№ 13672
гр. с., 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110139123 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
267083/01.12.2022 г./ на П. Г. П. срещу [*********], с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗПУПС за сумата от 400 лв. – стойност на неразрешена картова транзакция, извършена
чрез теглене от банковата сметка на ищцата от терминално устройство АТМ посредством
дебитната й карта на 20.01.2022 г., ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до
окончателното плащане; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 18.66 лв. –
лихва за забава за периода от 03.02.2022 г. до 20.07.2022 г.; иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗПУПС за сумата от 400 лв. – стойност на неразрешена картова транзакция, извършена
чрез теглене от банковата сметка на ищцата от терминално устройство АТМ посредством
дебитната й карта на 20.01.2022 г., ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до
окончателното плащане; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 18.66 лв. –
лихва за забава за периода от 03.02.2022 г. до 20.07.2022 г.; иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗПУПС за сумата от 400 лв. – стойност на неразрешена картова транзакция, извършена
чрез теглене от банковата сметка на ищцата от терминално устройство АТМ посредством
дебитната й карта на 20.01.2022 г., ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до
окончателното плащане; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 18.66 лв. –
лихва за забава за периода от 03.02.2022 г. до 20.07.2022 г.; иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗПУПС за сумата от 400 лв. – стойност на неразрешена картова транзакция, извършена
чрез теглене от банковата сметка на ищцата от терминално устройство АТМ посредством
дебитната й карта на 20.01.2022 г., ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до
окончателното плащане; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 18.66 лв. –
лихва за забава за периода от 03.02.2022 г. до 20.07.2022 г.; иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗПУПС за сумата от 400 лв. – стойност на неразрешена картова транзакция, извършена
чрез теглене от банковата сметка на ищцата от терминално устройство АТМ посредством
дебитната й карта на 20.01.2022 г., ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до
окончателното плащане; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 18.66 лв. –
лихва за забава за периода от 03.02.2022 г. до 20.07.2022 г.; иск с правно основание чл. 79,
1
ал. 1 ЗПУПС за сумата от 2 000 лв. – стойност на неразрешена картова транзакция,
извършена чрез теглене от банковата сметка на ищцата от терминално устройство АТМ
посредством дебитната й карта на 21.01.2022 г., ведно със законната лихва от 20.07.2022 г.
до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 93.33 лв. –
лихва за забава за периода от 03.02.2022 г. до 20.07.2022 г.; иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗПУПС за сумата от 2 000 лв. – стойност на неразрешена картова транзакция,
извършена чрез теглене от банковата сметка на ищцата от терминално устройство АТМ
посредством дебитната й карта на 22.01.2022 г., ведно със законната лихва от 20.07.2022 г.
до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 93.33 лв. –
лихва за забава за периода от 03.02.2022 г. до 20.07.2022 г.; иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗПУПС за сумата от 400 лв. – стойност на неразрешена картова транзакция, извършена
чрез теглене от банковата сметка на ищцата от терминално устройство АТМ посредством
дебитната й карта на 23.01.2022 г., ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до
окончателното плащане; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 18.66 лв. –
лихва за забава за периода от 03.02.2022 г. до 20.07.2022 г.; иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗПУПС за сумата от 400 лв. – стойност на неразрешена картова транзакция, извършена
чрез теглене от банковата сметка на ищцата от терминално устройство АТМ посредством
дебитната й карта на 23.01.2022 г., ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до
окончателното плащане; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 18.66 лв. –
лихва за забава за периода от 03.02.2022 г. до 20.07.2022 г.; иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗПУПС за сумата от 400 лв. – стойност на неразрешена картова транзакция, извършена
чрез теглене от банковата сметка на ищцата от терминално устройство АТМ посредством
дебитната й карта на 23.01.2022 г., ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до
окончателното плащане; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 18.66 лв. –
лихва за забава за периода от 03.02.2022 г. до 20.07.2022 г.; иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗПУПС за сумата от 400 лв. – стойност на неразрешена картова транзакция, извършена
чрез теглене от банковата сметка на ищцата от терминално устройство АТМ посредством
дебитната й карта на 23.01.2022 г., ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до
окончателното плащане; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 18.66 лв. –
лихва за забава за периода от 03.02.2022 г. до 20.07.2022 г.; иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗПУПС за сумата от 400 лв. – стойност на неразрешена картова транзакция, извършена
чрез теглене от банковата сметка на ищцата от терминално устройство АТМ посредством
дебитната й карта на 23.01.2022 г., ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до
окончателното плащане; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 18.66 лв. –
лихва за забава за периода от 03.02.2022 г. до 20.07.2022 г.; иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗПУПС за сумата от 400 лв. – стойност на неразрешена картова транзакция, извършена
чрез теглене от банковата сметка на ищцата от терминално устройство АТМ посредством
дебитната й карта на 24.01.2022 г., ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до
окончателното плащане; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 18.66 лв. –
лихва за забава за периода от 03.02.2022 г. до 20.07.2022 г.; иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗПУПС за сумата от 400 лв. – стойност на неразрешена картова транзакция, извършена
чрез теглене от банковата сметка на ищцата от терминално устройство АТМ посредством
дебитната й карта на 24.01.2022 г., ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до
окончателното плащане; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 18.66 лв. –
лихва за забава за периода от 03.02.2022 г. до 20.07.2022 г.; иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗПУПС за сумата от 400 лв. – стойност на неразрешена картова транзакция, извършена
чрез теглене от банковата сметка на ищцата от терминално устройство АТМ посредством
дебитната й карта на 24.01.2022 г., ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до
окончателното плащане; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 18.66 лв. –
лихва за забава за периода от 03.02.2022 г. до 20.07.2022 г.; иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗПУПС за сумата от 400 лв. – стойност на неразрешена картова транзакция, извършена
2
чрез теглене от банковата сметка на ищцата от терминално устройство АТМ посредством
дебитната й карта на 24.01.2022 г., ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до
окончателното плащане; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 18.66 лв. –
лихва за забава за периода от 03.02.2022 г. до 20.07.2022 г.; иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, т. 1 ЗЗД за сумата от 6.60 лв. – стойност на таксите за извършените 16 броя
неразрешени картови транзакции. Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че на 02.10.2020 г. е сключила Договор за издаване на безконтактна
дебитна карта с ответника, въз основа на който й е издадена безконтакта дебитна карта
„Debit Mastrecard“ с валидност до м. 10.2023 г. Сочи, че на 01.02.2022 г. при опит за плащане
чрез онлайн банкиране установила, че в банковата й сметка, открита при ответника, липсват
достатъчно средства, направила справка за движението по сметката и констатирала, че на
20.01.2022 г., 21.01.2022 г., 22.01.2022 г., 23.01.2022 г. и 24.01.2022 г. са извършени 16 бр.
неразрешени платежни операции, представляващи теглене на парични суми в общ размер от
9 600 лв. от терминално устройство АТМ, осчетоводени от банката на 26.01.2022 г. Излага,
че 14 бр. транзакции са извършени на банкомати на ответника, а 2 бр. – на банкомати на
друга банка, като за всяко теглене на суми е начислявана съответната такса съгласно
Тарифата на [*********] – по 0.30 лв. за всяко теглене на банкомат на ответника и по 1.20
лв. за всяко теглене на банкомат на друга банка. Твърди, че още същия ден подала
Формуляр за рекламация с вх. № ВД-17232/01.02.2022 г. и предала дебитната карта на
служител на банковия клон, като тя била блокирана и унищожена, а на следващия ден
сезирала Прокуратурата и ГДБОП с цел установяване дали има извършено престъпление.
Излага, че по време на извършване на картовите транзакции тя се е намирала в гр. с. и
дебитната карта е била в нея, а всички оспорени транзакции са извършени в гр. [*********]
чрез приложението „Гугъл Пей“, чийто потребител ищцата не е, защото то е несъвместимо с
операционната система на телефона й. Твърди, че не е съобщавала на други лица ПИН кода,
номера и датата на валидност на картата, нито е давала самата карта, нито я е губила, както
и че не е записвала ПИН кода върху други носители и не го съхранява заедно с картата.
Заявява, че не е губила телефона си, нито го е предоставяла на други лица. Счита, че
ответникът не е изпълнил задължението си да осигури недостъпност на персонализираните
средства за сигурност на дебитната карта. Сочи, че не е получавала съобщения и
нотификации за неразрешените картови транзакции. Изтъква, че при транзакции с толкова
малък интервал между тях би следвало да има внедрена система за автоматична проверка
дали те се осъществяват от притежателя на картата. Въпреки всичко това ответникът отказал
да възстанови изтеглената сума чрез неразрешеното използване на дебитната карта. Твърди,
че той е изпаднал в забава след изтичане на работния ден, следващ деня, в който е бил
уведомен за операциите, поради което претендира лихва за забава върху изтеглената при
всяка неразрешена транзакция сума.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Признава, че ищцата е оправомощен държател на
дебитна карта № 557477132525579, издадена от него и използвана за извършване на
платежни операции със средствата по водената от банката разплащателна сметка. Признава,
че на 20.01.2022 г., 21.01.2022 г., 22.01.2022 г., 23.01.2022 г. и 24.01.2022 г. с картата са
извършени описаните в исковата молба 16 бр. тегления от сметката на АТМ устройство в гр.
[*********]. Възразява, че ищцата не е изпълнила задължението по чл. 77 ЗПУПС незабавно
да го уведоми за операциите, като твърди, че тя е осъществила вход в електронното си
банкиране на 26.01.2022 г. – датата на осчетоводяване на тегленията по сметката й, и е
могла да ги види, но е уведомила банката едва на 01.02.2022 г., което представлява
неоснователно забавяне. Твърди, че процесните тегления са извършени с картата на ищцата,
регистрирана в приложението „Гугъл Пей“ по установения от банката начин. Излага, че
картата е регистрирана в приложението на 07.01.2022 г. чрез въвеждането на намиращите се
на пластиката номер, месец и година на валидност и трицифрен код за сигурност и чрез
3
въвеждането на еднократен цифров код, изпратен като текстово съобщение на мобилния
телефон на ищцата. Сочи, че тегленията са разрешени съгласно приложимите Общи условия
– чрез въвеждане от първия път при всяко теглене на верен 4-цифрен ПИН код на банковата
карта, предаден лично на ищцата в запечатан плик на 07.10.2020 г. и непроменян от нея след
получаването му. Поради последното намира за неоснователни доводите й, че не е осигурил
недостъпност на персонализираните средства за сигурност на дебитната карта. Излага, че
изпращането на СМС и имейл-съобщения за извършвани транзакции с издавани от банката
платежни карти е предмет на услугата „Електронни известия“, каквато не е била заявена от
ищцата към процесния период, поради което за банката не е съществувало задължение да й
изпраща съобщения към датите на тегленията. Счита, че тегленията са извършени от ищцата
или от лице, на което тя е предоставила в нарушение на разпоредбите на ЗПУПС и Общите
условия информация за данните на картата, за нейния ПИН код и за еднократния код за
регистрация на картата в приложението „Гугъл Пей“, поради което процесните платежни
операции са разрешени от ищцата по смисъла на чл. 70 ЗПУПС и съгласно посоченото в
Общите условия или платецът е причинил изпълнението на платежните операции с
неизпълнението на задълженията си по чл. 75, т. 3 ЗПУПС и чл. V.2.3. и чл. V.2.5. от
Общите условия и на основание чл. 80, ал. 3 ЗПУПС той следва да понесе вредите
независимо от размера им. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни
искове за стойността на 16 бр. неразрешени платежни операции, за мораторните лихви върху
тях и за връщане на таксите за извършените неразрешени платежни операции.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС:
Така предявените искове се основават на ищцовите твърдения за неразрешени от нея
в качеството й на притежател на платежен инструмент – платежна карта, платежни
операции, за извършването на които иска да бъде ангажирана отговорността на ответника по
реда на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, която отговорност е безвиновна и обективна.
По тези искове ищцата следва да проведе главно и пълно доказване на следните
обстоятелства: сключването с ответника на договор за платежни услуги; изпълнението от
банката на конкретните платежни операции; уведомяване от ищцата на банката без
неоснователно забавяне, след като е разбрала за операциите, а в тежест на ответника е да
установи, че всяка платежна операция е автентична /т. е. че е изпълнена процедура, въведена
от доставчика на платежни услуги, която позволява на последния да провери правомерното
използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани
средства за сигурност/, както и че е точно изпълнена и не страда от техническа повреда или
друг недостатък; че при иницииране на платежната операция, извършена чрез използване на
платежен инструмент, платецът е действал чрез измама или че умишлено или при груба
небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС, както и всички други
възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
В случая с Определение № 14422/20.04.2023 г. е обявено за безспорно сключването
между страните на 02.10.2020 г. на Договор за издаване на безконтактна дебитна карта, по
който на ищцата е предоставена безконтакта дебитна карта „Debit Mastrecard“ с №
557477132525579. Ответникът е банка по смисъла на ЗКИ и като такъв е доставчик на
платежни услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПУПС. Следователно правоотношението
между страните по делото се урежда от разпоредбите на ЗПУПС, регламентиращ правата,
задълженията и отговорностите на страните по договора за предоставяне на платежни
услуги в хипотезата на неразрешена платежна операция, извършена от банката като
доставчик на платежни услуги на ищцата – платец.
4
В чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е предвидено, че в случай на неразрешена платежна операция
доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на
неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия
работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато
доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми
съответните компетентни органи за това, а когато е необходимо, доставчикът на платежни
услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би
се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция.
С Определение № 14422/20.04.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване извършване в гр. [*********] на посочените в исковата молба 16 бр. картови
транзакции на посочените дати, за посочените суми и по посочения начин, т.е. теглене чрез
приложението „Гугъл Пей“ на парични суми в общ размер на 9 600 лв. в периода от
20.01.2022 г. до 24.01.2022 г. от терминални устройства АТМ в гр. [*********].
Спорно е, на първо място, дали ищцата е уведомила ответника без неоснователно
забавяне за платежните операции, които твърди, че са неразрешени.
Чл. 77, ал. 1 ЗПУПС предвижда, че доставчикът на платежни услуги коригира
неразрешена или неточно изпълнена платежна операция, само ако ползвателят на платежни
услуги го е уведомил без неоснователно забавяне, след като е узнал за такава операция,
която поражда възможност за предявяване на правата му, но не по-късно от 13 месеца от
датата на задължаване на сметката му. Нормата придава правно значение на реалното
узнаване – получаване на информацията от платеца, така че той реално да има правната
възможност след узнаването да приеме платежните операции или да възрази, че не са
наредени от него, като независимо от последното определя краен 13-месечен срок, считано
от извършването на неразрешените платежни операции, до която дата платецът следва да
уведоми доставчика на платежни услуги, за да бъде последният обвързан по силата на
закона със задължение да коригира платежните операции.
С Определение № 14422/20.04.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че процесните картови транзакции са счетоводно отразени в електронното
банкиране на ищцата на 26.01.2022 г., както и че тя е предявила рекламация срещу тях пред
банката на 01.02.2022 г.
Свид. г. посочва, че ищцата е узнала за извършването на процесните платежни
операции на 01.02.2022 г. и веднага е отишла в банката. Съдът кредитира свидетелските
показания в обсъжданата част. На първо място, те са убедителни, защото свидетелката
посочва конкретна дата, която свързва с конкретно събитие /плащанията към преводачите/, а
на второ място, те са неопровергани от други доказателства по делото. Във връзка с
последното съдът съобрази, че по делото е обявено за безспорно, че на датите на
транзакциите ищцата не е получавала текстови съобщения от банката за тях на телефонния
си номер, като същевременно липсват твърдения и доказателства за друго лично
уведомяване на П. от банката преди 01.02.2022 г. за процесните платежни операции, а
вещото лице Х. заявява в открито заседание, че тя не е осъществявала вход в своето онлайн
банкиране на 26.01.2022 г., което опровергава изложените от ответника в молба с вх. №
170351/15.06.2023 г. твърдения за осъществен на тази дата вход.
Следователно, макар информацията за процесните платежни операции да е била
достъпна за ищцата от по-ранен момент – от 26.01.2022 г., съдът приема, че тя реално е
узнала за тях на 01.02.2022 г. – датата, на която е уведомила банката. Следователно П. е
уведомила ответника без неоснователно забавяне, поради което възражението му с правно
основание чл. 77, ал. 1 ЗПУПС за освобождаване от отговорност по причина
несвоевременното му уведомяване от платеца е неоснователно.
Спорно е, на следващо място, дали процесните 16 бр. картови транзакции са
разрешени платежни операции по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС или са неразрешени.
5
Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е
наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а при липса на съгласие платежната операция
е неразрешена.
В ЗПУПС са регламентирани специални процесуални правила относно
разпределянето на тежестта за доказване на това дали една платежна операция е разрешена,
които изключват прилагането на общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в процеса по
разглеждане на иск за ангажиране отговорността на доставчика на платежни услуги за
извършена неразрешена платежна операция. По силата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, когато
ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна
операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната
услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната
операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не
е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от
доставчика на платежни услуги. С оглед на това и доколкото ищцата в качеството си на
платец /респ. ползвател на платежна услуга/ твърди изрично, че не е разрешавала
извършване на процесните 16 бр. платежни операции, тежестта на доказване, че те са
разрешени и точно извършени, е върху ответника.
За да се отговори на въпроса дали ответникът е провел главно и пълно доказване на
тези обстоятелства, съдът следва да съобрази, че в ЗПУПС са установени и допълнителни
правила относно доказването им. В чл. 78, ал. 3 ЗПУПС е посочено какво означава
установяване на автентичността – процедура, която позволява на доставчика на платежна
услуга да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент,
включително неговите персонализирани средства за сигурност. В чл. 78, ал. 4 ЗПУПС е
предвидено, че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна
операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги /включително от доставчика на
услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо/ използване на платежен инструмент
не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че
платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил
някое от задълженията си по чл. 75.
Тълкуването на чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ЗПУПС недвусмислено сочи, че рискът от
изпълнение на неразрешена от платеца платежна операция, макар и наредена чрез
договорения платежен инструмент, е възложен в тежест на доставчика на платежната
услуга. Неблагоприятните последици от изпълнението на неразрешената платежна
операция, която е наредена чрез приетия от страните платежен инструмент, ще останат в
правната сфера на платеца само при доказване от страна на ответника, че е налице измама
или при умишлено или при груба небрежност от страна на платеца неизпълнение на
съществените задължения, вменени му във връзка с използване на платежния инструмент. В
този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, която предвижда платецът да
понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил
чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75
умишлено или поради груба небрежност.
От цитираните правни норми следва, че за да бъде ангажирана отговорността на
доставчика на платежни услуги за изпълнението на неразрешена платежна операция по
сключен между него и ползвателя на услугите договор, е достатъчно от ползвателя на
платежните услуги само да се направи твърдение, че платежната операция не е разрешена,
каквото в случая е направено от ищцата. В този случай законът възлага изцяло в тежест на
доставчика на платежни услуги да установи при условията на пълно и главно доказване
конкретни факти, при които тази отговорност не възниква или нейното ангажиране се
изключва и съответно предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС се отхвърля, които факти са
следните: 1) че платежната операция е автентична, че е точно изпълнена и не страда от
6
техническа повреда или друг недостатък, като съгласно изричното предписание в закона
това не се доказва при установяване единствено на факта, че от доставчика на услуги е
регистрирано, че конкретната платежна операция е наредена или извършена чрез използване
на платежен инструмент; 2) че при иницииране на платежната операция, извършена чрез
използване на платежен инструмент, платецът е действал чрез измама или че умишлено или
при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС.
В случая от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно, компетентно и обосновано, ведно с разясненията на вещото лице
в открито заседание, се установява следното: „Гугъл Пей“ е приложение за мобилни
устройства, разработено и поддържано от „Гугъл“, което позволява добавянето в
приложението на платежни инструменти – дебитни и кредитни карти /т. нар. токенизиране/,
и извършването на безконтактни плащания посредством устройството, на което е
инсталирано приложението, в което е добавена съответната платежна карта. При
регистрацията на картата в приложението се присвоява различен номер на регистрираната
карта, но не се изисква задаването на различен ПИН код. На практика се прави дубликат на
картата и импортиране на данните в телефона, при което телефонът извършва функциите на
платежен инструмент. Към момента на извършване на процесните транзакции
регистрацията на издадена от банката платежна карта в приложението „Гугъл Пей“ може да
се извърши или през приложението за мобилно банкиране на банката – „ОББ Мобайл“, чрез
натискане на бутон „Add to Gpay“, или директно в приложението „Гугъл Пей“. За
регистрацията е необходимо да се въведат 16-цифреният пълен номер на картата, месец и
година на нейната валидност, 3-цифреният CVC2 код и 6-цифрен код с еднократна
валидност, изпращан на мобилния телефон на картодържателя, посочен пред банката.
Картодържателят може да извършва с регистрираната в приложението карта безконтактни
платежни операции, сред които е и теглене на пари в брой от терминални устройства АТМ с
безконтактна /NFC/ функционалност, обозначени с търговските знаци на „Visa“ или
„Mastercard“ и конкретно обозначение на вида /търговската марка/ на платежната карта.
Приложението „Гугъл Пей“ се инсталира на устройства с операционни системи „Андроид“ и
„АйОС“, но пълно поддържане на всички функции има само при първите. Към периода на
оспорените транзакции чрез приложението „Гугъл Пей“, инсталирано на мобилен телефон с
операционна система „АйОС“, е налична само функцията „Електронен портфейл“ – плащане
на предварително създадени шаблони на сметки към лица от приятелския и семейния кръг,
но не може да се извършва теглене на суми на банкомат, поддържащ функцията NFC, нито
плащане на NFC ПОС терминал, които функционалности са възможни чрез приложението
„Гугъл Пей“, инсталирано само на устройство с операционна система „Андроид“, или чрез
приложението „Епъл Пей“, с каквото разполагат телефоните с операционна система
„АйОС“. Тегленията на АТМ устройство с токенизираната в „Гугъл Пей“ карта се
извършват при спазване на следната процедура: Устройството, на което е добавена картата в
приложението „Гугъл Пей“, следва да се отключи от потребителя и да има активна NFC
функционалност, като след доближаване на устройството до модула на АТМ устройството
се извежда меню, аналогично на поставянето на физическата карта в АТМ устройството,
или допирането й до безконтактния NFC модул и при избор на платежна операция за теглене
на пари в брой е необходимо същата да бъде разрешена посредством въвеждането на ПИН
кода на физическата карта, като при въвеждане на грешен ПИН код 3 пъти картата се
блокира. Дебитната карта с оправомощен държател П. Г. П. и с № 5574771321525579 е
добавена в приложението „Гугъл Пей“ на 07.01.2022 г., като в приложението са въведени
всички защитни характеристики на картата – пълен номер на картата, месец и година на
валидност, 3-цифрен CVC2 код за сигурност, еднократен код – 539368, изпратен по СМС до
мобилния телефон на ищцата, посочен пред банката, като съдържанието на СМС е видно в
системата на банката за изпращане на съобщения „Exponea“. Процесните 16 бр. транзакции
са извършени с дебитната карта на ищцата, регистрирана в приложението „Гугъл Пей“, като
7
всяко от процесните тегления е разрешено с коректно въвеждане от първия път на ПИН кода
на физическата карта, който не е променян след издаването му и който не се пази никъде,
освен в самия ползвател. В случая липсват данни транзакциите да са извършени чрез
приложението „Епъл Пей“. Технологично е възможно данните от безконтактна дебитна
карта „Debit Mastercard“ да бъдат копирани при използването й на терминално устройство
/банкомат/, ако то бъде компрометирано с т. нар. скимиращо устройство, поставено на
поемащия механизъм, и друго устройство, заснемащо процеса по въвеждане на ПИН кода на
картата върху клавиатурата. След успешно извършване на тези процедури по присвояване
на креденшълите /удостоверителните данни, указващи на банката, че това е
картодържателят/ копираните данни могат да бъдат възпроизведени на фалшива платежна
карта /карта-дубликат/, която е неразличима и може да бъде използвана за осъществяване на
процесните картови операции. Технологично е възможно процесните транзакции да бъдат
извършени с фалшива карта-клонинг, като това е масова световна измама. При скимиране
информация за еднократния СМС код, изпратен до телефона на потребителя, не може да
бъде извлечена, освен ако по някакъв начин се узнае телефонът, като съществуват методи за
изваждане на дубликат на СИМ картата. От техническа гледна точка при скимиране данни
за него не достигат до банката, освен ако няма видеозапис или ако се прихване самото
скимиращо устройство. Към момента на извършване на процесните картови транзакции в
[*********] не е налице разработена и внедрена система, която автоматично да проверява
при транзакции, извършвани през интервал, по-кратък от 1 минута, а проверката дали
същите са осъществени от притежателя на картата /наличие на карта, ПИН код, секюрити
код през ОББ, 6-цифрен СМС код – в зависимост от вида на плащанията чрез платежния
картов инструмент/ се извършва преди осъществяване на всяка една транзакция, като при
несъответствие на поисканата от защитната система на банката информация от
картодържателя /ПИН и/или друг код/ транзакцията няма да бъде оторизирана и
осъществена успешно. След въвеждане на удостоверителните данни в правилния ред
системата на банката приема, че съответното лице е собственик на картата, и разрешава
транзакцията.
Преценявайки доказателствата по делото, съдът счита, че не се установява
категорично дали регистрацията на дебитната карта на ищцата в приложението „Гугъл Пей“
е извършена от нея. От заключението на съдебно-техническата експертиза и разясненията на
вещото лице следва, че в процеса на регистрация освен всички данни на картата, с които
трето лице би могло да се снабди неправомерно чрез скимиране, е въведен и еднократен 6-
цифрен код, изпратен като СМС на мобилния телефон, ползван от П., информация за който
код не може да бъде извлечена със самото скимиране, но ако се узнае телефонът,
съществуват методи за изваждане на дубликат на СИМ картата. Това, наред с
обстоятелството, че информацията за съдържанието на изпратения СМС не е закодирана, а е
видна в системата на банката за изпращане на съобщения „Exponea“, внася съмнение
относно това кое е лицето, извършило регистрацията. Съдът обаче намира, че този въпрос
няма решаващо значение за изхода на настоящото дело, защото регистрацията е извършена
значителен брой дни преди първата платежна операция, за която ищцата твърди, че е
неразрешена, което изключва възможността за формиране на еднозначен извод за
идентичност между лицето, извършило регистрацията, и лицето, разрешило процесните
платежни операции.
От значение за отговорността на ответната банка по настоящото дело е
обстоятелството дали всяка една от операциите е била разрешена от ищцата в качеството й
на платец и ползвател на платежните услуги.
В случая е доказано, че процесните платежни операции представляват теглене на
пари в брой на банкомат чрез приложението „Гугъл Пей“. От заключението на съдебно-
техническата експертиза се изяснява, че през процесния период тази функционалност на
приложението е достъпна, само ако то е инсталирано на мобилно устройство с операционна
8
система „Андроид“, както и при ползване на приложение „Епъл Пей“, посредством каквото
обаче не се твърди и не се доказва в случая да са осъществени платежните операции.
Същевременно свид. г. разказва, че откакто познава ищцата /включително през
разглеждания период/, тя винаги е ползвала мобилни устройства „Айфон“, които работят с
операционна система „АйОС“. Съдът се доверява на така заявеното, доколкото се касае за
лично възприето от свидетелката след многогодишни наблюдения обстоятелство, като
липсват доказателства за ползването от П. на друг телефон през периода на извършване на
процесните картови транзакции. При тези съображения съдът намира за технически
невъзможно ищцата да е извършила платежните операции – предмет на исковете с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС. Дори и тя да е регистрирала на 07.01.2022 г. дебитната си
карта в приложението „Гугъл Пей“ на ползвания от нея мобилен телефон, за което по делото
не са събрани убедителни доказателства, не би могла с дигитализираната по този начин
дебитна карта да осъществи разглежданите платежни операции.
На второ място, с Определение № 14422/20.04.2023 г. е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че процесните 16 бр. картови транзакции са извършени в гр.
[*********], а от неопроверганите показания на свид. г. се установява, че през периода
ищцата се е намирала в гр. с..
Следователно механизмът и мястото на извършване на процесните транзакции в
контекста на събраните свидетелски показания категорично изключват възможността те да
са извършени от П.. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод са предприетите от
нея действия след узнаването за тях – предявяване на 01.02.2022 г. на рекламация пред
банката и подаване на жалба до Главния прокурор на Република България преди или на
11.02.2022 г. и на сигнал до ГДБОП на 09.03.2022 г. с искания за предприемане на действия
по компетентност.
С оглед на изложеното съдът намира, че от ответника не са представени
доказателства, от които да може да се заключи, че процесните платежни операции,
осъществени чрез използвания от ищцата платежен инструмент, представляващ дебитна
карта, са автентични, и оттам – че имат характер на разрешени от платеца. Ето защо
неблагоприятните последици от неангажиране на достатъчно доказателства са за ответника,
поради което съдът приема, че платежните операции са неразрешени по смисъла на чл. 70,
ал. 1, изр. 2 ЗПУПС и изпълнението им от банката е основание за ангажиране на
отговорността й по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС като субект, имащ качеството на доставчик на
платежни услуги.
В закона са регламентирани основания, при които доставчикът на платежни услуги се
освобождава от отговорност за изпълнението на неразрешена платежна операция. По силата
на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС доставчикът на платежни услуги се освобождава от отговорност и
платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е
причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл.
75 умишлено или поради груба небрежност, като в тези случаи платецът понася вредите
независимо от размера им.
В случая е релевирано от ответника правоизключващо възражение с правна
квалификация чл. 80, ал. 3 ЗПУПС поради неизпълнение от ищцата на задълженията й по
чл. 75, т. 3 ЗПУПС. Съгласно чл. 75, т. 3 ЗПУПС ползвателят на платежни услуги, който има
право да използва определен платежен инструмент, има задължението след получаване на
платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите
персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е
информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява
такава информация заедно с платежния инструмент.
Доказването на фактите по чл. 75, т. 3 ЗПУПС съгласно чл. 78, ал. 4 ЗПУПС също е
поставено в тежест на доставчика на платежни услуги, като заключение за това, че платецът
9
умишлено или при груба небрежност не е изпълнил задълженията си, не може да се направи
само от факта на използване на платежния инструмент, което е регистрирано от банката, а
трябва да бъдат установени конкретни факти относно начина на действие на платеца и
неговото субективно отношение при изпълнение на задълженията му.
В случая не са събрани доказателства ищцата доброволно и целенасочено да е
предоставила пълния номер на картата, месеца и годината на нейната валидност и ПИН кода
на трето лице, поради което не е налице умишлено неизпълнение на задължението по чл. 75,
т. 3 ЗПУПС.
По отношение на небрежността и формите й нормативната уредба не съдържа
дефиниращи разпоредби, но съдебната практика приема, че небрежност е налице тогава,
когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е
положил онази грижа, която дължи добрият стопанин /грижовен към работите си човек/ при
предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от
обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност,
изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която
би положил и най-небрежният човек при подобни условия, т.е. неполагане на значително
по-елементарна степен на загриженост.
Задължението за опазване на данните и персонализираните средства за сигурност на
платежния инструмент изисква предприемане на всички разумни действия за запазването им
в тайна. Разумните действия при платежен инструмент, представляващ платежна карта,
обичайно се свеждат до физическото й съхраняване по начин, че да не бъде изгубена или
открадната и изписаните върху нея данни да не станат достояние на трети лица, както и
запазване в тайна на ПИН кода, включително той да не се записва върху картата и да не се
съхранява заедно с нея.
В случая от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за
извършване на всяка една платежна операция е необходимо отключване на мобилното
устройство, на което в приложението „Гугъл Пей“ е регистрирана дебитната карта на П.
/което очевидно не е нейното мобилно устройство „Айфон“, доколкото то е несъвместимо с
ползваната за транзакциите функционалност на приложението „Гугъл Пей“/, допирането му
до безконтактния NFC модул на АТМ устройството, избор на платежна операция за теглене
на пари в брой и разрешаването й посредством въвеждането на ПИН кода на физическата
карта. От заключението и разясненията на вещото лице е видно, че след като картата е
веднъж регистрирана в приложението „Гугъл Пей“, е технологично възможно процесните
платежни операции да се извършат с карта-клонинг /карта-дубликат/, с която трето лице да
се е снабдило в резултат на копиране на физическата карта на П. чрез т. нар. скимиращо
устройство и заснемане на процеса по въвеждане на ПИН кода върху клавиатурата на АТМ
устройство. Тези данни обосновават извод, че платежните операции са наредени чрез
използване на данните за платежния инструмент на П., получени нерегламентирано, което е
осъществимо само от лице с необходимите специални знания и опитност.
Липсват доказателства за конкретно поведение на ищцата, което да сочи на
непредприемане от нея на всички разумни действия за опазването в тайна на данните на
дебитната карта и на ПИН кода, като предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ЗПУПС такъв
извод не може да се направи само въз основа на доказаното по делото ползване на
платежния инструмент от трето лице.
В обобщение съдът приема, че извършените в периода от 20.01.2022 г. до 24.01.2022
г. платежни операции, макар да са наредени чрез уговорения платежен инструмент,
представляват неразрешени платежни операции, за които не са изпълнени условията на чл.
80, ал. 3 ЗПУПС. За тях доставчикът на платежни услуги е уведомен своевременно /без
неоснователно забавяне/ и дължи възстановяване на тяхната стойност. Следователно
предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС са изцяло основателни, като
10
върху главниците ответникът дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 20.07.2022 г., до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По тези искове в тежест на ищцата е да докаже: съществуването и размера на
главните задължения; изпадането на ответника в забава; размера на обезщетенията за забава.
Предвид основателността на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС
първият елемент от фактическия състав на акцесорните искове е установен.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗПУПС в случай на неразрешена платежна операция
доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на
неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия
работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията. По делото е обявено за
безспорно, че банката е уведомена от П. за неразрешените платежни операции на 01.02.2022
г. Следователно тя е дължала възстановяване на тяхната стойност не по-късно от края на
02.02.2022 г. /работен ден/. Щом не е изпълнил задълженията си в срок, ответникът е
изпаднал в забава, считано от 03.02.2022 г.
Размера на обезщетенията за забава съдът определи по реда на чл. 162 ГПК, като
използва интернет калкулатор на законната лихва. Дължимото обезщетение за забава върху
главниците в размер на 400 лв. възлиза на сумата от по 18.66 лв., а върху главниците в
размер на 2 000 лв. – на сумата от по 93.33 лв.
Следователно всички предявени искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
изцяло основателни.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
По този иск в тежест на ищцата е да докаже следните обстоятелства: извършена от
нея в полза на ответника престация на определено благо – заплащане на парична сума в
размер на 6.60 лв. като такса за процесните 16 бр. картови транзакции, и получаване на
сумата от ответника, а в доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
факти е да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума.
В случая с Определение № 14422/20.04.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване получаването от банката за процесните 16 бр. картови транзакции на такси в
общ размер на 6.60 лв.
Щом платежните операции са неразрешени, не може да се дължат такси за тях, от
което следва, че заплащането на таксите е изначално лишено от основание.
Следователно искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има
ищцата. На същата се дължат разноски в общ размер на 2 017.47 лв., включващи: 917.47 лв.
– държавна такса; 200 лв. – депозит за вещо лице; 900 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [*********], ЕИК [*********], със седалище и адрес на управление: гр.
[*********], да заплати на П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. [*********], следните
суми: на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС сумата от 400 лв. – стойност на неразрешена
платежна операция, извършена чрез теглене от банковата сметка на ищцата от терминално
устройство АТМ посредством дебитната й карта на 20.01.2022 г., ведно със законната лихва
11
от 20.07.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 18.66
лв. – лихва за забава за периода от 03.02.2022 г. до 20.07.2022 г.; на основание чл. 79, ал. 1
ЗПУПС сумата от 400 лв. – стойност на неразрешена платежна операция, извършена чрез
теглене от банковата сметка на ищцата от терминално устройство АТМ посредством
дебитната й карта на 20.01.2022 г., ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 18.66 лв. – лихва за забава
за периода от 03.02.2022 г. до 20.07.2022 г.; на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС сумата от 400
лв. – стойност на неразрешена платежна операция, извършена чрез теглене от банковата
сметка на ищцата от терминално устройство АТМ посредством дебитната й карта на
20.01.2022 г., ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до окончателното плащане; на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 18.66 лв. – лихва за забава за периода от 03.02.2022 г.
до 20.07.2022 г.; на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС сумата от 400 лв. – стойност на
неразрешена платежна операция, извършена чрез теглене от банковата сметка на ищцата от
терминално устройство АТМ посредством дебитната й карта на 20.01.2022 г., ведно със
законната лихва от 20.07.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 18.66 лв. – лихва за забава за периода от 03.02.2022 г. до 20.07.2022 г.; на
основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС сумата от 400 лв. – стойност на неразрешена платежна
операция, извършена чрез теглене от банковата сметка на ищцата от терминално устройство
АТМ посредством дебитната й карта на 20.01.2022 г., ведно със законната лихва от
20.07.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 18.66 лв. –
лихва за забава за периода от 03.02.2022 г. до 20.07.2022 г.; на основание чл. 79, ал. 1
ЗПУПС сумата от 2 000 лв. – стойност на неразрешена платежна операция, извършена чрез
теглене от банковата сметка на ищцата от терминално устройство АТМ посредством
дебитната й карта на 21.01.2022 г., ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 93.33 лв. – лихва за забава
за периода от 03.02.2022 г. до 20.07.2022 г.; на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС сумата от 2
000 лв. – стойност на неразрешена платежна операция, извършена чрез теглене от банковата
сметка на ищцата от терминално устройство АТМ посредством дебитната й карта на
22.01.2022 г., ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до окончателното плащане; на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 93.33 лв. – лихва за забава за периода от 03.02.2022 г.
до 20.07.2022 г.; на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС сумата от 400 лв. – стойност на
неразрешена платежна операция, извършена чрез теглене от банковата сметка на ищцата от
терминално устройство АТМ посредством дебитната й карта на 23.01.2022 г., ведно със
законната лихва от 20.07.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 18.66 лв. – лихва за забава за периода от 03.02.2022 г. до 20.07.2022 г.; на
основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС сумата от 400 лв. – стойност на неразрешена платежна
операция, извършена чрез теглене от банковата сметка на ищцата от терминално устройство
АТМ посредством дебитната й карта на 23.01.2022 г., ведно със законната лихва от
20.07.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 18.66 лв. –
лихва за забава за периода от 03.02.2022 г. до 20.07.2022 г.; на основание чл. 79, ал. 1
ЗПУПС сумата от 400 лв. – стойност на неразрешена платежна операция, извършена чрез
теглене от банковата сметка на ищцата от терминално устройство АТМ посредством
дебитната й карта на 23.01.2022 г., ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 18.66 лв. – лихва за забава
за периода от 03.02.2022 г. до 20.07.2022 г.; на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС сумата от 400
лв. – стойност на неразрешена платежна операция, извършена чрез теглене от банковата
сметка на ищцата от терминално устройство АТМ посредством дебитната й карта на
23.01.2022 г., ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до окончателното плащане; на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 18.66 лв. – лихва за забава за периода от 03.02.2022 г.
до 20.07.2022 г.; на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС сумата от 400 лв. – стойност на
неразрешена платежна операция, извършена чрез теглене от банковата сметка на ищцата от
12
терминално устройство АТМ посредством дебитната й карта на 23.01.2022 г., ведно със
законната лихва от 20.07.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 18.66 лв. – лихва за забава за периода от 03.02.2022 г. до 20.07.2022 г.; на
основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС сумата от 400 лв. – стойност на неразрешена платежна
операция, извършена чрез теглене от банковата сметка на ищцата от терминално устройство
АТМ посредством дебитната й карта на 24.01.2022 г., ведно със законната лихва от
20.07.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 18.66 лв. –
лихва за забава за периода от 03.02.2022 г. до 20.07.2022 г.; на основание чл. 79, ал. 1
ЗПУПС сумата от 400 лв. – стойност на неразрешена платежна операция, извършена чрез
теглене от банковата сметка на ищцата от терминално устройство АТМ посредством
дебитната й карта на 24.01.2022 г., ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 18.66 лв. – лихва за забава
за периода от 03.02.2022 г. до 20.07.2022 г.; на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС сумата от 400
лв. – стойност на неразрешена платежна операция, извършена чрез теглене от банковата
сметка на ищцата от терминално устройство АТМ посредством дебитната й карта на
24.01.2022 г., ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до окончателното плащане; на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 18.66 лв. – лихва за забава за периода от 03.02.2022 г.
до 20.07.2022 г.; на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС сумата от 400 лв. – стойност на
неразрешена платежна операция, извършена чрез теглене от банковата сметка на ищцата от
терминално устройство АТМ посредством дебитната й карта на 24.01.2022 г., ведно със
законната лихва от 20.07.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 18.66 лв. – лихва за забава за периода от 03.02.2022 г. до 20.07.2022 г.; на
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД сумата от 6.60 лв. – стойност на таксите за извършените 16
броя неразрешени платежни операции; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 017.47 лв.
– разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13