Определение по дело №6516/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6955
Дата: 7 май 2024 г.
Съдия: Валерия Банкова
Дело: 20231100106516
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6955
гр. София, 07.05.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в закрито заседание
на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20231100106516 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Т. Г. Б.,
уточнена с молба от 23.08.2023г., с която срещу „Търговска банка Д“ АД са
предявени искове за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищецът не му дължи сумата от 700 000 щатски долара - част от вземане в
общ размер на 2 445 506,17 щатски долара, ведно със законната лихва върху
сумата от 700 000 щатски долара, считано от 12.08.2014 г. до окончателното
плащане, за които суми са издадени Заповед № 3522 от 14.08.2014 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
Изпълнителен лист от 15.08.2014 г. по ч. гр. дело № 5941 по описа на Районен
съд - Бургас за 2014 г., на две основания, заявени в условията на евентуалност
– поради погасяване на вземанията чрез плащане и евентуално – поради
изтекла в полза на ищеца погасителна давност /вж. уточнителна молба от
23.08.23г./
Ищецът поддържа, че за събиране на процесното вземане е било
образувано Изпълнително дело № 20218040400070 по описа на ЧСИ Д.Н.,
вписан под № 804 в КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд – Бургас, след
като изпълнителното производство по образуваното въз основа на същия
изпълнителен титул изпълнително дело № 20148040400972 по описа на същия
частен съдебен изпълнител, е било прекратено с Постановление от 04.01.2021
г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.
Поддържа, че процесната заповед за изпълнение никога не му е била
връчвана. Излага, че погасяването на дълга е извършено посредством
налични средства по сметка на длъжника и реализиране на обезпеченията,
предоставени от длъжника, в това число депозит и стоки по Закона за
особените залози, както следва:
1. На 27.08.2014 г. е извършено частично погасяване със сума в размер
на 146 675,84 лв., с основание по банков документ - мемориален ордер
„погасяване на просрочие Р. 1 ЕООД“;
2. На 01.09.2014 г. е извършено частично погасяване със сума в размер
на 100 000 лв., с основание по банков документ -мемориален ордер „служебно
1
превалутиране за погасяване на кредит на Р. 1 ЕООД“;
3. На 09.10.2014 г. е извършено частично погасяване със сума в размер
на 200 000 лв., с основание по банков документ - мемориален ордер „от
продажба на тор“;
4. На 13.10.2014 г. е извършено частично погасяване със сума в размер
на 100 000 лв., с основание по банков документ - мемориален ордер
„служебно превалутиране на Р. 1 ЕООД за погасяване на кредит“;
5. На 13.10.2014 г. е извършено частично погасяване със сума в размер
на 57 522,22 лв., с основание по банков документ - мемориален ордер
„служебно превалутиране на Р. 1 ЕООД за погасяване на кредит“;
6. На 13.10.2014 г. е извършено частично погасяване със сума в размер
на 42 477.78 основание по банков документ - мемориален ордер „получен
превод от продажба на торове“;
7. На 31.10.2014 г. дългът е частично погасен със сума в размер на 592
561 американски долара, чиято левова равностойност към момента на
погасяването възлиза на 919 945-73 лв., от депозитна сметка на длъжника;
8. На 31.10.2014 г. е извършено частично погасяване със сума в размер
на 63 492 американски долара, чиято левова равностойност към момента на
погасяването възлиза на 98 570,79 лв., с основание по банков документ -
мемориален ордер „погасяване на просрочена главница на Р. 1 ЕООД със сума
от закрити финансови обезпечения;
9. На 10.03.2015 г. ЧСИ № 804 Д.Н. е извършил разпределение на
постъпили суми от продажби на стоки по ЗОЗ, с които частично е погасен
дълга, както следва: сума в размер на 424 800 лв. и сума в размер на 1748 028
лв.;
10. На 20.04.2015 г. е извършил разпределение на суми постъпили от
продажба на стоки по 303 в размер на 99 960 лв., с които частично е погасен
дълга;
11. На 08.07.2015 г. е извършено частично погасяване на дълга,
посредством разпределение от страна на ЧСИ № 804 Д.Н. на сума в размер на
31 585.54 лв., постъпила от продажба на стоки по 303.
С така извършените плащания твърди дългът да е изцяло погасен.
Евентуално, твърди, че в негова полза е изтекла погасителна давност в
периода от 12.08.2014г. /датата, на която ответната банка е обявила вземането
по договор за кредит от 15.01.2014г. за предсрочно изискуемо/ до 12.08.2019г.
С отговора на искова молба ответникът е ангажирал доказателства, че
процесната заповед за незабавно изпълнение е била връчена на длъжника на
28.08.2014г.
По служебен път съдът е изискал от ЧСИ Д.Н. информация във връзка с
изп. дело № 20148040400972 за това връчена ли е и на коя дата Заповед №
3522 от 14.08.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 5941 по описа на Районен
съд - Бургас за 2014 г., на длъжника Т. Г. Б..
2
С писмо от 05.03.24г. на ЧСИ Н. по делото е постъпила ПДИ от
26.08.2014г., от разписката към която се установява, че същата е била връчена
на длъжника Т. Б. на 28.08.2014г.
След дадени от съда указания, ищецът с молба по делото от 01.04.2024г.
е заявил, че не оспорва подписа си в разписката за връчване на ПДИ и е
получил същата, но не е получавал въпросната заповед за изпълнение –
същата не е била приложена към ПДИ. Обръща внимание, че в текста на
поканата заповедта за изпълнение не е индвидуализирана с номер и дата на
издаване.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
предявените искове са недопустими, поради следното:
Исковете са с пр. осн. чл.439 от ГПК.
С иска по чл.439 от ГПК длъжникът оспорва изпълнението въз основа
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Той е
средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, чрез което да
се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно
значение за неговото съществуване.
Вземането, чието изпълнение се осъществява принудително в рамките
на изпълнителното производство, по което ищецът е конституиран като
длъжник, е съдебно установено със заповед за незабавно изпълнение,
издадена по ч.гр. дело №5941 по описа за 2014г. на РС- Бургас. Ангажирани
са доказателства, че заповедта за изпълнение е била връчена на ищеца на
28.08.2014г. – във връчената ПДИ е изрично посочено, че към същата е
приложено копие на изпълнителен лист /заповед за изпълнение. С подписа си
длъжникът е удостоверил получаването на така посочените документи,
поради което той не може да твърди впоследствие, че не е получил същите,
щом не оспорва автентичността на разписката като документ – не оспорва, че
положеният подпис е негов. Обстоятелството дали заповедта за изпълнение е
индивидуализирана в ПДИ е без всякакво правно значение. Липсата на
каквото и да било отбелязване в разписката, че към ПДИ липсват посочените
приложения, е основание съдът да приеме, че същите са били получени от
длъжника.
Следователно, изпълнителната сила на заповедта се е стабилизирала с
изтичането на срока за подаване на възражение от страна на ищеца по
настоящото дело – двуседмичен, съгласно действащата към онзи момент
разпоредба на чл.414, ал.2 от ГПК или на 12.09.2014г.
Както вече беше посочено по-горе, по силата на изричната разпоредба
на чл.439, ал.2 от ГПК, искът на длъжника не може да се основава на факти,
преклудирани от стабилитета на процесната заповед за изпълнение и
несъвместими с материалното право, установено със заповедта за изпълнение,
по отношение на която длъжникът не е упражнил правото си на възражение.
От изложеното в исковата и уточнителната молба се налага извода, че
длъжникът се позовава на факти, настъпили преди стабилизирането на
3
заповедта за изпълнение – плащания, извършени на 27.08. и 01.09.2014г.,
погасителна давност с начало на периода 12.08.2014г.
Позоваването на преклудираните от стабилитета на заповедта факти е
изрично забранено от закона, поради което и предявените искове следва да се
преценят като недопустими.
На осн. чл.130 от ГПК исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото – прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба с вх. №53237/05.06.2023г., по която е било
образувано гр.д. №6516 по описа за 2023г. на СГС, I-30 с-в и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен
срок пред САС.
Препис от същото да се връчи на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4