Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

03.12.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

28.10

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

102

по описа за

2020

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от юрисконсулт Д.Д., действащ в качеството си на пълномощник на Национална агенция за приходите, против Решение № 76/10.06.2020 г., постановено по АНД № 90/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № 474434-F505046/01.11.2019 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Л. Й.“  ООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

Счита, че решението на Районен съд – Момчилград е необосновано и неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон.

Сочи, че административното нарушение било доказано по несъмнен начин, като АУАН и НП са издадени правилно и законосъобразно, в съответствие с тежестта на нарушението.

Излага съображения, че изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени процесуални нарушения, обосновани с това, че в АУАН и НП били посочени различни дати на проверката и такава на извършване на административното нарушение, са неправилни и не са съобразени със събраните по делото доказателства. В тази връзка от материалите по делото се установявало, че офисът на дружеството в *** е започнал да осъществява дейност на 01.06.2019 г. и вследствие на нерегистрирането на ФУ е довело до нарушения относно регистрирането и отчитането на продажбите в търговския обект. При налагането на имуществената санкция АНО бил отчел факта, че нарушението е за първи път, което е обосновало налагането на санкция в минимално определения от закона размер, в съответствие с чл. 12 от ЗАНН.

Релевира доводи, че процесното нарушение е било констатирано от органите по приходите при извършена проверка в търговския обект. Счита за доказан факта, че, ако не е била осъществена проверката в обекта, то немаркирания оборот по касовия апарат е щял да бъде укрит, респ. следвал изводът, че нарушението е извършено умишлено и вследствие на недобросъвестното поведение на задълженото лице. В тази връзка следвало да се има предвид, че съгласно съставеният при проверката Опис на паричните средства в касата серия ** № ***/*** г., е била установена касова наличност в размер на *** лв., която сума не е била отчетена по фискално устройство.

На следващо място твърди, че обжалваното Наказателно постановление № 474434-F505046/01.11.2019 г. съдържало изискуемото съдържание, въведено в чл. 57 от ЗАНН, включително и реквизитите по ал. 1, т. 5 от разпоредбата, а именно: описание на нарушението; дата и място, където е извършено; както и доказателствата, които го потвърждават. В АУАН и НП било ясно и категорично посочено, че нарушението е извършено на 01.06.2019 г/датата на започване на дейността/, което било видно и от предоставените обяснения от управителя на дружеството, както и кога е констатирано нарушението. Всичко това давало ясна представа относно релевантното административно нарушение, неговото извършване и установяване, поради което в случая липсвало основание да се приеме, че е налице нарушаване правото на защита на санкционираното лице да разбере, какво конкретно нарушение е осъществено и кога е извършено то.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 76/10.06.2020 г., постановено по АНД № 90/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което да постанови друго, с което да потвърди   Наказателно постановление № 474434-F505046/01.11.2019 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Л. Й.“ ООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Г-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

В съдебно заседание, касаторът не се явява. Чрез пълномощника юрисконсулт Д. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.

Ответникът по касация – „Л. Й.“ ООД ***, чрез пълномощника адв. Д.Д., оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита решението на районния съд за обосновано и законосъобразно. Представя писмена защита в подкрепа на доводите си. Претендира деловодни разноски.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., излага доводи, че касационната жалба е основателна и предлага решението на Районен съд – Момчилград да бъде отменено, след което касационният съд се произнесе по същество и потвърди процесното НП. Изцяло споделя доводите в касационната жалба, поради което счита решението на първоинстанционния съд за незаконосъобразно и неправилно.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, по съществото си се явява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Момчилград е отменил Наказателно постановление № 474434-F505046/01.11.2019 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Л. Й.“ ООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

Районният съд е приел, че административното нарушение е безспорно установено, но при реализиране на административнонаказателната отговорност са е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на нарушителя, изразяващо се в посочването на различни дати на извършването на нарушението и констатирането му. В тази връзка е изложил мотиви, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, което водело до невъзможност на жалбоподателя да разбере на коя дата, какво нарушение е извършил. В случая имало посочена дата на проверка от контролните органи и съответно посочена дата на извършване на нарушението, която била различна от горната и предхождаща с около два месеца и половина датата на проверката. Абсолютно необходимо било административно наказващия орган да посочи на коя дата е нарушението, за да може жалбоподателят да организира своята защита по вменената му административно наказателна отговорност. Посочването на две дати, дата на проверката за евентуално извършено нарушение и в същото време посочване на дата на извършване на нарушението, различна от горната, водело до невъзможност, както жалбоподателя да разбере какво е извършил и на коя дата и да организира защитата си, така и на съдът да извърши преценка на коя дата е извършено нарушението. Счел е, че само на това основание обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Приел е, че постановлението е издадено при нарушение на процесуалните правила и изисквания, визирани в чл. 54 от ЗАНН.

С оглед констатираните нарушения, е отменил обжалваното наказателно постановление и е осъдил ТД на НАП – Пловдив да заплати на „Л. Й.“ ООД *** деловодни разноски в размер на 540 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба са основателни и релевираното отменително основание е налице.

В тази връзка въведените в обжалваното решение изводи, че в конкретния случай e налице допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на нарушителя, изразяващо се в посочването на различни дати на извършването на нарушението и констатирането му, са необосновани и неоснователни, както и формално въведени, респ. несъответстващи на съдържащите се в делото доказателства.

В конкретния случай имуществената санкция е наложена за извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, изразяващо се в това, че „Л. Й.“ ООД, с ЕИК ***,  осъществява търговска дейност в обект „офис за продажба на билети“, намиращ се в ***, без в обекта да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността – 01.06.2019 г.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата/в релевантната редакция на нормата с ДВ, бр. 26 от 2019 г./, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

В разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е предвидено наказание глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв., в случаите, когато лицето не издаде документ по чл. 118, ал. 1. Съгласно ал. 2 на цитираната норма, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

В процесното НП изрично е отразено, че нарушението е установено при извършена проверка в офиса за продажба на билети на дружеството в *** на 15.08.2019 г. От фактическа страна е посочено, че е извършена контролна покупка на един брой билет за *** на стойност 30 лв., платени в брой на Ф. М. А., в качеството и на билето-продавач, от служител на НАП – И. Б., като преди легитимацията не й е издаден фискален бон, нито билет от кочан. АНО е приел, че релевантното нарушение е извършено на 01.06.2019 г., на която дата е започнала дейността в ***.

В административнонаказателната преписка/л. 19 от делото/ е налична декларация от Т. Н. В. – управител на „Л. Й.“ ООД, в която е заявил обстоятелството, че дружеството осъществява дейност в офиса си в ***, от 01.06.2019 г. Посочената декларация е частен свидетелства документ и не е оспорена от издателя й в процеса пред районния съд, поради което надлежно доказателствено средство за удостоверените с нея факти.

За констатациите при извършената проверка от органите по приходите е представен и приет от съда Протокол за извършена проверка в обект, сер. ** № ***/*** г., чието съдържание изцяло кореспондира с посочената в АУАН и НП, фактическа обстановка по установяване на нарушението. Протоколът не е оспорен от жалбоподателя по надлежния ред, като с оглед качеството му на официален свидетелстващ документ се ползва с формална доказателствена сила относно отразените в него фактически обстоятелства.

Безспорно в АУАН № F505046/18.08.2019 г. и НП № 474434-F505046/01.11.2019 г. са посочени както дата на установяване на нарушението -15.08.2019 г., така и датата на извършването му – 01.06.2019 г., което обаче не съставлява процесуално нарушение, още по-малко пък съществено такова, което да нарушава правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, да разбере какво конкретно нарушение е извършил и за какво му е наложено наказание.

Изложените от районния съд мотиви в обратната насока, категорично не се споделят от касационната инстанция. В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че процесуалният закон прави разграничение между понятията „откриване” на нарушението/нарушителя/,„установяване” на нарушението и „извършване“ на нарушението. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни…… - две години. Нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно, когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на действие или бездействие на конкретно лице, с което се осъществява от обективна и субективна страна административно нарушение. Това, дали датата на откриването на нарушителя ще съвпадне с дата на установяването на нарушението и датата на извършването му, е в зависимост от конкретния случай, с оглед начина на осъществяване на изпълнителното деяние, характера и вида на нарушението, както и обстоятелствата, при които е осъществено. Очевидно е, че с оглед посочената за нарушена норма на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., начина на извършване на деянието, както и наличните факти, че дейността в обекта е започнала преди датата на проверката, то в настоящия случай са налице различни дати на извършване на нарушението, откриването му и неговото установяване.

На следващо място, липсват каквито и да са основания да се приеме, че е налице нарушаване правото на санкционираното лице да разбере, какво конкретно нарушение е извършил и за какво му е наложено наказание. Освен гореизложеното, аргумент в тази насока са и действията на управителя на „Л. Й.“ ООД по вписване на възражения в акта, депозиране на последващо писмено възражение по АУАН  и регистрирането на следващия ден – 16.08.2019 г. на фискално устройство ЕКАПФ DATECS WP-50 в обекта на дружеството, като за законния представител на дружеството е било ясно, без каквито и да е съмнения, че наложената имуществена санкция е за неизпълнено задължение за монтиране, въвеждане в експлоатация и използване на регистрирано в НАП фискално устройство в обекта на ЮЛ в ***, чрез което ФУ е следвало да се отчитат извършваните продажби на билети.

По изложените съображения не се явява и съществено процесуално нарушение и констатираното несъответствие при изписване на нормата на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, отразена в АУАН и НП като чл. 118, т. 4, ал. 1 от ЗДДС. Според съда се касае за незначителен пропуск при техническото въвеждане на текста на посочената разпоредба, което по никакъв начин не води до нарушаване на процесуалните права на санкционираното лице, поради което развитите в тази насока доводи в писменото становище на пълномощника са неоснователни. Такива се явяват и въведените твърдения относно липсата на посочване в АУАН на ЗДДС, след изписване на чл. 118, ал. 4, ал. 1. В този смисъл в НП е посочено изрично, че изписаната с цифри правна норма е такава от Закона за данък върху добавената стойност. Тези несъответствия по никакъв начин не могат да се приравнят на липса на посочена правна квалификация на нарушението, като отново следва да се отбележи, че процесната имуществена санкция е наложена за нарушение на нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС, а именно чл. 7, ал. 1 от  Наредба № Н-18/13.12.2006 г., която разпоредба е надлежно посочена в АУАН и НП.

Касационният съд намира, че по делото е установено извършването на нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, изразяващо се в това, че „Л. Й.“ ООД, с ЕИК ***, е осъществявало търговска дейност в обект „офис за продажба на билети“, намиращ се в ***, без в обекта да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство, считано от датата на започване на дейността – 01.06.2019 г.

В тази връзка по делото е безспорно, че „Л. Й.“ ООД попада в кръга на субектите, посочените в хипотезата на чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Липсва спор и относно факта, че дружеството е започнало да осъществява дейност в обекта си в *** на 01.06.2019 г., на който дата е нямало регистрирано и въведено в експлоатация ФУ в този обект. Такова е било регистрирано едва на 16.08.2019 г.

Настоящият състав счита за неоснователни и недоказани, въведените пред районния съд и касационната инстанция твърдения на пълномощника на дружеството, че в случая се касаело за инцидентна продажба на билети и в офиса в *** не се осъществявали продажби. Същите са неподкрепени от фактическа и правна страна и се отчитат от съда като защитна позиция, целяща отпадане на административната отговорност. В този смисъл, видно от приложените по делото писмени доказателства, самият обект в *** е наименован като: „офис за продажба на билети“, което взето в съвкупност с приетата от служителката на дружеството на 15.08.2019 г. сума от 30 лв., представляваща цена на билет до *** и откритата на при проверката касова наличност от *** лв. в процесния обект, обоснова извода за осъществявани от дружеството продажби в офиса в ***. Показанията на св.Ф. А., дадени в производството пред Районен съд – Момчилград, не се кредитират от съда, като с оглед трудовите и правоотношения с „Л. Й.“ ООД, същата се явява заинтересована от изхода на спора, поради което показанията й следва да се възприемат като отличаващи се с липса на безпристрастност и недостоверност.

На следващо място, нито в производството пред АНО, нито в съдебното производство, жалбоподателят е представил конкретни доказателства, доказващи доводите му, че в офиса в *** са се издавали единствено билети за резервация, а заплащането им се е осъществявал в офис в ***. Всичко това взето в съвкупност с последващите действия на управителя на дружеството – регистрирането на ЕКАПФ в обекта на дружеството в *** на следващия ден след проверката – 16.08.2019 г., установяват извършването на процесното нарушение на посочените в НП, дата, място и начин на осъществяването му.

Съдът намира, че в процеса се явява доказано от страна на АНО и обстоятелството, че нарушението е довело до неотразяване на приходи. Това се установя от представения и приет в производството пред районния съд Опис на паричните средства в касата към момента на проверката, представляващ част към ПИП сер. ** № ***/*** г./л. 15 от делото/. От посоченото доказателство е видно, че при извършената проверка в обекта е открита касова наличност в размер на *** лв. За същата не са предоставени никакви обяснения от служителя на дружеството или от неговия управител. При касова наличност в такъв размер и обстоятелството, че дружеството е осъществявало продажби в релевантния офис за продажби на билети в ***, за период от 2 месеца и 15 дни, за който в посочения обект не е имало регистрирано и въведено в експлоатация ФУ в този обект, то за съда е безспорно, че в случая извършеното нарушение води до неотразяване на приходи.

За прецизност следва да се посочи, че извършеното нарушение не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение, по начин на извършването, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид, поради което не са налице условията за квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Обстоятелството, че на следващия ден е било регистрирано и въведено в експлоатация ФУ в обекта, не представлява основание за квалифицирането на административното деяние като маловажен случай, а се явява единствено смекчаващо отговорността обстоятелство, което е било отчетено от АНО, като в случая е наложен минималния размер на имуществена санкция, предвиден в чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба от юрисконсулт Д.Д., действащ в качеството си на пълномощник на НАП, против Решение № 76/10.06.2020 г., постановено по АНД № 90/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград, за основателна, поради което и решението на Районен съд – Момчилград следва да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго такова, по съществото на спора, с което да бъде потвърдено процесното наказателно постановление.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в отговора на касационната жалба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевантната редакция на нормата на чл. 63 от ЗАНН/ДВ, бр. 94/2019 г./, то на основание чл. 63, ал. 5 във вр. ал. 2, във вр. с ал. 1, пр. II  от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено „Л. Й.“ ООД ***, да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 76/10.06.2020 г., постановено по АНД № 90/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 474434-F505046/01.11.2019 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Л. Й.“  ООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

ОСЪЖДА Л. Й.“  ООД ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, да заплати на Национална агенция за приходите гр.София ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

 Решението е окончателно.

П РЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                               2.