Решение по дело №426/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 август 2020 г. (в сила от 3 септември 2020 г.)
Съдия: Свилена Стоянова Давчева
Дело: 20202230200426
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

гр.Сливен, 13.08.2020 г.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

         Сливенският районен съд, наказателно отделение, шести състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:  СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

 

         при съдебен секретар Марияна Семкова. като разгледа докладваното от председателя АНД № 426 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

         Производството е по повод жалба от К.В.М. в качеството му на управител на „Счетоводна кантора М.“  ЕООД, с ЕИК *********, против НП № F509949 от 15.11.2019 год., издадено от Заместник директор на Териториална дирекция на НАП Бургас, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 год. на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с което на търговското дружество, за нарушение на чл. 118, ал.4 от ЗДДС, вр. чл. 36, ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ на основание чл. 185, ал. 2, изр. последно, вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева.

         Жалбоподателят, редовно призован, явява се процесуален представител по закон и по пълномощие. Пледират за отмяна на НП.

         В с.з. административно – наказващия орган, издал обжалваното наказателно постановление, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да се потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

         Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна :

На 24.09.2019 г. била извършена проверка от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – Бургас,  офис Сливен в обект – счетоводен офис, находящ се в гр.Сливен, ул. „Ниш“ № 5 на търговско дпужество „Счетоводна кантора М.“. По време на проверката било установено, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация ЕКАФП, с индивидуален номер  DY 515368 и фискална памет № 36673841, въведено в експлоатация от 21.06.2019 год. Проверяващите служители на ТД НАП Бургас,у офис Сливен – свидетелите П.М. и Х.С., констатирали, че за така монтираното в обекта фискално устройство /ФУ/ не е осигурен ръчен кочан с касови бележки, който да е вписан на първа страница на книгата за дневни финансови отчети и на гърба, на който предварително да е изписан индивидуалния номер на ФУ. Това обстоятелство било и декларирано писмено от управителя на дружеството –жалбоподател. За резултатите от проверката на 24.09.2019 год. бил съставен Протокол за извършена проверка. За констатираното нарушение на 26.09.2019 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение F509949, като актосъставителят е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл. 118, ал.4 от ЗДДС, вр. чл. 36, ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ. Въз основа на така съставения акт било издадено процесното НП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на свидетелите М.С. и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и наказателното постановление нарушение, по следните правни съображения:

В разпоредбата на  чл. 36, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, са изрично посочени случаите, при които търговецът е длъжен да документира продажбите с касови бележки от ръчен кочан, като ал.4 на същия член предвижда, че за всяко ФУ се осигурява отделен кочан с касови бележки на гърба, на който предварително се изписва индивидуалният номер на устройството.

От материалите по делото и по-конкретно от показанията на свидетелите се установява по безспорен начин, а и не се оспорва от жалбоподателя, че по време на извършване на проверката за използваното в обекта ФУ не е бил осигурен ръчен кочан с касови бележки, на гърба, на който предварително да е изписан индивидуалния номер на устройството и същите да са описани на първа страница от книгата за дневните финансови отчети за календарната година.

Съдът не споделя възраженията на представителя на жалбоподателя, че тъй като не е посочено точно кога трябва да бъде осигурен този кочан, то нормата залага с себе си неяснота. Наредбата ясно разписва, че за всяко ФУ се осигурява отделен кочан с касови бележки на гърба, на който предварително се изписва индивидуалният номер на устройството. Целта на този кочан е най-общо регистриране на извършените продажби в случаите, когато самото устройство не функционира. От тук следва, че осигуряването на ръчния кочан Е следвало стане непоследствено след въвеждането в експлоатация на устройството, за да може този кочан в пълна степен да изпълни целите, за които е създаден.

Поради изложеното настоящият състав намира, че дружеството - жалбоподателят действително е осъществил състава на визираното, както в акта за установяване на административно нарушение, а така също и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение.

Наказващият орган е действал законосъобразно, санкционирайки извършеното административно нарушение на основание  чл. 185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС. Наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като е отчел и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи пъти, поради което правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки минимума, предвиден в съответната законова разпоредба. Тъй като е определен минималният размер на определената в закона имуществена санкция, то съдът не споделя възражението на управителя на дружеството жалбоподател, че определеният размер е прекалено висок, за което е извършил.

         Съдът намира че в случая правилно административно наказващия орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Макар и нарушението да е първо по ред,   не може да се приеме, че неговата тежест не е голяма и извършеното представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

         Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

         Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона минимален размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение.

Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.

         Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА НП № F509949 от 15.11.2019 год., издадено от Заместник директор на Териториална дирекция на НАП Бургас, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 год. на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с което на „Счетоводна кантора М.“  ЕООД, с ЕИК *********, за нарушение на чл. 118, ал.4 от ЗДДС, вр. чл. 36, ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ на основание чл. 185, ал. 2, изр. последно, вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

                           

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: