Присъда по дело №1401/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 119
Дата: 7 юни 2022 г.
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20225330201401
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 119
гр. Пловдив, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
СъдебниЙоанна К. Трионска

заседатели:Мария П. Високалийска
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
и прокурора Б. Ил. Елк.
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Наказателно дело от
общ характер № 20225330201401 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р.И.И. - роден на *******, живущ в *******
******, б.г., със средно образование, безработен, разведен, осъждан, ЕГН:
**********, за ВИНОВЕН в това, че в периода от неустановена дата през м.
ноември 2019 год. до 10.01.2020г. в гр. Пловдив, с четири отделни деяния, в
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и поддържал заблуждение у Д.И.М. и у З.Т.Т., и с това
причинил имотна вреда, както следва:
- на неустановена дата през м. ноември 2019 год., в гр. Пловдив, с цел
да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у З.Т.Т. с
ЕГН:********** от гр. П. относно основанието за предаване на парична сума,
а именно: че ще му бъде доставен мотокар за негови нужди, който ще бъде
спечелен на търг (публична продан), проведен от ЧСИ - К.П. с район на
действие Окръжен съд - Пловдив, като с това причинил на З.Т.Т. имотна
вреда в размер на 2 500 лв.;
- на неустановена дата през м. ноември 2019 год. възбудил и до
1
неустановена дата в периода от м. ноември 2019г. до началото на м.
декември 2019г., с цел да набави за себе си имотна облага поддържал
заблуждение у З.Т.Т. ЕГН:********** от гр. П. относно основанието за
предаване на парична сума, а именно: че ще му бъдат доставени моторни
превозни средства за негови нужди, които ще бъдат спечелени на търг
(публична продан), проведен от ЧСИ - К.П. с район на действие Окръжен съд
- Пловдив, като с това причинил на З.Т.Т. имотна вреда в размер на 4 000 лв.;
- на 18.12.2019 год. възбудил и до неустановена дата в периода от м.
декември 2019г. до м. януари 2020г . (но преди 10 Януари 2020г.) в
гр.Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, поддържал
заблуждение у Д.И.М., ЕГН:********** от гр.П. относно основанието за
предаване на парични суми, а именно: че ще му бъде доставен лек автомобил
марка и модел "Волво ХЦ90" за негови нужди, като с това му причинил
имотна вреда в размер на 3 600 лв.;
- на неустановена дата през месец януари 2020г. (но преди 10 Януари
2020г.) в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил
заблуждение у Д.И.М., ЕГН:********** от гр. П. относно основанието за
предаване на парична сума, а именно: че ще бъде доставен лек автомобил
марка и модел "Пежо 206" за нуждите на М. В. М. с ЕГН:********** от гр.
П., като с това причинил на М. В. М. имотна вреда в размер на 830 лв., като
посочената сума била предадена на 10.01.2020 г.,
като общият размер на причинената имотна вреда от цялата
продължавана престъпна дейност възлиза на 10 930 /десет хиляди деветстотин
и тридесет/ лв. - престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК ,
поради което на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58А, ал. 1, вр. чл.
54 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА и ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване
от свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален
ОБЩ режим за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от
свобода.
На основание чл. 304 от НПК ПРИЗНАВА подсъдимия Р.И.И. /със
снета по делото самоличност/ за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА по
повдигнатото обвинение, както следва:
- периода на продължаваната престъпна дейност да обхваща и времето
след 10.01.2020 г. до 16.03.2020 г.;
- в периода от неустановена дата през м. ноември 2019 год. до края на м.
февруари 2020 год. да е поддържал заблуждение у З.Т.Т., в резултат от което
поддържане на заблуждение да е причинена имотна вреда в размер на 2500
лева;
- поддържането на заблуждение, с което на З.Т. е причинена имотна
вреда в размер на 4000 лева, да е обхващало и периода след неустановена
дата (в периода от м. ноември 2019 г. до началото на м. декември 2019 г.,
включително) до края на месец февруари 2020 г.;
- поддържането на заблуждение, с което на Д.М. е причинена имотна
2
вреда в размер на 3600 лева, да е обхващало и периода от неустановена дата
(в периода от м. декември 2019 г. до м. януари 2020 г., но преди 10 Януари
2020 г.) до 16.03.2020 год.;
- в периода от неустановена дата през м. януари 2020 год. до 16.03.2020
год. в гр. Пловдив да е поддържал заблуждение у Д.И.М., в резултат от което
поддържане на заблуждение, да е причинена имотна вреда на М. В. М. в
размер на 830 лв.
На основание чл. 25, ал. 1 от НК, вр. чл. 23, ал. 1 от НК ГРУПИРА
осъжданията на подсъдимия Р.И.И. /със снета по делото самоличност/ по
НОХД № 6175/2018 г., по описа на ПРС, и по настоящото дело, като му
ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА едно общо най-тежко наказание в размер на ЕДНА
ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което на основание чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да се ИЗТЪРПИ при първоначален ОБЩ режим.
ПРИСПАДА на основание чл. 25, ал. 2 от НК при изпълнение на така
определеното едно общо най-тежко наказание времето, през което лицето е
търпяло наказание лишаване от свобода, по което и да било от групираните
осъждания.

ОСЪЖДА подсъдимия Р.И.И. /със снета по делото самоличност/ да
заплати на гражданския ищец Д.И.М., ЕГН:**********, сумата от 3600 /три
хиляди и шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат от деянието предмет на обвинението по чл. 209
от НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Р.И.И. /със
снета по делото самоличност/ да заплати на гражданския ищец Д.И.М.,
ЕГН:**********, разноски за процесуално представителство в размер на 560
/петстотин и шестдесет/ лева.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ПОС, по реда на Глава ХХІ от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 07.06.2022г. ПО НОХД № 1401/2022
г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ПЪРВИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Р.
И. И. за това, че в периода от неустановена дата през м. ноември 2019 год.
до 16.03.2020 год. в гр.Пловдив, действайки в условията на продължавано
престъпление, с четири деяния, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у Д. И. М. и у З. Т. Т., и с това причинил
имотна вреда, както следва :
-в периода от неустановена дата през м. ноември 2019 год. до края на
м. февруари 2020 год. в гр.Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у З. Т. Т. с ЕГН:********** от гр.
П. относно основанието за предаване на парична сума, а именно: че ще му
бъде доставен мотокар за негови нужди, който ще бъде спечелен на търг
(публична продан), проведен от ЧСИ- К.П. с район на действие Окръжен съд-
Пловдив, като с това причинил на З. Т. Т. имотна вреда в размер на 2 500 лв. ;
-в периода от неустановена дата през м. ноември 2019 год. до края на
м. февруари 2020 год. в гр.Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у З. Т. Т. ЕГН:********** от гр.
П. относно основанието за предаване на парична сума, а именно: че ще му
бъдат доставени моторни превозни средства за негови нужди, които ще бъдат
спечелени на търг (публична продан), проведен от ЧСИ- К.П. с район на
действие Окръжен съд- Пловдив, като с това причинил на З. Т. Т. имотна
вреда в размер на 4 000 лв.;
-в периода от 18.12.2019 год. до 16.03.2020 год. в гр.Пловдив, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Д. И.
М., ЕГН:********** от гр.П. относно основанието за предаване на парични
суми, а именно: че ще му бъде доставен лек автомобил марка и модел "Волво
ХЦ90" за негови нужди, като с това му причинил имотна вреда в размер на 3
600 лв.;
-в периода от неустановена дата през м. януари 2020 год. до 16.03.2020
год. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у Д. И. М., ЕГН:********** от гр. П. относно
основанието за предаване на парична сума, а именно: че ще бъде доставен лек
автомобил марка и модел "Пежо 206" за нуждите на М. В. М. с
ЕГН:********** от гр. П., като с това причинил на М. В. М. имотна вреда в
размер на 830 лв.,
като общият размер на причинената имотна вреда възлиза на 10 930
/десет хиляди деветстотин и тридесет/ лв. -престъпление по чл. 209, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло
фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт.
Едно от пострадалите лица по делото и по-конкретно Д. И. М. е
упражнил правото си да встъпи като акцесорна страна в процеса и е
конституиран като граждански ищец. Приет е за съвместно разглеждане в
1
наказателния процес граждански иск от същото лице за сумата от 3600
лева.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като счита същото за
доказано от фактическа и правна страна. Моли подсъдимият да бъде признат
за виновен, като му се наложи наказание над средния размер, предвиден
от законодателя, а именно 4 години и 6 месеца лишаване от свобода ,
което да се редуцира по реда на чл. 58а, ал.1 НК с 1/3 на три години и да се
определи първоначален общ режим на изтърпяване на така наложеното
наказание.
Повереникът и гражданския ищец молят за уважаване на гражданския
иск и присъждане на разноски.
Защитникът моли подсъдимия да бъде признат за виновен като му се
наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, в
справедлив размер, гравитиращ около законоустановения минимум.
Подсъдимият в личната си защита се признава за виновен, изразява
съжаление за стореното и поддържа казаното от своя защитник.
В правото си на последна дума моли за по-леко наказание.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Р. И. И. е роден на *******, с настоящ адрес: *******,
живущ в *******, *******, б.г., със средно образование, безработен,
разведен, осъждан, ЕГН: **********.
Подс. Р. И. имал склонност да извършва измами и по този начин да си
набавя доходи.
Към 2019 г. св. Д. М. работел заедно със св. Г. С. във фирма „Клептър
Интернешънъл Груп“ ООД, собственост на З. Т. Т.. Предметът на дейност на
дружеството била продажба на строителни материали, като обектът, в който
фирмата развивала търговска дейност се намирал в *******.
Към 2019 г. клиент на въпросния магазин станал и подс. Р. И., като през
различни периоди от време закупувал от същия лепила, бои, мазилки,
шпакловки и други строителни материали.
Подс. Р. И. работел в строителството като нямал регистрирана
фирма, а набирал различни лица, с които извършвал строително-монтажни
работи в различни обекти, които уговарял със собствениците да бъдат поети
от него. Обикновено собственици на обекти избирали да работят с него, тъй
като им предлагал оферти за строително-монтажни дейности на цени
значително по-ниски от пазарните.
На неустановена дата през месец ноември 2019г. в магазина на фирма
„Клептър Интернешънъл Груп“ ООД, находящ се в *******, отново дошъл
подс. Р. И. с цел закупуване на материали. Св. З. Т. се заговорил с подс. И.,
който познавал по физиономия като негов клиент, и му споменал, че трябвало
да си купи мотокар.
2
В този момент подс. И. преценил, че може да си набави лесни доходи
като заблуди св. З. Т. , измисляйки си факти, които не отговаряли на
действителността и обещавайки му, че може да му намери мотокар на
ниска цена. В изпълнение на тази си цел подс. И. въвел в заблуждение св.
Т. като му заявил неотговарящи на действителността обстоятелства, а именно,
че щял да играе на търг, обявен от съдия изпълнител за един мотокар и имало
втори, за който не му стигали парите и можел да играе и за втория от името
на З. Т.. Подсъдимият обяснил на Т., че последният не можел да играе на
търга от свое име, защото всичко било нагласено вече по начин, че подс.
И. да спечели, а търга бил обявен от ЧСИ К.П. и същият му бил близък.
Това бил начинът, по който можел да бъде закупен мотокар на цена от 2500
лева.
По този начин подс. Р. И. въвел в заблуждение св. Т. относно това, че
ще му бъде доставен мотокар за негови нужди, който ще бъде спечелен на
търг (публична продан), проведен от ЧСИ- К.П. с район на действие Окръжен
съд- Пловдив.
В същото време подобен публичен търг за мотокари не бил обявяван
от ЧСИ К.П..
Св. Т. се заинтригувал, тъй като цената му се сторила изгодна и се
уговорил с подс. И. на следващия ден да му даде сумата от 2500 лева.
Свидетели на тези договорки станали Д. М. и Г. С., работещи за Т..
На следващия ден след въпросния разговор- неустановена дата през
месец ноември 2019 г., св. Т. пак се срещнал с подс. И. на същото място в
магазина на адрес: ******* и в изпълнение на договорките му дал сумата
от 2500 лева, заедно с копие на личната му карта в два екземпляра, заверена с
подпис на първия.
Св. Т. поискал да се състави разписка, но подс. И. му заявил, че
нямало как да съставят такава.
След като взел паричната сума от 2500 лева подс. И. продължил да
поддържа вече възбуденото заблуждение у Т. от предишния ден, като му
заявил, че отивал до ЧСИ П. да му даде парите, което не отговаряло на
действителността, тъй като изначално подсъдимият нямал такова
намерение и уговорки с ЧСИ К.П..
При даването на парите от страна на св. Т. на подс. И. отново
присъствали св. Д. М. и св. Г. С., както и жената, с която Т. живеел на
семейни начала-св. Д. Г..
Същият ден, на същото място- в *******, усещайки ,че вече бил
спечелил доверието на св. Т., предвид дадените му 2500 лева, подс. И. му
обяснил, че бил говорил с ЧСИ П., който му заявил, че от друго вземане на
фирма длъжник били в процес на обявяване на търг още 6 „малки“ (леки)
автомобила, един камион и един открит бус. По този начин подсъдимият
целял отново да го въведе в заблуждение относно обстоятелството, че ще му
бъдат доставени МПС-та за сумата от 4000 лева, която впоследствие обявил.
В същото време подобен разговор между ЧСИ К.П. и подс. И. за
3
такива автомобили никога не се бил състоял реално, а и двамата не се
познавали. Подс. И. обяснил на Т., че автомобилите можели да се видят, а
последният изразил желание да ги види лично.
Няколко дни след това, на неустановена дата в периода месец
ноември- месец декември 2019 г., подс. И. завел св. Т. до двора на
„Кофражна техника“ в *******, в гр. Пловдив и му показал намиращите
се там към онзи момент МПС-та: един автомобил „Деу Матиз“, два товарни
автомобила „Пежо Партнер“, три броя автомобили „Пежо 206“, открит бус-
камион с тента неустановена марка и модел и по-голям камион неустановена
марка и модел.
Част от посочените МПС- та, а именно: един автомобил „Деу Матиз“,
два товарни автомобила „Пежо Партнер“, три броя автомобили „Пежо 206“
от 2014г. били собственост на фирма „Пронто Комерс 1“ ЕООД, а на
14.10.2020 г. били закупени от фирма „Универсал 61“ ООД. По отношение на
бус-камион с тента неустановена марка и модел и по-голям камион
неустановена марка и модел, които били видени на място от св. Т. в хода на
ДП не са добити данни за рег. номер и собственик. Подс. И. не бил говорил
за закупуване на автомобилите и с представители на фирмата собственик
към момента на воденето на разговорите със З. Т..
Въпреки това подсъдимият обявил на св. Т. продажна цена в размер
на 4000 лева и с това поддържал вече въведеното у него заблуждение, че ще
му бъдат доставени моторни превозни средства за негови нужди, които ще
бъдат спечелени на търг (публична продан), проведен от ЧСИ- К.П. с район
на действие Окръжен съд- Пловдив.
Няколко дни следващи деня, в който св. Т. видял автомобилите и по
точно: на неустановена дата в периода месец ноември 2019 г.- месец
декември 2019 г., същият извикал подс. И. в магазина на фирма „Клептър
Интернешънъл Груп“ ООД, находящ се в ******* и му заплатил лично и на
ръка сума в размер от 4000 лева за участие в „търга, организиран от ЧСИ-
К.П.“.
За предаването на посочената парична сума отново не била
съставена разписка. Парите обаче отново били предадени пред трети лица-
свидетелите Д. М., Г. С. и Д. Г..
Същият ден, непосредствено след получаване на парите, подс. И.
продължил да поддържа заблуждение у Т. като заявил, че търговете щели
да се проведат до седмица, а до месец щели да се оформят документите за
регистрация на МПС-тата, както и че търговете били нагласени така, че да ги
спечели той. До края на месец февруари 2020г. подс. И. поддържал
заблуждението у св. Т. многократно, твърдейки му, че търговете били
спечелени, но документите се бавели. След известно време подс. И. спрял да
посещава магазина на св. Т., както и да отговаря на обажданията му, при
което последният разбрал, че станал жертва на измама. Поради това в края на
месец февруари 2020 г. св. Т. посетил офиса на ЧСИ П. с районен на действие
ОС- Пловдив с цел да получи от него от първа ръка актуална информация за
4
търговете. В хода на разговора със св. ЧСИ К.П., св. Т. разбрал, че първият не
познавал човек с имена Р. И., както и че търговете се провеждали по
определен законов ред и нямало как да бъдат манипулирани. След
срещата си с ЧСИ П., св. Т. се обадил по телефона на подс. И. и поискал от
него да му върне сумата от 6500 лева. Подсъдимият му казал, че имал нужда
от пари и затова го бил „уговорил“ така, но щял да му върне парите.
Няколко месеца след това св. Т. разбрал, че и неговия служител М. бил
измамен по подобен начин. До връщане на пари така и не се стигнало.

Междувременно, докато работел във фирма „Клептър Интернешънъл
Груп“ ООД св. Д. М. станал пряк свидетел на договорките между неговия
шеф Т. и подс. И.. Вследствие на личните си контакти със св. М. и доверието,
което шефът му- св. Т., демонстрирал спрямо подсъдимия, предавайки му на
два пъти немалки парични суми за закупуване на МПС на изгодни цени, подс.
И. спечелил и неговото доверие. Още повече, че св. М. на няколко пъти
доставял строителни материали на обекти, които подс. И. бил поел в с.
Калековец, обл. Пловдив и в кв. „Прослав“ в гр. Пловдив и се държал
приятелски и дори го уговарял да работят заедно.
Така на 18.12.2019 г., при поредното си посещение в магазина на фирма
„Клептър Интернешънъл Груп“ ООД, находящ се в *******, подс. И. се
заговорил със св. М. и му заявил неотговарящи на действителността
събития, а именно: че работел с ЧСИ П., при който имало наличен
автомобил „Волво ХЦ90“, който можело да бъде закупен за сумата от
3600 лева, при положение, че парите бъдат дадени до края на деня.
С цел да бъде по-убедителен подс. И. добавил, че имал желание да
вземе тази кола за себе си, но въпреки това предложил на св. М. той да я
вземе. Изтъкнал му още, че и цената била доста изгодна. Освен това му
уточнил, че като за начало следвало да му даде 2800 лева, тъй като това била
реалната продажна цена на МПС-то преди начисляването на комисионните за
ЧСИ във връзка с публичната продан и преди регистрацията на автомобила.
Подс. И. казал на св. И. М., че остатъкът от парите- комисионни за ЧСИ и
разходи по прехвърляне на автомобила в КАТ (сектор „ПП“ при ОД МВР-
Пловдив), трябвало да се дадат след няколко дни.
Св. Д. М. много се заинтригувал от това предложение на подс. И., тъй
като цената за предложения му автомобил била доста изгодна. По този начин
подс. И. въвел в заблуждение св. М. относно основанието за предаване на
парични суми, а именно: че ще му бъде доставен лек автомобил марка и
модел „Волво ХЦ90“.
Тъй като св. Д. М. нямал толкова пари в себе си, се обадил на баща си-
И. М. и го помолил да му даде заем в размер на 2800 лева, които пари да
донесе в района около работното му място в ******* и да ги предостави на
подс. И. за покупка на лек автомобил марка и модел „Волво ХЦ90“.
Св. И. М. заделил сумата от 2800 лева в заем на сина си и отишъл на
указаното място. Там св. И. М. се срещнал със сина си, който му показал подс.
5
И. и му казал да предаде предоставената му в заем сума от 2800 лева на подс.
И.. Въпросната парична сума била предадена на ръка от св. И. М. от името на
Д. М. на подс. И., като за удостоверяване на плащането не била съставена
разписка. Вечерта след предаването на парите св. И. М. попитал Д. М. дали
имал доверие на мъжа, на който били предадени парите. Пострадалият Д. М.
отвърнал, че имал доверие на подсъдимия, защото го познавал лично, а също
така преди време уреждал изгодно коли на негови познати.
На неустановена дата, два-три дни след 18.12.2019 г., в изпълнение на
първоначалната уговорка между подсъдимия и пострадалия Д. М. за
заплащане на обща продажна цена от 3600 лева за МПС-автомобил „Волво
ХЦ90“, подс. И. се обадил на св. Д. М. и продължавайки да поддържа
заблуждение у него му заявил, че следвало да му заплати още 400 лева
дължими за разноски при ЧСИ към първоначално дадените му 2800 лева във
връзка с доставяне на посоченото превозно средство. Св. Д. М. веднага се
обадил на баща си- св. И. М. с молба да му предостави нов заем в размер на
400 лева. Св. И. М. се съгласил, заделил въпросната сума от 400 лева в заем на
сина си. Тъй като въпросния ден св. Д. М. бил обективно възпрепятстван и не
можел да се срещне с подс. И., помолил баща си да го стори. В изпълнение на
заръката на сина си св. И. М. взел предоставената от него в заем на Д. М.
парична сума в размер на 400 лева, срещнал се с подс. И. в района на
******* и лично му я предал от името на сина му. За предаването на
паричната сума не били изготвени никакви документи.
След предаването в заем първоначално на сумата от 2800 лева и
впоследствие на сумата на 400 лева от страна на св. И. М. на сина му Д. М.,
съгласно постигнатия устен договор за заем за послужване, бащата заявил
на сина си, че следвало да му върне парите при първа възможност и
последният се съгласил.
Около седмица по-късно след последно описания случай, на
неустановена дата в периода месец декември 2019 год.- месец януари
2020 г. (но преди 10 Януари 2020г.), в изпълнение на първоначалната
уговорка между подсъдимия и св. Д. М. за сумата от 3600 лева, последният
отново бил потърсен от подс. И. за финалното плащане от 400 лева за
регистрация на автомобил „Волво ХЦ90“.
След изплащане на тези пари, представляващи последната дължима
сума, на св. Д. М. било обещано да получи регистриран лек автомобил марка
и модел „Волво ХЦ90“ съгласно уговореното.
С това отново било поддържано заблуждението на вече въведения в
заблуждение св. Д. М. относно основанието за предаване на паричните суми в
общ размер на 3600 лева, а именно: че ще му бъде доставен лек автомобил
марка и модел "Волво ХЦ90" за негови нужди.
На неустановена дата в периода месец декември 2019 год.- месец
януари 2020 г. (но преди 10 Януари 2020г.), св. Д. М. предоставил лично тази
сума- 400 лева на подс. И. в гр. Пловдив, като отново за предаването на
парите не била съставена разписка.
6
Впоследствие подс. И. продължил да поддържа заблуждението у св. Д.
М. като на неустановена дата в периода 18.12.2019 г.- 16.03.2020 г. показал на
последния уж платения от него лек автомобил марка и модел „Волво ХЦ90“ с
рег.№*******, който бил паркиран в гр. Пловдив, кв. Прослав. Обяснил му,
че това бил автомобилът, който щял да получи и че същият бил със запори
при ЧСИ П. и бил собственост на някакъв софиянец. Всъщност автомобилът
бил придобит от В. Д., но тъй като трябвало да му се направи ремонт, стоял
паркиран в кв. Прослав в гр. Пловдив и не се ползвал дълго време.
Междувременно, подс. И. с цел да поддържа вече изграденото доверие
у св. Д. М., му заявил, че може заедно с неговия приятел Г. С. да работят на
строителни обекти, които бил започнал да обслужва.

Към края на 2019 г. св. Д. М. разбрал от шурея му М. В. М., че колата на
последния била изгоряла при пожар в кв. Изгрев, в гр. Пловдив и си търсил
евтин автомобил. От своя страна Д. М. се досетил, че подс. И. му бил казвал,
че можел на изгодна цена да се намери лек автомобил марка и модел „Пежо
206“. Св. М. проявил интерес към такъв автомобил-„Пежо 206“ и поръчал на
св. Д. М. да му посредничи пред неговия познат- подс. И. за закупуване на
такъв.
На неустановена дата през м. януари 2020 год ., но преди 10 Януари
2020г., попитал подс. И. дали можел да му намери лек автомобил марка и
модел „Пежо 206“ за нуждите на неговия шурей М. М.. Виждайки нова
възможност да си набави неправомерно парични средства, подс. И. заявил
на св. Д. М. при разговор в гр. Пловдив, че можел да му достави лек
автомобил марка и модел „Пежо 206“, който щял да се играе на търг при
ЧСИ К.П. за сумата от 830 лева, въпреки че това обстоятелство не отговаряло
на действителността.
Св. Д. М. споделил за това на св. М. В. М., който се съгласил с
условията и заплатил на св. Д. М. на ръка парична сума в размер на 830
лева. По този начин подс. И. успял да въведе за пореден път в заблуждение
св. Д. М. относно основанието за предаване на парична сума, а именно: че ще
бъде доставен лек автомобил марка и модел „Пежо 206“ за нуждите на М. В.
М..
От своя страна св. Д. М. се уговорил с подс. И. да се видят на
10.01.2020 г. пред паркинга на ЧСИ К.П. в гр. Пловдив. Двамата се срещнали
на уреченатата дата и място, където св. Д. М. предал на подс. И.
предоставената му от св. М. парична сума в размер от 830 лева за лек
автомобил марка и модел „Пежо 206“ за нуждите на М. В. М.. Отново не били
съставени писмени документи за предаването на паричната сума.
Съгласно водените разговори между подс. И. и св. Д. М. последният
следвало да получи на 18.01.2020 г. лек автомобил марка и модел "Волво
ХЦ90" и лек автомобил марка и модел „Пежо 206“.На тази дата обаче това не
се случило и подс. И. започнал да изтъква различни причини поради
които не успявал да предостави автомобилите.
7
Във връзка с това започнала и кореспонденция по приложението
„Messеnger” между подс. И., ползващ профил в социалната мрежа Фейсбук с
имена: „Р. I.” и св. Д. М.. Последният провеждал кореспонденцията с подс. И.
по „Messеnger” от личния си телефон: “Samsung Galaxy“, модел „SM-G950F“
с имей: *******, използван със сим карта с телефонен номер:*******, видно
от протокол за оглед на ВД (л.132-146 от том 1).
В един момент подс. И. блокирал М. от социалните мрежи, в които
поддържали връзка и блокирал мобилния му телефон, за да не бъде търсен
повече. Тогава св. М. разбрал, че бил измамен и на 16.03.2020 г. подал жалба
във 02 РУ при ОД МВР- Пловдив и било образувано настоящото ДП.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка изцяло съответства на
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
признати от подсъдимия, като по този начин съдът отговаря на изискванията
на трайната съдебна практика, според която при съкратено съдебно следствие
по чл. 371, т.2 НПК, след като веднъж е констатирал, че самопризнанието се
подкрепя от събраните по делото доказателства, съдът е обвързан да приеме
изцяло и без изменение фактическата обстановка очертана в
обвинителния акт и призната от подсъдимия, като нещо повече за него
съществува пълна забрана да базира изводите си на факти, непосочени в
обвинителния акт, дори те да са в полза на подсъдимия.
В този изричен смисъл Решение №52/04.06.2020 по дело №161/2020 на
ВКС, Решение № 142/ 04 юли 2017 г., І НО, касационно дело № 533 по описа
за 2017 г. на ВКС, Решение № 140/ 03 октомври 2017 год., трето наказателно
отделение, наказателно дело № 636/2017 год. на ВКС, Решение
№439/11.03.2015 по дело №1386/2014 на ВКС, Решение №46/08.04.2019 по
дело №47/2019 на ВКС, Решение №167/19.12.2019 по дело №678/2019 на
ВКС.
В конкретния случай направеното от подсъдимия признание по реда на
чл. 371, т.2 НПК на гореизложените факти се подкрепя изцяло от събраните
на досъдебна фаза доказателствени материали, а именно:
- показания на разпитаните на ДП свидетели, както следва: И. М., М. М.,
К.П., В. Д., И. Ч., З. Т., В. К., Д. Г., Д. М., Л. Г., Г. С.,
- писмените доказателства по делото, както следва:справки за
регистрация на МПС, протокол за оглед на ВД, ведно с фотоалбум, справка за
съдимост, справки от търговски регистър, договор за покупко-продажба на
МПС от 14.10.2020г., справки от агенция по вписванията и от НАП,
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за
обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане,
8
особено като се има предвид процедурата по която е протекло
производството-глава 27 НПК.
В този изричен смисъл и Решение № 93 от 22.04.2016 г. по н. д. № 346 /
2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
задължителната съдебна практика –т.4 от ТР № 1 ОТ 06.04.2009 Г. по т. д. №
1/2008 Г., ОСНК НА ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на
самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се
отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност
на фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението
на диференцираната процедура е доказателствата убедително да
потвърждават фактите, при това правно релевантните. Принципно
незначителните противоречия не представляват процесуална пречка за
прилагане на процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК.
В този изричен смисъл Решение № 432 от 26.11.2014 г. по нак. д. №
1182/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 318 от 30.09.2015 г. по
н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение,
Решение № 347 от 23.10.2015 г. по н. д. № 956 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н. д.
№ 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.
В конкретния случай предвид констатираната абсолютна еднопосочност
и безпротиворечивост на посочения по-горе доказателствен материал,
досежно приетите за установени и признати от подсъдимия факти,
поставеният от ВКС критерий за подкрепеност на признанието от
доказателствата по делото не само е достигнат, но и е надминат.

Посоченият извод не се разколебава от:
- обясненията на подсъдимия в хода на ДП, в които отрича
извършването на инкриминираното деяние;
- изявленията на подсъдимия в хода на проведените на ДП очни ставки,
в които също отрича вината си.
Тези изявления на подсъдимия от ДП се опровергават както от
изричните му признания направени непосредствено пред съда по реда на
чл. 371, т.2 НПК, така и от целия останал събран доказателствен
материал, поради което се дискредитират като проявна форма на неговата
линия на защита.
В случая предприетата линия на защита от подсъдимия на ДП не може
да бъде пречка за провеждане на съкратено съдебно следствие предвид
задължителните указания на т.4 от ТР № 1 ОТ 06.04.2009 Г. по т. д. № 1/2008
Г., ОСНК НА ВКС, според които към постановяването на присъда по реда
на ССС не може да се поставят по- завишени изисквания от тези за
постановяване на присъда по общия ред, а същевременно е ноторно
известно, че не съществува пречка осъдителна присъда да се постанови по
9
общия ред, след дискредитиране на обясненията на подсъдимия, поради
противоречията им с останалия доказателствен материал.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът не
цени при доказателствените си изводи показанията от ДП на Н. Я. И., Н. С. Н.
и И. С., доколкото касаят фактология изцяло ирелевантна към процесните
инкриминирани деяния.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така описаната фактическа обстановка се установява от правна
страна, че подсъдимият в периода от неустановена дата през м. ноември 2019
год. до 10.01.2020г. в гр. Пловдив, с четири отделни деяния, в условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил и поддържал заблуждение у Д. И. М. и у З. Т. Т., и с това причинил
имотна вреда, както следва:
- на неустановена дата през м. ноември 2019 год., в гр. Пловдив, с цел
да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у З. Т. Т. с
ЕГН:********** от гр. П. относно основанието за предаване на парична сума,
а именно: че ще му бъде доставен мотокар за негови нужди, който ще бъде
спечелен на търг (публична продан), проведен от ЧСИ - К.П. с район на
действие Окръжен съд - Пловдив, като с това причинил на З. Т. Т. имотна
вреда в размер на 2 500 лв.;
- на неустановена дата през м. ноември 2019 год. възбудил и до
неустановена дата в периода от м. ноември 2019г. до началото на м.
декември 2019г., с цел да набави за себе си имотна облага поддържал
заблуждение у З. Т. Т. ЕГН:********** от гр. П. относно основанието за
предаване на парична сума, а именно: че ще му бъдат доставени моторни
превозни средства за негови нужди, които ще бъдат спечелени на търг
(публична продан), проведен от ЧСИ - К.П. с район на действие Окръжен съд
- Пловдив, като с това причинил на З. Т. Т. имотна вреда в размер на 4 000
лв.;
- на 18.12.2019 год. възбудил и до неустановена дата в периода от м.
декември 2019г. до м. януари 2020г . (но преди 10 Януари 2020г.) в
гр.Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, поддържал
заблуждение у Д. И. М., ЕГН:********** от гр.П. относно основанието за
предаване на парични суми, а именно: че ще му бъде доставен лек автомобил
марка и модел "Волво ХЦ90" за негови нужди, като с това му причинил
имотна вреда в размер на 3 600 лв.;
- на неустановена дата през месец януари 2020г. (но преди 10 Януари
2020г.) в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил
заблуждение у Д. И. М., ЕГН:********** от гр. П. относно основанието за
предаване на парична сума, а именно: че ще бъде доставен лек автомобил
марка и модел "Пежо 206" за нуждите на М. В. М. с ЕГН:********** от гр.
П., като с това причинил на М. В. М. имотна вреда в размер на 830 лв., като
10
посочената сума била предадена на 10.01.2020 г.,
като общият размер на причинената имотна вреда от цялата
продължавана престъпна дейност възлиза на 10 930 /десет хиляди деветстотин
и тридесет/ лв. - престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК

Съгласно разпоредбата на чл. 209, ал.1 НК, по която е повдигнато
обвинение изпълнителното деяние може да се осъществи в две
алтернативни форми-възбуждане на заблуждение и поддържане на
заблуждение.
Утвърдено е в съдебната практика разбирането, че под възбуждане на
заблуждение се има предвид, създаване за първи път в съзнанието на
заблуденото лице на невярна, неправилна представа за конкретни факти
от действителността, като по този начин то бива мотивирано да извърши акт
на имуществено разпореждане, чрез който се причинява нему или на друго
лице имотна вреда. От значение за отграничаване на тази форма на
изпълнителното деяние е обстоятелството, че при възбуждането на
заблуждение до момента на неправомерното психическо въздействие от
страна на дееца неверни представи в съзнанието на заблуденото лице не
съществуват.
Така - Решение № 191 от 30.10.2017 г. по н. д. № 695 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 550 от 11.11.2010
г. на ВКС по н. д. № 518/2010 г., III н. о., НК, Решение №124/29.07.2019 по
дело №560/2019 на ВКС, Решение № 309 от 8.07.2011 г. на ВКС по н. д. №
1642/2011 г., III н. о., НК, Решение №270/18.12.2018 по дело №1037/2018 на
ВКС
Под поддържане на заблуждение пък се разбира утвърждаването на
една вече съществуващата невярна, неправилна представа за конкретни
факти от действителността у заблуденото лице. Поддържането на
заблуждение може да се осъществи и чрез невербални средства, стига
действията или бездействията на дееца обективно да са от естество да
затвърдят вече създадената неправилна представа за действителността у
заблуденото лице- Решение № 309 от 8.07.2011 г. на ВКС по н. д. №
1642/2011 г., III н. о, Решение № 117 от 30.08.2012 г. по нак. д. № 2989/2011 г.
на Върховен касационен съд
Съдебната практика е категорична, че няма пречка двете форми на
изпълнителното деяние да се извършват от едно и също лице, което
първоначално създава невярната представа за действителността в съзнанието
на заблуденото лице /възбужда/, а с последващи действия затвърждава тази
вече създадена представа /поддържа заблуждение/. Тоест за съставомерността
на формата на изпълнително деяние поддържане е без значение кой е създал
първоначалната неправилна представа в съзнанието на заблуденото лице.
Това може да е бил самия деец и тогава той върши както възбуждане, така и
поддържане на заблуждение. От друга страна неправилната представа може
да е създадена от едно трето лице и деецът да се възползва от това
обстоятелство- в този случай той извършва само поддържане на заблуждение.
11
Така изрично Решение № 198 от 31.05.2013 г. по нак. д. № 348/2013 г.
на Върховен касационен съд, Решение №270/18.12.2018 по дело №1037/2018
на ВКС, Решение № 573 от 13.06.2012 г. по нак. д. № 2844/2011 г. на
Върховен касационен съд.
Предмет на престъплението измама е чуждо (собственост на всяко едно
трето лице, различно от дееца) имущество (пари, движими или недвижими
вещи), което преди започване на престъплението не се намира във
фактическата власт на извършителя, а попада под разпоредителните
правомощия на един трети субект, най-често физическо лице, което държи
имуществото като собственик или от името на собственика (в качеството на
пълномощник, длъжностно лице или на друго правно основание).
Така изрично ППВС № 3 от 25-27.06.1970 по н. д. № 3/1970,
Тълкувателно решение № 34 от 22.XI.1979 г. по н. д. № 24/79 г., ОСНК,
ППВС 13/1963, Решение № 459 от 11.01.2010 г. по н.д. № 502/ 2009 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 673 от 23.ХI.1974 г. по н. д. № 670/74
г., I н. о., Решение № 455 от 12.Х.1981 г. по н. д. № 456/81 г., II н. о.
В случай, че имуществото- предмет на посегателството се намира към
момента на извършване на деянието във фактическата власт на дееца, би се
касаело за престъпно присвояване по чл. 201-206 НК или за друго
престъпление, но не и за измама,
Така Решение № 309 от 05.08.2013 г. по нак. д. № 1084/2013 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 319 от 20.05.1974 г. по н.д.№ 282/74 г. ,
I н.о. на ВС, Решение № 372 от 28.06.1985 г. по н.д. № 378/85 г. на ВС
Решение № 178 от 27.04.1982 г. по н.д.№175/82 г., I н.о. на ВС, Решение №
173 от 29.03.1977 г. по н.д. № 149/77 г. I н.о. на ВС.

При измамата изпълнителното деяние винаги е насочено спрямо
конкретно физическо лице, върху чието съзнание деецът въздейства като
създава или поддържа една вече съществуваща неправилна представа за
определени факти от действителността, условно наречено „заблудено лице“.
Така Решение № 266 от 18.V.1995 г. по н. д. № 132/95 г., II н. о.
Съставомерна особеност от обективна страна на престъпния състав на
измамата е, че „заблудено“ може да бъде не всяко произволно лице, а само
такова, което разполага с фактическата или юридическа разпоредителна
власт върху предмета на престъплението, тоест то има възможност да
извършва действия на фактическо или юридическо разпореждане с него.
Така изрично Постановление № 8 от 28.XII.1978 г. по н. д. № 5/78 г.,
Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление № 7 от 6.VII.1989 г., Решение №
434 от 13.11.2012 г. по нак. д. № 1192/2012 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 296 от 28.07.1994 г. по н. д. № 207/94 г. на Върховен съд на РБ, I
н. о, Решение № 290 от 22.06.2009 г. по к.н.о.х.д. № 281/2009 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 141 от 12.03.2010 г. по н.д. № 59/2010 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 393 от 26.09.2011 г. по нак. д. №
1813/2011 г. на Върховен касационен съд.
12

Друга особеност от обективна страна на измамата е, че в резултат от
въздействието върху съзнанието на „заблуденото лице“, то извършва акт
на имуществено разпореждане, който може да бъде:
-чисто фактически- например предаване на определена вещ или сума
пари в държане на извършителя;
Така Решение № 250 от 26.05.2009 г. по н.д. № 240/2009 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 568 от 19.12.2008 г. по н. д. № 560/2008 г., НК, II
н. о. на ВКС, Решение № 294 от 10.VI.1977 г. по н. д. № 272/77 г., II н. о.,
Решение № 293 от 1.VII.1988 г. по н. д. № 310/88 г., II н. о., Решение № 382 от
11.02.2015 г. по нак. д. № 1242/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 245 от 14.07.2014 г. по нак. д. № 369/2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 298 от 10.07.1985 г. по н.д. № 306/85 г., I н. o, Решение № 608 от
5.ХI.1970 г. по н. д. № 439/70 г., II н. о. Решение № 98 от 1978 г. по н. д. №
46/78 г., I н. о.
-юридически акт на имуществено разпореждане. Тук практиката е
категорична, че типичен пример за тази хипотеза е издаването на
пълномощно в полза на подсъдимия да се разпорежда с имущество на
пострадалото лице, като именно упълномощаването, представлява акта на
юридическо имуществено разпореждане-. Така Решение № 135 от 21.03.2011
г. по н.д. № 1024/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 460 от
19.12.2012 г. по нак. д. № 1517/2012 г. на Върховен касационен съд.
-комбинация от двете- „заблуденото лице“ първо извършва
юридически акт на имуществено разпореждане, който може да бъде
едностранна сделка (например завещание), сключване на договор
(включително и със самия деец- например продажба на чужд имот, дарение,
отпускане на кредит), издаване на индивидуален административен акт и
др., последван от фактическо предаване на предмета на престъплението.
Така Решение № 225 от 30.05.2011 г. по н.д. № 1350/2011 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 126 от 02.04.2009 г. по н.д. № 84/2009 г. на
Върховен касационен съд, решение № 68 от 09.09.2015 г. по н. д. № 1956 /
2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 57 от 16.IX.1977 г. по н. д. №
51/77 г., I н. о., Решение № 225 от 15.11.2017 г. по н. д. № 652 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 280 от 25.01.2019 г. по н. д. № 1006 /
2018 г. на Върховен касационен съд, Решение № 209 от 08.11.2016 г. по н. д.
№ 911 / 2016 г. на Върховен касационен съд, Решение № 12 от 02.04.2018 г.
по н. д. № 1284 / 2017 г. на Върховен касационен съд, Решение № 42 от
12.05.2017 г. по н. д. № 1261 / 2016 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 288 от 26.03.2018 г. по н. д. № 997 / 2017 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 241 от 29.07.2009 г. по к.н.о.х.д. № 238/2009 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 247 от 24.10.2013 г. по нак. д. № 726/2013 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 218 от 20.05.2009 г. по к.н.о.х.д. №
199/2009 г. на Върховен касационен съд.

13
Актът на имуществено разпореждане може да е в полза на дееца или
на всяко трето лице, различно от собственика на имуществото, като с
него с обогатява патримониума на лицето в чиято полза е (набавя се имотна
облага), като същевременно се обеднява патримониума на право имащото
лице, тоест нему се причинява имотна вреда.
Важна особеност от обективна страна на измамата е, че имотната
вреда настъпва само и единствено въз основа на извършения акт на
имуществено разпореждане от страна на „заблуденото лице“, но не и на
действия на подсъдимия, който, както вече се каза към момента на
извършване на изпълнителното деяние няма фактическа власт върху
предмета на престъплението.
Решение № 51 от 29.ХII.1981 г. по н. д. № 39/81, ОСНК на ВС, Решение
№ 1170 от 20.02.2006 г. на ВКС по н. д. № 568/2005 г., II НО, Решение № 543
от 10.03.2011 г. по нак. д. № 557 / 2010 г. на Върховен касационен съд.

Пострадал от престъплението е именно законният собственик на
предмета на престъпно посегателство, доколкото с извършения акт на
имуществено разпореждане се обеднява неговия патримониум, тоест той
претърпява съставомерна имотна вреда.
Така Решение № 537 от 29.12.2011 г. по нак. д. № 2475/2011 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 337 от 01.09.2010 г. по нак. д. №
357/2009 г. на Върховен касационен съд, Решение № 153 от 07.03.2012 г. по
нак. д. № 154/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 40 от
03.04.2019 г. по н. д. № 67 / 2019 г. на Върховен касационен съд
Лицето което търпи вреди (чийто патримониум се обеднява) с
присвоеното имущество и легитимиран пострадал от престъплението може да
бъде, както
-частно правен субект ( физическо или юридическо лице);
-така и държавен орган, разполагащ със самостоятелен бюджет и
представляващ юридическо лице
Особеност на престъплението е, че е възможно, но не и задължително
качествата „заблудено“ и „пострадало лице“ да съвпадат в личността
на един правен субект. Ако заблуденото лице, (върху чието съзнание се
въздейства и което извършва акта на имуществено разпореждане) е и
собственик на имуществото предмет на престъплението, то двете качества
съвпадат в един правен субект. Ако обаче имуществото се намира на правно
основание във фактическата или разпоредителна власт на правен субект
(длъжностно или недлъжностно лице) различен от собственика, то двете
качества няма да съвпадат в едно и също лице.

Престъплението е довършено с акта на имущественото
разпореждане, в който момент настъпва и имотната вреда за
патримониума на пострадалото лице. Възможно е причиняването на вреда да
е едновременно съпроводено и с получаване на имотна облага от дееца или
14
трето лице, но това не е съставомерен белег, доколкото законът е въздигнал
получаването на имотна облага в съставомерна цел на дееца, а не в
съставомерен резултат от престъплението.
Така Решение № 26 от 21.03.2013 г. по нак. д. № 2154/2012 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 129 от 10.04.2009 г. по н.д. № 87/2009
г. на Върховен касационен съд, Решение № 158 от 01.04.2010 г. по к.н.д. №
18/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 497 от 05.04.2012 г. по
нак. д. № 2358/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 329 от
12.10.2015 г. по н. д. № 1105 / 2015 г. на Върховен касационен съд

Доколкото изпълнителното деяние на престъплението следва да
предшества довършването на същото /в случая настъпването на
обществено опасния резултат-вредата за пострадалото лице/ - то
релевантните към възбуждането и поддържането на заблуждението са
само тези действия на подсъдимия, които предшестват имущественото
разпореждане на „заблуденото“ лице.
С настъпване на съставомерната вреда, престъплението се явява
довършено, като всички последващи действия на подсъдимия представляват
действия по „поддържане на заблуждение“ в чисто житейски, но не и в
„юридически план“ и в този смисъл те са несъставомерни като форма на
изпълнителното деяние.
Тези последващи настъпването на вредата действия по своята същност
са насочени:
-не към извършване на престъплението, доколкото същото вече е
довършено,
-а към осуетяване на неговото разкриване, поради което следва да се
съобразят при индивидуализация на наказанието, но не могат да се
включат в периода на осъществяване на престъплението.
Така Решение №253/03.04.2018 по дело №853/2017 на ВКС, Решение
№ 124/08 юни 2015 г., Наказателна Колегия, трето наказателно отделение,
КНД №160 по описа за 2015 г., Решение № 292 от 18.06.2010 г. по н.д. №
193/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 39 от 14.03.2017 г. по н.
д. № 1331 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение

В случаи като процесния, при които за измамата се ползват и
договорни отношения, като деецът получава определено имущество срещу
задължението за определена насрещна престация, тъй като той още
изначално няма намерение да изпълни насрещното си задължение, се
приема, че вредата настъпва още с акта на имуществено разпореждане на
„заблуденото“ лице, а не в по-късен момент, когато е станало ясно, че деецът
няма да изпълни ангажимента си.
Така Решение № 139 от 20.09.2017 г. по н. д. № 609 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 139 от 20.09.2017
г. по н. д. № 609 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение,
15

Пак във връзка с периода на извършване на престъплението следва да се
отбележи, че според трайната съдебна практика, когато са осъществени
едновременно и двете форми на изпълнителното деяние- възбуждане на
заблуждение и поддържане на заблуждение и когато те в условията на
кумулативност:
-се отнасят до едно и също фактическо обстоятелство, за което се
създава и утвърждава неправилна представа в съзнанието на заблуденото
лице;
-са адресирани спрямо едно и също заблудено лице;
-касаят патримониума на едно и също пострадало лице;
-и са извършено последователно в относително кратък период от време
при едно и също отношение от страна на дееца
се създава едно трайно престъпно състояние, траещо от
първоначалното въвеждане в заблуждение до акта на окончателното
имуществено разпореждане и се извършват с едно деяние, поради което
следва да се квалифицират като единно престъпление (а не като
продължавано), с фактическо усложнение в обективната страна, а именно
извършване и на двете от алтернативно предвидените форми на
изпълнителното деяние.
Така Решение № 412 от 12.11.2008 г. по нак. д. № 314/2008 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 174 от 24.04.2009 г. по н. д. №
130/2009 г. на Върховен касационен съд, Решение № 520 от 07.12.2010 г. по
н.д. № 467/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 78 от 17.03.2011
г. по нак. д. № 803/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 568 от
15.12.2011 г. по нак. д. № 2835/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 545 от 28.02.2012 г. по нак. д. № 2625/2011 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 117 от 13.04.2010 г. по нак. д. № 69/2010 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 226 от 23.04.2010 г. по к.н.о.х.д. № 117/2010 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 142 от 31.05.2011 г. по нак. д. №
55/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 142 от 31.05.2011 г. по
нак. д. № 55/2011 г. на Върховен касационен съд.
Когато, обаче възбуждането или поддържането на заблуждение касае
различни обстоятелства, лица или имущество, но са налице останалите
условия за това би се касаело за продължавано престъпление от няколко
подред деяния (като за някое или всички от деянията, включени в
продължаваното престъпление може да са налице фактическите усложнения,
разяснени по-горе.).
Точно такъв е и процесния случай при който е повдигнато обвинение за
продължавано престъпление, състоящо се от 4 отделни деяния, като за
някои от деянията е налице усложнението от фактическа страна да обхващат
едновременно и двете форми на изпълнителното деяние през определен
период от време, а други реализират само една от двете алтернативни
форми на изпълнителното деяние.
16

Основен съставомерен елемент от обективна страна е да не е налице
„правно основание“ за предприетото имуществено разместване на блага
(фактическо или юридическо) от патримониума на действителния
собственик към патримониума дееца или лицето, в чиято полза той действа.
Под „правно основание“ законът разбира съвкупност от факти, които
оправдават имущественото разместване.
Тук следва да се има предвид, че според трайната практика
основанието за имуществено разместване може и да е чисто фактическо,
макар и да не е юридически оформено (например фактически положен труд)
Така Решение № 153 от 29.06.2011 г. по нак. д. № 687/2010 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 415 от 18.IХ.1978 г. по н. д. № 360/78
г., I н. о., Решение № 243 от 8.VI.1977 г. по н. д. № 222/77 г., I н. о., Решение
№ 217 от 16.IV.1975 г. по н. д. № 183/75 г., I н. о.
Именно липсата на реално основание (различно от възбуденото или
поддържано заблуждение) предмета на престъплението да напусне
патримониума на пострадалото лице формира щета за него и обуславя
вредоносния характер на престъплението.
Друг важен елемент от обективна страна е, че лицата, които
упражняват фактическа власт върху имуществото, действат при
съзнание, че деецът разполага с правно основание за получаването му.
Когато съответните длъжностни лица знаят, че се използва документ с
невярно съдържание, неистински или преправен документ и че имуществото
се предава или изплаща без правно основание, няма документна измама. В
този случай длъжностните лица извършват престъпление по чл. 201 - 205 НК
или престъпления по служба - чл. 282 и сл. НК. Недлъжностните лица при
тази хипотеза ще отговарят за обсебване по чл. 206 НК.
Така Постановление № 8 от 28.XII.1978 г. по н. д. № 5/78 г., Пленум на
ВС, изм. и доп. с Постановление № 7 от 6.VII.1989 г., Тълкувателно решение
№ 27 от 15.XII.1977 г. по н. д. № 26/76 г., ОСНК, Решение № 583 от
12.ХII.1980 г. по н. д. № 603/80 г., I н. о.

Именно поради това, следваща съставомерна особеност от обективна
страна е наличието на функционална връзка между изпълнителното
деяние (възбуждане или поддържане на заблуждение у заблуденото лице) и
неговите действия, съставляващи акт на фактическо или юридическо
разпореждане с намиращия се в негова разпоредителна власт предмет на
престъплението.
Функционалната връзка се проявява в това, че актът на
имуществено разпореждане се предприема именно в резултат от
неправилните представи в съзнанието на заблуденото лице (за налично
фактическо или правно основание за исканото от дееца имуществено
разместване, докато такова реално отсъства), като при отсъствие на тези
неправилни представи, акт на имуществено разпореждане не би бил
17
предприет.

Гореизложените принципни съображения, съотнесени към
установените по делото факти налагат следните изводи за обвинението за
отделните деяния:

Относно първото деяние с предмет сумата от 2500 лева.
При обвинението по този пункт е налице пълно съвпадение между
фигурите на пострадало и „заблудено лице“- З. Т. , доколкото именно
върху неговото съзнание е действал подсъдимия с измамливите си действия и
в патримониума на същото лице е настъпила съставомерната вреда, тъй като
предадената сума от 2500 лева е била собствена на З. Т..
Изпълнителното деяние е осъществено само чрез първата от
алтернативните форми-възбуждане на заблуждение у З. Т., че ще му бъде
доставен мотокар за негови нужди, който ще бъде спечелен на търг
(публична продан), проведен от ЧСИ- К.П., докато такъв търг всъщност
изобщо не бил насрочван, нещо повече подсъдимият изобщо не познавал ЧСИ
К.П..
Изпълнителното деяние под формата на възбуждане на заблуждение е
осъществено на неустановена дата през месец ноември 2019г.
Престъплението по този пункт от обвинението е довършено още на
следващия ден с факта на предаване от пострадалия З. Т. на подсъдимия на
сумата от 2500 лева.
Именно за престъпно деяние при гореизложените фактически
параметри следва да бъде осъден подсъдимия досежно първия пункт от
обвинението.
Предвид констатацията, че това престъпно деяние се явява
довършено с факта на предаване на сумата от 2500 лева още на следващия
ден след възбуждането на заблуждение, подсъдимия следва да бъде оправдан
по обвинението в периода от неустановена дата през м. ноември 2019 год. до
края на м. февруари 2020 год. да е поддържал заблуждение у З. Т., в резултат
от което поддържане на заблуждение да е причинена имотна вреда в размер
на 2500 лева.

Относно второто деяние с предмет сумата от 4000 лева.
При обвинението по този пункт е налице пълно съвпадение между
фигурите на пострадало и „заблудено“ лице- З. Т., доколкото именно върху
неговото съзнание е действал подсъдимия с измамливите си действия и в
патримониума на същото лице е настъпила съставомерната вреда, тъй като
предадената сума от 4000 лева е била собствена на З. Т..
Изпълнителното деяние е осъществено чрез двете алтернативни
форми. Първоначалното възбуждане на заблуждение е осъществено на
неустановена дата през месец ноември 2019 г., като пострадалото лице
измамливо било убедено от подсъдимия, че срещу сумата от 4000 лева ще
му бъдат доставени моторни превозни средства (6 „малки“ леки
18
автомобила, един камион и един открит бус) , които ще бъдат спечелени на
търг, провеждан от ЧСИ К.П..
Впоследствие така възбуденото заблуждение било поддържано с редица
действия на подсъдимия, надлежно описани в ОА и признати от подсъдимия:
- завеждане на св. Т. до двора на „Кофражна техника“ в *******, където
подсъдимия му показал намиращите се там към онзи момент МПС-та;
-потвърждаването, че показаните МПС могат да бъдат придобити
срещу цена от 4000 лева.
Престъплението по този пункт от обвинението е довършено още на
неустановена дата в периода месец ноември 2019 г.- месец декември 2019
, с факта на предаване от пострадалия З. Т. на подсъдимия на сумата от 4000
лева.
Именно за престъпно деяние при гореизложените фактически
параметри следва да бъде осъден подсъдимия досежно този пункт от
обвинението.
Предвид констатацията, че това престъпно деяние се явява довършено с
факта на предаване на сумата от 4000 лева на неустановена дата в периода
месец ноември 2019 г.- месец декември 2019, подсъдимия следва да бъде
оправдан по обвинението да е поддържал обвинението и след тази дата до
датата инкриминирана в обвинителния акт, а именно до края на месец
февруари 2020 г.

Относно третото деяние с предмет сумата от 3600 лева.
При обвинението по този пункт е налице пълно съвпадение между
фигурите на пострадало и „заблудено“ лице- Д. М., доколкото именно
върху неговото съзнание е действал подсъдимия с измамливите си действия и
в патримониума на същото лице е настъпила съставомерната вреда, тъй като
предадената сума от 3600 лева е била собствена на Д. М..
Във връзка с констатацията, че предадената сума от 3600 лева е била
собствена именно на Д. М. следва да се отчете надлежно описаното в ОА
обстоятелство, че тази сума всъщност била предадена на Д. М. в заем от
неговия баща И. М..
Същевременно в чл. 240, ал.1 ЗЗД изрично е посочено, че „С договора
за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество“.
От гореизложеното следва, че макар паричната сума първоначално да е
била собственост на И. М., с факта на отдаването й в заем на Д. М., тя е
станала негова собственост и именно неговия патримониум (на Д. М.) е
ощетен с получаването й на измамливо основание от подсъдимия.
Въпросът дали заетата сума е върната на заемодателя е такъв на
граждански, облигационни отношения между баща и син М.и, поради което
се явява изцяло ирелевантен за наказателния процес.

19
Изпълнителното деяние е осъществено чрез двете алтернативни
форми. Първоначалното възбуждане на заблуждение е осъществено на
18.12.2019 г., като пострадалото лице Д. М. измамливо било убедено от
подсъдимия, че срещу сумата от 3600 можел да получи от ЧСИ П.
автомобил „Волво ХЦ90.
Впоследствие така възбуденото заблуждение било поддържано с
редица телефонни обаждания от подсъдимия към пострадалото лице, в
които подсъдимия потвърждавал, че уговорката им е валидна и напомнял, че
следва да му се предадат и допълнителни суми –на два пъти по 400 лева.
Относно предаването на предмета на обвинението във фактическата
власт на дееца е налице усложнение от фактическа страна, тъй като това е
станало не на веднъж, а на три транша-първия път 2800 лева, а след това на
два пъти по 400 лева.

Престъплението по този пункт от обвинението е довършено с
предаването на последния транш от 400 лева на неустановена дата в
периода от м. декември 2019 г. до м. януари 2020 г., (но преди 10 Януари
2020 г.).
Макар да не е изрично посочено от прокурора, обстоятелството, че
предаването е станало преди 10 Януари 2020г. следва от признатото
обстоятелство досежно последния пункт на обвинението, че сумата от 830
лева (платена на 10.01.2020г.) била предадена след като вече била изплатена
сумата от 3600 лева по настоящия пункт от обвинението.

Именно за престъпно деяние при гореизложените фактически
параметри следва да бъде осъден подсъдимия досежно този пункт от
обвинението.
Предвид констатацията, че това престъпно деяние се явява довършено с
факта на предаване на последния транш от 400 лева, от общо предадената
сума в размер на 3600 лева, на неустановена дата в периода от м.
декември 2019 г. до м. януари 2020 г., (но преди 10 Януари 2020 г.),
подсъдимия следва да бъде оправдан по обвинението да е поддържал
обвинението и след тази дата, до датата инкриминирана в обвинителния акт,
а именно до 16.03.2020 год.

Относно деянието с предмет сумата от 830 лева.

Характерна особеност на обвинението по този пункт е разминаването
между „заблудено лице“ – Д. М. (доколкото върху неговото съзнание
подсъдимият въздействал възбуждайки заблуждение) и пострадало лице –М.
М., доколкото негова била предадената на подсъдимия сума от 830 лева и по
този начин именно неговият патримониум останал увреден.
Това е така, доколкото „заблуденото“ лице Д. М. бил само посредник в
отношенията между подсъдимия и М. М. и предал физически сумата от 830
лева на подсъдимия, но от името и за сметка на М. М.,
20
Изпълнителното деяние е само под формата на възбуждане на
заблуждение и е осъществено на неустановена дата през м. януари 2020 г.,
(но преди 10 Януари 2020 г.), чрез създаването на невярна представа в
съзнанието на Д. М., че срещу сумата от 830 лева св. М. М. може да получи
чрез съдействието на подсъдимия от ЧСИ П. лек автомобил марка и модел
„Пежо 206“.
Макар да не е изрично посочено от прокурора, обстоятелството, че
възбуждането на заблуждение е станало преди 10 Януари 2020г., се
установява по несъмнен начин от признатото обстоятелство, че сумата от 830
лева е платена на 10.01.2020г., като възбуждането на заблуждението било
осъществено преди това.
Престъплението по този пункт от обвинението е довършено на
10.01.2020г. с предаването на предмета на престъплението-сумата от 830 лева
във фактическата власт на подсъдимия.
Именно за престъпно деяние при гореизложените фактически
параметри следва да бъде осъден подсъдимия досежно този пункт от
обвинението.
Предвид констатацията, че това престъпно деяние се явява довършено с
факта на предаване на сумата от 830 лева на подсъдимия още на 10.01.2020г.,
подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението в периода от
неустановена дата през м. януари 2020 год. до 16.03.2020 год. в гр. Пловдив
да е поддържал заблуждение у Д. И. М., в резултат от което поддържане на
заблуждение, да е причинена имотна вреда на М. В. М. в размер на 830 лв.

От субективна страна престъплението по чл. 209 НК се извършва с
пряк умисъл като форма на вината, като за наличието на такъв е
достатъчно деецът да съзнава:
- че няма правно основание да получи имуществото;
- че чрез възбуждането и поддържането на заблуждение в съзнанието на
заблудените лица за определени факти от действителността създава у тях
неправилното усещане за налично такова основание;
- че лицето упражняващо фактическа власт върху имуществото ще
извърши акт на имуществено разпореждане в ползва на дееца или избрано от
него лице именно водено от тези си погрешни представи за съществуващо
правно основание;
като въпреки това желае и цели това имуществено разпореждане,
което да доведе до имотна облага за самия деец или за избрано от него
трето лице.
Така Решение № 543 от 10.03.2011 г. по н. д. № 557 / 2010 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение
Следва да е налице и специфично присвоително намерение,
разбирано като стремеж на дееца -той или лицето в чиято полза действа-
да разполагат с възможността да държат, третират и да се разпореждат с
полученото имущество като със свое собствено.
21
Така Тълкувателно решение № 13 от 09.05.1973 г. по н. д. № 8/1973 г.,
ОСНК на ВС, ППВС 13/1963, Постановление № 8 от 28.XII.1978 г. по н. д. №
5/78 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление № 7 от 6.VII.1989 г.,
Тълкувателно решение № 34 от 22.XI.1979 г. по н. д. № 24/79 г., ОСНК,
Решение № 10/28 януари 2016г., н. д. № 1456/2015г. на ВКС.
Отношението към присвоеното имущество като към свое собствено
следва да е окончателно и безвъзвратно. Ако деецът цели чрез възбуждане
или поддържане на заблуждение без правно основание да получи
имущество, за да го ползва и след това да го върне (например получаване
на кредит от банка, с намерение погасителните вноски редовно да се плащат и
кредита да се върне), същият не върши измама, а друг вид престъпление.
Така Решение № 553 от 09.12.2011 г. по нак. д. № 2650/2011 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 273 от 18.VII.1983 г. по н. д. № 279/83
г., II н. о, Решение № 611 от 28.03.2012 г. по нак. д. № 2757/2011 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 273 от 18.VII.1983 г. по н. д. № 279/83
г., II н. о., Решение № 57 от 19.II.1982 г. по н. д. № 45/82 г., I н. о., Решение №
224 от 15.06.2015 г. по н. д. № 615 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 221 от 13.12.2018 г. по н. д. № 938 / 2018 г. на Върховен
касационен съд

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
трайната съдебна практика деецът може да използва и договорни отношения
/включително писмени или нотариално оформени или дори неформални
такива по устно обещаване за извършване на услуга срещу
възнаграждение/, като форма на въвеждане и поддържане на заблуждение. В
този случай деецът всъщност не желае последиците на договорното
отношение, а го използва само като метод, като средство за въвеждане
и/или поддържане на заблуждението. Той още предварително/изначално
не желае постигането на правомерния резултат на облигационното
отношение, а цели само получаване на имотната облага, без да престира
насреща каквото и да било, или пък в някои случаи престирането да е на
незначителна стойност.
Във всички случаи обаче, когато за целите на възбуждането и
поддържането на заблуждението се използват договорни отношения следва да
се прави разграничение дали е налице наказателна измама по смисъла на чл.
209 НК от една страна или гражданска измама по смисъла на чл. 29 ЗЗД или
договорно неизпълнение по смисъла на чл. 79 и следващи от ЗЗД от друга.
Разграничението следва да се търси в субективното отношение на дееца
към момента на поемане на договорното задължение, като измама по чл.
209 НК ще е налице само когато деецът още изначално няма намерение да
изпълни поетото задължение, като използва същото само като
метод/средство за неправомерно набавяне на себе си или на друго лице на
неправомерна имотна облага, посредством мотивирането на пострадалото
лице да извърши акт на неоснователно имуществено разпореждане.
22
Така Решение № 321 от 17.09.2015 г. по н. д. № 835 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 523 от 22.12.2009 г. по н.д. № 543/2009
г. на ВКС, Решение № 102/ 06 юни 2017 година, първо наказателно
отделение, касационно дело № 367 / 2017 година на ВКС.
Доколкото изначалното субективното намерение за изпълнение или
неизпълнение на поетите задължения е факт от душевния мир на подсъдимия,
практиката е извела редица обективни критерии които позволяват да се
направи преценка за неговото наличие или отсъствие. Такива примерни
обстоятелства, които навеждат на извод за изначална липса на
намерение за изпълнение на поетите задължения са:
-обективна липса на възможност за изпълнение на задълженията към
момента на поемането им;
-липса на отчетност за средства, които се получават;
-неправдоподобни оправдания за забава в изпълнението на
задължението;
-прехвърляне на имуществото на дееца на трети лица, за да не може да
се реализира договорната му отговорност;
-настояване насрещната престация да се получи веднага, преди
изпълнение на поетото задължение, съчетано с липса на каквито и да било
действия по изпълнение на дължимата от подсъдимия престация;
-предприемане на действия по укриване от изправната страна,
включително и честа смяна на мястото на дейност, неотговаряне на
телефонни обаждания и посещения от пострадалите лица, насочени към
изискване на обяснение и отчетност за неизпълнение на насрещната
престация и др.
Възможно е да са налице само един или съчетани няколко от примерно
изброените критерии. Във всеки случай обаче преценката следва да е
комплексна и по един недвусмислен начин да сочи на изначална липса на
намерение за задължаване.
В този изричен смисъл Решение № 321 от 17.09.2015 г. по н. д. № 835 /
2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 102/ 06
юни 2017 година, първо наказателно отделение, касационно дело № 367 /
2017 година на ВКС, Решение №232/28.01.2020 по дело №915/2019 на ВКС,
Решение № 704 от 3.10.2005 г. на ВКС по н. д. № 1025/2004 г., III н. о.,
Решение №87/13.06.2019 по дело №289/2019 на ВКС, Решение №
16/27.02.2018 г, Второ наказателно отделение, наказателно дело № 1209 по
описа за 2017 г. на ВКС, Решение № 353 от 06.12.2012 г. по нак. д. №
1032/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 408/16 декември 2014
година, първо наказателно отделение, касационно дело № 1112 / 2014 на
ВКС, Решение № 353/24 февруари 2015 год.КНОХД № 1140 / 2014 на ВКС,
Решение № 63/11 май 2015 година, трето наказателно отделение, н. дело №
34/2015 година на ВКС, Решение № 176/11 май 2015г., трето наказателно
отделение, н. д. № 267/2015г. на ВКС, Решение № 281/10 януари 2017 г.,
трето наказателно отделение, н. д. № 973/2016 г. по описа за 2016 г. на ВКС,
23
Решение № 329, наказателно дело № 1105/2015 на ВКС, Решение № 278/24
януари 2017 година, първо наказателно отделение, касационно дело № 1014 /
2016 година на ВКС, Решение № 337/ 2015 година , касационно дело № 716 /
2015 година на ВКС.

В настоящия случай следва да се съобрази, че производството е
протекло по реда на съкратеното съдебно следствие- чл. 371, т.2 НПК, като
при тази процедура според трайната съдебна практика признанието на дееца
обхваща всички факти описани в обвинителния акт, относими към
съставомерността на деянието, както от обективна, така и от субективна
страна, тоест признанието обхваща и два факта, които са изрично и нарочно
описани в обвинителния акт, а именно:
-изначалната липса на намерение и възможност у подсъдимия да
изпълни поетите ангажименти към заблудените и пострадали лица;
-изначалната му цел по противозаконен начин да си набави
неправомерна облага за сметка на пострадалите лица, тоест противозаконно
да възбуди и поддържа заблуждение и да присвои без правно основание
предаденото му имущество, като по този начин набави за себе си облага, за
сметка на ощетяване патримониумите на пострадалите.
Същевременно, веднъж направено, самопризнанието по реда на чл.
371, т.2 НПК е неоттегляемо след постановяване на определението на
съда за провеждане на производството по този ред.
В този смисъл са задължителните указания на т.8 от Тълкувателно
решение № 1 от 06.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г., ОСНК на ВКС
Така и Решение №6/08.04.2020 по дело №1196/2019 на ВКС, Решение
№28/16.04.2020 по дело №36/2020 на ВКС, Решение № 3 от 03.02.2015 г. по
нак. д. № 1976 / 2014 г. на ВКС, Решение № 2/ 16 март 2018 по н. дело №
1254/2017 година на ВКС, Решение №245/24.01.2020 по дело №743/2019 на
ВКС, Решение № 246/ 16.11.2017 г. по н.д № 885 по описа за 2017 на ВКС,
Решение № 303/16 януари 2017 година, по н.д. № 1046/ 2016 година на ВКС,
Решение № 303/16 януари 2017, к. д. № 1046/ 2016 на ВКС, Решение № 40/
29.06.2017 г. по н.д № 1328/2016 г. на ВКС.

От гореизложеното следва, че престъплението се явява доказано и от
субективна страна.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че освен от
направеното признание по реда на чл. 371, т.2 НПК, изначалната липса на
намерение и възможност у дееца да изпълни поетите задължения се
разкрива и от доказателствата по делото, като се съобразяват критериите
разкрити в цитираната по-горе трайна съдебна практика.
Само като илюстрация могат да се посочат следните обстоятелства,
които са намерили отражение в обстоятелствената част на обвинителния акт,
признати са от подсъдимия, а и се установяват от разпита на свидетелите по
делото:
24
-методът на възбуждане и поддържане на заблуждение, който деецът
употребил спрямо всички пострадали лице бил, като им обещавал да ги
снабди с МПС обявени на търг от ЧСИ П., като твърдял, че щял да се
възползва от близките си отношения с него и да манипулира търга;
- същевременно подсъдимият изобщо не се познавал с ЧСИ П.,
нямал никакви отношения и уговорки с него, а предлаганите от
подсъдимия МПС на пострадалите лица изобщо не били обявени на търг от
ЧСИ П.;
- подсъдимият показал на З. Т. автомобили собственост на „Пронто
Комерс 1“ ЕООД, като същевременно нямал абсолютно никакви уговорки
с ръководството на това дружество да продава собствените му
автомобили;
-подсъдимият показал на св. М. автомобила, който уж трябвало да е
закупил за негова сметка от ЧСИ П., като същевременно този автомобил бил
собственост на св. В. Д., с когото подсъдимият нямал абсолютно никакви
уговорки да продава собственото му МПС;
-подсъдимият отказвал да издаде на пострадалите лица разписки за
предадените му суми;
-след като дълго време не изпълнил ангажиментите си към
пострадалите лица, а всъщност не предприел каквито и да било действия
в тази насока, подсъдимият първоначално изтъквал пред тях редица
разнообразни (но несъществуващи причини) за неизпълнението, а
впоследствие се укрил от тях и спрял да отговаря на обажданията им.

Според настоящия състав съвкупното ценене на посочените
обстоятелства по един недвусмислен начин доказва:
-изначалната липса на намерение и възможност у подсъдимия да
изпълни поетите ангажименти и
-изначално наличното у него измамливо намерение.

Доколкото престъплението, за което е повдигнато обвинение, е
извършено с 4 самостоятелни деяния, осъществявани методично и
регулярно в рамките на период от около два месеца, като всяко деяние
самостоятелно осъществява признаците на престъпния състав по чл.209, ал.1
и доколкото деянията са извършени при една и съща обстановка, в
изпълнение на общ възобновяващ се във времето престъпен умисъл (да
се придобива по неправомерен начин доходи чрез посегателства срещу
собствеността) при което последващите се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите, то цялата инкриминирана престъпна
деятелност на подсъдимия следва да се квалифицира като продължавано
престъпление по чл. 26 НК.
Доколкото по делото е установено по несъмнен начин, че последната
част от предмета на цялото продължавано престъпление, а именно сумата
от 830 лева от името на М. М., е предадена на подсъдимия на дата
25
10.01.2020г., то именно на тази дата се явява довършено цялото
продължавано престъпление, като деецът следва да се оправдае по
обвинението периода на продължаваната престъпна дейност да обхваща и
времето след 10.01.2020 г. до 16.03.2020 г.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
задължителните указания дадени в т.8 от Тълкувателно решение № 1 от
06.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г., ОСНК на ВКС, проведената процедура по
съкратено съдебно следствие не се явява пречка за частичното оправдаване на
подсъдимия съобразно гореизложените мотиви. Това е така, доколкото в т.8
изрично е посочено, че:
„ Допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в
рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. В
тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи
и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален
закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност. В
обсега на същите са излагане на съображения за необходимост от
приложение на относимите основни институти на наказателното право;
очертаване на аргументи за обективните и субективни признаци на
престъпния състав и обоснованата от тях правна квалификация, визирана
в особените норми на наказателния кодекс; релевиране на възражения за
наказателна неотговорност и погасителна давност; предлагане на доводи за
индивидуализация на санкционните последици.“
С оглед гореизложеното, съдът постановява частично оправдаване
при идентичност на приетата за установена в обвинителния акт
фактическа обстановка, като приема, че признатото „поддържане“ на
заблуждение след датата на окончателното предаване на предмета на
престъплението на подсъдимия, което обуславя довършване на
престъплението, е ирелевантно към въпроса за съставомерността на деянието,
макар обективно да се е реализирало в действителността.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл. 209 НК се предвижда наказание от 1 до 6
години лишаване от свобода.
При така очертаните специален минимум и максимум, средния размер
на наказанието, дължим при баланс на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства е в рамките на 3 години и 6 месеца.
Така Решение №184/18.01.2021 по дело №903/2020 на ВКС.

При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото
съдът намира, че следва да се определи наказание по реда на чл. 54 НК в
размер на ДВЕ години и ДЕВЕТ месеца /33 МЕСЕЦА/ лишаване от
свобода, тоест малко под средния размер.
Като смекчаващо обстоятелство съдът на първо място цени изразените в
26
хода на съдебните прения и последната дума- съжаление и разкаяние за
стореното. Посоченото индикира на вече започнал процес на осъзнаване
противоправността на извършеното, представляващ индиция за
наченато поправяне и превъзпитание у дееца в резултат от воденото срещу
него производство по НПК, което предполага, че целите на наказанието
могат да бъдат постигнати с по-ниска като интензитет наказателна
репресия.
В тази връзка следва да се съобразят указанията на Решение
№113/31.03.2021 по дело №391/2020 на ВКС и Решение №6/24.02.2021 по
дело №446/2020 на ВКС, в които изрично е уточнено, че: „ съжалението и
разкаянието представляват вътрешен психологически процес, който
може да настъпи във всеки един момент от наказателния процес и в този
смисъл са неприемливи доводи, че поради тяхната закъснялост са
неискрени, а обслужват единствено интереса за по-леко наказание.
Същевременно съжалението и разкаянието винаги следва да се отчитат
като смекчаващо обстоятелство, доколкото са индиция за съхранен
поправителен ресурс и възможност целите на наказанието да се постигнат
и с по-нисък интензитет на упражнената държавна принуда.“
Така и Решение №13/02.02.2021 по дело №998/2020 на ВКС.

На следващо място, съдът цени като смекчаващо обстоятелство и
добрите характеристични данни на подсъдимия- макар формално да се
води безработен и да няма регистрирана фирма на негово име, същият (както
към момента на деянието, така и понастоящем) реално полага обществено
полезен труд, като работи в строителството. Това обстоятелство не само е
изрично посочено в ОА и е признато от подсъдимия, но и се установява от
доказателствата по делото.
При съобразяване на посоченото обстоятелство като смекчаващо, съдът
отчита трайната съдебна практика, според която наказанието се налага с цел
поправяне и превъзпитание, затова като смекчаващи и отегчаващи следва
да се ценят всички данни за личността на дееца от всяка сфера на живота
(социалната, образователната, професионалната и др. ), от които да може да
се направи извод с какво по тежест наказание може да се постигнат
визираните цели.
Така изрично Решение №15/03.02.2021 по дело №656/2020 на ВКС.
В случая, факта на полагания обществено полезен труд и
придобиването на доходи и чрез него се цени от съда като една индиция, че
след прилагане на справедлива по размер наказателна репресия, подсъдимият
реално би могъл да се отклони от битието си, характеризиращо се с
превръщането на престъпленията против собствеността в траен източник на
доходи, тоест като индикация за съхранен у него поправителен ресурс.
Все в същата насока следва да се цени и обстоятелството видно от
справката му за съдимост, че след последното изтърпяване на наказание
лишаване от свобода през 2010г. подсъдимият в период от почти 6 години
27
се е въздържал от противообществени прояви.
Посоченото е една индиция, че макар у подсъдимия да са оформени
трайни престъпни нагласи, които ще се обсъдят по-долу, у него вся пак е
съхранен поправителен ресурс, който да позволи постигане на целите на
наказанието без употреба на прекомерна държавна репресия.

Посочените три обстоятелства следва да бъдат ценени в две насоки:
-от една страна същите не позволяват налагането на наказание в
завишените размери, претендирани от държавното обвинение, доколкото в
този случай наказанието би се превърнало в самоцелна репресия,
отдалечена и откъсната от целите по чл. 36 НК, които преследва;
-от друга страна, обаче тези обстоятелства не могат да имат и
значението, претендирано от защитата и да обусловят налагане на наказание
по реда на чл. 55 НК или към законоустановения минимум по реда на чл. 54
НК, доколкото не носят белег нито на многобройност, нито на
изключителност, особено на фона на многобройните отегчаващи
обстоятелства, които ще се обсъдят по-долу.

На следващо място съдът дължи изрични мотиви досежно
обстоятелствата, които в конкретния случай не биха могли да се
третират като смекчаващи.
Първо такова обстоятелство е признанието на вината, доколкото тя
следва да бъде съобразена чрез редукцията по чл. 58а НК, като съществува
забраната по чл. 56 НК това обстоятелство да се взема предвид два пъти при
индивидуализация на наказателната отговорност на дееца.
В този смисъл са и задължителните указания, дадени с Тълкувателно
решение № 1 от 06.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г., ОСНК на ВКС , според т.7
от което признанието на вината и провеждането на производството по реда
на глава 27 НПК не следва да се счита за смекчаващо обстоятелство, освен
ако признанието не е дадено още на досъдебна фаза и не е съдействало
съществено за разкриване на престъплението и облекчаване дейността на
разследващите органи. Това е така защото деецът бива възнаграден за
своето добросъвестно процесуално поведение чрез редукция на
наказанието по реда на чл. 58а, ал.1 НК, а е недопустимо едно и също
обстоятелство да бъде отчитано два пъти при индивидуализация на
наказателната отговорност.
В конкретния случай признанието на вината е направено едва в хода
на разпоредителното заседание и то след като престъплението вече е
разкрито и доказано в резултат от огромната по обем доказателствена
дейност на органите на разследването.
Действително на ДП подсъдимият е давал подробни обяснения, но
същите са били подчинени на преследваната към този момент линия на
защита, в които изрично е отричал съпричастността към инкриминираното
деяние.
28
На следващо място не може да бъде отчетен като смекчаващо
обстоятелство заявеният стремеж за възстановяване на вредите, доколкото
същият не е подкрепен с каквито и да било реални действия, а е останал чисто
голословен, въпреки предоставената от съда възможност за това с
отлагането на делото за след 3 месеца, с единствената цел да се предостави
на подсъдимия време на възстанови вредите.
Така Решение № 481 от 15.12.2014 г. по нак. д. № 1548/2014 г. на
Върховен касационен съд.

На първо място като отегчаващо обстоятелство следва да се отчетат
особеностите на конкретно извършеното деяние, които говорят за
завишена обществена опасност на същото:
-касае се за продължавано престъпление, извършено с 4
самостоятелни деяния, насочено спрямо 3 отделни пострадали лица;
-предмета на престъпно посегателство е висок – 10 930 лева,
равняващи се на около 19 минимални работни заплати към момента на
деянието.

Във връзка с горното съдът съобрази трайната съдебна практика
приемаща, че като отегчаващи обстоятелства се отразяват всички особености
на конкретно извършеното престъпление, които надхвърлят минимално
необходимото за съставомерност на деянието.
Така Решение № 285 от 11.09.2015 г. по н. д. № 948 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, Решение №17/20.02.2020 по дело №1180/2019,
Решение № 52 от 01.06.2015 г. по н. д. № 11 / 2015 г. на Върховен касационен
съд, Решение № 631 от 15.01.2003 г. по н. д. № 525/2002 г., III н. о. на ВКС,
Решение №229/22.01.2020 по дело №850/2019, Решение № 65 от 5.02.2010 г.
на ВКС по н. д. № 708/2009 г., НК, III н. о, Решение №248/22.01.2020 по дело
№863/2019 на ВКС, Решение №129/16.09.2019 по дело №530/2019 на ВКС,
Решение № 48 от 08.05.1995 г. по н.д. № 634/94 г., II н.о. на ВКС, Решение
№104/13.06.2018 по дело №340/2018 на ВКС, Решение №175/15.10.2019 по
дело №713/2019 на ВКС, Решение № 27/07.02.2017 г., Второ наказателно
отделение, наказателно дело № 1295 по описа за 2016 г. на ВКС, Решение
№167/19.12.2019 по дело №678/2019 на ВКС и много други.

Като допълнително отегчаващо обстоятелство във връзка с
горецитираната съдебна практика, съдът цени методът/средството, чрез
които подсъдимият е постигал възбуждането и поддържане на заблуждение у
пострадалите лица, а именно чрез твърдения, че се намира в близки
отношения с ЧСИ К.П., които му позволяват да влияе върху дейността
му, да манипулира обявени публични търгове и по този начин да достави
обещаните МПС.
По този начин степента на обществена опасност на конкретно
извършеното чувствително се повишава, доколкото се засягат:
29
-не само обществените отношения, представляващи непосредствен
обект на престъпното посегателство измама, а именно тези по защита правото
на собственост,
-но и допълнителен кръг обществени отношения- тези защитаващи
авторитета на институциите свързани със съдебното изпълнение и
доверието, което гражданите имат в законосъобразността на
извършваната от тях дейност.

Като отегчаващо обстоятелство съдът цени и надлежно описаните в ОА
действия на подсъдимия по поддържане на заблуждението у пострадалите
лица няколко месеца след довършване на престъплението, тоест след
предаването на целия предмет на престъпно посегателство в негова
фактическа власт.
Макар по вече изложените съображения тези действия да са
несъставомерни като форма на изпълнителното деяние и за този период
да бе постановено частично оправдаване, няма как да не се отчете, че с тези
си действия:
-подсъдимият от една страна е затруднил разкриването на
престъплението;
-а от друга страна е демонстрирал престъпна упоритост в запазване
на неправомерно придобитата имуществена облага,
което завишава степента както на личната му обществена опасност, така
и на обществената опасност на извършеното.

Всички гореизложени обстоятелства относими към особеностите на
инкриминираното деяние, ценени в тяхната съвкупност водят на извод за
висока степен на обществена опасност на извършеното и не позволяват
определяне на наказанието в занижените размери претендирани от защитата,
доколкото в противен случай би се достигнало до противоречие с
изискването на чл. 54 НК, а именно наказанието да се съобразява със
степента на обществена опасност на извършеното.
Така Решение №104/13.06.2018 по дело №340/2018 на ВКС, Решение
№175/15.10.2019 по дело №713/2019 на ВКС, Решение №167/19.12.2019 по
дело №678/2019 на ВКС.

Като отегчаващо обстоятелство на следващо място следва да се отчетат
данните за предходната съдимост на дееца. От справката за съдимост е
видно, че
-същият е многократно осъждан все за престъпления против
собствеността- 209 НК, 206 НК, 194 НК;
-търпял е наказание лишаване от свобода ефективно, включително и
за продължителни периоди от време, например 5 години ЛОС при
първоначален общ режим по НОХД 701/2007г. по описа на СРС;
-в значителен период от време до 2010г. подсъдимият е извършвал
30
ново престъпление веднага след поредното излизане от затвора;
-за относително продължителен период от време след 2010 година
същият се е въздържал от престъпни прояви, но в края на 2016 година ги е
възстановил, за което е осъден по НОХД 6175/2018г., което осъждане се
намира в условията на съвкупност с процесното и което осъждане по НОХД
6175/2018г. възпрепятства настъпване на реабилитация по 88а НК за
осъжданията на дееца, въпреки периода от близо 6 години, през които не е
имал престъпния прояви.

Ценени в тяхната съвкупност посочените обстоятелства водят до
няколко кумулативни извода:
-деецът има трайно установени престъпни нагласи и то срещу
обществените отношения, защитаващи собствеността;
-за един доста продължителен период от време той е превърнал
измамата в свой редовен източник на доходи;
-проявил е една престъпна упоритост, която предходните му
осъждания, не са успели да неутрализират изцяло. Това е особено видно от
обстоятелството, че през 2016г. подсъдимият отново е възобновил
престъпните си активности, въпреки временно оказания върху него
поправителен и превъзпитателен ефект на предходно търпените наказания
лишаване от свобода.
Посоченото говори, че въпреки:
- вече започналия в хода на настоящото производство
поправителен процес, виден от проявеното съжаление е и разкаяние и
-данните за наличен у същия поправителен ресурс, изводим от периода
от време 2010-2016г., през който се е въздържал от противообществени
прояви
всъщност подсъдимият е със завишена степен на лична обществена
опасност, която не позволява налагане на наказание в рамките на размерите
претендирани от защитата, доколкото би се достигнало до противоречие с
изискването на чл. 54 НК при определяне на наказанието съдът да отчита
степента на обществена опасност на дееца.

При преценка на гореизложените обстоятелства настоящият състав
споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
отговорността няма място за механичен формален подход при
съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не
става въпрос за математически величини, а за различни фактически
констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на
обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане
съотношението между тях следва се съобразява не само техният брой, но и
тяхната специфика и относителна тежест.
В този изричен смисъл Решение №50/16.03.2021 по дело №37/2021 на
ВКС, Решение №220/08.04.2020 по дело №900/2019 на ВКС, Решение
31
№54/14.09.2020 по дело №134/2020 на ВКС, Решение № 50 от 12.06.2020 г. по
н. д. № 1172 / 2019 г. на Върховен касационен съд, Решение №146/05.02.2020
по дело №653/2019, Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС,
Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от
28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение №
208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.

С оглед всичко гореизложено съдът намира, че така определеното
наказание ДВЕ години и ДЕВЕТ месеца /33 МЕСЕЦА/ лишаване от свобода
съответства изцяло на степента на обществена опасност на деянието и дееца и
на особеностите на конкретния случай, включително и на стойността на
предмета на престъпното посегателство.
В този смисъл са и Решение №151/07.10.2019 по дело №657/2019 на
ВКС, Решение №74/03.04.2019 по дело №155/2019 на ВКС в които изрично
се сочи, че при съкратено съдебно следствие, преценката за справедливост
на определяното наказание се прави съотносимо към размера преди
редукцията.
На следващо място, съдът намира, че така определеното наказание в
размер на ДВЕ години и ДЕВЕТ месеца /33 МЕСЕЦА/ лишаване от
свобода ще съдейства за постигане целите, както на генералната, така и на
специалната превенция, без същевременно прекомерно да се засягат правата
на подсъдимия и да се наруши баланса и пропорционалността между
използваната държавна репресия и преследваните цели.

Във връзка с доводите на страните от пренията следва да се посочи, че:
-установените отегчаващи обстоятелства, относими към особеностите
на конкретно извършеното престъпление и данните за предходната съдимост
на дееца и трайно установените му престъпни нагласи срещу обществените
отношения, защитаващи собствеността- не позволяват налагането на по-
ниско наказание от това определено от съда, доколкото би се достигнало до
явна диспропорция между тежестта на санкцията и тежестта на
извършеното и по този начин у подсъдимия би се създало чувство за
безнаказаност, което реално би минирало постигането на целите на чл. 37
НК;
-установените смекчаващи обстоятелства от друга страна, не
позволяват налагане на по-високо наказание от това определено от съда,
доколкото би се достигнало до прекомерна и самоцелна употреба на
държавна репресия, която не държи сметка за вече започналия
поправителен процес у подсъдимия и съхранения в него превъзпитателен
ресурс.

Във връзка с претенциите на прокуратурата за налагане на
наказание надхвърлящо средния размер и приближаващо се до
32
законоустановения максимум, а именно 4 години и половина преди
редукцията, следва да се напомни, че според теорията и трайната съдебна
практика наказанието е в състояние да изпълни целите по чл. 37 НК, само
е ако е справедливо и при него са спазени принципите за
индивидуализация.
Същевременно принципът за „индивидуализация“ налага
наказанието да бъде съобразено с конкретните особености на
инкриминираното деяние, като отмереното наказание следва да е в такъв
размер, че да позволява:
-на други деяния с по-висока степен на обществена опасност да се
наложи по-висок размер на санкцията и
-на други деяния с по-ниска степен на обществена опасност да се
наложи по-ниска санкция.
В този смисъл настоящия състав съобрази, че;
- е повдигнато обвинение по основния състав на измамата по чл. 209
НК;
- стойността на предмета на престъплението 10 930 лева, равняваща
се приблизително на 19 работни заплати, макар сама по себе си да е
висока, е далече от критерия 70 минимални работни заплати
(Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г.,
ОСНК), който би обусловил квалифициращ белег- големи размери по чл. 210
НК, когато предвижданата санкция е от 1 до 8 години ЛОС
поради което намира, че така определенията размер Две години и девет
месеца лишаване от свобода се явява справедлив и пропорционален.

Доколкото делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие
по чл. 371, т.2 НПК, съдът на основание чл. 373, ал.2 НПК вр. чл. 58а, ал.1 НК
е обвързан да редуцира определеното наказание с една трета.
След редукцията на подсъдимия следва да се наложи наказание в
окончателен размер на ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА /22 месеца/
лишаване от свобода, който да се отрази в диспозитива на присъдата.
В смисъл, че в диспозитива на присъдата се отразява само
окончателния размер, след редукцията по чл. 58а, ал.1 НК е и Решение
№181/23.06.2015 по дело №232/2015 ВКС.

Както вече се спомена, деецът е осъждан преди инкриминираното
деяние. Доколкото за него са налице няколко осъждания приложимата норма
уреждаща реабилитация се явява чл. 88а, ал.4 НК, според която:
„Когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не
е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след
изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички
осъждания.“
В случая пречка за настъпване на реабилитацията се явява осъждането
по НОХД 701/2007г на Пет години лишаване от свобода при първоначален
33
общ режим. Това наказание е изтърпяно на 17.11.2010г.
Съгласно чл. 88а, ал.2 НК „Когато наложеното наказание лишаване от
свобода е повече от една година и лицето не е освободено от
изтърпяването му на основание чл. 66, срокът по ал. 1 не може да бъде
по-малък от десет години“
В случая реабилитационния срок би се явил изтекъл на 17.11.2020г.
Инкриминираното деяние е извършено в периода от неустановена дата през
м. ноември 2019 год. до 10.01.2020г. тоест преди да настъпи реабилитация по
88а НК за осъденото лице.
По изложените съображения на основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС
наложеното наказание в окончателен размер след редукцията от ЕДНА
ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА /22 месеца/ лишаване от свобода следва да
се изтърпи при първоначален общ режим.

ПО КУМУЛАЦИЯТА НА ОСЪЖДАНИЯТА НА ПОДСЪДИМИЯ

От справката за съдимост на подсъдимия е видно, че престъплението по
настоящото наказателно производство и деянието по НОХД № 6175/2018 г.,
по описа на ПРС се явяват извършени в условията на съвкупност (преди по
което и да било от тях да има влязла в сила присъда), поради което на
основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК осъжданията по тях следва
да бъдат групирани като на подсъдимия се определи едно общо най-тежко
наказание, а именно наказанието наложено по настоящото делото, в
окончателен размер на ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА /22 месеца/
лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да се
ИЗТЪРПИ при първоначален ОБЩ режим.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК при изпълнение на така определеното
едно общо най-тежко наказание следва да се приспадне времето, през което
лицето е търпяло наказание лишаване от свобода, по което и да било от
групираните осъждания.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК и РАЗНОСКИТЕ на гражданския ищец.

Предвид приетото за установено от фактическа и правна страна, съдът
намира, че приетият за съвместно разглеждане граждански иск за
претърпени в резултат от инкриминираната престъпна дейност имуществени
вреди, се явява доказан по основание.
Налице са всички пет кумулативно изискуеми елемента от деликтния
фактически състав по чл. 45 ЗЗД, а именно: 1)деяние; 2)противоправност;
3)вреда); 4)причинна връзка 5)вина.
Установи се, че в резултат на виновните (умишлени) и противоправни
(съставомерни като престъпление по чл. 209 НК) действия на подсъдимия
гражданският ищец Д. И. М., ЕГН ********** е претърпял имуществена
вреда, равняваща се със стойността на предмета на престъплението спрямо
него-3600 лева.
34
Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между
инкриминираното деяние и причинената вреда, доколкото именно в резултат
от противозаконните действия на подсъдимия (възбуждане и поддържане на
заблуждение) патримониума на гражданския ищец се е обеднил с посочената
сума.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия следва да бъде осъден
да заплати на граждански ищец Д. И. М., ЕГН:**********, разноски за
процесуално представителство в размер на 560 /петстотин и шестдесет/ лева,
които са доказани вреди за него в резултат от воденото наказателно
производство, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС,
договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за
изплатената в брой сума.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
.....................................
35
Съобщи за изтекли лични данни