Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.София, 04.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври
през 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ИВА
НЕШЕВА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 7346 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.
Образувано по въззивна жалба от 09.04.2019 г.
на ищеца „П.Т.“ ЕООД срещу решение № 62032/11.03.2019 г. по гр. дело № 34065/2017
г. на Софийския районен съд, 82 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу „Ю.Б.“
АД иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 872,34 лв. – получена
от него при начална липса на основание, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 12237/2017 г. по описа на СРС, 82
състав. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по
делото в размер на 100 лв.
В жалбата се твърди се, че решението е неправилно
и недопустимо. Твърди, че за да е налице състава на чл.97, ал.1, изр.2 ЗЗД,
следва да са налице няколко предпоставки, а именно: кредиторът да откаже получаване
на дължимото; длъжникът да вложи сумата по банкова сметка ***ълно и точно. В
случая не е налице открита банкова сметка ***, по която да е вложена дължимата
сума, като доказването на това обстоятелство е в тежест на банката, а по делото
нямало доказателства последната да е изпълнила задължението си по чл. 6 от Наредба
№ 13 на БНБ. Поддържа се, че с оглед разпоредбата на чл. 97 ЗЗД банката не е следвало
да открива сметка при себе си, а в друга банка. Твърди се, че дружеството не е
искало услугата закриване банковата сметка и поради това не дължало такса за
тази услуга, която била начислена при закриване на сметката. Счита, че дори и
да се приеме, че е налице изпълнение чрез заместващия способ по чл.97 ЗЗД, то
сумата от 20 лв. /такса за закриване банковата сметка/ не е била върната и
реално не е налице изпълнение предвид изискването на чл. 66 ЗЗД.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на
решението на СРС и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен изцяло.
Претендират се разноски за двете инстанции.
Въззиваемата
страна - ищец „Ю.Б.“ АД оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част съобразно
разпоредбата на чл. 269 ГПК.
Софийският градски съд намира, че атакуваното
решение е валидно и допустимо. Същото обаче е частично неправилно поради
следните съображения:
Между страните няма спор, че ищецът „П.Т.”
ЕООД е бил клиент на „Алфа Банк-клон България“ по договор за банково обслужване
чрез бизнес пакет, сключен на 10.04.2014 г., като му е разкрита разплащателна
сметка, както и че търговското предприятие на клона е преминало през м.03.2016
г. към ответното дружество „Ю.Б.“ АД. Няма спор и по фактите, че банковата
сметка на ищеца е закрита от банката на 28.10.2016 г., като по нея е бил
наличен остатък от 872,34 лв., както и, че банката е удържала от тази сума
такса в размер на 20 лв. за закриване на сметката на основание I.А,
т.12 от Тарифата за таксите и комисионните, които „Ю.Б.“ АД прилага по извършвани
услуги на клиенти-юридически лица, ЕТ, дружества по ЗЗД, бюджетни предприятия и
чуждестранни търговски предприятия“ в сила от 01.11.2016 г.
Спорно по делото е обстоятелството дали ищецът
е имал възможност да получи сумата от 872,34 лв. или тя е била задържана
неправомерно от банката, както и дали се дължи сумата от 20 лв. – такса за
закриване на банкова сметка. ***то в исковата молба твърдения, които съвпадат с
тези в проведеното заповедно производство, че вместо да върне сумата по
закритата банкова сметка, ***квото и да е правно основание, първоинстанционния
съд е квалифицирал иска като такъв по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че банката
не е открила сметка на негово име и за вложената в нея сума дружеството не е
било уведомено. Действително по делото не се спори, че сумата от 872,34 лв. се
е намирала по банковата сметка на ищцовото дружество с IBAN
№ BG10BPBI88981230022284 към датата на
прекратяване на договора между страните, както и че банката е удържала такса в
размер на 20 лв. за закриване на сметката, като остатъкът от сумата 853.07
лв. е могъл да бъде получен физически от представител на ищцовото дружество във
финансов център „София – Дондуков“, видно от представената от банката с
отговора на исковата молба покана. Счетоводно сумата се намира по сметка с
аналитичен № 4598 100 89801407 885 916 7, тя е с титуляр ищецът, номерът й дава
възможност да бъде отграничена от останалите сметки и е банкова сметка ***.6,
ал.3, т.11 от Наредба № 3/2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни
операции и за използване на платежните инструменти, издадена от УС на БНБ
/отм./ Тя е открита на 07.11.2016 г. при действието на Закона за платежните
услуги и платежните инструменти / в сила от 01.11.2009 г./ и на Наредба №
3/16.07.2009 г. чийто чл.2, ал.5 във връзка с чл.36 и сл. ЗПУПС /отм./ изрично
предвижда възможността клиент да открие банкова сметка ***. Ето защо, правилно СРС
е приел за установено, че средствата по тази сметка са били на разпореждане на
ищеца „П.Т.” ЕООД, а не на банката.
Липсва основание да се приеме и доводът на
жалбподателя, че сметката, по която се намират паричните му средства не е
индивидуализирана и няма IBAN. ***тка, която има
счетоводен характер, но който характер не възпрепятства титулярът на сумата да
си я получи. Без изрично волеизявление на клиент нова сметка няма как да бъде
открита и поради това не възниква необходимост за снабдяването на счетоводната
сметка с IBAN.
***саещи приложението на чл. 97 ЗЗД са
неотносими. Този извод следва от правната квалификация на спора по чл. 55,
ал.1, предл.1 ЗЗД. Със закриването на банковата сметка от страна на банката е
бил прекратен един договор за паричен влог, а задължение на влогоприемателя по
такъв влог е именно на договорно основание да върне наличната по него сума /чл.250,
ал.1 ЗЗД/. Съществуването на договорно основание изключва претендирането за
връщане на даденото по правилата на чл.55 и сл. ЗЗД. Изложените от жалбоподателя
доводи относно въпроса налице ли е забава на кредитора биха имали евентуално
отношение само по предявен на договорно основание иск, поради което не следва
да се обсъждат от въззивния съд при произнасянето по предявения в
производството иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
С оглед изложеното, искът за връщане на сума
в размер на 853,07 лв. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като
решението на СРС в тази част следва да бъде потвърдено.
По отношение на сумата от 20,00 лв. –
удържана такса от банката за закриване на сметката, настоящият въззивен състав
приема, че искът по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД е основателен и неправилно не е уважен
от СРС в тази част поради следните съображения: В т.7.5 от раздел 7 –„Закриване
на банкова сметка“ ***, предоставени от Алфа Банка – клон България е посочено,
че при прекратяване на договор за банкова сметка ***фата на банката. Посочената
клауза обаче не уточнява в какъв размер са дължимите такси и за каква услуга.
От текста на второто изречение, предвиждащ пропорционално удържане на такси,
следва извод, че се имат предвид таксите за поддържане на банковата сметка, а
не таксите за закриване на сметката по инициатива на банката. Действително
Тарифата на банката сочи дължимост на такса от 20,00 лв. за закриване на
банкова сметка, ***, които са поискани от клиента, т.е. за поискани от него
услуги, което следва и от самото й заглавие. Този извод следва и от разпоредбите
на чл. 44 и сл. от гл. IV на ЗПСПУ отм., но
приложим в конкретния случай, според които клиентът дължи такси тогава когато е
поискал услуга или когато поведението му е довело до необходимост банката да
извърши съответните действия, за които са начислени таксите. В случая
закриването на банковата сметка не е поискано от ищеца, а е инициирано от
банката. Приемане на обратното тълкуване би противоречало на добрите нрави и би
нарушило принципа да не се допуска неоснователно обогатяване, т.е. имуществено
разместване на блага без уреден от правото източник на задължения, предвиждащ
такова разместване. Ето защо, не може да се приеме, че едно лице може само да
прекрати облигационна връзка, в която се намира, освобождавайки се по този
начин от задълженията си и същевременно да иска и заплащане на цена за това прекратяване.
По тези съображения въззивният съд приема, че такси за закриване на банков
влог, в случаите когато закриването е осъществено по инициатива и по свободната
воля на самата банка, не е допустимо да се събират, т.е. таксата в размер на
20,00 лв. за закриване на банковата сметка е неправилно удържана от ответника
от сметката на ищцовото дружество и подлежи на връщане. С оглед изложеното,
първоинстанционното решение в тази част следва да бъде отменено. Решението на
СРС следва да бъде отменено и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски за исковата производство пред СРС в размер над 97,71 лв.
При този изход на спора дължимите на ищеца
разноски за заповедното производство са в размер на 1,72 лв., а за исковото
производство пред СРС в размер на 7,45 лв. Във въззивното производство са
представени доказателства за платена държавна такса в размер на 25 лв., поради
което на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 0.57 лв. за
настоящата индстанция.
На въззиваемата страна се държат разноски за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция, които съдът определя на 100,00 лв. на
основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, като съобразно
неоснователната част на въззивната жалба, следва да се присъдят разноски в
размер на 97,71 лв.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 62032/11.03.2019 г. по гр.
дело № 34065/2017 г. на Софийския районен съд, 82 състав в частта, с която е отхвърлен предявения предявеният „П.Т.“ ЕООД
срещу „Ю.Б.“ АД иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр.
първо ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата над 852,34
лв. до 872,34 лв., като получена при начална липса на основание, за която е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 12237/2017 г. по
описа на СРС, 82 състав, както и в
частта, с която „П.Т.“ ЕООД е осъдено да плати на „Ю.Б.“ АД, на основание
чл.78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер над 97,71 лв.,
като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че
„Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** дължи на „П.Т.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, партер, на основание
чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 20.00 лв., представляваща
неоснователно удържана такса от банковата сметка на „П.Т.“ ЕООД, по договор за
банково обслужване от 10.04.2014 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. дело № 12237/2017 г. по описа на СРС, 82 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 62032/11.03.2019 г. по гр.
дело № 34065/2017 г. на Софийския районен съд, 82 състав, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******
да заплати на „П.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 9,74
лв. - разноски за производството пред СРС (заповедно и исково производство) и
за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „П.Т.“ ЕООД, ЕИК *******
да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******* на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 97,71
лв. - разноски за производството пред СГС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.