Решение по дело №1076/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Г. Д. С., [ЕГН], чрез пълномощник адв.Р. Д., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4, офис №10, против решение № 358 от 13.05.2024г., постановено по НАХД № 4998/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 535 от 20.11.2023г. на директора на РДГ – Бургас, с което на касатора, за нарушение на чл. 84, ал. 1, предл. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗЛОД и на основание чл.84, ал. 1, чл. 94, ал. 1 и чл. 95, ал. 1 от същия закон, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, лишен е от право да ловува за срок от три години и е отнет в полза на държавата предметът на нарушението – ловно оръжие, успоредка, с неустановена марка, модел № Р9626 и два броя патрони 16-ти калибър.

В жалбата си жалбоподателят иска съдът да отмени оспорвания съдебен акт и да отмени наказателното постановление. Твърди, че жалбоподателят понася едновременно наказателна и административно-наказателна отговорност, поради обстоятелството, че въпреки че е прекратено наказателното производство, първоинстанционният съд е посочил в решението си, че следва да се изпрати до ОП-Бургас, с оглед преценка за евентуално упражняване на правомощия по реда на чл.46, ал.4/чл.200/ от НПК. Сочи, че в хода на административно-наказателното производство не е установено, че оръжието е ловно, а това е станало едва в хода на съдебното производство по издаване на наказателното постановление, което определя като недопустимо. Иска присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адвокат Г., надлежно упълномощен. Посочва, че жалбоподателят е носил пушката, докато се разхождал в гората, за да се брани от бежанците, определя деянието като [жк], тъй като няма убит дивеч, няма вредни последици, няма обществена опасност. Поддържа жалбата и представя писмени доказателства.Претендира разноски по делото.

Ответникът по касация, РДГ – Бургас, редовно призован се представлява от юк Дженезова-С.. В съдебно заседание процесуалният представител оспорва жалбата. Иска решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно. Акцентира, че извън времето за лов оръжието трябва да бъде в калъф със заключен механизъм и не може да се ползва за самоотбрана.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 535 от 20.11.2023г. на директора на РДГ – Бургас, с което на касатора, за нарушение на чл. 84, ал. 1, предл. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗЛОД и на основание чл.84, ал. 1, чл. 94, ал. 1 и чл. 95, ал. 1 от същия закон, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, лишен е от право да ловува за срок от три години и е отнет в полза на държавата предметът на нарушението – ловно оръжие, успоредка, с неустановена марка, модел № Р9626 и два броя патрони 16-ти калибър.

За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е достатъчно индивидуализирано, правилно са приложени материалноправните норми и наказанието е определено в съответствие със закона

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора напълно се споделят и от настоящия съдебен състав.

В конкретния случай, касационният жалбоподател бил установен от служители на РДГ – Бургас на 25.10.2023 г. в ДГС „Ропотамо“, землището на [населено място], на окото, границата между отдел 311 и отдел 312, извън населено място, да се движи с ловна пушка от неустановен модел, в сглобено положение и извън калъф, в която имало поставени два броя ловни патрони калибър 16, поради което е направен извод, че „ловува“. При проверката е установено, че е без писмено разрешително да лов и не е убит или уловен дивеч. Така описаната в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка съдържа всички съставомерни елементи от състава на административното нарушение по чл.84, ал.1, предл.2 от ЗЛОД-дата, място, обстоятелства, относими към конкретното нарушение.

По отношение на направеното възражение за нарушаване на принципа non bis in idem, поради наличието на висящо наказателно и административно-наказателно производство. С Тълкувателно Решение № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., е прието, че в случаите, когато след приключване на административнонаказателно производство и санкциониране на извършителя с административно наказание, се стига до преследването му за същото деяние и по реда на НПК, когато административнонаказателното производство и нарушението се определят като наказателни по смисъла на ЕКПЧ, образуването и провеждането на последващо наказателно производство за същото деяние срещу същия деец нарушава принципа ne bis in idem, защитен в по-широк обем от разпоредбата на чл. 4 от Протокол № 7, отнасяща се както до повторното осъждане на извършителя, така и до повторното му наказателно преследване за същото деяние. В настоящия случай видно от представеното по делото постановление, образуваното бързо производство №224/2023г. по описа на РУ-Приморско, пор.№2722/2023г. по описа на РП-Бургас за престъпление по чл.339 от НК е прекратено. И не само, наказателното производство е образувано за престъпление, касаещо незаконно носене на оръжие, което се различава от изпълнителното деяние и елементите от обективна страна на нарушението предмет на настоящото производство. При тези изводи настоящият касационен състав не счита, че са налице две висящи наказателни по своя характер производства за едно и също деяние.

По отношение на възражението за недопустимо последващо установяване на вида на оръжието ловно или не, едва в хода на досъдебното производство. Настоящата инстанция не споделя този извод. В акта за нарушение и наказателното постановление е описано заредено ловно оръжие с патрони 16 калибър, с неустановена марка. Тази констатация е достатъчна, за да се реализира отговорността. Районният съд като е посочил изготвената балистична експертиза, в която се посочва, че се касае за ловна пушка [Марка] сериен номер № Р9626, 2 която е огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, годна е да произведе изстрел и с нея е стреляно след последното й почистване и патроните били ловни патрони, калибър 16, годни за стрелба е приел, че с нея се установява фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. Не е процесуално нарушение в хода на съдебното производство да се събират допълнителни доказателства и да се допускат експертизи, с които да се установяват спорни в производството обстоятелства. Събирането на нови доказателства, които установяват или опровергават приетата в наказателното постановление фактическа обстановка е част от процеса на доказване, чрез който се установява действително установените факти и обстоятелства. В хода на производството не са събрани доказателства и не се спори между страните, че се касае за заредено ловно оръжие.

Обществените отношения свързани със собствеността, опазването и стопанисването на дивеча, организацията на ловното стопанство, правото на лов и търговията с дивеч и дивечови продукти са уредени в Закона за лова и опазване на дивеча. Административно-наказателната разпоредба на чл. 84, ал.1 от ЗЛОД предвижда наказание глоба от 50 до 400 лв. за всяко лице, което ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв. В разпоредбата на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД е дадено легалното определение на „Ловуване“, а именно престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. Както правилно е установил районният съд жалбоподателят се е движил извън населено място с извадено от калъф и сглобено оръжие следователно е осъществил изпълнителното деяние „ловува“. Не се установява и не се твърди наличието на разрешително за лов, както и липсва уловен или убит дивеч, следователно са осъществени всички съставомерни признаци на деяние, което правилно е [жк], ал.1, предл.2 от ЗЛОД.

Настоящият касационен състав счита възражението, касаещо приложение на чл. 28 от ЗАНН за неоснователно. Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая с процесното нарушение се засягат обществени отношения, свързани с повишен риск, а именно носене на огнестрелно оръжие. Представените в съдебно заседание доказателства, установяващи положителни характеристични данни за личността, а именно грижата за горските животни не са достатъчни, за да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието. В пледоарията си процесуалният представител акцентира, че жалбоподателят отглежда много животни и не му трябва да убива сърна, а с пушката излизал всеки ден на разходка, за да отбранява евентуално от бежанците и каналджиите. На първо място отглеждането на животни и лова не са свързани, за да се приеме, че наличието на първото не води до второто. На второ място ловната пушка не се установява да е законно притежавано оръжие, на следващо място сочи се, че се е намирал в близост до къща, било то и неговата собствена и не, което предполага близост на други хора и на последно място не може да се приеме, че носенето на заредено ловно оръжие, което не е законно притежавано може да се приеме за смегчаващо отговорността обстоятелство и да обоснове липса на обществена опасност на деянието. Касационният състав напълно споделя мотивите на районния съд относно размера на наказанието и липсата на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Представителят на административнонказващия орган е поискал присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер от 80 лв. и поради това съдът следва да осъди жалбоподателя да го заплати.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 358 от 13.05.2024г., постановено по НАХД № 4998/2023г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Г. Д. С., [ЕГН] да заплати на РДГ – Бургас възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.