№ 7
гр. Ивайловград, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЖИВКО Д. ЯНКОВ
при участието на секретаря Мара Г. Йорданова
като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Административно
наказателно дело № 20215650200022 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Обстоятелства по жалбата:
Производството е образувано по жалба на СТ. ИВ. Т. с ЕГН **********
от гр. Ивайловград, Хасковска област, ул. „.................“ № 11 чрез
пълномощника му – адв. Й. Н. АР. от АК – Варна, срещу Наказателно
постановление /НП/ № НП -149 от 01.06.2021 г. на Кмет на Община
Ивайловград, с което му е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 500 лева на основание чл. 53 от Закона за административните
нарушения и наказания, във вр. с чл. 2, ал.1, и чл. 41, ал. 1, т.2 от Закона за
опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/
Обжалва се изцяло наказателното постановление като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано и се моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Й.А.,
поддържа жалбата си, като развива изложените в нея съображения за
незаконосъобразност на НП, а именно, че са нарушени разпоредбите на чл.
42, т.4 и т.5, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Описанието на
1
нарушението в АУАН и НП: „Като е допуснал извършване на строителство в
недвижим имот, представляващ земеделска земя, начин на трайно ползване и
нива с площ 1370 кв. м., в качеството си на Кмет на община Ивайловград към
този момент, е използвал земеделската земя за неземеделски цели, с което е
нарушил разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските
земи“ и приложената материалноправна разпоредба водело до затруднение от
страна на жалбоподателя да разбере какво нарушение му се вменява. Не
ставало ясно кои законови разпоредби са нарушени, като счита, че нито чл. 2,
ал. 1 от ЗОЗЗ, нито чл. 41, ал.1, т. 2 от същия, са съставомерни с оглед
вмененото на жалбоподателя деяние. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗОЗЗ не
вменявала конкретно правило за поведение, а уреждала статута и правното
положение на земеделската земя. Относно нарушението по чл. 41, ал. 1, т. 2
от същия закон, деянието се изразявало в ползване на земеделска земя за
неземеделски нужди без разрешение на промяна на предназначението.
Изпълнителното деяние, описано в АУАН и НП се свеждало до допускане на
извършване на строителство в недвижим имот, като се правел извода, че като
е допуснал извършване на строителство е използвал земеделска земя за
неземеделски цели. Нито в АУАН и НП, имало описание в какво се изразява
изпълнителното деяние „ползване“, което бил единствено, обявено и за
наказуемо от състава на чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ. Били представени писмени
документи, свързани със строителството. От документите, цитирани в
разрешение за строеж № 12/25.04.2008 г. от V категория по чл. 137 от ЗУТ, се
установявало, че строителството е било извършвано по предварително
съгласуване, инвестиционни проекти, по повод заявени такива, одобрени,
след допусната промяна в КВС от общинска служба „Земеделие“ –
Ивайловград за образуване на площадка върху която да се изгради обекта,
поземлен имот със самостоятелен номер. Извършени били всички
съгласувания, включително с РИОКОС по изискванията на чл.21 от ЗОЗЗ.
Недоказан оставал факта на ползване на земеделската земя без нейното
предназначение, като нямало нито едно доказателство, от което да видно, че
жалбоподателят ползва, под каквато е да е форма да се изразява това ползване
на поземления имот без да е променено неговото предназначение. Наред с
това бил допуснато нарушение на чл. 18 от ЗАНН, като при наличието на
няколко твърдени нарушения в обстоятелствената част, с наказателното
постановление е наложено едно административно наказание. Въпреки
2
изричните указания, давани в писмена форма, АНО не представил
доказателства за периода на извършване на строителство, с оглед прилагане
давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Доколкото обектът бил ползван
повече от 10 години от Община Ивайловград не приема твърдението на АНО,
че са разбрали, че е допуснато нарушение за този обект едва към дата на
извършване на проверката на 10.05.2021 г. Поради което, счита, че сана лице
и условията на чл. 81 от НК, които се прилагали за давността по чл. 34 от
ЗАНН. Счита, че са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които не могат да бъдат
санирани, поради което моли за пълна отмяна на наказателното
постановление. Моля в полза на доверителя му да бъдат присъдени
разноските по производството, като бъде осъдена Община Ивайловград да ги
възстанови в размер на 403.70 лева.
Административнонаказващият орган – Кмет на Община
Ивайловград, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт Д.Н., оспорва жалбата като счита, че по своята същност е
допустима, но неоснователна. Оспорва изцяло наведените твърдения в
жалбата и смята, че са неоснователни за допуснати процесуални нарушения.
Видно било, че Кметът като материално овластен орган има качеството и
правото да налага административни санкции при констатиране на
административни нарушения. Безспорно било извършването на така
определеното в наказателното постановление нарушение на чл. 2 от ЗОЗЗ, с
което било видно, че земеделска земя е използвана за неземеделски цели. В
случая абсолютно било доказано от страна на АНО, съобразно приложените
документи, че има изграждане на посетителски център, както и, че е било
започната процедура по промяна предназначението на земята, която не била
завършена.
Съгласно чл. 21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, именно общинските съвети
допускали и приемали промяна в ПУП и изменение на действащи такива. В
случая това обстоятелство не било налице, за да се твърди по безспорен
начин, че има смяна предназначение на земята. Видно от приложените
доказателства по делото – Договор за извършване на строителство, както и
рекапитулация Акт № 19, като и фактури за изплащането на такова
възнаграждение ставало ясно, че е възложено от страна на тогавашния кмет
извършването на строителство в земеделска земя, без да е сменено нейното
3
предназначение. Ето защо, счита, че по безспорен начин е доказано и
обосновано така вмененото административно нарушение. Моли съдът да
потвърди като правилно и законосъобразно, издаденото наказателно
постановление № 149/01.06.2021г. на Кмета на Община Ивайловград и
присъди съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева.
Факти от съдебното дирене:
След като обсъди приетите по делото доказателства, съдът констатира
от фактическа страна следното:
На 10.05.2021 г., около 10.00 ч. свидетелите К. Д. Г.– гл. експерт
ДУТЕС към Община Ивайловград, М. Ап. – инспектор ДАПИОЧР към
Община Ивайловград и Кр. Д. – Зам. Кмет на Община Ивайловград са
извършили проверка в имот с кадастрален номер 32024.53.593 в местността
„Армира“ в землището на гр. Ивайловград, като при проверката са
установили, че в имота, представляващ частна общинска собственост,
съгласно АЧОС № 2826/10.12.2019 г. е реализирано строителство на масивна
сграда с площ 198.45 кв.м. След извършена проверка в регистрите на
Общината било установено, че е издадено Разрешение за строеж №
12/25.04.2008 г., съгласно което в имот 053019 е разрешено да се построи
посетителски информационен център. Същото е влязло в сила от 08.05.2008 г.
В последствие имот 32024.53.593 е образуван от обединяване на ПИ с №№
053019 и 000581.
При извършване на строителството, предназначението на имота не е
променено и същият е бил със статут на земеделска земя.
Комисията, извършила проверката е констатирала, че като е допуснал
извършване на строителство в недвижим имот , представляващ земеделска
земя – НТП – нива с площ 1370 кв.м., жалбоподателят СТ. ИВ. Т., в
качеството си на Кмет на Община Ивайловград към този момент, е използвал
земеделската земя за неземеделски цели, с което е нарушил разпоредбите на
чл. 2, ал.1 от ЗОЗЗ.
Във връзка с установеното е съставен Констативен протокол от
10.05.2021 г.
Въз основа на Констативния протокол от 10.05.2021 г., е съставен
АУАН № 003/25.05.2021 г., с актосъставител св. К. Д. Г. и свидетели по акта
свидетелите Кр. Кр. – юрисконсулт на Община Ивайловград и Р. Г. – гл.
4
специалист ДУТЕС към Община Ивайловград против СТ. ИВ. Т., като в Акта
са посочени обстоятелствата по констативния протокол. Актът е връчен на
жалбоподателя на 27.05.2021 г.
Наказателно постановление № НП – 149 от 01.06.2021 г. е издадено от
Д. Ов. – Кмет на Община Ивайловград. В НП са посочени същите
обстоятелства както в Констативния протокол и АУАН. С НП на
жалбоподателя СТ. ИВ. Т. е наложено административно наказание „глоба“ в
р-р на 500 лв. НП е връчено на жалбоподателя на същата дата. Жалбата срещу
НП е подадена до Районен съд – Ивайловград чрез Община Ивайловград.
Същата е заведена в Община Ивайловград с вх. № 94-00-13.11 от 04.06.2021 г.
От разпита на свидетелите се установява, че са касае за сграда
„Посетителски център с паркинг“ към Антична вила „Армира“. Независимо,
че свидетелите са общински служители, те не могат да кажат кога е построена
и откога точно сградата функционира като посетителски център“. От
показанията на св. Д. – зам. Кмет на Общината се установява, че сградата е
започнала да функционира като посетителски център в периода 2012 – 2013 г.
Тъй като се наложило да бъде извършен ремонт на сградата поради
проникване на вода и било необходимо да се направи основен ремонт,
установили, че сградата не е въведена в експлоатация и нямало как да я
включат в капиталовия списък.
От приетите като доказателства по делото документи е видно, че има
издадено Разрешение за строеж № 12/25.04.2008 г. за обект „Великолепието
на Армира“, подобект „Посетителски център“ от гл. архитект на Община
Ивайловград. В разрешението за строеж са описани документи, въз основа на
които то е издадено. Част от тези документи не бяха открити в Общината и
не бяха представени по делото. От представени документи, свързани със
строежа на обекта се установява, че през 2010 г. са извършвани натурални
видове СМР за обект „Посетителски център и външно водоснабдяване към
Антична вила Армира“ за което има съставени Актове образец 19. СМР са
били извършени от „Монолит“ АД – Хасково, въз основа на Договор № Д –
15/17.06.2009 г., сключен между Община Ивайловград и „Монолит“ АД –
Хасково. Налице са документи, свързани с плащанията по СМР, от които
може да се направи извод, че СМР са били извършвани в периода март –
април 2010 г.
Представена е справка от която е видно, че жалбоподателят СТ. ИВ.
5
Т. е изпълнявал длъжността Кмет на Община Ивайловград в периода
03.11.1999 г. до 07.11.2011 г.
Правни съображения:
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
АУАН е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 44, ал. 1
ЗОЗЗ, а именно длъжностно лице, определено от кмета на общината, каквото
е свидетелката К.Г..
НП е издадено от компетентен орган по смисъла на на чл. 44, ал. 2 ЗОЗЗ
– Кмета на общината.
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима, а по същество основателна.
Родово и местно компетентен да разгледа жалбата е РС – Ивайловград.
Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са
допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават
административнонаказателното производство по реализирането на
отговорността на жалбоподателя, поради което са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, без дори да се разглежда спора по същество, а
именно:
Нарушени са чл. 42, ал.1, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като нито в
АУАН, респ. нито в НП са посочени дата и място на извършване на
нарушението, което е задължителен реквизит. В АУАН и НП е посочено
само, че „Като е допуснал извършване на строителство в недвижим имот,
представляващ земеделска земя, начин на трайно ползване и нива с площ
1370 кв. м., в качеството си на Кмет на община Ивайловград към този
момент, е използвал земеделската земя за неземеделски цели, с което е
нарушил разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските
земи“.
Непосочването на дата и място на извършване на нарушението само по
себе си е съществено процесуално нарушение ограничаващо правото на
защита на наказателноотгворното лице.
Отделно от това от обстоятелствата по нарушението е видно, че
наказателноотгворното лице е било в качеството на специален субект – „Кмет
на Община Ивайловград“. Жалбоподателят е бил такъв в периода от
6
03.11.1999 г. до 07.11.2011 г., т.е нарушението би следвало да е извършено в
този период.
Видно от приложените документи и свидетелските показания
строителството в земеделска земя е осъществено в периода между 2008 г. и
2010 г. Това означава, че между извършване на нарушението и констатиране
на същото с констативния протокол от 10.05.2021 г. и съставянето на АУАН
на 25.05.2021 г. е минал период от близо десет години.
При постановяване на процесното наказателно постановление е
нарушен и чл. 34, ал.1, абзац 2-ри ЗАНН – „Не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване
на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението“.
Законът за опазване на земеделските земи и вида на нарушението не
попадат в кръга на видовете нарушения и изчерпателно изброените
нормативни актове в ал.1 и ал.2 на същата норма, предвиждащи различни по
– дълги давностни срокове.
В тази насока е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по
тълк. д. №1/2014 г., на ОСК на НК на ВКС І и ІІ колегия на ВАС, че
сроковете за съставяне на акт за установяване на нарушение, съответно за
издаване на наказателно постановление по чл. 34 от ЗАНН. В аргумент на
това е прието становище, което гласи: „По подобие с наказателното право, с
изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява
възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия
орган по административнонаказателното правоотношение. Давността
погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно
изключва възможността за реализиране на материалното санкционно
правоотношение изобщо. Давността е материалноправен институт с
процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на
отговорността. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие
на правоимащия субект (административнонаказващия орган) създава
неоправдано положение на несигурност в правния мир.“
В хода на производството не се установиха данни за спиране или
прекъсване на давностния срок при предвидените хипотезите на чл. 36, ал.2
от ЗАНН, чл. 43, ал.6 от ЗАНН и чл. 25 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН.
7
Описаните по-горе нарушения, водят до единствената процесуална
възможност за съда - пълна отмяна на обжалвания акт. Проверката по
същество е невъзможна, предвид тежките пороци пороци на постановлението.
Следва да се отбележи, че в това производство няма място търсенето на
целесъобразност. Производството по ЗАНН е санкционно и тежестта на
доказване лежи единствено и само върху АНО, който е задължен да проведе
законосъобразна процедура, със законосъобразни актове.
При така установеното, съдът намира обжалваното наказателно
постановление за незаконосъобразно, поради което същото подлежи на
отмяна.
По отношение направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя – адв. Й.А., за присъждане на направените разноски по
производството, настоящият състав приема, че искането за присъждане на
разноски е основателно.
На осн. чл. 63, ал.3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК.
Съгласно чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. В конкретния случай разноските за
адвокатско възнаграждение следва да бъдат възстановени на жалбоподателя
от Община Ивайловград. Воден от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № НП -149 от 01.06.2021 г. на
Кмет на Община Ивайловград, с което на жалбоподателя СТ. ИВ. Т. с ЕГН
********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500
лева на основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и
наказания, във вр. с чл. 2, ал.1, и чл. 41, ал. 1, т.2 от Закона за опазване на
земеделските земи /ЗОЗЗ/
ОСЪЖДА ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД, с ЕИК *********, с
административен адрес гр. Ивайловград, ул. „България“ № 49, да заплати на
8
СТ. ИВ. Т. с ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение в р-р
на 403.70 (четиристотин и три лв. и седемдесет ст.) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________
9