№ 174
гр. Бургас, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20252000500275 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 282 от 04.10.2024 г. по гр.д. № 435/2021 г. на Окръжен съд –
Сливен е осъдено ЗК “Лев инс” АД да заплати на ищците М. Б. З., Б. М. З., М.
М. А. и Л. М. Й. обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 120 000
лв. за всеки от тях заедно със законната лихва от 15.09.2020 г. до пълното
изплащане на задължението, като са отхвърлени исковете в останалата част до
претендирания размер от по 150 000 лв., както и за законна лихва върху
обезщетенията за времето от 08.10.2019 г. до 15.09.2020 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника ЗК “Лев
инс” АД. Въззивникът изразява недоволство от частите на решението, с които
са присъдени на ищците обезщетения за неимуществени вреди над размера от
по 4000 лв. заедно със законната лихва.
Съдът неправилно приложил принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД,
като определил размер за всяко едно от обезщетенията от по 150 000 лв. и
присъдил по 120 000 лв. Тези размери били прекомерни, не били съобразени с
проявлението и интензитета на заявените вреди, с действителните отношения
между починалата и ищците и с общите и специфичните критерии за
справедливо възмездяване на настъпилите от произшествието вреди. Съдът
приел занижен процент (20 %) на съпричиняване на вредите от страна на
пострадалата. Според въззивника приносът на пострадалата е 95 %.
Пострадалата М. З.а предприела технически неправилни действия като
навлязла зад и встрани на превозно средство в процес на активно извършване
1
на разтоварни дейности. Тя не се съобразила с намиращите се в близост хора,
които са предпазвали навлизането в обсега на разтоварните дейности. Нейното
поведение било основна причина за настъпването на вредоносния резултат. Тя
поела неоправдано един предвидим и реално очакван риск. Поведението
представлявало съществен обективен принос, който е противоправен и в пряка
причинна връзка с настъпването на вредите. Според въззивника справедливо
обезщетение за неимуществени вреди за всеки от ищците е в размер на 80 000
лв., което следва да се намали поради съпричиняване с 95 %.
Иска се отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на
исковете над размер от по 4000 лв. заедно със законната лихва от 15.09.2020 г.
до пълното изплащане за всеки от ищците. Претендират са съдебните
разноски за двете съдебни инстанции. Съдържащото се във въззивната жалба
искане по чл. 248 ГПК за намаляване на определеното на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА възнаграждение на процесуалния представител на ищците е разгледано от
първоинстанционния съд и по него е постановено определение № 116 от
14.02.2025 г., което не е обжалвано и е влязло в сила.
Представен е отговор на въззивната жалба на ответника от ищците М.
Б. З., Б. М. З., М. М. А. и Л. М. Й.. Въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Оспорват се оплакванията на застрахователя по отношение на
справедливия размер на обезщетенията и приетия от съда процент на
съпричиняване. След подробен преразказ на свидетелските показания,
изслушани в първата инстанция, се поддържа, че приетите от съда размери на
обезщетенията са законосъобразни, както и че не е доказано съпричиняване от
страна на пострадалата.
Отправено е искане за извършване на психологическа експертиза “във
връзка с възраженията на ответника”, която да отговори как смъртта на общия
наследодател се е отразила на ищците и какво е психическото състояние на
ищците към момента на прегледа.
Ищците М. Б. З., Б. М. З., М. М. А. и Л. М. Й. са депозирали насрещна
въззивна жалба против частите от решението, с които са отхвърлени
претенциите на всеки от тях за обезщетение за неимуществени вреди над
присъдения размер от по 120 000 лв. до претендирания размер от по 150 000
лв., предявен като частичен иск за обезщетение от по 220 000 лв.
Въззивниците-ищци поддържат, че съдът неправилно приел, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалата и е определил обема му на 20 %.
Неправилно и без мотиви съдът не допуснал своевременно поисканата
повторна САТЕ. Неправилно съдът не допуснал разпит на свидетел за
установяване на механизма на произшествието.
Отправени са доказателствени искания: за допускане на повторна САТЕ
и за допускане до разпит на един свидетел – Н.А. М. от гр. Сливен, ул. Крали
Марко № 71, по които съдът се е произнесъл с определението си по чл. 267
ГПК.
Иска се отмяна на решението в отхвърлителната част и допълнително
2
присъждане на обезщетение в размер на по 30 000 лв. за всеки от ищците,
както и присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на адв. К..
Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба от ответника ЗК
“Лев инс” АД. Оспорват се оплакванията на ищците и доказателствените им
искания.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в определения от закона срок; от
легитимирани да обжалват решението страни; срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговарят на изискванията на закона за редовност, поради което
с определение на осн. чл. 267 ГПК са приети за разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с преки искове на осн. чл. 432 КЗ за обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди заедно със законна лихва.
В исковата молба на М. Б. З., Б. М. З., М. М. А. и Л. М. Й. са изложени
твърдения, че при извършването на разтоварни дейности с влекач ДАФ ФХ
95430 с рег. № ****, управляван от И.С.К., за който е била сключена
застраховка “гражданска отговорност” с ответника-застраховател, е станало
преобръщане на товарната композиция върху преминаващата покрай нея М. Д.
З.а, съпруга на първия ищец и майка на другите трима ищци, в резултат на
което тя е починала. Причина за произшествието били допуснатите от водача
на товарната композиция нарушения на правилата за движение по пътищата.
От смъртта на своята съпруга и майка ищците претърпели неимуществени
вреди, изразяващи се в мъка, душевни болки и страдания. Те поискали от
ответника да им бъде изплатено застрахователно обезщетение, но до момента
не били получили плащания.
Отправили искане до съда да бъде осъден ответникът-застраховател да
им заплати обезщетения за неимуществени вреди в размер на от по 80 000 лв.,
частично от общо по 200 000 лв., увеличени до размер от по 150 000 лв.,
частично от по 220 000 лв., заедно със законната лихва от 18.10.2019 г. до
пълното им изплащане.
Ответникът-застраховател оспорил допустимостта на иска поради
непосочени банкови сметки на ищците за превеждане на обезщетенията. По
същество оспорил дължимостта на обезщетения, респ. техния размер.
Повдигнал евентуално възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалата.
С обжалваното решение съдът приел, че е налице деликт, за който
отговаря застрахователят по застраховка “гражданска отговорност”, че на
всеки от пострадалите се следва обезщетение за неимуществени вреди в
размер на по 150 000 лв., което следва да бъде намалено с по 20 % поради
съпричиняване от страна на пострадалата. Като краен резултат на всеки от
ищците е приседено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000
3
лв.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество:
Фактите с правно значение относно деликта са установени от
първоинстанционния съд. По тях настоящият състав препраща към мотивите
на обжалваното решение на осн. чл. 272 ГПК.
Във въззивното производство не се поддържа спор относно наличието
на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, като
ответник по пряк иск на осн. чл. 432 КЗ вр. чл. 479 КЗ – противоправно деяние
на водача на товарния автомобил с прикачено ремарке; причинена смърт на
наследодателката на ищцата, респ. неимуществени вреди на ищците;
причинна връзка между деянието и вредите. Не се поддържа спор, че ищците
имат право на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 4000 лв.
До тази размер на обезщетението решението не е обжалвано и е влязло в сила.
С оглед конкретните оплаквания на въззивника-застраховател във
въззивната жалба и на ищците в тяхната насрещна въззивна жалба спорни по
делото пред настоящата инстанция са въпросите за общия размер на
дължимото на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди, за
наличието на съпричиняване от починалата и неговото процентно изражение.
Ищецът М. З. е съпруг на починалата при инцидента от 01.10.2019 г. М.
Д. З.а, а останалите трима ищци – нейни деца. Към датата на инцидента
наследодателката е била на 46 години, съпругът – на 49 г., а децата ,
съответно на 28, 31 и 30 години.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД
трябва да се определи от съда по справедливост. Понятието “справедливост” е
всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от
обективните икономически условия в страната, индиция за които са
нормативно определените лимити на застрахователните покрития.
За да определи паричния еквивалент на понесените от ищците
неимуществени вреди от смъртта на тяхната съпруга и майка, съдът съобрази
показанията на разпитаните като свидетели С.М.Й., съпруг на ищцата Л. Й.,
Д.В.Т., познат на семейството без родство и А.Г.А., съсед на семейството. От
техните показания безпротиворечиво се установява, че между съпрузите М. и
М., от една страна, и между починалата М. и нейните деца, от друга страна, са
съществували отношения на близост, обич, постоянна взаимопомощ и
подкрепа. Членовете на семейството и преди инцидента, и след това живеят в
близост един от друг и в постоянен контакт. Ищците преживяват тежко
загубата на своята съпруга и майка, като са изпитвали силна мъка от загубата
.
4
Съобразявайки тези обстоятелства ведно с лимита на застрахователното
покритие, индициращ икономическите условия към 2019 г., т.е. преди 6
години, съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди на
ищците от загубата на тяхната съпруга и майка е необходима и достатъчна
сума в размер на по 120 000 лв. за всеки от тях. До разликата от
претендирания размер от по 150 000 лв. за всеки от ищците претенцията е
неоснователна с оглед относително отдалечения във времето момент на
настъпване на вредите, към който момент този размер не е адекватен на
реалните икономически условия.
Възражението на ответника-застраховател за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалата наследодателка на ищците,
респ. за намаляване на обезщетението на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е
неоснователно.
В тази връзка следва да се вземе под внимание формираната казуална
съдебна практика на ВКС, основана на ППВС № 17/1963 г. и ТР №
1/23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСТК, например: решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ІІ ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т.
д. № 596/12 г. на ІІ ТО, решение № 151/12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ІІ
ТО, решение № 169/02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ІІ ТО, решение №
16/04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на І ТО, решение № 92/24.07.2013 г. по т.
д. № 540/12 г. на І ТО, решение № 256/21.04.2015 г. по т. д. № 3557/2013 г. на I
ТО, решение № 36/02.05.2019 г. по т. д. № 1354/2018 г. на II ТО, решение №
137/20.11.2020 г. по т. д. № 1775/2019 г. на II ТО, и др. Според нея, за да бъде
намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез
защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от въвелата
възражението страна. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за реализиране на
вредоносния резултат. Намаляване размера на обезщетението може да се
извърши въз основа на комплексна преценка относно степента на каузалност
на действията, както на делинквента, така и на пострадалия. Преценка е
необходима и относно степента на тяхната обективна вредоносност.
В случая въвелата възражението за съпричиняване страна, ответникът-
застраховател, не е провела пълно и главно доказване на конкретните
действия, извършени от пострадалата и тяхната обективна вредоносност. В
заключението на извършената по делото съдебна-автотехническа експертиза,
отговорила и на формулирани от ответника въпроси, не се съдържат ясни и
категорични данни за конкретно поведение на М. З.а, без което не биха
настъпили вредите. Такива данни не могат да се извлекат и от показанията на
разпитаните свидетели – деликвента И.С.К., водач на товарната композиция и
Д.С.С., колега на водача. Единственият безспорно установен факт е, че М. З.а
5
се е намирала в близост до товарната композиция, когато гондолата се е
преобърнала и я е затиснала. За това как и защо тя се е озовала толкова близо
до машината, не са събрани категорични доказателства. Според свид. К. никой
не е видял “откъде и защо” е дошла М. и той не знае “какви действия е
предприела там на място”. Такава информация няма и не дава пред съда и
свид. С.. Във връзка с поведението на загиналата той споменава единствено,
че тя е работила в предприятие наблизо и се е прибирала в дома си. Ето защо
възражението за съпричиняване остава недоказано. Размерът на
обезщетението не може да бъде намалено само въз основа на факта, че
пострадалата е била в близост до машината, защото това би означавало
изводът за съпричиняване да почива на предположение.
Крайните изводи на съдилищата, макар и при различия в мотивите
относно размера на обезщетенията и наличието на съпричиняване, съвпадат,
поради което обжалваното решение следва да се потвърди.
При този изход на делото разноските следва да се понесат от страните
съразмерно с успешно/неуспешно защитения във въззивната инстанция
интерес.
Ищците са защитили успешно интерес в общ размер 464 000 лв. (4 х 116
000 лв.), за която сума въззивната жалба на ответника, против която се бранят,
е неоснователна. На осн. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. П. К., която ги е защитавала
безплатно във въззивната инстанция, при съобразяване на ниската фактическа
и правна сложност на въпросите, разглеждани в тази инстанция и с оглед
обстоятелството, че производството се е развило в едно съдебно заседание без
събиране на доказателства, ще се определи възнаграждение в размер на 16 000
лв. с вкл. ДДС.
Ответникът е защитил успешно интерес в размер от 120 000 лв. (4 х 30
000 лв.), за която сума насрещната въззивна жалба на ищците, против която се
брани е неоснователна. В същото време е неуспешна защитата на интерес в
размер на 464 000 лв., тъй като е неоснователна въззивната му жалба. Във
въззивната инстанция застрахователят е сторил разноски: 9280 лв – държавна
такса по въззивната жалба и 3600 лв. – заплатен адвокатски хонорар. Поради
неоснователността на въззивната жалба на застрахователя платената по нея
държавна такса остава за негова сметка. При липса на други данни следва да
се приеме, че адвокатският хонорар от общо 3600 лв. трябва да се отнесе към
двата отделни защитавани интереса в съотношение 120/464. При това
положение за успешно защитения във въззивната инстанция интерес от 120
000 лв. застрахователят има право да получи разноски в размер на 931 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 282 от 04.10.2024 г., постановено по гр.д.
№ 435/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в обжалваните части.
6
ОСЪЖДА ЗК “Лев инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, да заплати на осн. чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. П. К., с адрес за призоваване: гр.
Казанлък, ул. Славянска № 6, офис 10, сумата 16 000 лв. с вкл. ДДС –
възнаграждение за оказаната от нея безплатна правна помощ и съдействие на
ищците М. Б. З., Б. М. З., М. М. А. и Л. М. Й. в производството по в.гр.д.№
275/2025 г. на Апелативен съд – Бургас.
ОСЪЖДА М. Б. З., ЕГН **********, Б. М. З., ЕГН **********, двамата
от гр. Сливен, ул. Бършен № 64, М. М. А., ЕГН **********, от гр. Сливен, ул.
Кара Колю № 48 и Л. М. Й., ЕГН **********, от гр. Сливен, ул. Кара Колю №
57, всички със съдебен адрес: гр. Казанлък, ул. Славянска № 6, офис 10, адв.
П. К., да заплатят на ЗК “Лев инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, сумата 931 лв. –
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7