№ 1994
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20211100505870 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 228100 от 29.09.2019 г. по гр.д. № 87790/2017 г. Софийски
районен съд, 159 състав: Отхвърлил предявените на основание чл. 108 ЗС
ревандикационни искове от СЛ. СТ. ИВ., ЕГН **********, ИВ. П. СТ., ЕГН
**********, и СТ. П. ИВ., ЕГН **********, срещу „Ц.Е.Б.“ ЕАД,
ЕИК ****, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищците са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 68134.505.106, с административен адрес: гр. София, район
„Сердика“, ул. „****, с площ от 565 кв. м, трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – незастроен имот за
производство, складова база, с номер по предходен план – 734, квартал 2, при
съседи: 68134.505.104, 68134.505.105, който имот е идентичен с имот с
планоснимачен номер 734 от квартал 2 по плана на гр. София, местност „НПЗ
Военна рампа – изток“, с площ от 576 кв. м, при граници: от три страни имот
пл. № 69 и път, на основание реституция по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.
и наследствено правоприемство от П. И. И., починал на 25.09.2006 г, както и
да предаде на ищците владението върху този имот, и за осъждането на
1
ответника на основание чл. 59 от ЗЗД да им заплати обезщетение за
ползването на имота през периода от 15.12.2012 г. до 15.12.2017 г. по 60 лв.
месечно или общо 3 600 лв. – на всеки ищец по 1 200 лв.; Признал за
установено по отношение на СЛ. СТ. ИВ., ЕГН **********, ИВ. П. СТ., ЕГН
**********, и СТ. П. ИВ., ЕГН **********, че „Ц.Е.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, е
собственик на имот с площ от около 214 кв. м, представляваща част от
поземлен имот с идентификатор 68134.505.106, с административен адрес: гр.
София, район „Сердика“, ул. „****А, с площ от 565 кв. м, трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
незастроен имот за производство, складова база, с номер по предходен план –
734, квартал 2, при съседи: 68134.505.104, 68134.505.105, който имот е
идентичен с имот с планоснимачен номер 734 от квартал 2 по плана на гр.
София, местност „НПЗ Военна рампа – изток“, с площ от 576 кв. м, при
граници: от три страни имот пл. № 69, оцветена в жълт цвят на Приложение 1
към заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза,
представляваща неразделна част от настоящото решение, на основание чл. 17а
и чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗППДОП (отм.) и договор за приватизационна продажба на
акции № РД-01-69/12.11.2001 г.; Отменил на основание чл. 537, ал. 2 ГПК
нотариален акт № 111, том I, рег. № 6729, д. № 98/2005 г. на нотариус с рег.
№ 104 на НК в частта, в с която П. И. И., ЕГН **********, е признат за
собственик на имот, възстановен по ЗВСВНОИ на имот с площ от около 214
кв. м, представляваща част от поземлен имот пл. № 734 от квартал 2 по плана
на гр. София, местност „НПЗ Военна рампа – изток“, утвърден със заповеди
№ РД-09-50-2013 от 22.04.1998 г. и РД-09-122 от 30.12.2003 г. на СО – район
„Сердика“, находящ се в гр. София, район „Сердика“, ул. „****А, с площ по
скица от 576 кв. м, при граници: от три страни имот пл. № 69 и път. На
основание чл. 78 ГПК ищците по първоначалните искове са осъдени да
заплатят на ответника разноски в размер на 1 571.66 лева, а ответникът по
първоначалните искове е осъден да им заплати разноски в размер на 62.12 лв.
С решение № 20021825 от 25.01.2021 г., постановено по същото дело по
реда на чл. 250 и чл. 248 ГПК, е допълнено решение № 228100 от 29.09.2019
г., като е отхвърлен искът на „Ц.Е.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, срещу СЛ. СТ. ИВ.,
ЕГН **********, ИВ. П. СТ., ЕГН **********, и СТ. П. ИВ., ЕГН
**********, за признаване за установено, че ищецът е собственик на имот с
идентификатор 68134.505.106, с административен адрес: гр. София, район
2
„Сердика“, ул. „****А, целият с площ от 565 кв. м, трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – незастроен имот за
производство, складова база, с номер по предходен план – 734, квартал 2, при
съседи: 68134.505.104, 68134.505.105, който имот е идентичен с имот с
планоснимачен номер 734 от квартал 2 по плана на гр. София, местност „НПЗ
Военна рампа – изток“, с площ от 576 кв. м, при граници: от три страни имот
пл. № 69, за размера над 214 кв. м, представляваща част от гореописания
поземлен имот с идентификатор 68134.505.106, оцветена в жълт цвят на
Приложение 1 към заключението на допълнителната съдебно-техническа
експертиза, представляваща неразделна част от решение № 228100 от
29.09.2019 г., постановено по гр.д. № 87790/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, и е оставено без уважение искането на „Ц.Е.Б.“ ЕАД, ЕИК ****,
за изменение на решение №228100 от 29.09.2019 г. в частта за разноските.
Срещу основното решение от 29.09.2019 г. е подадена въззивна жалба
от ищците СЛ. СТ. ИВ., ИВ. П. СТ. и СТ. П. ИВ., които го обжалват в
частите, с които предявените от тях искове с правно основание чл. 108 ЗС и
чл. 59 ЗЗД са отхвърлени, както и в частта, с която е уважен предявеният
насрещен положителен установителен иск за собственост, и на основание чл.
537, ал. 2 ГПК е отменен за частта от 214 кв. м констативният нотариален акт,
издаден в полза на наследодателя им. В жалбата са наведени оплаквания за
неправилност на решението в обжалваните части като постановено при
неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано. По делото се установило по
безспорен начин, че процесният имот бил собственост на наследодателя и бил
отчужден за благоустройствено мероприятие по преписка № 498/1959 г.,
което не било реализирано, и със заповед № ПС43-155/24.08.2000 г. на кмета
на СО имотът бил възстановен на основание чл. 2 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ
и др., като сумите, получени като обезщетение за възстановения имот били
възстановени на 26.10.2000 г. Към този момент заповедта за отмяна на
отчуждаването породила вещноправен ефект. Към момента на сключване на
приватизационния договор на 12.11.2001 г. имотът не бил в патримониума на
държавата или общината, поради което за спорната част от имота същият
нямал прехвърлително действие, доколкото попадал в обема на имота –
предмет на договора. Имотът, за който претендирал ищецът по насрещния иск
и твърдял процесният да е включен в него, бил с далеч по-малка площ от
3
описаната в АДС, а именно 65 034 кв. м. Незаконосъобразно районният съд
приел и че процедурата по приватизация има предимство пред процедура по
възстановяване на собственост. Нормата на § 6, ал. 6 ЗППДОбП касаела земи,
подлежащи на възстановяване по ЗВСОНИ и ЗСПЗЗ и респ. правото на
обезщетение по ЗОСОИ, поради което била неприложима по настоящия спор.
Нормата на § 6, ал. 6 вр. чл. 18 ЗППДОбП не можело да се тълкува
разширително, а от друга страна този закон не се явявал специален по
отношение на реституционните закони, в т.ч. ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и
др. Претенцията за придобиване на имота по давност също била
неоснователна. От заключението на СТЕ се установило, че имотът се ползва
за паркинг, който бил нерегламентиран. Съдът неправилно интерпретирал
свидетелските показания на свидетелите, разпитани по делото. Свидетелите
на ответника били негови служители и показанията им били в противоречие с
останалите събрани по делото доказателства. Ограда откъм улицата нямало,
до имота имал достъп всеки и бил извън оградата на ЦЕРБ. Независимо от
това ищците, а преди това техният наследодател, сигнализирали
компетентните органи и демонстрирали действия на собственици, като
извършили процедура по нанасяне на имота в РП и ККР, правили искане за
издаване на оградна линия, сигнализирали общинската администрация за
неправомерните действия върху имота от страна на ЦЕРБ, отправена била
нотариална покана и сезирана СРП за действията на ЦЕРБ. През 2014 г. била
започната процедура за промяна на ПУП. Представени били множество
доказателства, че ищците са предприемали всякакви действия за защита на
правата им, с което се прекъсвала давността. Молят съда да отмени
основното решение в обжалваните части и вместо това да постанови друго, с
което да уважи предявените от тях искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, както и
да отхвърли предявения насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Претендират разноските по делото. Правят евентуално възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съображения излагат в
писмена защита от 23.03.2022 г.
Насрещната страна по тази жалба - „Ц.Е.Б.“ ЕАД, с отговор по реда на
чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в
обжалваните от ищците части като правилно.
От „Ц.Е.Б.“ ЕАД е подадена въззивна жалба срещу допълнителното
4
решение от 25.01.2021 г., с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства и заключения на СТЕ се установило по
безспорен начин, че целият процесен имот, вкл. частта от 351 кв. м, се
владеела от ищеца по насрещния иск от 12.11.2001 г., който факт бил приет и
за безспорен по делото. Владението на имота се установило и от показанията
на доведения от ищците по първоначалните искове свидетел. Владението
било непрекъснато, спокойно и явно. Неправилен бил изводът в
допълнителното решение, че по делото не е установено дружеството да е
упражнявало фактическа власт върху имота с намерение да свои същия, тъй
като имотът не бил заграден откъм улицата. По делото се установило по
безспорен начин, че целият паркинг, част от който бил и процесният имот, се
охранявал от охраната ЦЕРБ и достъпът до него бил контролиран от
дружеството. По тези и други подробно изложени съображения моли съда да
отмени допълнителното решение от 25.01.2021 г. и вместо това постанови
друго, с което да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК и по отношение на частта от 351 кв. м, придобита от въззивника на
основание давностно владение, започнало от 12.11.2001 г. Претендира
разноските по делото съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Насрещните страни по тази жалба - СЛ. СТ. ИВ., ИВ. П. СТ. и СТ. П.
ИВ., не са депозирали отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. В открито
съдебно заседание на 23.03.2022 г. чрез процесуален представител оспорват
жалбата и молят съда да потвърди атакуваното допълнително решение като
правилно.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащи на обжалване
съдебни актове, поради което съдът следва да се произнесе по
основателността им.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
5
Обжалваните основно и допълнително решение са валидни и
допустими, поради което следва да бъде преценена правилността им по
наведените с жалбите доводи.
С първоначалната искова молба, депозирана в съда на 15.12.2017 г.,
съдът е сезиран с обективно кумулативно и субективно активно съединени
искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД. Ищците твърдят, че са
собственици на процесния имот с идентификатор 68134.505.106 по ККР на гр.
София на основание реституция по чл. 2 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.,
като отчуждаването било отменено със заповед на кмета на СО от 24.08.2000
г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил предявените искове с
възражения, че е собственик на процесния имот с идентификатор
68134.505.106 по ККР на гр. София по силата на чл. 17а и чл. 25, ал. 1, т. 3
ЗППДОбП (отм.). Процесният имот попадал в имот с площ от 66 410 кв. м,
находящ се в гр. София, ул. „****А, който бил собственост на ответника по
силата на договор за приватизационна продажба на акции № РД-01-
69/12.11.2001 г. Имотът с площ от 66 410 кв. м бил включен в капитала на
ЦЕРБ на основание разпореждане № 22/22.03.1994 г. на МС и решение на
СГС по ф.д. № 8387/1994 г., видно от представените АЧДС от 2003 г. и АДС
от 1987 г. Евентуално е поддържал, че е придобил имота на оригинерно
основание – давностно владение, започнало от 12.11.2001 г. Предявил е в
условията на евентуално съединяване насрещни положителни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – главен иск за признаване за
установено, че ЦЕРБ е собственик на процесния имот по силата на чл. 17а и
чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗППДОбП (отм.), и евентуален иск – че е собственик на
имота на основание давностно владение.
С определение на СРС от 27.07.2018 г. производството по делото е
разделено и по насрещните искове е било образувано гр.д. № 51098/2018 г. на
СРС, 159 състав. С последващо определение от 29.01.2019 г. на основание чл.
213 ГПК двете дела са съединени за съвместно разглеждане и решаване в
едно производство.
От фактическа страна: Видно от приетия нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 122, том V, рег. № 1013, д. № 963/1935 г., на 01.05.1935
г. Иван Николов И. закупил част от нива в землището на Беримерци,
6
Софийско, м. „Олдашевец”, сега представляваща дворно място с площ 627 кв.
м, част от парцел III от кв. 233 по РП на селото. Впоследствие имотът, с пл. №
353, кв. 2, с площ от 627 кв. м, е бил отчужден по реда на ЗПИНМ (отм.) по
регулационна преписка № 498/1959 г. за Ремонтна база на Комитета по
промишлеността/ДИП „Оборище“, по улично-регулационния план на м.
„Военна рампа“, одобрен със заповед № 312/22.01.1959 г. и заповед №
603/23.11.1960 г.
Със заповед № РД-43-155/24.08.2000 г., по искане на П. И. И. на
основание чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. е отменено
отчуждаването на част от имот пл. № 353 от кв. 2/стар 233 в м. „Военна
рампа-Изток“, от около 550 кв. м, съгласно приложена скица към заповедта.
На 26.10.2000 г. е възстановено обезщетението в размер на 0.81
деноминирани лева и заповедта е влязла в сила.
Съгласно удостоверение № РД-94-П-55/03.11.2000 г. имотът,
отчуждаването на който е отменено, е деактуван и отписан от актовите книги.
Със заповед № РД-09/30.12.2003 г. на кмета на СО, район „Сердика“ е
одобрено попълване на кадастрална основа с нов урегулиран поземлен имот с
пл. № 734, кв. 2, м. „НПЗ Военна рампа-изток“.
Видно от представените удостоверения за наследници, Иван Николов И.
е починал на 20.05.1996 г. и е оставил за наследник по закон П. И. И., син;
Последният е починал на 25.09.2006 г. и е оставил за наследници по закон
ищците по първоначалните искове.
С нотариален акт № 111, том I, рег. № 6729, дело № 98/2005 г. на
нотариус с рег. № 104 на НК, поправен с нотариален акт № 47, том II, рег. №
12542, д. № 214/2005 г. на нотариус с рег. № 104 на НК, П. И. И. е признат за
собственик на поземлен имот, находящ се в гр. София, район „Сердика“, ул.
„****А, представляващ имот пл. № 734 от квартал 2 от плана на гр. София,
местност „НПЗ Военна рампа - изток“, утвърден със заповеди № РД-09-50-
213 от 22.04.1998 г. и № РД-09-122 от 30.12.2003 г. на СО - район „Сердика“,
с площ по скица от 576 кв. м, при граници: от три страни – имот пл. № 69,
път.
В действащата КК на гр. София, одобрена със заповед № РД-18-
53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, имотът е нанесен с
идентификатор 68134.505.106, с площ от 565 кв. м.
7
Приет по делото е договор № РД-01-69/12.11.2001 г. за
приватизационна продажба на пакет от 48 826 броя акции, представляващи 52
% от капитала на „Ц.Е.Б.“ АД – гр. София. Видно от договора, процедурата
по приватизация е започнала с решение на Агенция за приватизация №
1037/07.09.1998 г.
Съгласно приетия АДС № 11477/18.08.1987 г. имот, находящ се в гр.
София, район II, квартал 2, парцел V, местност „Военна рампа-изток“, ул.
„****, с площ на терена от 13 804 кв. м, е бил предоставен за оперативно
управление на държавна организация „Ц.Е.Б.“. На гърба на акта е отбелязано,
че графично теренът е с площ 68 294 кв. м. Съгласно скицата към акта,
парцелът изчислен графично е с площ 66 294 кв. м.
Съгласно акт за частна държавна собственост № 03333/13.02.2003 г.,
имотът, находящ се в гр. София, район „Сердика“, ул. „****, м. „Военна
рампа-изток“, парцел V, кв. 2, с площ на терена от 13 804 кв. м, е включен в
капитала на на „Ц.Е.Б.“ АД на основание разпореждане № 22/22.03.1994 г. на
МС и решение от 10.06.1994 г. на СГС по ф.д.. № 8387/1994 г. Съгласно л. 2
от акта, вместо „терен общо от 13 804 кв. м“ следва да се чете „терен общо от
66 410 кв. м“. Същата квадратура е посочена в издадените въз основа на този
акт скици (л. 54 – 55).
Свидетелят Ю.Х. през месец април 2005 г. посетил процесния имот
заедно с ищеца С.И., находящ се на ул. „Локомотив“, тъй като ищецът
разбрал, че в имота се полага асфалт. Стойчо му показал своя имот и там
асфалтирали. Били допуснати до втория етаж на сградата, където разговаряли
с човек, който се представил за заместник-директор на фирма и който заявил,
че по отношение на имота притежават документи за собственост. В момента
имотът се ползвал като паркинг на предприятието, което е там.
Свидетелят Н.С. в периода от 1996 г. до 2004 г. работил в ответното
дружество, след което и към момента на разпита му - в свързани с
дружеството структури, но на територията на Ц.Е.Б. на ул. „****. Знаел
процесния имот, попадал в част от паркинга на ЦЕРБ, откакто работел в
дружеството и понастоящем имотът се ползвал от ЦЕРБ. В него имало
прокарана инфраструктура, чиста и мръсна вода. Паркингът бил ограден от
1996 г. само от трите му страни, понеже от четвъртата страна достъпът бил
свободен за служители и гости на ЦЕРБ, за да не се налага охраната да
8
проверява постоянно автомобилите. Оградата била различна, едната с
метални конструкции, масивна ограда, но паркингът от три страни бил
ограден. Сградата на ответното дружество била заградена от няколко огради,
като непосредствено до сградата имало и бариера, видеонаблюдение, както и
служител по охрана. В имота били извършвани дейности по асфалтиране през
2003 г. Оградата била поддържана от ответното дружество.
Свидетелят Ц.С., служител на ЦЕРБ от 1995 г. установява, че имотът
бил асфалтиран след като дружеството се приватизирало, през 2003 г. Това се
направило паралелно с реновирането на сградите, КПП на фирмата и всичко
било направено от ЦЕРБ. Паркингът имал видеонаблюдение, имало и човек,
който да охранява. По имотната граница нямало ограда. Имало сложени
знаци и достъпът се контролирал от охраната. Външни лица можело да
влизат, но охраната спирала и питала.
От приетото заключение на СТЕ, изготвено от вещо лице С.К. се
установява: Процесният имот се ползва като паркинг, представляващ част от
по-голяма площ, обособена като паркинг, не е заграден откъм ул.
„Локомотив“ и до него има свободен достъп. Към датата на сключване на
договор за приватизационна продажба на акции № РД-01-69/12.11.2001 г. и на
съставяне на АЧДС № 03333 от 13.02.2003 г. действащ е регулационен план,
одобрен със заповед № 213 от 22.04.1998 г., като предмет на сделката по
договора е УПИ IV от кв. 2. Процесният имот е бил попълнен на основание
заповед РД-09-122 от 30.12.2003 г. в кадастралната основа на регулационния
план с планоснимачен номер 734, като този имот е попадал в УПИ IV от кв. 2
с площ от около 206 кв. м, а останалата част на новонанесения имот попада
върху предвидена по регулационния план улица-тупик. След одобряването
със заповед РД-18-53 от 23.11.2011 г. на кадастралната карта, имотът е
отразен като имот с идентификатор 68134.505.106, който е идентичен с
поземлен имот 734. В кадастралната карта поземлен имот с идентификатор
68134.505.106 е нанесен като изцяло не попадащ в имота на ответника.
Съгласно допълнителното заключение, изготвено след предоставяне на
вещото лице на две скици на имота (л. 231-232), процесният имот,
представляващ ПИ с идентификатор 68134.505.106, е частично идентичен с
имота, който е предмет на АДС № 0333/13.02.2003 г., като частта, в която
идентичен с имота на ответника е в размер на 214 кв. м, намираща се в
9
западната част на имота на ответника. Имотът на ищците е обозначен на
скица - Приложение 1 към заключението по контура на точки 1, 2, 3, 4, 1 със
зелен цвят, а границата на имота на ответника съгласно представената скица е
по контура на точки А, Б, В, Г, Д, Е. Частта от 214 кв. м, попадаща в имота на
ответника, е оцветена в жълт цвят на Приложение 1. В регулационния план от
1959 г. не е била предвидена улица-тупик. Тази улица е предвидена с
регулационния план от 1998 г., но не е реализирана и към момента.
Съществуващата на място улица, водеща към портала на завода не съвпада с
регулационното предвиждане за улица, а е успоредна на нея. Теренът,
възстановен на ищците, на място представлява асфалтирана площадка,
разграфена като паркинг и с надпис „паркинг за служители на ЦЕРБ“. На
място няма видими следи от подземни проводи под имота на ищеца и в
схемите на подземния кадастър не са видими такива.
От заключението на СТЕ, изготвена от вещо лице А.Х. се установява,
че средният пазарен наем за исковия период 15.12.2012 г. - 15.12.2017 г.за
процесния незастроен недвижим имот, определен по години, възлиза средно
на сумата 10 311 лв.
От правна страна: Въззивният съд намира, че ищците по
първоначалните искове са доказали възникването в техния патримониум на
правото на собственост върху процесния имот на соченото от тях придобивно
основание – чл. 2 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Налице са били всички
предпоставки за отмяна на отчуждаването на незастроения имот – към
влизане в сила на ЗВСНОИ имотът е бил собственост на държавата, имотът е
бил отчужден преди 21.04.1990 г. по реда на ЗПИНМ за мероприятие по
уличнорегулационния план, което не е реализирано при влизане на закона в
сила. Заплатеното на праводателя на ищците обезщетение за отчуждения
имот е възстановено на 26.10.2000 г., с което заповедта на органа по чл. 4 от
закона е породила вещноправния си ефект.
Разпоредбите на чл. 17а и чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗППДОбП (отм.), на които
ответникът по първоначалните и ищец по насрещните искове основава
правата си, не урежда колизията между приватизация и реституция по
ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. Нормата на § 6, ал. 6 ЗППДОбП (отм.) касае само
реституция по ЗВСОНИ и ЗСПЗЗ, като според настоящия състав същата не
може да се тълкува разширително. Чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ЗППДОбП (отм.) са
10
неприложими в случая предвид изричната разпоредба на ал. 4 и липсата на
спор, че за отчуждения имот е било заплатено обезщетение. Поради това
въззивният съд намира, че държавата не е могла при преобразуването на ДП
„ЦЕРБ“ през 1994 г. да включи в капитала на „ЦЕРБ“ АД частта от 214 кв. м
от процесния имот, още повече при пълна неяснота към момента на
преобразуването какви са границите на включения в капитала на дружеството
имот. Приложение № 13 към приватизационния договор – удостоверение на
л. 58 от делото на СРС, очевидно не е отговаряло на действителността, тъй
като към момента на сключване на приватизационния договор частта от 214
кв. м от имота вече е била възстановена на правоимащите по реда на
ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.
Това налага отмяна на основното първоинстанционно решение в частта,
с която е уважен предявеният главен насрещен иск до размер от 214 кв. м,
при което се възстановява висящността на спора за тази част по евентуално
предявения насрещен иск на основание давностно владение. В частта му за
оставащите 351 кв. м от процесния имот претенцията по евентуалния
насрещен иск е предмет на въззивна проверка по жалбата срещу
допълнителното решение.
Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС, владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната
фактическа власт, но както в правната теория, така и в съдебната практика се
приема, че владението трябва да е постоянно (фактическата власт върху вещта
и държането й като своя да нямат случаен характер, а изразяват воля трайно
да се държи вещта), непрекъсвано (чл. 81 ЗС), спокойно (да не е установено с
насилие), явно (не е установено по скрит начин, тайно от предишния
владелец), несъмнително. Владението е съмнително, ако не може със
сигурност да се каже дали действително владелецът упражнява фактическа
власт или дали наистина има намерение да държи вещта като своя. Тези
признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака –
упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта. Съгласно
чл. 69 ЗС, предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго.
Фактът, че процесният имот се владее от ответника от 12.11.2001 г.,
11
когато е сключен приватизационният договор, до подаване на исковата молба
по първоначалния иск по чл. 108 ЗС в съда на 15.12.2017 г., е бил приет за
безспорен между страните. Този факт обаче се установява по несъмнен начин
и от всички събрани по делото доказателства – писмени, гласни и заключения
на СТЕ. От тях се установява, че имотът се намира във фактическата власт на
ЦЕРБ АД, който го ползва за паркинг за служителите и гостите на
дружеството, като през годините е поддържал паркинга, вкл. го е асфалтирал
и разчертавал. Презумпцията на чл. 69 ЗС не е оборена, обратно – дори от
показанията на доведения от ищците свидетел се установява, че дружеството
е считало имота за свой, което е демонстрирало през 2005 г. пред ищеца С.И..
Обстоятелството, че имотът бил заграден само от три страни не е от естество
да обори тази презумпция.
Установява се по делото, че през годините праводателят на ищците по
първоначалните искове, а впоследствие и те самите, са подавали жалби до
общината, прокуратурата, подавали са молби за нанасяне на реституирания
им имот и за изменение на ПРЗ, изпратили са нотариална покана до
дружеството. Всички тези действия обаче не съставляват основание за
прекъсване на придобивната давност. Основанията за прекъсването й са
посочени в чл. 81 ЗС и чл. 84 ЗС вр. чл. 116 ЗЗД – изгубване на владението за
повече от 6 месеца, признаване на правото на собственост от владелеца,
предявяване на петиторен иск – ревандикационен или установителен иск за
собственост. В случая нито една от тези хипотези не е налице до предявяване
на иска по чл. 108 ЗС на 15.12.2017 г. Към този момент обаче 10-годишният
срок по чл. 79, ал. 1 ЗС вече е бил изтекъл, като още в края на 2011 г. имотът е
бил придобит от дружеството по давност.
По изложените съображения въззивният съд намира, че предявеният
евентуален насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен
и следва да бъде уважен. Атакуваното основно решение следва да бъде
отменено в частта, с която е уважен частично предявеният главен насрещен
иск, както и следва да бъде отменено допълнителното решение от 25.01.2021
г. и вместо това въззивният съд постанови друго, с което предявеният главен
насрещен иск се отхвърли и евентуалният насрещен иск се уважи. На
основание чл. 537, ал. 2 ГПК следва да бъде отменен изцяло констативен
нотариален акт № 111, том I, рег. № 6729, д. № 98/2005 г. на нотариус с рег.
№ 104 на НК, поправен с нотариален акт № 47, том II, рег. № 12542, д. №
12
214/2005 г. на нотариус с рег. № 104 на НК.
Това налага отмяна и на основното решение в частта, с която
ответникът по първоначалните искове е осъден да заплати на ищците
разноски за първата инстанция в размер на 62.12 лв. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК ищците по първоначалните искове следва да бъдат осъдени да заплатят
на ответника разноски в размер на още 854.34 лв. В останалите части
основното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззивника „ЦЕРБ“ АД. Доказано направените
такива са в размер на 50 лв. – заплатена държавна такса (основателно внесена
до размер от 44.73 лв.) и 1 500 лв. – адвокатско възнаграждение, което е
заплатено по банков път, видно от представените платежни нареждания.
Съобразно обжалваемия интерес, минималното възнаграждение във връзка
със защитата по въззивната жалба на ищците по първоначалните искове,
определено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1 084.74 лв., а по
въззивната жалба срещу допълнителното решение – на 777.35 лв. Заплатеното
възнаграждение от общо 1 500 лв. е под минималния размер, поради което
възражението на въззивниците – ищци по първоначалните искове за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 228100 от 29.09.2019 г., постановено по гр.д. №
87790/2017 г. на Софийски районен съд, 159 състав в частта, с която е
признато за установено по отношение на СЛ. СТ. ИВ., ЕГН **********, ИВ.
П. СТ., ЕГН **********, и СТ. П. ИВ., ЕГН **********, че „Ц.Е.Б.“ ЕАД,
ЕИК ****, е собственик на имот с площ от около 214 кв. м, представляваща
част от поземлен имот с идентификатор 68134.505.106, с административен
адрес: гр. София, район „Сердика“, ул. „****А, с площ от 565 кв. м, трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
незастроен имот за производство, складова база, с номер по предходен план –
734, квартал 2, при съседи: 68134.505.104, 68134.505.105, който имот е
идентичен с имот с планоснимачен номер 734 от квартал 2 по плана на гр.
13
София, местност „НПЗ Военна рампа – изток“, с площ от 576 кв. м, при
граници: от три страни имот пл. № 69, оцветена в жълт цвят на Приложение 1
към заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза,
представляваща неразделна част от решението, на основание чл. 17а и чл. 25,
ал. 1, т. 3 ЗППДОП (отм.) и договор за приватизационна продажба на акции
№ РД-01-69/12.11.2001 г., както и в частта, с която „Ц.Е.Б.“ ЕАД,
ЕИК ****, е осъдено да заплати на СЛ. СТ. ИВ., ЕГН **********, ИВ. П. СТ.,
ЕГН **********, и СТ. П. ИВ., ЕГН **********, разноски в размер на 62.12
лв., както и ОТМЕНЯ решение № 20021825 от 25.01.2021 г., постановено по
същото дело по реда на чл. 250 ГПК, с което е допълнено решение № 228100
от 29.09.2019 г., като е отхвърлен искът на „Ц.Е.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, срещу
СЛ. СТ. ИВ., ЕГН **********, ИВ. П. СТ., ЕГН **********, и СТ. П. ИВ.,
ЕГН **********, за признаване за установено, че ищецът е собственик на
основание давностно владение на имот с идентификатор 68134.505.106, с
административен адрес: гр. София, район „Сердика“, ул. „****А, целият с
площ от 565 кв. м, трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на трайно ползване – незастроен имот за производство, складова база, с
номер по предходен план – 734, квартал 2, при съседи: 68134.505.104,
68134.505.105, който имот е идентичен с имот с планоснимачен номер 734 от
квартал 2 по плана на гр. София, местност „НПЗ Военна рампа – изток“, с
площ от 576 кв. м, при граници: от три страни имот пл. № 69, за размера над
214 кв. м, представляваща част от гореописания поземлен имот с
идентификатор 68134.505.106, оцветена в жълт цвят на Приложение 1 към
заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза,
представляваща неразделна част от решение № 228100 от 29.09.2019 г.,
постановено по гр.д. № 87790/2017 г. по описа на Софийски районен съд, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ц.Е.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, срещу СЛ. СТ.
ИВ., ЕГН **********, ИВ. П. СТ., ЕГН **********, и СТ. П. ИВ., ЕГН
**********, главен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено, че „Ц.Е.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, е собственик на
недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.505.106 по ККР на гр. София, одобрени със заповед № РД-
18.53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, за частта от 214 кв.
м от имота на основание чл. 17а и чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗППДОП (отм.) и договор
14
за приватизационна продажба на акции № РД-01-69/12.11.2001 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Ц.Е.Б.“ ЕАД,
ЕИК ****, срещу СЛ. СТ. ИВ., ЕГН **********, ИВ. П. СТ., ЕГН
**********, и СТ. П. ИВ., ЕГН **********, евентуален установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „Ц.Е.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, е
собственик на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.505.106 по ККР на гр. София, одобрени със заповед №
РД-18.53/23.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес: гр. София, район „Сердика“, ул. „****А, с площ от
565 кв. м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – незастроен имот за производство, складова база, с номер
по предходен план – 734, квартал 2, при съседи: 68134.505.104,
68134.505.105, на основание давностно владение.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт
№ 111, том I, рег. № 6729, д. № 98/2005 г. на нотариус с рег. № 104 на НК,
поправен с нотариален акт № 47, том II, рег. № 12542, д. № 214/2005 г. на
нотариус с рег. № 104 на НК, в частта му за разликата над 214 кв. м.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 228100 от 29.09.2019 г., постановено по
гр.д. № 87790/2017 г. на Софийски районен съд, 159 състав в останалите
части.
ОСЪЖДА СЛ. СТ. ИВ., ЕГН **********, ИВ. П. СТ., ЕГН **********,
и СТ. П. ИВ., ЕГН **********, П.Т.Д., ЕГН **********, всички с адрес: гр.
София, ж.к. ****, да заплатят на „Ц.Е.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Военна рампа“, ул. „****, на основание
чл. 78 ГПК сумата от още 854.34 лв., представляваща разноски за
първоинстанционното производство, и сумата 1 544.73 лв., представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
15
1._______________________
2._______________________
16