Решение по дело №3365/2011 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

                                  Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е № 684

                                  Гр.П.,27.04.2012 година

 

                                  В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

П. окръжен съд,гражданско отделение,Ігр.с.,в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди и дванадесета година ,в състав:

                                                                          Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева

при участието на секретаря Е.А.,като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3365 по описа за 2011г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е  от „Алфа Банк”АД,със седалище и адрес на управление в РГърция, гр.Атина,ул.”Стадиу”№40,чрез клона си с фирма „Алфа Банка-клон България”,със седалище и адрес  на управление:гр.София,бул.”В.Левски”№15-17 ,против ответниците И.К.П.,Е.В.П. и В.И.П.,и тримата с постоянен адрес:***, иск с правно основание чл. 135,ал.1 от ЗЗД -за прогласяване относителната недействителност , по отношение на ищеца ,на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №:107,том 1,рег.№2383,дело №105/2010г. ,с който първите двама ответници даряват на сина си-В.П. /третия ответник/своя собствен недвижим имот ,а именно :самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.540.920.3.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П. , одобрени със  Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК,с административен адрес:гр.П., *** ,находящ се в сграда 3, разположена в ПИ с идентификатор 56784.540.920, с площ от 127,80кв.м,с прилежащи части –избено помещение №7 с площ от 7,36кв.м, междуетажна стая №3,с площ от 4,30кв.м и 1,779% идеални части от общите части на сградата .

Твърди се в исковата молба,че на 11.02.2009г. между банката-ищец /кредитодател/, ”Елиан В”ООД/кредитополучател/ и първите двама ответници,в качеството им на поръчители,е сключен договор за кредит, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 30000 евро.Съгласно подписан между страните на 11.02.2010г. Анекс№1,кредитът е подлежал на издължаване на месечни погасителни вноски ,с краен срок-11.02.2013г. Първоначално кредитът е бил редовно обслужван,но от 11.08.2010г. кредитополучателят е спрял плащането на задълженията си.На  06.09.2011г. на длъжниците била връчена нотариална покана,с която те са били поканени ,в седемдневен срок от получаването й, да погасят задълженията с настъпил падеж,описани в поканата.Предвид продължилото неизпълнение на договора за кредит ,банката упражнила правото си по чл.32.2 във вр. с чл.31.1 от Общите условия и обявила кредита за изцяло  предсрочно изискуем ,като общият размер на задълженията след обявяване на предсрочната изискуемост възлизал на 35242,26евро.Твърди се ,че на 18.11.2011г. банката е подала до ПРС заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист ,като последният е представен с молба от 23.01.2012г.

Сочи се още в исковата молба,че на 29.06.2010г. ответниците И.П. и Е.П. са сключили с третия ответник оспорения договор ,по силата на който са дарили  на сина си-В.П. описания по-горе недвижим имот. Твърди се,че извършената сделка уврежда интересите на кредитора „Алфа банк-клон България” , като за увреждането са знаели двамата ответници,а доколкото сделката е безвъзмездна, без правно значение е обстоятелството дали третият ответник е знаел за увреждането.

С оглед изложеното, се иска от съда,да постанови решение за обявяване относителната недействителност на договора за дарение от 29.06.2010г. ,сключен с нотариален акт №107/2010г.

Съображения в подкрепа на исковата претенция са изложени в писмена защита на юриск . Д.П..

Ответниците- И.К.П.,Е.В.П. и В.И.П. са депозирали в срока по чл.131 от ГПК ,чрез пълномощника си адв.С.Б., отговор на исковата молба ,с който изразяват становище,че предявеният иск е допустим,но е неоснователен. Не се оспорват изложените в исковата молба обстоятелства,че между „Алфа Банк”АД и „Елиан В”ООД е сключен договор за кредит, както и че между ищеца и ответниците –И.П. и Е.П. е сключен договор за поръчителство,обезпечаващ договора за кредит. Не се спори и досежно извършената от поръчителите разпоредителна сделка ,а също и по отношение на преустановеното погасяване на задълженията по договора за кредит  от страна на „Елиан В”ООД. Позовавайки се на разпоредбата на чл.147,ал.1 от ЗЗД,ответниците сочат,че претенцията на ищеца се явява неоснователна,тъй като отговорността на поръчителите е отпаднала ,доколкото кредиторът не е предявил иск против главния длъжник в срок от шест месеца от падежа на задължението .Освен това се поддържа,че искът е недоказан ,с оглед липсата на ангажирани  доказателства за установяване знанието и желанието за увреждане на кредитора от страна на длъжника и третото лице по сделката .

Настоящият състав на ПОС,след като прецени събраните по делото доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност , намира следното:

Не се спори по делото  и се установява от представения договор за кредит №054-250/2009г./продукт”Алфа бърз кредит” за лица на свободна практика и малки фирми/ , че на 11.02.2009г. ,между„Алфа Банк”АД,чрез клона си с фирма „Алфа Банка-клон България”,със седалище и адрес  на управление :гр.София, бул.”В.Левски”№15-17  /кредитодател/ и ”Елиан В”ЕООД/кредитополучател/,със седалище и адрес на управление :гр.П., ****представлявано от И.  П. , е сключен договор ,по силата на  който  на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 30000 евро ,с цел на кредита-за оборотни средства на последния,със  срок-едногодишен,който се подновява за същия период ,ако не настъпят основанията за прекратяване на финансирането,предвидени в Общите условия на Банката.Съгласно чл.8 от договора,за обезпечаване на отпуснатия кредит ,ведно с дължимите лихви , такси ,комисионни и разноски  и като условие за усвояване на суми по кредита, кредитополучателят предоставя на Банката обезпечение,чрез чрез поръчителство. Видно от съдържанието на договора,в същия е обективирано и съгласие на страните да обезпечат изпълнението на задължението на кредитополучателя чрез такова поръчителство, като И.  П. и Е.  П. са се задължили да отговарят за неизпълнението на задължението  пред кредитора.

На 11.02.2010г. е подписан от страните и Анекс №1 към договора за кредитна линия №54-250/2009г.,съгласно който кредитополучателят се е задължил да погаси дълга по предоставения кредит,както следва:усвоената и непогасена главница по кредита -в размер на 29500евро да се издължи за 36 месеца,от които 6месеца гратисен период и 30 анюитетни вноски ,от които последната изравнителна,включващи главница и лихва,съгласно погасителен план.Според чл.7 на анекса,с подписването на същия поръчителите се задължават да отговарят солидарно с кредитополучателя при условията на чл.138 и сл. от ЗЗД за изплащането на целия размер на кредита и за изпълнението на всички задължения по договора за кредит №54-250/2009г. и всички анекси към него.

Неразделна част от договора са приложените към него и подписани от страните и поръчителите Общи условия по Алфа кредити,предоставени на лица на свободна практика и малки фирми,в които са уредени размера ,целта и условията за ползване на кредита, сметки, лихвени проценти, такси и комисионни, условия за издължаване на кредита, обезпечения,правата и задълженията на страните и др. Съгласно чл.20 от Общите условия, с подписването на условията,на индивидуалния договор и анексите към него, поръчителите се задължават, а Банката приема, поръчителят да отговоря солидарно и изцяло за всички задължения на кредитополучателя вкл. и за разноските по събирането на главното задължение.В чл.32 е уговорено,че Банката има право в случаите ,посочени в чл.31 от ОУ,да спре финансирането –цялостно или частично–чл.32.1 и да обяви кредита изцяло за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително изпълнение по предвидения в закона ред-чл.32.2.

Не се спори по делото,че считано от 11.08.2010г. изплащането на дълга по договора за кредит е преустановено от кредитополучателя.

С нотариална покана от 02.09.2011г. ,връчена на 06.09.2011г. на „Елиан В”ООД , И.П. и Е.П. ,ищецът е уведомил последните, че към 25.08.2011г. дружеството има непогасени задължения с настъпил падеж ,произтичащи от договор за кредит №054-250/11.02.2009г. и анекс№1/11.02.2010г. към него ,в размер на 10863,27 евро-просрочена главница, 2902,82евро-просрочена лихва върху редовна главница за периода  11.08.2010г.-11.08.2011г.вкл., 1126,05евро –лихва върху просрочена главница, за периода-11.09.2010г.-25.08.2011г.вкл., 32,50евро-такса за обслужване на заемната сметка за периода 11.08.2010г.-11.08.2011г. и 251,14евро-такса за управление на кредита за кредитната година 2010г.-2011г. С нотариалната покана е предоставен седемдневен срок от получаването й за погасяване на задълженията с настъпил падеж, като в т.3 е посочено,че при незаплащане на последните в определения срок,то банката обявява предсрочна изискуемост на целия кредит ,на основание чл.32.2 във вр. с чл.31.1 от договора за кредит.Съгласно т.4 от нотариалната покана ,в тридневен срок от деня на обявяване на предсрочната изискуемост ,адресатите са поканени да погасят изцяло задълженията си към банката ,описани в т.4.1-4.7 ,като в случай на обявяване на предсрочна изискуемост по т. 3 и непогасяване на задълженията ще се предприемат съдебни действия за събиране на вземанията .

Установява се по делото,че по искане на „Алфа Банк”АД и въз основа Заповед за изпълнение №14066/22.11.2011г. е издаден изпълнителен лист от 22.11.2011г.  на ПРС, ХІХ състав,по ч.гр.д.№20758/2011г. ,с който е разпоредено длъжниците „Елиан-В” ООД, И.  П. и Е.  П. да заплатят солидарно на кредитора „Алфа Банк”АД сумата от 29500евро-просрочена главница, сумата от 3107,37евро-просрочена лихва върху редовна главница за периода 11.07.2010г.-16.09.2011г. вкл., сумата от 2348,75евро-наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 11.09.2010г. до 17.11.2011г. вкл., сумата от 35евро-просрочена такса за обслужване на заемна сметка за периода от м.август 2010г. до м.септември 2011г. вкл., сумата 251,14евро-такса за управление на кредита за 2010г. и 2011г.вкл., сумата от 132лв.-разноски за нотариални покани ,дължими по извлечение от счетоводните книги на банката ,договор за кредит продукт”Алфа бърз кредит”за лица на свободна практика и малки фирми №054-250/2009г. от 11.02.2009г.,ведно с Общи условия,Анекс №1/11.02. 2010г.,изпълненията на задълженията по който договор е обезпечено с поръчителство, дадено от И.П. и Е.П.,както и законната лихва върху главницата от 18.11.2011г. до изплащане на вземането и разноски по производството.

Представен е по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №107,том1,рег.№2383,дело 105 от 2010г.,видно от който ответниците И.  П. и Е.П. са дарили на сина си-В.И.П. следния свой  недвижим имот-самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.540.920.3.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П. , одобрени със  Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК,с административен адрес:гр.П., **** .

При така установените фактически обстоятелства и събрани доказателства,съдът намира ,че предявеният иск по чл.135,ал.1 от ЗЗД е основателен.

Съгласно посочената разпоредба ,кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията,с които длъжникът го уврежда,ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.

За да се уважи този иск, предоставен на кредитора за защита от намаляването на имуществото на длъжника , следва да се докажат предвидените в закона предпоставки, а именно : наличието на вземане в полза на кредитора ,възникнало преди действието , чието обявяване за недействително се иска , да е налице действие, с което се уврежда кредитора  и длъжникът да е знаел за това увреждане .

В разглеждания случай не е спорно,че е сключен на 11.02.2009г. договор за кредит ,по силата на който „Елиан В”ООД е получило от „Алфа Банк”АД кредит в размер на 30000евро ,с краен срок на погасяването му 11.02.2013г.,както и че кредитът е обезпечен с поръчителство.Като поръчители по договора са вписани ответниците И.П. и Е.П.,които са се задължили съгл.чл.8 от договора , чл.7 от Анекс №1 и чл.20 от ОУ, да отговарят солидарно с кредитополучателя пред кредитодателя, при условията на чл.138 и сл. от ЗЗД, за цялото задължение по сключения договор за кредит в т.ч. главница,лихви,такси , комисионни и разноски вкл. и при обявяване на кредита изцяло за предсрочно изискуем. Следователно ,установява се наличието на облигационна връзка по договор за поръчителство  между ищецът и ответниците И. и Е.П. ,при която поръчителите са поели отговорността  да изпълнят задължението на длъжника,а кредиторът ги е приел за поръчители,като това съглашение е сключено в изискуемата по чл.138,ал.2 от ЗЗД писмена форма- обективирано е в договор №054-250/2009г. и анекс към него.При тези данни,следва да се приеме,че ищецът е доказал качеството си на кредитор по отношение на първите двама ответници,като отговорността на поръчителите е възникнала от момента на сключване на договора ,а предметът на задължението им е идентичен с този по главния дълг. За да е налице първия елемент от фактическия състав на чл.135,ал.1 от ЗЗД ,не е необходимо вземането на кредитора да е ликвидно , изискуемо или съдебно признато и доколкото в случая съществува действителен основен дълг ,то е  налице и валидно възникнало задължение за поръчителите.

Неоснователно е възражението на ответниците,че те ,като поръчители,са се освободили от отговорност ,поради бездействието на кредитора в течение на шест месеца по отношение на главния длъжник,като се позовават на разпоредбата на чл.147,ал.1 от ГПК,която предвижда запазване правата на кредитора срещу поръчителя само в случай,че в 6-месечния срок след падежа на главното задължение срещу длъжника бъде предявен иск.

Цитираната норма урежда сложен фактически състав за прекратяване на поръчителството,който се състои от два елемента-определен период от време и бездействие на кредитора.

 Безспорно е по делото, че плащането на задълженията по кредита от страна на длъжника е преустановено ,считано от 11.08.2010г. Според договора за банков кредит обаче,предсрочната изискуемост не настъпва автоматично,по силата на факта на неплащане на две анюитетни вноски,а е необходимо освен това и нарочно изявление от страна на кредитодателя-чл.38 от Общите условия , представляващи неразделна част от договора за кредит.Установи се,че предвид създадената с чл.32.2 във вр. с чл.31.1 от Общите условия правна възможност за обявяване кредита за изцяло предсрочно изискуем при неплащане на две погасителни вноски от кредитополучателя,банката е уведомила изрично длъжника и поръчителите ,чрез отправената нотариална покана , връчена на последните на 06.09.2011г.,че следва да погасят в седемдневен срок посочените задължения с настъпил падеж ,както и че при неизпълнение  упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем и ще предприеме съдебни действия за събиране на вземанията си. Видно е от представеното извлечение от счетоводни книги на банката,относно задълженията по договора от 02.09.2009г.,че към датата  на обявяване на предсрочната изискуемост-16.09.2011г. са били налице 14бр. просрочени вноски в общ размер на 14 896,09евро, като на 22.11.2011г. ищецът се е снабдил с изпълнителен лист по ч.гр.д.№20758/11г. срещу кредитополучателя и поръчителите, при което следва да се приеме,че 6 –месечния срок по чл.147,ал.1 от ЗЗД не е изтекъл .Началото на този срок е падежът на главното задължение-16.09.2011г., който в случая съвпада  с падежа на акцесорното задължение ,а заявлението на банката по чл.417 от ГПК и издаването на изпълнителен лист са съотв. от 18.11.2011г. и от 22.11.2011г. ,което води на извод,че липсва бездействие на кредитора по см. на чл.147,ал.1 ЗЗД, обуславящо прекратяването на поръчителството.

Налице е и втората предпоставка от фактическия състав на разпоредбата на чл.135,ал.1 ЗЗД- извършването на действие, което уврежда  интересите на кредитора. Увреждането е обективен факт и не зависи ,нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора.  Намерение за увреждане не е необходимо, достатъчно е към момента на извършване на действието ,длъжниците да знаят ,че имат кредитор и това действие го уврежда.  С оглед установения факт, че ответниците са се разпоредили със собствеността на притежавания от тях недвижим имот, следва да се приеме ,че има увреждане на интересите на кредитора, което се изразява в намаляване възможността му да се удовлетвори от имуществото , служещо като общо обезпечение на кредитора съгл.чл.133 от ЗЗД. Същите  не са оспорили в хода на делото и твърденията на ищеца,  че към момента на предявяване на иска не разполагат с друго имущество ,с което да гарантират неговото вземане. Следователно, с извършеното от ответниците безвъзмездно правно действие -дарение в полза на низходящ ,те са намалили своето имущество във вреда на кредитора по паричното вземане.

На следващо място, по делото е доказана и третата изискуема от закона предпоставка –знание за увреждането на кредитора от страна на длъжника. В случая ответниците са подписали договор за поръчителство, който е действителен ,като са се задължили да отговарят солидарно за дълга на главния длъжник .Доколкото след възникване на задължението им те са предприели разпореждането ,предмет на посочения по-горе нотариален акт, то несъмнено е знанието на същите, предвид характера на сделката,че  увреждат кредитора. Тъй като разпореждането е безвъзмездно и е извършено в полза на низходящ по права линия ,по арг. за противното от разпоредбата на чл.135,ал.1 пр.2 от ЗЗД, за основателността на претенцията е ирелевантно  знание за увреждането от страна на приобретателя по сделката. Според чл.135,ал.1 от ЗЗД знание на третото лице за увреждането се изисква, когато действието е възмездно.

Доводите на ответниците относно правната квалификация на предявения иск и че в тежест на ищеца е да установи не само факта на притежаване на вземане ,но и  намерение за увреждане  у длъжника и лицата,с които той е договарял, тъй като презумпцията по чл.135,ал.2 от ЗЗД не е приложима в хипотезата на чл.135,ал.3 от ЗЗД , съдът намира за неоснователни. Твърди се от ищеца и се установява по делото, че същият е придобил качеството на кредитор по отношение на  ответниците И. и Е. П. преди момента на сключване на договора за дарение ,при което претенцията му намира правното си основание в чл.135,ал.1 от ЗЗД. Както се посочи по- горе,поръчителите следва да се считат за задължени ,наред с основния длъжник по договора за кредит, по силата на възникналото между тях и кредитора облигационно правоотношение- от сключването на договора за поръчителство ,който в случая предхожда извършеното дарствено разпореждане от 29.06.2010г. ,като виновното неизпълнение на длъжника само привежда в действие отговорността на поръчителя. Затова и неотносимо към фактическия състав на иска по чл.135,ал.1 от ЗЗД е установяването на намерение за увреждане интересите на кредитора от страните по оспорената сделка.

При така установените обстоятелства ,съдът счита,че в процесния случай са налице визираните в чл.135,ал.1 от ЗЗД предпоставки и предявеният иск,като основателен ,следва да се уважи,като бъде обявена спрямо ищеца относителната недействителност на договора, оформен в  нотариален акт  №:107,том 1,рег.№2383,дело №105/2010г.

 Не  е заявено от ищеца искане за разноски,поради което такива не се присъждат.

 По изложените съображения, съдът

 

                                  Р      Е      Ш       И :

 

ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на „Алфа Банк”АД,със седалище и адрес на управление в РГърция, гр.Атина, ул.”Стадиу” №40,действащо чрез клона си с фирма „Алфа Банка-клон България”,със седалище и адрес  на управление: гр. София, бул.”Васил Левски”№15-17,договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт  №:107,том 1,рег.№2383,дело №105/2010г. на Нотариус Н.Д.,рег.№* от Нотариалната камара,вписан в Служба по вписванията-гр.П. с акт №1,том37/2010г. ,с който И.К.П.,ЕГН********** и Е.В.П.,ЕГН**********, даряват на сина си-В.И.П.,ЕГН**********, своя собствен недвижим имот ,а именно :самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.540.920.3.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П. , одобрени със Заповед №РД-18-48 от 03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК,с административен адрес:гр.П., *** , находящ се в сграда №3, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.540.920, с площ от 127,80кв.м, прилежащи части –избено помещение №7 с площ от 7,36кв.м, междуетажна стая №3,с площ от 4,30кв.м и 1,779% идеални части от общите части на сградата ,при съседни самостоятелни обекти в сградата  с идентификатори: на същия етаж-56784.540.920.3.8,под обекта-56784.540. 920.3.4,над обекта-56784.540.920.3.10, който самостоятелен обект е идентичен с апартамент №7, находящ се в гр.П.,ул****,в сградата на етажната собственост „В.”, вход „В”, на трети жилищен етаж,със застроена площ от 127,80кв.м, състоящ се от три стаи , трапезария, готварна, сервизни помещения, при граници: отдясно: апартамент №8 на Д.Н., отгоре-ап. №10 на Е.Г., отдолу-ап.№4 на М.К., заедно с избено помещение №7  с полезна площ  от 7,36кв.м, при граници:отляво –изба №6 на Е. Л., отдясно-изба  №8 на Д.Н., ведно с междуетажна стая №3 с полезна площ от 4,30кв.м ,както и  1,779 % идеални части от общите части на сградата , построена върху общинско дворно място,което съгласно нотариален акт №67,том 96,нот.дело №22321/1997г. на нотариус при ПРС съставлява парцел І –първи от кв.2 по плана на жилищна група А 1,2 ,3 , ЖР”Т.”,гр.П.,ведно със съответното на гореописания обект право на строеж върху мястото.

Решението подлежи на обжалване пред П.ския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

                                                                                    Окръжен съдия: