Мотиви
към присъда по ВНОХД № 390/2020г. по описа на СГС, НО, 5 –ти въззивен състав
С присъда от
18.12.2019г. по НОХД № 16106/2019г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 5 - ти състав, подсъдимият С.В.А. е признат за виновен в
това, че около 11:00 часа на 16.05.201г., в гр. София, на бул.“Цариградско
шосе“ на кръстовището с ул.“Стар Лозенски път“, с посока на движение от
ул.“Патриарх Герман“ към ул.“Околовръстен път“ си служил с табела с
регистрационен №********, издадена за друго моторно превозно средство – лек
автомобил, марка „Пежо“, модел „306“, с номер на рамата ********* (поставил
регистрационна табела с №******** на лек автомобил, марка „Опел“, модел
„Зафира“, с номер на рама *******) – престъпление по чл.345, ал.1 от НК, като
на основание чл.78а, ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му
наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Със същата
присъда подсъдимият С.А. е признат за НЕВИНОВЕН в това, е на 16.05.2019г.,
около 11:00, в гр. София, на бул.“Цариградско шоце“ на крътовището с ул.“Стар
Лозенски път“, с посока на движение от ул.“Патриарх Герман“ към
ул.“Околовръстен път“ управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Опел“, модел „Зафира“, с номер на рама ******* , което не било
регистрирано по надлежния ред, предвиден в Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните
работи – престъпление по чл.345, ал.2 от НК. На основание чл.304 от НПК и чл.9,
ал.2 от НК признал подсъдимия за невиновен, но на основание чл.305, ал.6 от НПК
СРС признал за виновен подс. А. за това, че с горепосоченото деяние е извършил
административно нарушение на чл.140, ал.1, изр.1, пр.1 от ЗДвП и на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
(шест)месеца. На основание чл.189, ал.3 от НПК направените по делото разноски
били възложени с тежест на подсъдимия.
В
законоустановения срок е постъпил въззивен протест и допълнение към него, с
които се иска отмяна на първоинстанционната присъда поради нейната неправилност
и незаконосъобразност, и постановяване на нова, с която подсъдимият А. да бъде
признат за виновен и по повдиганото му обвинение по чл.345, ал.2 от НК. Излагат
се съображения за неприложение на чл.78а от НК поради наличие на множество
престъпления, което обстоятелство изключва възможността за нейното приложение.
В
законоустановения срок е постъпила и
въззивна жалба и допълнение към нея от защитата на подсъдимия – адв. Е.Й.,
в които се излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност на
атакуваната присъда, както и постановяването й при съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в превратно тълкуване на фактите по делото. Моли се
подс. А. да бъде признат за невинен по повдигнатите му обвинения, в т.ч. и да
бъде отменено наложеното му административно наказание по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Твърди се, че и по отношение на двете престъпления е налице малозначителност по
смисъла на чл.9.ал.2 от НК.
В открито
съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП поддържа изложените
в протеста и допълнението към него аргументи. Намира постановената присъда в
частта й с приложението на чл.9, ал.2 от НК и едновременно налагане на
административно наказание за неправилно. Моли съдът да отмени присъдата и да
признае подсъдимия за виновен в извършването на и на двете престъпления, за
които е предаден на съд.
Защитата на
подсъдимия – адв.Й. - заявява, че както
в хода на досъдебното, така и в хода на съдебното производство той и
подзащитният му не са отричали факта на осъществяване на двете деяния, но
намира, че поради тяхната обществена опасност е толкова незначителна, че следва
да намери приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Прави кратък анализ на
фактическата обстановка, като акцентира на обстоятелството, че подсъдимият е
предприел всички изискуеми се от него действия по снабдяване с транзитни
номера, за да осъществява своята търговкска дейност. Посочва, че в периода, в
който е чакал издаването на тези номера, подсъдимият поради лекомислие по
формален начин е извършил двете деяния. По отношение регистрацията на
автомобила намира, че макар подсъдимият да не е притежавал регистрационна
табела, то това не означа, че автомобилът не е регистриран. В заключение излага
аргументи за приложението на чл.9, ал.2 от НК и моли съдът да оправдае
подзащитния му и по двете престъпления.
В правото си на
последна дума подс.А. заявява, че съжалява за стореното и необмислено деяние,
като в нито един момент не е целял да наруша закона, а единствената му цел е
била да премахне автомобила от пътното платно. По отношение на заявленията за
фирмени временни номера се придържа към изложеното от неговия защитник, а и
счита, че по делото са налице необходимите документи.
Софийски градски
съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, от фактическа страна намира за установено
следното:
Подсъдимият С.В.А.,
с ЕГН:**********, е роден на ***г. в гр. Рио де Жанейро, Бразилия, българин,
българско гражданство, с висше образование, женен, неосъждан, работещ, с адрес:
гр. София, ж.к „********
Подсъдимият А.
имал издадено удостоверение за управление на МПС (СУМПС) за категории „АМ“ и
„В“. Подсъдимият бил управител на „М.“ ЕООД, чийто предмет на дейност включвал
внос и търговия с автомобили.
Бащата на
подсъдимия – В.С.А., бил собственик на лек автомобил, марка „Пежо“, модел „306“
с регистрационен номер********, с номер на рамата *********.
На 14.03.2019г.
подсъдимият подал необходимите документи за издаването на временни табели и
регистрационни номера, като същите му били предоставени на 22.05.2019г.
Междувременно, на 02.05.2019г. с приемо-предавателен протокол подсъдимият върна
предоставените му година по-рано комплект табели с временни регистрационни
номера.
На 19.04.2019г.
„Н.А.2016“ ЕООД с управител св. Н.Б.продало на „М.“ ЕООД лек автомобил, марка
„Опел“, модел „Зафира“, с номер на рамата *******. Към договора за
покупко-продажба подс. А. получил и свидетелство за регистрация на МПС с №
А013247LC08, издадено за лек автомобил, марка „Опел“, модел „Зафира“,
италиански образец и номер на бланката BR0420761, издадено за лек автомобил,
марка „Опел“, модел „Зафира“, италиански образец. Подсъдимият А. оставил
автомобила на съхранение в търговски обект в гр. Дупница, стопанисван от св. Б.,
като на неустановена дата в периода между началото на месец май 2019г. и
15.05.2019г. го транспортирал с автовоз до гр. София. За времето от 06:30 до
16:30 часа на 16.05.2019г. свидетелите Й.К.и Б.С., заемащи длъжност „младши
автоконтрольор – младши инспектор“ при отдел „Пътна полиция“ – СДВР – били на
работа. Около 11:00 часа на 16.05.2019г.
в гр. София, на бул.“Цариградско шосе“ на кръстовището с ул.“Стар
Лозенски път“, с посока на движение от ул.“Патриарх Герман“ към
ул.“Околовръстен път“ подс. А. управлявал МПС – лек автомобил, марка „Опел“,
модел“ Зафира“, с номер на рамата *******, на чиято предна част бил поставил
регистрационна табела с №********. Полицейските служители забелязали, че на
задната част на автомобила липсва регистрационна табела и решили да го спрат за
проверка, като го спрели на кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ и ул. „Стар
лозенски път“. След като установили самоличността на водача, а именно –
подсъдимия А., направили справка в ОДЧ – РОСОД и установили, че табелата с
регистрационен номер******** е издадена за друг автомобил - марка „Пежо“, модел „306“, с рама номер *********.
Подсъдимият обяснил, че е взел регистрационната табела от автомобила на баща
си, който поради влошеното си здравословно състояние не шофира. Същевременно
подсъдимият предоставил на полицейските служители свидетелство за регистрация
на МПС с № ***** издадено за лек автомобил, марка „Опел“, модел „Зафира“,
италиански образец и номер на бланката BR0420761, издадено за лек автомобил,
марка „Опел“, модел „Зафира“, италиански образец. Свидетелите К. и С.
забелязали, че поставената от подсъдимия табела на предната част на автомобила
не е добре закрепена и има опасност да падне, с оглед на което подсъдимият
доброволно им я предал заедно с автоключ. Автомобилът бил транспортиран до
сградата на 08 РУ-СДВР, като още същият ден му бил извършен оглед, като колата
била иззета като веществено доказателство. С определение по НЧД № 8126 по описа
на СРС, НО, 109 с-в протоколът за оглед в частта относно изземването на лекия
автомобил бил одобрен от съдия.
На 23.05.2019г.
подсъдимият А. предал с протокол за доброволно предаване ключ с дистанционно за
колата, свидетелство за регистрация на МПС А013247LC08, издадено за лек
автомобил, марка „Опел“, модел „Зафира“, италиански образец и номер на бланката
BR0420761, издадено за лек автомобил, марка „Опел“, модел „Зафира“, италиански
образец, ксерокопие на договор за покупко-продажба от 19.04.2019г. със страни „Н.А.2006“ЕООД
и „М.“ ЕООД, копие на фактура с номер ********** от 19.04.2019г., копие на
документи на италиански език, ксерокопие на свидетелство за регистрация част 1
на лек автомобил марка „Пежо“, модел „306“, с рег.номер********.
От заключението
на назначената и изготвена съдебно-техническа експертиза № 91/2019г. се
установява, че регистрационната табела******** е изготвена съгласно
установените нормативни изисквания.
От заключението
на изготвената съдебно-техническа експертиза №96/2019г. се установява, че
бланката на италианското свидетелство за регистрация на МПС с номер
А013247LC08, издадено за лек автомобил, марка „Опел“, модел „Зафира“,
италиански образец и номер на бланката BR0420761, е изготвено съгласно приетите
норми и изисквания при направата на този вид документ.
С постановление
от 25.06.2019г. на наблюдаващия прокурор били върнати на подсъдимия А. лек
автомобил марка „Опел, модел“Зафира“, ключ за него, свидетелство за регистрация
на МПС№ А013247LC08, издадено за лек автомобил, марка „Опел“, модел „Зафира“,
италиански образец и номер на бланката BR0420761, издадено за лек автомобил,
марка „Опел“, модел „Зафира“, италиански образец, регистрационна табела********
и автоключ.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе след анализ на
събраните по делото доказателства, а именно: гласни доказателствени средства:показанията на свидетелите Б.С., Й. К., Н.Б., обясненията на подс. А.; писмените доказателствени средства:
протокол за оглед; способите за
доказване – заключенията от изготвените по делото съдебно-технически
експертизи; писмените доказателства: свидетелство за
регистрация на МПС№ А013247LC08, издадено за лек автомобил, марка „Опел“, модел
„Зафира“, италиански образец и номер на бланката BR0420761, издадено за лек
автомобил, марка „Опел“, модел „Зафира“, италиански образец, регистрационна
табела********; АУАН от 16.05.2019г., справка АИС –КАТ, справка-картон на
подсъдимия, заявление за издаване на временни регистрационни табели, копие от
договор за покупко-продажба от 19.04.2019г, както и всички останали, приобщени
към доказателствената съвкупност.
Основният факт,
чието установяване има значение за правилното решаване на делото - че към
момента на извършената проверка управляваното от подсъдимия моторно превозно
средство –лек автомобил, марка „Опел“, модел „Зафира“ не е било регистрирано по надлежния ред в
съответното звено "Пътна полиция", както и че подсъдимият е използвал
чужда регистрационна табела, е доказан по несъмнен начин от показанията на
свидетелите - полицейските служители К.
и С., приобщените писмените доказателства (съставен АУАН, справка от системата на КАТ и др.), както и
заключенията от изготвените технически експертизи. При извършения самостоятелен
анализ, въззивният състав ги намира за обективни, непротиворечиви и
еднопосочни, поради което основава на тях изводите си за приетата фактология.
Настоящият съдебен състав няма основание да ревизира изводите на съда,
постановил атакувания съдебен акт, че изцяло следва да се кредитират
показанията на свидетелите очевидци С. и К. поради тяхната вътрешна логичност и
корелацията им с останалия доказателствен материал. От депозираните от тях
показания по категоричен начин се установява, че свидетелите пряко и непосредствено
са възприели управлението на процесния лев автомобил от подс. А. на посочената
дата и място. От заявеното от тях се изяснява както причината за спирането на
лекия автомобил (липса на регистрационна табела в задната част на автомобила),
начина на протичане на проверката, така и извършените на място справки и
установените факти, а именно – табелата, поставена на предната част на
автомобила, с който подсъдимият е бил спрян, принадлежи на друг лек автомобил,
собственост на друго лице.
Показанията на св. Б., които
обосновано са кредитирани от първия съд, не произтичат от очевидец на
събитието, но установяват косвени и контролни доказателства, които също
допринасят за правилното изясняване на делото. От същите се установява, че
свидетелят е продал лек автомобил марка „Опел, молел ‚Зафира, с рама номер ******* на подс.
А., както и
обстоятелството, че действително за няколко седмици след осъществената
покупко-продажба подсъдимият (купувач по договора) е оставил закупения лек
автомобил за съхранение в автопарка на свидетеля Б. в гр. Дупница.
На следващо място въззвният съд намира обясненията на подс. А. за логични и като цяло непротиворечащи на останалата
доказателствена маса по делото, с изключение на частта, в която подсъдимият
излага факти, които стоят изолирано и нелогично, бидейки съпоставени с другите
налични доказателства. Съгласно
чл. 55, ал. 1 от НПК едно от основните права на подсъдимия е да дава обяснения,
каквито намери за добре. Законодателят го е освободил от задължението да казва
истината, поради което на неговото право да дава обяснения кореспондира
задължението на държавните органи да проверят чрез начините и способите,
предвидени в НПК, дали обясненията могат да бъдат ценени като годно
доказателствено средство по смисъла на чл. 115 от НПК или същите представляват
средство за защита. Поради това достоверността на обясненията относно фактите, предмет
на доказване, се оценява на общо основание в светлината на събрания по делото
доказателствен материал. За да бъдат преценени като средство за защита
обясненията на подсъдимия съгласно константната съдебна практика, трябва да
бъдат опровергани по категоричен начин от доказателствената съвкупност. В
светлината на гореизложеното въззивният съд намира обясненията в частта им, в
която подсъдимият заявява, че е управлявал автомобила дотолкова, доколкото да
го премести, тъй като последният се е
намирал на пътното платно след разтоварването му от автовоза и е представлявал
предпоставка за образуването на пътно-транспортно произшествие, за защитна
версия, останала неподкрепена от останалия доказателствен материал. В тази си
част обясненията му стоят изолирано в сравнение с описания ход на събитията от
свидетелите К. и С.. В останалата си част обясненията на подсъдимия следва да
бъдат кредитирани от съда поради съответствието им с други доказателствени
източници – свидетелските показания на на св. Б. (по отношение начина и момента
на придобиване на лекия автомобил и неговото оставяне за съхранение в автопарк
в гр. Дупница), писмени доказателства – удостоверение от МВР, отдел „Пътна
полиция“ (по отношение на подадена молба от подсъдимия за издаване на временни
регистрационни табели), справка от КАТ ( за принадлежността на иззетата табела
с рег. номер********, а именно - към
лек автомобил, марка „Пежо“, модел „306“,).
Въззивният състав изгради изводите
си относно чистото съдебното минало на подсъдимия въз основа на справката за
съдимост, приложена по делото.
Правилно Районният съд е кредитирал и
заключенията на изготвените по делото съдебно-технически експертизи. Всичките
са изготвени обективно и компетентно, като вещите лица са отговорили на
поставените от ръководно-решаващия орган въпроси и няма причина да не бъдат
кредитирани и от настоящия съд.
Правото на съда да взема решението
си по вътрешно убеждение е суверенно, но не и безконтролно. Напротив - като
резултат от логическа дейност, която следва да се основава на обективно, пълно
и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, то подлежи на
контрол, вкл. достигнатите правни изводи. При проверка на обжалваната и
протестирана присъда настоящата съдебна инстанция констатира, че въз основа на
правилно установени основни факти по делото, районният съд е достигнал до незаконосъобразни изводи от правна страна. Въззивният съд намира,
че подс. А. е извършил деянията, за
които е подведен под наказателна отговорност, а именно – по чл.345, ал.1 от НК
и по чл. 345, ал.2 от НК.
По отношение на престъплението по чл.345, ал.1 от НК:
Подсъдимият А.
е осъществил от обективна страна състав на престъпление по чл.345, ал.1 от НК, тъй
като на 16.05.2019г. при управление на лек автомобил марка "Опел",
модел "Зафира", си е служил с контролен знак – регистрационна табела********,
издадена за друго моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Пежо“,
модел „306“, с номер на рамата *********.
Подсъдимият е извършил престъплението
при пряк умисъл, като е съзнавал, че използваната регистрационна табела
принадлежи на друг автомобил, а не на управлявания от него, но въпреки това си
знание е предприел действия по управление на колата, осъзнавал е
общественоопасните последици на деянието и
е целял настъпването им. Обстоятелството,
че чуждата регистрационна табела, използвана от подсъдимия, принадлежи на бащата
на подсъдимия не омаловажава постъпката,
нито заличава престъпния й характер.
По отношение на престъплението по чл.345, ал.2 от НК:
Съставът
на чл. 345, ал. 2 от НК инкриминира управлението на моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Въззивният съд приема, че
подс. А. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.345,
ал.2 от НК, тъй като на 16.05.2019г. е управлявал лек автомобил марка "Опел", модел
"Зафира", който не е бил регистриран съгласно изискванията,
предвидени в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г..
От субективна
страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият А. е съзнавал
общественоопасния му характер - че управлява нерегистрирано по надлежния ред
превозно средство, по път отворен за обществено ползване, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. В подкрепа на този извод е
обстоятелството, че самият подсъдим на 02.05.2019г. е върнал предоставените му
година по-рано табели с временни регистрационни номера и към 16.05.2019г. вече
не е притежавал налични регистрационни табели (дори такива с временен характер)
и е бил наясно, че притежаваният и управляван от него автомобил не е надлежно
регистриран и не следва да бъде управляван. Дори съдът да приеме, че изминатото с
автомобила разстояние е малко, това не обуславя извод за несъставомерност на
деянието, което предполага управление на МПС без надлежна регистрация, без да
поставя допълнителни изискания за време, място и начин на управление на същото.
Въззивният съд намира, че в случая
не е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК за нито едно от двете деяния, в
каквато насока са съображенията на защитата на подсъдимия. За да е налице
малозначителност на деянието е необходимо само формално да са осъществени
признаците на деянието, но същото да не е общественоопасно или неговата
обществена опасност да е явно незначителна. Не може да се отрече обществената
опасност на деяние, което е формално по своя характер и законодателят е
предвидил отговорност за осъществяването му, без да е необходимо настъпване на
конкретни вредни последици. Самото състояние на опасност от застрашаване на
определени обществени отношения е достатъчно за криминализирането на едно
просто извършване на конкретно действие – използване на регистрационни табели,
издадени за друго превозно средство, както и нерегистрирането на притежавано
МПС. Извършените от подсъдимия деяния се
субсумират под престъпните състави на чл. 345, ал. 1 и чл.345, ал.2 от НК. Систематичното им място е в глава
XIX Общоопасни престъпления, които от своя страна, засягат широк комплекс от
обществени отношение, между които имуществени интереси, живота и здравето на голям
брой хора. Престъпленията по чл. 345 – ал. 1 и ал.2
от НК засягат важни обществени отношения, свързани с
безопасността на транспорта и транспортните средства. Извършените от подсъдимия
А. деяния не се отличават като такива с по-ниска степен на обществена опасност,
нито с липсваща такава, в сравнение с останалите съставомерни деяния по същите
законови текстове. Съгласно разпоредбата
на чл.140 от ЗДвП: "По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места". Предвиденият в
горецитираната наредба едномесечен срок за регистрация от придобиване на
собствеността не може да се третира като гратисен период, в който е възможно по
пътищата на страната да се извършва движение с нерегистрирано МПС, а
регламентира разумен и обективно достатъчен период от време, предоставен от
държавата, в който съответното МПС следва да бъде приведено в съответствие с
националния регистрационен режим. В конкретния случай – управление на
нерегистрирано МПС, както и използването на чужда регистрационна табела не
разкриват различие от типичните случаи на извършване на това престъпление и в
този смисъл не позволяват извод за някаква особеност, предполагаща
характеризирането им като малозначителни деяния. Още повече – подс. А. от
години се занимава с внос и продажба на автомобили и е много добре запознат с
предписанията на закона и кога едно МПС отговаря на последните, за да бъде
законно управлявано.
С оглед
гореизложените съображения и установената съвкупност от престъпления, извършени
от подс. А., е налице предвиденото в чл. 78а, ал. 7 от НК ограничение,
изключващо възможността за приложение на чл. 78а от НК за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност и замяната й с административна такава по
отношение на което и да е било от престъпленията.
По вида и размера на наказанията:
За
престъплението по чл.345, ал.1 и за това по чл.345, ал.2 от НК наказанията са
идентични – „лишаване от свобода“ до 1 година или „глоба“ от 500 до 1000 лв.
При определяне
наказанието на подсъдимия А. за всяко едно от престъпленията съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, както и
оказаното от страна на същия съдействие на компетентните органи. През призмата
на отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства въззиният съд оцени
справката картон на подсъдимия като водач на МПС, в която са обективирани
няколко нарушения на ЗДвП, както и извършваната от подс. А. търговска дейност –
пряко свързана с продажба на автомобили. Като човек, който професионално се
занимава с автомобили, същият следва да е далеч по- внимателен при съблюдаване
на действащото законодателство, вкл. изискванията за регистрация на МПС и
използване на регистрационни табели.
Не са налице
изискванията на чл.55 от НК, тъй като така констатираните смекчаващи
обстоятелства нито са многобройни, нито някое от тях е изключително по своята
същност, с оглед на което съдът индивидуализира наказанията на подсъдимия по
реда на чл.54 от НК. С оглед така посочените факти и обстоятелства настоящият
съдебен състав счита, че целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК могат да
бъдат успешно постигнати чрез налагането на глоба в размер на 1000 лв. (хиляда)
за всяко едно от престъпленията, като обществената опасност на деянията и дееца
не обуславят извод за ограничаването на личната му свобода и изолирането му от
обществото чрез налагане на наказание „лишаване от свобода“ – същото би било
прекомерна репресия.
С оглед факта, че са налице две
деяния, извършени от подсъдимия преди постановяване на краен съдебен акт, за
което и да е от тях, е налице съвкупност от престъпления по смисъла на чл.23,
ал.1 от НК. Тъй като и за двете престъпления наложеното наказание е глоба и то
в еднакъв размер, а именно – 1000 лв., съдът определи едно общо най-тежко
наказание за двете, което също е в размер на 1000 лв. Така определеното крайно
наказание обаче не съответства на тежестта на включените в съвкупността деяния
и не би съответствало на естеството на
реализираната престъпна дейност,
осъществена от подсъдимия А. в застъпващи се времеви интервали. Въззивният съд
намира, че са налице предпоставките на чл.24 от НК, тъй като неговото
приложение се явява легитимен способ за
постигане на справедлива оценка на общата престъпна деятелност на подсъдимия. В
процесния случай, макар в съвкупността да са включени само две отделни
престъпления и то от еднакакъв вид, не без значение е фактът, че са общоопасни
такива, в частност – против транспорта и
съобщенията. Съдът отчете обстоятелството, че подсъдимият А. се занимава
професионално с търговия с автомобили и полаганата от същия грижа, вкл.
спазване изискванията на закона, следва да е по-голяма. Действително подс. А. е
с чисто съдебно минало, но видно от
приложената справка от КАТ има редица административни нарушения, вкл. издадени
наказателни постановления. Всички тези обстоятелства, отчетени в своята
съвкупност, обуславят извода за неглижиране на правилата за движение по
пътищата и реда и начина на експлоатация на леки автомобили и обуславят
необходимостта от увеличаване наложеното
най-тежко наказание с ½, като окончателно наложеното наказание е „глоба“
в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева).
С оглед изхода от делото и
признаването на подс.А. за виновен, направените по делото разноски следва да
бъдат възложени именно на подсъдимия по аргумент от чл.189, ал.3 от НПК.
Така мотивиран въззивният състав
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.