Решение по дело №10008/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1661
Дата: 2 март 2020 г. (в сила от 18 януари 2021 г.)
Съдия: Стела Борисова Кацарова
Дело: 20191100510008
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер             02.03.2020г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                             ЧЛЕНОВЕ :          ГАЛИНА ТАШЕВА

 

                                                                           СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 10008 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 04.02.2019г., гр.д.12789/12г., СРС, 37 с-в допуска издаване на дубликат от изпълнителен лист по решение от 08.02.2013г., постановено по същото дело в полза на А. К. Ж., П.Х.С. и С.Д.С. срещу М.Д. П.-А. и Р.И.А. за сумата 887,59 лв. - разноски в производството пред СРС. 

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответниците по молбата - М.Д. П.-А. и Р.И.А.. Считат, че в решението неправилно не са вписани имената на съдебния секретар и на страните по делото. Наследниците на първоначалната ищца не са конституирани като страни, поради което не се дължи диспозитив в тяхна полза. Ищцата не е желаела да събере вземането и явно сама е унищожила изпълнителния лист. Тази нейна воля не е доказана от молителя. Недопустимо е да се уважава молбата на наследника при неясна воля на наследодателя, нито ясната воля може да бъде изменяна. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли молбата.

         Въззиваемите - А. К. Ж., П.Х.С. и С.Д.С. оспорват жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявена е молба с правно основание чл.409, ал.1 ГПК.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Неоснователни са оплакванията в жалбата за постановено първоинстанционно решение в нарушение на процесуалните правила.                      В титулната част на решението е вписано името на съдебния секретар – Гергана Данаилова. Както в мотивите, така и в диспозитива на решението са посочени имената на всички насрещни страни - А. К. Ж., П.Х.С., С.Д.С., М.Д. П.-А. и Р.И.А..                           В мотивите на решението е прието, че първите трима са наследници на ищцата М. С.С..

Настоящото производство за издаване на дубликат от изпълнителния лист като изгубен или унищожен е образувано по молба на наследника С.Д.С.. Същият, заедно с останалите наследници е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, по което е издаден листа и спрямо тях настъпва приемство в произтичащите права. След като производството по чл.409 ГПК е исково съобразно т.2 от мотивите на ТР № 5/12.07.2018г., ОСГТК на ВКС, участници в него са страните в производството, по което е постановено изпълнителното основание или техните действителни правоприемници. Наследниците на ищцата са конституирани като страни по делото по реда на чл.217 ГПК с определение от 21.05.2018г. на СРС, редовно призовани са и участват в производството по чл.409, ал.1 ГПК.

Съгласно чл.409, ал.1 ГПК, ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът. В това производство молителят следва да докаже изгубването или унищожаването на изпълнителния лист и да представи изпълнителното основание. В случая, молителят представя доказателства, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащата ищца. Не се установява въз основа на листа да е образувано изпълнително производство или да е погасено вземането чрез плащане или друг способ. Това е достатъчно, за да се приеме за доказано изгубването или унищожаването на изпълнителния лист (решение № 263/12.06.2012г., гр.д.1138/11г., ВКС, І г.о.; определение № 1079/10.09.2014г., гр.д.2585/14г., ВКС, ІV г.о. и решение № 134/17.03.2011г., гр.д.1713/10г., ВКС, ІV г.о.). Отделно, самите ответници по молбата признават във въззивната жалба унищожаването на листа, като заявяват, че ищцата не е желаела да събере вземането и явно сама е унищожила изпълнителния лист. Напълно ирелевантна за спора е  действителната воля на наследодателя във връзка с реалното удовлетворяване на изпълняемото право, нито съществува законова пречка волята на наследниците да е различна. Предвид установяване на всички правнорелевантни факти по чл.409, ал.1 ГПК, молбата за издаване на дубликат от изпълнителния лист е основателна.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

         Пред настоящата инстанция въззиваемият С.Д.С. реализира разноски за 300 лв. – платено в брой възнаграждение за един адвокат, които се дължат.

Останалите въззиваеми не претендират и не установяват реализирани разноски, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

Р   Е   Ш   И   :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.02.2019г., гр.д.12789/12г., СРС, 37 с-в.

ОСЪЖДА М.Д. П.-А., ЕГН ********** и Р.И.А., ЕГН **********, двете с адрес: *** да заплатят на С.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 300 лв. – разноски за въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.