Решение по дело №1675/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  260318 / 8.10.2020г.     

         

гр. Перник, 08.10.2020 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Цветелина Малинова

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 01675 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор Любомир Спасов, чрез юрк. Максимова, срещу В.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1286,50 лв. /хиляда двеста осемдесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. Перник, ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 92,66 лв. /деветдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г., за които вземания е издадена Заповед № 5524/01.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 07559/2018 г. по описа на РС – Перник.

Ищецът твърди, че е доставил за ответника топлинна енергия за жилище, находящо се в ****, за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. при действието на публично известни общи условия, одобрени от КЕВР. Тъй като последният не заплатил дължимата цена, дължи и лихва за забава върху главницата по всяка фактура за периода от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г. Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител адв. Г., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните по доставка на топлинна енергия за процесния имот. Твърди, че отвтеникът не е нито собственик, нито ползвател на процесния имот. Оспорва размера на начислените суми, както и публикуваните общи условия и обнародването им в централен ежедневник. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 5524 от 01.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 07559 по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник срещу В.В.Г., ЕГН **********, за сумата 1286,50 лв. - представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 92,66 лв. /деветдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г., и са присъдени разноски на заявителя.

Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По делото е представен заверен прпис на общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник“ на 29.04.2008 г., и във в. „Новинар“ на 30.04.2008 г. /национален ежедневник/.

          От представеното с писмо изх. № 20/МСИ-977-1 от 17.08.2020 г. приложение № 1 към декларация по чл. 14 от ЗМДТ се установява, че на 22.07.1998 г. В.В.Г. е декларирала пред данъчната администрация, че е едноличен собственик на недвижим имот, с адрес: ****, на основание договор за покупко-продажба, обектививиран в Нотариален акт от 28.11.1997 г.

          От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която са издавани изравнителни сметки от фирма „Нелбо“ ЕАД за услугата „дялово разпределение“ от преди 2006 г., поради което вещото лице счита, че системата за дялово разпределение е въведена преди процесния период. Вещото лице посочва, че между ищцовото дружество и „Нелбо“ ЕАД е сключен Договор № 99 от 08.12.2011 г. за услугата „дялово разпределение“ със срок една година с клауза за безсрочно продължение с по още една година, ако липсват възражения от подписалите го страни. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на топлоенергията за процесния период е в размер на исковата сума.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

По делото е прието и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че задължението за главница за процесния имот за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. е в размер на 1286,50 лв., а за законна лихва за периода 09.07.2017 г. – 26.10.2018 г. е в размер на 92,66 лв., като към момента на извършване на провеката от вещото лице не е извършено плащане от ответника. Вещото лице посочва, че счетоводството на ищцовото дружествто е водено редовно във връзка с издаваните фактури и отразяване на сумите като задължения на абоната.

Заключението на вещото лице е извършено след справка по счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация, налична в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът го кредитира напълно.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

От представената по делото декларация, ползваща се с материална доказателстввена сила относно неизгодните за ответника факти, съдът приема, че В.В.Г. е едноличен собственик на недвижим имот, с адрес: ****, на основание договор за покупко-продажба, обектививиран в Нотариален акт от 28.11.1997 г.

Предвид горното, следва, че за исковия период страните по делото са се намирали в договорни отношения за продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия.

 Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че доставената топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. е в размер на 1286,50 лв., което се потвърждава и от заключението на вещото лице по проведената съдебно-икономическа експертиза.

С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск за главница е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването му следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 31.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът, съобразявайки заключението на вещото лице по проведената  съдебно-икономическа експертиза, както и размерите на дължимите месечни вземания и периода, за който се претендира законната лихва, намира, че обезщетението за забава за периода 09.07.2017 г. – 26.10.2018 г. е в размер на 92,66 лв.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск за обезщетение за забава е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

 

По разноските:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски. В настоящото исково производство ищцовото дружество е сторило следните разноски: 27,58 лв. – държавна такса, 250,00 лв. – депозити за вещи лица по назначените експертизи, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 10,00 лв. – държавна такса за издаване на съдебни удостоверения, 163,27 лв. – депозит за назначаване на особен представител, т. е. в общ размер 550,85 лв. В заповедното производство ищцовото дружество е направило разноски както следва: 27,58 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 77,58 лв.

Предвид извода за основателност на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в настоящото исково производство и в заповедното производство в пълен размер.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 1286,50 лв. /хиляда двеста осемдесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. Перник, ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 92,66 лв. /деветдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г., за които вземания е издадена Заповед № 5524/01.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 07559/2018 г. по описа на РС – Перник, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА В.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 550,85 лв. /петстотин и петдесет лева и осемдесет и пет стотинки/ - разноски в исковото производство, и сумата 77,58 лв. /седемдесет и седем лева и петдесет и осем стотинки/ - разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 07559 по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.