Р Е Ш Е Н И
Е № 100
гр. Сливен, 09.05.2022
год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично
заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при участието на секретаря Галя Георгиева и прокурора Красимир
Маринов като разгледа докладваното от съдия Динчева КАНД № 100 по описа за 2022
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж.К.Ж.
против Решение № 42 от 25.01.2022 год. постановено по АНД № 20212230201447 по
описа за 2021 год. на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като
законосъобразно и правилно Наказателно постановление № 22-0000631/10.11.2021
год. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Бургас, с което на Ж.К.Ж.
ЕГН ********** *** на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 500 лева.
В касационната жалба се твърди, че
решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. В издаденото НП
не било посочено точното разстояние между осите на една двойна ос, не били
отразени размерите, които са основание за неправилна квалификация. Неправилно
бил приложен материалния закон съобразно установената фактическа обстановка. Моли
съдът да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен,
както и НП.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява. В постъпило писмено становище се поддържа
касационната жалба.
Ответникът по касация, редовно
призован, не изпраща представител. В постъпило по делото писмено становище от
пълномощник заявява, че подадената жалба е неоснователна. Посочва, че по
безспорен начин било установено извършването на административното нарушение,
като при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Моли съда да постанови решение, с което остави в сила решението на Районен съд
- Сливен. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно
и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съображенията за това са следните:
Въз основа на събраните по делото
доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 04.11.2021
год. около 14:40 ч. в г. С., к.Р. до С. б. по посока на движение за к. Р. служители на РД „Автомобилна администрация“ гр. Бургас спрели
за проверка жалбоподателя Ж., който
осъществявал превоз за собствена сметка. В хода на проверката било установено,
че управлявания от него товарен автомобил марка Ивеко с рег. № ********от
категория N3
четириосов, с две задвижващи оси като разстоянието между задвижващите оси е над
130 см, което е измерено със сертифицирана ролетка. След извършена проверка с
електронна мобилна везна е констатирано, че при допустимо максимално
натоварване на една двойна задвижваща ос при разстояние над 130 см е 18 тона, а
в случая натоварването е 22 545 кг, т.е. оста е претоварена с 4 545
кг. Измерването било извършено в присъствието на водача, като било установено, че
същият не притежава и разрешение от администрацията стопанисваща пътя (АПИ).
Въз основа на горепосочената
констатация на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 295697 от 04.11.2021 год. за нарушение на
чл. 139, ал. 1,т. 2, пр. 3 от Закон за движение по пътищата във вр. с чл. 7,
ал. 1, т. 5, б."в” от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ. Актът бил
връчен на Ж. на същата дата.
Въз основа на съставения АУАН
Директорът на РД „Автомобилна администрация“ гр. Бургас издал наказателно постановление № 22-0000631/10.11.2021
год., с което на Ж.К.Ж. за нарушение на чл.139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Закон за
движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б."в” от Наредба № 11/03.07.2001
год. на МРРБ на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП наложил глоба
в размер на 500 лева.
При гореустановената фактическа
обстановка районният съд е приел за установено извършването на нарушението, за
което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Направил е извод, че АНО
правилно е квалифицирал извършеното от жалбоподателя нарушение, което на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП се наказва с глоба от 500 до 3000
лева, като при определяне размера на наложеното административно наказание, АНО
е съобразил обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и е
наложил глоба в минимален размер. При тези мотиви съдът потвърдил НП като
законосъобразно.
Решението на Районния съд е валидно
и допустимо, но е неправилно.
Настоящата инстанция не споделя
изводите на районния съд, че при съставянето на акта и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът констатира, че Актът за
установяване на административно нарушение № 295697/04.11.2021 год. е с. от П.
К. Р. з. д. и. при РД „А. а.“ г. Б. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 3 от ЗДвП службите за контрол определени от собствениците или администрацията
управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността
на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и
маркировка. Общата маса, осовото натоварване
и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни
лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна
инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и
предпазването им от разрушаване. Агенция "Митници" осъществява
контрол върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от
превозвачите, влизащи или излизащи от страната. Сред длъжностните лица посочени
в чл. 167, ал. 3 изр. второ от ЗДвП,
които осъществяват контрол върху общата маса, осовото натоварване и габаритните
размери на пътните превозни средства не са и. или други служители на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, нито на регионална дирекция
„Автомобилна администрация“, каквато д. з. а. Р. В теорията и съдебната
практика материалната компетентност на длъжностните лица да съставят актове за
установяване на административни нарушения (АУАН) е разграничена по следния
начин: нормативна, при която овластяването на актосъставителя следва от изрична
разпоредба на законов или подзаконов нормативен акт (чл.37, ал.1, б. „а“ ЗАНН)
и оперативна – при която овластяването следва от изричното волеизявление на
ръководителите на ведомствата, организациите и др., на които е възложено
приложението и контролът по приложението на съответните нормативни актове
(чл.37, ал.1, б. „б“ от ЗАНН).
С оглед липсата на материалноправна
компетентност на длъжностното лице да съставя АУАН, наказателното постановление
е следвало да бъде отменено без да бъде разглежданo по същество, поради допусната
изначална порочност на административнонаказателното производство. Такава е
налице, с оглед липсата на материалноправна компетентност на Р. произтичаща от
изискването издадените административни актове да отговарят на условията за
законност и целесъобразност. За да бъде законосъобразен АУАН, той трябва да е
съставен от орган, който притежава необходимата за това компетентност. Въпросът
за материалната компетентност е от основно значение, т.к. само материално
компетентно длъжностно лице може да състави валиден акт за установяване на
административно нарушение само в кръга на материята, която му е предоставена
като правомощия. В конкретния случай издаването на АУАН е извън правомощията,
които притежават длъжностните лица в структурите на РД „Автомобилна
администрация“.
От своя страна АНО вместо да
констатира наличието на порок при съставянето на АУАН във фазата на проверката
по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН директорът на РД „Автомобилна администрация“ гр.
Бургас издал НП.
Този изначален порок не би могъл да
бъде саниран в хода на проведеното съдебно производство, поради което
наказателното постановление е незаконосъобразно, а констатираното нарушение е
самостоятелно основание за неговата отмяна. Издаденото в хода на такова
производство наказателно постановление е следвало да бъде отменено от
първоинстанционния съд, защото атакуваното НП е било издадено в нарушение на
законово регламентираните изисквания. Само един законосъобразен и обоснован
акт, съставен при спазване на законовите изисквания за спазване на законовата
презумпция за невиновност на нарушителя, може да послужи като основание за
привличането му към административнонаказателна отговорност с налагане на
административно наказание. В конкретния случай тези изисквания не са били
спазени. Тяхното погазване от страна на административните органи винаги води до
съществено опорочаване, до невалидност на съставения АУАН, а от там при
издаване на НП и до незаконосъобразност при налагането на административната
санкция.
С оглед на изложеното е налице
касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, а атакуваното решение на
районния съд следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго
такова, с което наказателното постановление се отмени като незаконосъобразно.
Предвид изложеното и на основание
чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК,
Административен съд гр.Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 42 от 25.01.2022 год. постановено по АНД № 20212230201447/2021
год. по описа на Районен съд-Сливен като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 22-0000631/10.11.2021 год. на Директора на РД „Автомобилна
администрация“ гр. Бургас, с което на Ж.К.Ж. ЕГН ********** *** на основание
чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ