Р Е
Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Плевен, 15.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ри гр.състав
в публично съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Анета Христова като разгледа докладваното от съдия ДИлова гр.дело № 1888 по описа за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД
Пред Плевенски районен съд е
депозирана искова молба от Т.П. Б.против Т.Б.М., с която е предявен иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че
страните са бивши съпрузи и гражданския им брак е прекратен с решение от
14.02.2017г. постановено по гр. д. ***. по описа на ПлРС.Твърди
се, че след сключване на брака до прекратяването му страните са живели в ***. Твърди се, че ответникът е
собственик на ¾ ид.ч. от имота, а сестра му на ¼ ид.ч.
Твърди се, че по време на брака им в имота са правени подобрения, които ищцата
оценява на сумата 23 900 лв. Твърди, че
за извършените подобрения са използвани семейни средства, поради което се е
увеличила стойността на имота и ответникът следва да и върне половината от
сумата. Моли съда да постанови решение, с което на осн.
чл. 59 от ЗЗД сумата 7508 лв представляваща на обезщетение за неоснователно
обогатяване на ответника за сметка на ищеца, вследствие на извършени по време
на брака им подобрения в недвижим имот,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното и изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответникът, с който искът се оспорва изцяло. В съдебно заседание
при приключване на делото прави възражение за давност. Твърди, че парите за пристроената сграда до външна и
вътрешна изолация са дадени от сестра му ***, теглените кредити са използвани
за заплащане образованието на дъщеря им, че лятната кухня е изградена през
1972г., преди брака му с ищцата, а ремонта в нея е извършен с пари на майка му
от рента на зем. земя., твърди, че в кухнята не е
извършван ремонт, а ремонта на покрива е извършен през 2013г., като е правен
ремонт само на 2/3 от покрива, където има поставени нови цигли, а парите са
дадени от сестра му ***, която работи в ***.Твърди, че ремонт в хола не е
извършван повече от 15 години, а ремонта на стълбището е извършен за сумата 750 лв,
като е заплатил на майстор сумата 400 лв за
шпакловане и 250 лв за окачен таван. Подробни
съображения излага в писмена защита.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно между страните по делото, а и видно
от представеното по делото решение постановено по гр.д. ***. е, че гражданския
брак между Т.П. Б.и Т.Б.М. е прекратен на 14.02.2017г.
От представения по делото
нотариален акт ***е видно, че ***М., ***
и Т.М. са признати за собственици на недвижим имот дворно място находящо се в ***, съставляващо парцел ***, заедно с
построените в него жилищна сграда на два етажа от 78 кв.м., лятна кухня, гараж
и стопански сгради, като ***М. притежава ½ ид.ч.
от съсобствеността, а останалите двама съсобственици по ¼.
Не се спори, а това се
установява и от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим
имот е, че ******М. е дарила на сина си Т.Б.М. ½ ид.ч.
от дворно място находящо се в ***, съставляващо
парцел ***, цялото от ***кв.м., заедно с ½ ид.ч.
от построената в него жилищна сграда на два етажа от 78 кв.м., лятна кухня,
гараж и стопански сгради.
По делото е представен
договор за кредит и погасителен план погасителен план по договор за кредит, от
който е видно, че ответникът Т.М. като кредитопучател
е получил в заем сумата 10 000лв, която се е задължил да върне до
30.06.2013г., като месечната му вноска за периода 30.06.2008г.- 30.05.2013г. е
била в размер 204,91 лв. Видно от същия е, че съдлъжник
по договора е ищцата Т. ***.
Видно от представения по
делото договор за кредит и погасителен план към договор за кредит е, че Т.М. е
теглил кредит в размер на 7000 лв със срок на
погасяване 27.02.2007г.- 28.02.2011г. , като месечната вноска е с размер 171,30
лв. Видно от договора е, че съдлъжник е Т. ***.
По делото е представен
архитектурен проект за обект пристройка към двуетажна жилищна сграда, с
възложители ***М., *** и Т.М.. Представено е разрешение за строеж от
25.02.2009г. на името на възложителите за строителство на обект пристройка към
двуетажна жилищна сграда. По делото е
представено удостоверение от 05.12.2014г. за въвеждане в експлоатация на
строежа.
Видно от представената
служебна бележка е, че ищцата работи в ***като експедитор и през 2007г. е
получила доход в размер на 4467,24 лв или 327,27 лв.,
през 2008г. е получила доход в размер на 4530,02 лв
или 377,50 лв, през 2009г. е получила доход в размер
на 4388,04 лв или 365,67 лв,
през 2010г. е получила доход в размер на 3824,16 лв
или 318,68 лв, през 2011г. е получила доход в размер
на 4258,23 лв или 354, 85 лв,
през 2012г. е получила доход в размер на 3909,96 лв
или 325,83 лв , през 2013г.- 3932,08 или 327,60 лв средномесечно, през 2017г.
3175,83 лв или 267,65 лв,
през 2015г. 3662,86 лв или 305,28 лв,
през 2016г. е получила сумата 3901,40 лв или 325,12 лв , и през 2017г. е получила доход в размер на 5952,74 лв или 496 блв средно месечно или
през периода 2008-2017г.ищцата е реализирала месечен доход в размер близък до
минималната работна заплата за страната.
По делото са представени и
доказателства за доходите на ответника, които са както следва : за 2007г.
сумата 8730,72 лв или
727,37 лв, през 2008г. сумата 9861,50 или821,79
лв, през 2009г. сумата 11441,04 или 953049 лв, през 2010 г. сумата 11623,46 лв
или 968,62 лв,
през 2011г. сумата 11866,92 лв или 988,91 лв, през
2012 г. е получил сумата 12135,68 лв или 1011,30 лв, през 2013г. сумата 11931,84 лв
или 994,57 лв, през 2014г. сумата 13247,58 или
1103,96 лв, през 2015г. сумата 13208,41 лв или 1100,70лв, и
през 2016г- сумата 13205,01 лв или 1100,41лв , т. е в значително по- висок размер от
доходите на ищцата и от минималната работна заплата.
По делото е представено
извлечение от пенсионно осигурителна сметка на ***, от което е видно, че тя
работи и се осигурява в ***.Представени са и разходни касови ордери за получена
рента от майката на ответника.По делото не се спори, че през учебната 2008-2011г.
дъщерята на страните е била студентка .
По делото са разпитани две
групи свидетели :
Св. ***– майка на ищцата в показанята си пред съда твърди, че страните са сключили
брак през 1899г. и са заживели в ***,в къщата на
ответника в която е живяла майка му на първия етаж, а на втория ищцата и
ответника. Твърди, че за да направят ремонт и обзаведат с мебели втория етаж са
теглили младоженски заем, купили са мебели, направили са ремонт, пригодили са
едно помещение за кухня, и след 2007г. са направили тоалетна и баня. От
показанията на свидетелката се установява, че през 2007-2008г. ответникът и
сестра му са изградили пристройка към къщата, за който ремонт според
свидетелката страните са теглили заеми. Свидетелката твърди, че към лятната
кухня също е имало пристройка, която е правена между 2007-2009г., през същия
период е правен ремонт на кухнята, с гипсокартон е
преградена стена, ПВЦ врати, прозорец, ламинат.
Според свидетелката ответникът и дъщеря и са финансирали ремонтите със заеми, и
с труд, като дъщеря и е чистила боклуци, готвила е и е помагала. По делото е разпитана като свидетел и ***, която
твърди, че от сестра си – ищцата по делото знае, че за строежа на пристройката
са теглили кредит и с ответника са дали 7-8 хиляди лева , а отделно за изцяло
обновяване на кухнята, банята и ремонт
на самата пристройка отново са теглили кредит. Според свидетелката дъщерята на
страните е учила задочно, била е държавна поръчка и са заплащани такси от
130-150 лв. от показанията на свидетелката се установява, че е виждала
ответникът да извършва ремонтни дейности, а сестра и е почиствала и се е
занимавала с домакинството, чистила и готвила.
Свидетелката ***- сестра на
ответника в показанията си пред съда
твърди, че живее и работи в *** и реализира добри доходи.Твърди, че независимо
че разрешението за строеж на пристройката да е издадено на тримата, то тя
еднолично е финансирала строителството, като е имала договорка с брат си първия
етаж да е за нея, а втория за него.
Свидетелката твърди, че строежа е извършен за 40 000 лв.Свидетелката
твърди, че за ремонта на покрива на цялата къща тя е дала парите и поради това,
че парите не са и стигнали циглите върху новата пристройка са втора употреба.
Свидетеля ***в показанията си пред съда твърди, че е изградил пристройката
на два етажа от основите до покрива. Твърди, че по време на строежа е
комуникирал единствено с ***, която м е давала пари и указания.Твърди,ч е
всичките му контакти относно строежа са били с ***и ***.Свидетеля твърди, че за
строежа е получил от ***4000 лв.
Св. ***М. в показанията си
пред съда твърди, че ответникът и сестра му са се споразумяли
първия етаж да остане за сестра му, а втория за него, и след като свидетелката
е решила да се отдели дъщеря и е решила да направи пристройката.Свидетелката
твърди, че лятната кухня е строена през 1972г., че тя е направила ремонта, а
синът и е помагал единствено с труд.Свидетелката твърди, че ремонта на втория
етаж правен през 1986г. е правен от синът и снаха и, за банята им е дала 1000
лв., а по отношение ремонта на стълбището са участвали ищцата, ответникът и
свидетелката.Според свидетелката ответникът е теглил кредит за да издържа
дъщеря си, независимо от това че тя е работила. Свидетелката ***М.- леля на
ответника в показанията си пред съда твърди, че лятната кухня в имота е
построена през 1972г. от бащата и
майката на ответника, а майката на ответника е отишла да живее там, когато
страните са заживели като семейство. Свидетелката твърди, че парите за
ремонтите на лятната кухня са дадени от майката на ответника, а ремонта на
покрива и пристройката са извършени с пари на сестра му.
Съдът кредитира показанията
на свидетелите, от които се установява, че след като са сключили брак страните
са заживели в къщата на ответника в ***, както и че са направили необходимите
ремонти на втория етаж на къщата за да могат да обособят кухня и всекидневна.
Съдът кредитира показанията на свидетелите и в частта, в която се установява че
пристройката към къщата е направена с парите на сестрата на ответника.
От заключението на ВЛ по
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че сумата, с която се е
увеличила стойността на имота в резултат на извършените подобрения подборно
описани в констативната част на заключението възлиза на 15014,16 лв.,
двуетажната пристройка в северната част на къщата е изградена в периода
25.02.2009г.- 15.12.2014г., подовата настилка е от ламиниран
паркет с подложка ПВЦ, два от скатовете на покрива на пристройката са изпълнени
със стари керемиди, не е поставена минерална вата на покрива, няма изграден нов комин и е с
поставена външна ТИ мрежа без изпълнена минерална мазилка. ВЛ е отговорило, че
през 2008г. е изпълнено уширение на лятната кухня
през 2008г., като са обособени санитарен възел и коридор, служещ да кухненски
бокс в югозападната част на постройката. По стените на кухнята на втория етаж
няма поставен гипсокартон, двете външни стени са
изолирани със стиропор 20 мм, настилката е ламиниран
паркет, вратата на банята е алуминиева, ВЛ е установило,че по покрива липсва
дъсчена обвивка, поставени са нови греди, попове, столици и ребра, дограмата и
вратата в хола са алуминиеви, тавана на стълбището е окачен тип „армстронг“, а настилката мозайка.ВЛ е уточнило, че
стойностите отразени в експертизата касаят само частта на имота ползвана от
ответниците. Съдът кредитира
заключението на ВЛ като неоспорено от страните като вярно, обективно и
компетентно.
С оглед на обсъдените
доказателства съдът намира от правна
страна следното:
Спори се между страните по делото: налице ли е
неоснователно обогатяване на ответника
за сметка на обедняване на ищцата в размер на сумата от 7508 лв.,
представляваща половината от извършените подобрения в чужд имот, бивше семейно
жилище, находящо се в ***, респ. дължи ли ответникът
сумата 7508 лв.
Субективното материално право на парично вземане
по чл. 72 ал. 1 от ЗС на добросъвестния владелец на чужд имот срещу собственика
на имота за сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на
извършените подобрения от владелеца не е субективно вещно право, а облигационно
такова, почиващо на плоскостта на неоснователното обогатяване. Поради това, в
случаите, когато двамата съпрузи, дори съвместно да са упражнявали
добросъвестно владение върху чужд имот и съвместно да са извършвали подобрения
на имота, тяхното субективно право на вземане по чл. 72 ал. 1 от ЗС не се
включва в бездяловата СИО, а наличието или липсата на
съвместен принос е от значение единствено за вътрешните им отношения на разделност между тях, като правото на вземане за парична
сума е делимо. В този смисъл е решение №
***от ***г. по гр.д. № ***/***г., ІV г.о., ГК на ВКС. По делото не са
представени доказателства да е извършвана делба на имота, поради което съдът
приема, че семейното жилище на съпрузите е съсобствено
между ответникът и сестра му, следователно подобренията в имота са направени от
съпрузите или от единия от тях в качеството на държатели, тъй като са
осъществявали фактическа власт върху чужда вещ, а не владение за себе си. Дори
страните да са си разпределили ползването на имота, като са отредили първия
етаж да бъде ползван от сестрата на ответника, а втория от ответника и
семейството му, то същото не ликвидира съсобствеността между Т. М. и М. ***върху
недвижимите имоти- дворно място и сгради.С оглед на изложеното съдът приема, че
в тази хипотеза собственикът дължи обезщетение за извършените подобрения в
имота му по правилата на неоснователното обогатяване- чл. 59 от ЗЗД в размер на
по – малката стойност между стойността на вложените средства и стойността, с
която се е увеличила стойността на имота към датата на присъждане на обезщетението.
Ищцата твърди, че подобренията в чуждия имот, представляващ семейно жилище са
извършени от съпрузите по време на брака и с общи семейни средства, следователно
същата трябва да докаже в настоящото производството семейния характер на
средствата вложени в извършване на подобренията. В тази насока са представени
удостоверения за доходите на страните и два броя договори за потребителски
кредит сключени от бившия съпруг като кредитополучател и ищцата като съдлъжник. От представените удостоверения за доходите на
ищцата и ответника се установява, че доходът на ищцата е бил около минималната
работна заплата, докато доходите на ответника са били в двойно по- голям
размер. От показанията на свидетелите се установява, че някои от ремонтните
работи са извършвани от ответника с личен труд, а ищцата е помагала в
домакинството. Показанията на свидетелите кореспондират относно
обстоятелството, че към момента на извършване на подобренията страните са
работили и са получавали трудови възнаграждения, както и че строежа на пристройката
към къщата изградена през 2009г. е финансиран от сестрата на ответника. Това се
установява и от показанията на св. М. К.осъществил строителството. Съдът
приема, че показанията на свидетелите с изключение на показанията на св. К.следва
да се ценят при условията на чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни по делото,
доколкото всички свидетели с оглед роднинските или близките си приятелските си
отношения със страните е възможно да бъдат заинтересовани, а от друга страна е
нормално тъй като подобренията са извършвани в семейно жилище най- близките
роднини да имат впечатления за извършването им, поради което показанията им, в
частта в която кореспондират помежду си относно извършваните ремонтни работи на
втория етаж на къщата и пристройката следва
да бъдат кредитирани. С оглед на изложеното съдът приема за доказано
твърденията на ищцата за наличие на
съвместен принос на двамата съпрузи относно ремонта на втория етаж на къщата, в
която са живели по време на брака си, както и в довършителните работи по пристройката построена по време на брака
им, тъй като по делото се установи, че средствата произтичат от трудовите възнаграждения
на страните и кредити, изтеглени от ответниците. Правната теория приема, че
парите, които единият от съпрузите е придобил с лична трудова дейност по време
на брака са лични само доколкото за изразходването им съпругът не е длъжен да
вземе съгласието на съпруга си, но по отношение на придобитите по време на
брака вещни права тези пари не са чисто лични средства, а купеното с тях минава
в имуществената общност на съпрузите. Съгласно разпоредбата на чл. 36 ал. 2 от СК за задължения, поети за нужди на семейството съпрузите отговарят солидарно,
а съгласно ал. 1 на същата разпоредба разходите за задоволяване на нуждите на
семейството се поемат от двамата съпрузи. В този смисъл съдът приема, че
разходите за домакинството, както и разходите за подобренията в семейното
жилище, заплатени по време на брака със средства, произтичащи от трудовото
възнаграждение на който и да е от съпрузите или със средства от банков кредит,
изтеглен от един от съпрузите и обслужван по време на брака със средства от
трудовото му възнаграждение съставляват общи разходи за задоволяване на нуждите
на семейството. Когато общото извършването на тези разходи със средства, които
са СИО е довело до възникване на облигационно право на обезщетение, то
обезщетението е дължимо общо и поравно на двамата съпрузи. В този случай след
като средствата за разходите на съпрузите за извършване на подобренията са
общи, получаване на обезщетението за тези подобрения от единият от тях води до
неоснователно обогатяване на същия с половината от получената сума за
обезщетение за сметка на обедняването на другия съпруг със същата сума съгласно
правилата на чл. 59 от ЗЗД в размер на по – малката стойност между стойността
на вложените средства и стойността, с която се е увеличила стойността на имота
към датата на присъждане на обезщетение. Видно от заключението на ВЛ е, че
стойността на извършените подобрения в имот към настоящия момент е в размер на
22 516,16 лв/ общо/, а сумата с която се е
увеличила стойността на имота в резултат
на извършените подобрения е в размер на
15014,16 лв., като се извади стойността на изградената през 2009-2014г.
постройка – съгласно заключението на ВЛ- сумата 8881,31 лв, за която съдът приема че не е изградена със
средства на бившите съпрузи съдът
намира, че сумата с която се е увеличила
стойността на имота , за която са изразходени средства от страните по делото е
в размер на 6134,48 лв. Съдът приема, че са налице основанията на чл. 59 от ЗЗД
и към датата на подаване на исковата молба безспорно е налице обогатяване на ответника за сметка на обедняване на ищцата с половината от полученатата
от същия сума за общо извършените подобрения в чужд имот в размер на 6 134,48
лв., а именно със сумата от 3067,41 лв., поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата обезщетение за неоснователно обогатяване в размер
на сумата от 3 067,41 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2018 г. до
окончателното й заплащане, като за разликата до претендираните
7508 лв предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По разноските
Ищцата е представила списък на разноските , от който е видно че е направила разноски във връзка с водене на делото в размер на 1633,50 лв. Ответникът е направил разноски във връзка с воденото дело в размер на 950 лв видно от представения списък на разноските. С оглед изхода на спора на основание чл. 78 от ГПК и след компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 105,50 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД Т.Б.М. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.П. Б.ЕГН ********** *** сумата 3067,41 лв представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Т.Б.М. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.П. Б.ЕГН ********** *** сумата 105,50 лв представляваща направени разноски по компенсация.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: