РЕШЕНИЕ
№ 1396
гр. Плевен, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430102143 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, във
вр. с.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против И. А.
А. с ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за следните суми:
973,58 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.11.2019г. до 31.01.2022 г., 71,21 лв. мораторна лихва за периода от
03.01.2020 г. до 04.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата.
Твърди се, че ответника като собственик на топлоснабден имот:
апартамент, находящ ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
01.11.2019г. до 31.01.2022 г. не е погасил изцяло своите задължения към
ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с
абонатен номер 438, като непогасената сума за главница възлиза на 973,58 лв.
1
Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите
Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане
на датите на падеж, ответникът дължал и лихва за забава, изчислявана в
размер на 71,21 лв. за периода от 03.01.2020 г. до 04.03.2022 г. Претендират се
и направените по делото разноски.
Ответникът И. А., чрез особен представител адв.Г. е депозирал писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Исковете са предявени по реда на чл.415, ал.3, предл. второ от ГПК в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
От приложения препис на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот *** на нотариус с *** се установява, че ответника И. А. е
закупил процесния имот на 01.02.2006г.
Установява се от приложеното копие на молба, изходяща от И. А. А. на
06.02.2006г. и адресирана до ищцовото дружество, че е обявил пред
топлопреносното предприятие закупуването на имота и е заявил искане за
открване на партида на негово име.
От представените преписи на Протокол от 10.12.2010г. от общо
събрание на етажната собственост, в която се намира процесния имот и ***
при Общи условия за доставка, монтаж и сервиз на уреди за дялово
разпределение е видно, че *** е било избрано и съответно възложено на
същото дяловото разпределение на доставената до сградата топлинна енергия.
Видно е от представените преписи на фактури, издадени за процесния
период и препис-извлечение от сметка по партидата на имота с абонатен ***,
че същата е водена на името на ответника И. А., както и е видно, че за
периода от 01.11.2019г. до 31.01.2022г. са били начислени суми за топлинна
енергия в общ размер на 973,58лв., от които 320,40лв. за отопление с ИРУ;
546,49лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация; както и
112,95лв. за услуга дялово разпределение, при нанесена корекция със сума от
6,26лв.
2
Видно е от приложеното счетоводно извлечение по партидата на
процесния имот, че *** е начислила върху дължимите главници и лихва за
забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 71,21лв. за периода от
31.01.2020г. до 04.03.2022г. Сумите са били начислявани от датата на падеж
на съответните месечни задължения, определен по правилото на чл.31, ал.1 от
ОУ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че ответника е
придобил процесния имот през 2006г. Не се твърди последващо разпореждане
с него, а в случай на подобно твърдение, в тежест на ответника е доказването
му. Ето защо, съдът приема, че през релевантния период ответника е бил
собственик на процесния ***
С оглед на това, че имота на ответника се намира в топлоснабдена
сграда, присъединена към топлопреносната мрежа, той има качеството на
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената
разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при
публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане
от потребителя. Писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от
тези в общите условия. Следва да се посочи също така, че съгласно
разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата.
Поради горното, съдът счита, че ответника дължи на ищеца заплащане
на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот през
претендирания период от време от 01.11.2019г. до 31.01.2022г.
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че стойността й
възлиза на 973,58лв.
3
Предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през
процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на
чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от приложеното
счетоводно извлечение, че тази лихва се изчислява в общ размер на 71,21лв.
за процесния период от 03.01.2020г. до 04.03.2022г.
Поради изложеното съдът счита, че исковите претенции са изцяло
основателни и доказани и следва да бъдат уважени като такива, респективно
се присъдят в полза на ответника претендираните суми за главница и
мораторна лихва. Законната лихва върху главницата е дължима считано от
датата на завеждане на исковата молба, от когато иска се счита предявен, а не
от депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК. Разпоредбата на чл.415, ал.4
от ГПК предвижда възможността за ползване на внесената в заповедното
производство държавна такса, когато е спазен законоустановения
едномесечен срок за предявяване на осъдителния иск, но единствено в случая,
когато са налице основанията за предявяване на установителен иск по чл.422,
ал.1 от ГПК, същия се счита предявен от момента на подаване на
заявлението.
предявяване на осъдителен иск
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца сторените в производството
разноски. Съдът счита, че дължими са разноските в исковото производство,
като бъде съобразен размера на цялата дължима и внесена държавна такса,
половината от която е платена в заповедното производство или ответника
дължи разноски за държавна такса в размер на 50лв., за възнаграждение на
особен представител в размер на 303лв. и за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100лв. или общо 453лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, във вр.
с чл.415, ал.3, предл.последно, във вр. с ал.1, т.3 от ГПК, И. А. А. с ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “***” АД, ЕИК ***,
4
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 973,58лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.11.2019г. до 31.01.2022г. и сумата от 71,21лв., представляваща лихва за
забава за периода от 03.01.2020 г. до 04.03.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
18.04.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И. А. А. с ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “***” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 453лв., представляваща
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5