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
2
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда
на чл. 283 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията
на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното
постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон.
При извършената самостоятелна проверка по отношение законосъобразността на атакувания
електронен фиш, съдът намира, че са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са основание за неговата отмяна.
Отговорността на въззивника е ангажирана на основание чл. 179а, ал. 3а от ЗДвП за
нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.
Към датата на извършване на нарушението законодателят е предвидил възможност за
издаване на електронен фиш само и единствено за нарушения на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но
не и за нарушения по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, поради което издаденият електронен фиш за
ангажиране отговорността на нарушителя за извършеното от него административно
нарушение, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен само на това основание.
Следва да се отбележи, че в атакувания ЕФ изрично е посочена разпоредбата на чл.
187а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), съгласно която (1) При
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че
пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от
ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето
лице.
По делото няма спор, че процесното МПС е собственост на ЮЛ, с когото въззивникът се
намира в трудово правоотношение.
Именно за тези случай, законодателят е доразвил правилата за ангажиране на
административната отговорност, като съгласно нормата на
3
Алинея (4) Вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване
на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи
данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за
управление на моторно превозно средство.
(5) В случаите по ал. 4 въз основа на първоначално издадения акт за установяване на
административно нарушение не се издава наказателно постановление и
административнонаказателното производство се прекратява, а първоначално издаденият
електронен фиш се анулира. В тези случаи се образува административнонаказателно
производство срещу лицето, за което са установени данни, че е извършило нарушението.
В конкретния случай по делото липсва декларация от собственика на процесното ППС на
първо място, а на следващо, вместо производството да се развие по общия ред предвиден в
ЗАНН, съобразно цитираната по – горе разпоредба, срещу въззивника незаконосъобразно е
бил издаден ЕФ.
Така, съгласно чл. 189е ал. 1 и 2 от ЗДвП актовете за установяване на административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по
чл. 165, чл. 167, ал. 3 - 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност ( ал. 1), като при
установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б преди съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността
да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата.
Когато актът за установяване на нарушението се съставя в отсъствие на нарушителя,
възможността за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на акта (ал. 2).
Посочената разпоредба ясно и категорично постановява, че за административни нарушения
по чл. 179. ал. 3-3в се съставят актове за административни нарушения, както и
компетентността на органите, които ги съставят.
Допуснатото нарушение при ангажиране отговорността на въззивника е от категорията на
съществените и е формално основание за отмяна на атакувания ЕФ без разглеждане на спора
по същество.
С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски по делото се явява основателно. С оглед направеното
своевременно възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, както и
съобразно правната и фактическа сложност на делото, което е приключило в едно съдебно
заседание, в което процесуалния представител на жалбоподателя не е взел участие, а е
депозирал писмено становище, съдът намира, че същото следва да бъде редуцирано в
размер на 480 лева, на основание чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения /при размер на глобата 1800 лв. /.
По изложените доводи въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на С. И. Й.
4
сумата в размер на 480 лева, представляваща сторените от него разноски за адвокатска
помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, с
който на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на сумата
от 1 800,00 (хиляда и осемстотин) лева, на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.139, ал. 7 от ЗДвП.
ОСЪЖДА АПИ да заплати на С. И. Й. с ЕГН: ********** сумата от 480,00 лева,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София –
град на в 14 дневен срок от получаване на съобщението до страните, че Решението е
изготвено .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5