Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 28.06.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI състав, в закрито
съдебно заседание от двадесет и осми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС
МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Маджев ч.гр.д.
№ 8102/2019 г., възприе следното :
Производството е по реда на чл. 435
и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба с вх. № 7909/05.06.2019 г., която е подадена от търговско
дружество – „С.7“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
срещу разпореждане от 30.05.2019 г. постановено от ЧСИ-Б. Я., с което е оставил
без уважение молбата на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното
производство водено по изпълнително дело № 20198570400137.
Жалбоподателят
намира отказа за незаконосъобразен и иска неговата отмяна. Счита, че дружеството
е издължило изцяло задълженията си към кредитора, по чиято инициатива е било
образувано визираното изпълнително дело, а именно – „Х.Г“ АД, чиито размер
възлизал на 668,56 лв., в т.ч. и таксата по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ равна на
64,56 лв. с вкл. ДДС. Опонира се, че ПДИ, която е била изпратена до „С.7“ ООД и
оформена, като връчена му на 23.05.2019 г., всъщност е получена от лице, което
не е разполагало с представителна власт да го стори, защото К.И.Я.е служител на
„ЗОРОВ 7“ ЕООД, а не на жалбоподателя. Това означавало, че отсъства надлежно връчване.
Основното несъгласие на жалбоподателя с
изводите на ЧСИ е концентрирано върху това, че същия няма задължение да заплаща
на съдебния изпълнител начислена такса /5 333,48 лв./ по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, защото публичните задължения които „С.7“ ООД е имало към НАП са били
заплатени директно на носителя им след получаване на ПДИ. Отбелязва се и това,
че по изпълнителното дело нямало никакви данни за това, държавата да е
възлагала по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗЧСИ на ЧСИ да събира притежаваните от нея
публични вземания. Ако на ЧСИ е било възложено такова събиране по реда на ДОПК,
то тогава не се дължали такси и разноски в полза на ЧСИ, защото производството
е уредено като безплатно. Прави се и позоваване на писмо от 03.06.2019 г.,
което е изготвено от публичен изпълнител при НАП и адресирано до ЧСИ-Б. Я.,
където изрично се посочвало, че дружеството „С.7“ ООД няма публични задължения
и в ТД на НАП – София няма постъпвали уведомления за присъединяването на НАП
като взискател към образуваното при съдебния изпълнител изпълнително дело. Освен
това е дадено и сведение, че публичните задължения, които визираното дружество
е имало към държавата са били доброволно погасени от него на 23.05.2019 г.,
което предхождало срока за образуване на изпълнително производство по реда на
ДОПК, което означавало, че по изпълнително
дело № 20198570400137 нямало основание за събирането на тези вече платени
публични задължения. В заключение се иска от съда да отмени обжалваното
разпореждане на съдебния изпълнител, поради неговата незаконосъобразност.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен
изпълнител обосновава неоснователност на жалбата. Поддържа се, че „С.7“ ООД
макар да е заплатило задълженията си към кредитора образувал изпълнителния
процес, както и към държавата, в качеството й на присъединен по право
взискател, не е издължил начислените по негов адрес разноски по изпълнението и
в частност такива по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Обосновава се, че задължението за
заплащане на тези разноски е възникнало за длъжника по изпълнението, веднага
след получаване на удостоверението по чл. 191, ал. 4 ДОПК, в което е отбелязано
наличие на публични задължения, защото от този момент Държавата се смята
присъединил се по право в изпълнителното производство водено по ГПК
взискател.
Жалбата е допустима, защото е подадена в срок от
легитимирана да обжалва акт на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК
страна.
Разгледана по същество упражнената жалба е
неоснователна
На първо място следва да се посочи, че осъщественото от „С.7“ ООД искане формулирано до ЧСИ с молба от 30.05.2019 г. има за предмет желание за постановяване на акт за прекратяване на принудителното изпълнение провеждано по и.д. № 20198570400137, тъй като задълженията към „Х.“ АД и държавата са били доброволно изплатени от дружеството техен длъжник, спрямо което е било образуван изпълнителния процес. Отрицателното произнасяне на съдебния изпълнител по това искане е продиктувано от съображението, че извършените плащания не предхождат момента на образуване на изпълнителното дела, а го следват, което изключва приложението на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. За допълнителен аргумент е изтъкнато и това, че по сметка на ЧСИ не е изплатена и начислената по реда на чл. 26 ТТР от ЗЧСИ пропорционална такса върху вземането, което има присъединения по право взискател в лицето на НАП.
Основна цел на изпълнителното производство по ГПК е
удовлетворяване на вземането на кредитора, индивидуализирано по размер в
издадения в негова полза изпълнителен лист. На основание чл. 79 от ГПК в хода
на изпълнителното производство от длъжника се събират и таксите и разноските,
внесени от взискателя за осигуряване на изпълнението. Според правилото въведено
с процесуалната норма на чл. 433, ал.
2 ГПК в случаите, при които вземанията
на взискателя, както и разноските по изпълнението, бъдат събрани,
изпълнителното производство се приключва. Употребата на израза
"приключва" в разпоредбата на чл. 433, ал. 2 от ГПК изрично
разграничава хипотезата, в която изпълнението се преустановява поради постигане
на целта му-удовлетворяване вземанията на взискателя и събиране на разноските
по изпълнението, от хипотезата на чл. 433, ал. 1, ал. 1 ГПК, която предвижда
прекратяване на изпълнителния процес, ако вземането което е заявено за събиране
чрез същия се установи да е било изплатено от длъжника преди образуване на
изпълнителното производство.
В разглежданият случай „С.7“ ООД е настояло пред ЧСИ
за прекратяване на изпълнителното производство стартирало срещу него, защото е
обслужило дълговете си към „Х.“ АД и към държавата. Последното твърдение съдът
намира за вярно, доколкото от приложените в кориците на изпълнителното дело
материали /платежни нареждания и писмо от 03.06.2019 г. на публичен изпълнител
при НАП/ действително се установява извършено погашение чрез плащане. Тези
плащания обаче са реализирани към момент следващ този на образуване на
изпълнителното дело /03.05.2019 г./, а именно на 23.05.2019 г., което означава,
че няма основание за приложение текста на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като
прекратяването на това основание е обусловено от изпълнение предхождащо
образуването на изпълнителното производство. В този смисъл и само на това
основание съдебния изпълнител съвсем правилно е отказал да прекрати
производство.
Разбира се с оглед направените в жалбата оплаквания
настоящата инстанция макар да отсъства произнасяне за отказ за приключване на
изпълнителното дело водено пред ЧСИ-Б. Я., намира, че за пълнота трябва да
изложи мотиви и за това дали подобни предпоставки са били налице.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 2 ГПК постановява, че
изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и
събиране на разноските по изпълнението. Нормата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда,
че разноските по изпълнението са в тежест на длъжника с изключение на случая,
когато делото бъде прекратено по чл. 433 освен, поради плащане направено след
започване на принудителното производство. Вече се каза, че осъщественото
плащане от „С.7“ ООД е сторено към
момент, когато изпълнителното производство вече е било започнало, което
означава, че начислените от съдебния изпълнител такси, вкл. такива по чл. 26 от
ТТР към ЗЧСИ се понасят от длъжника. Същественият въпрос в случая е, дали „С.7“
ООД е станало адресат на задължение за заплащане на такса от посочения вид,
заради осъществено събиране на публично вземане на държавата, която се смята
присъединен по право взискател. Тезата на жалбоподателя е, че няма такова
задължение, тъй като е платил доброволно задълженията си към НАП, като
последното не е възлагало на ЧСИ да ги събира по реда на ДОПК. Вярно е, че
публичните задължения към НАП са били заплатени от длъжника „С.7“ ООД и това е
станало не по-рано от датата 23.05.2019 г. Също така обаче е вярно, че на
основание чл. 458 ГПК държавата, чрез НАП се смята винаги за присъединен
взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил
съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. В случая се
касае до присъединяване по право, а не чрез изрично искане на носителя на
вземането и произнасяне от съдебния изпълнител, поради това е достатъчно да се
установи, че държавата е имала изискуеми публични вземания към длъжника спрямо
когото е предприето изпълнението по реда на ГПК за да се осъществи
присъединяването й по силата на закона и съдебния изпълнител да удовлетворява
наред с вземанията на останалите кредитори и нейните такива. С постъпване на
22.05.2019 г. по изпълнителното дело на удостоверението от НАП изготвено по
реда на чл. 191, ал. 4 ДОПК, от което е видно наличието на изискуеми публични
вземания, следва да се смята, че по силата на закона Държавата е станала
присъединен кредитор по изпълнително дело № 20198570400137 за посочените суми. Съгласно
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е предвидено, че за изпълнение на паричното вземане се
събира такса върху събраната сума, която се формира съобразно размера на
подлежащата на събиране сума. Считано от момента на присъединяването на
държавата за събиране на публичните й вземания по изпълнителното производство
провеждано по реда на ГПК за съдебния изпълнител е възникнало задължението да
начисли посочената такса и върху този дълг на длъжника, който вече е станал
предмет на провеждания изпълнителен процес. Обстоятелството, че на 23.5.2019 г.
този дълг е бил платен от длъжника директно в полза на носителя му, като не е
било използвано съдействието на съдебния изпълнител не означава, че длъжника се
освобождава от задължението да понесе начислената такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ. Тази такса продължава да се дължи от него, тъй като неизправното му
поведение да заплати свое изискуемо публични задължение е създало основание
същото да бъде предмет на събиране в изпълнителен процес образуван по реда на
ГПК, а както вече се спомена нормата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК не може да се
приложи, защото погашението е направено след започването на изпълнителното
производство. Съблюдавайки именно тези правила ЧСИ е приел, че няма основание
да постанови приключване на изпълнителното производство водено спрямо „С.7“ ООД,
защото последното продължава да бъде адресат на необслужени разноски по
изпълнението – такса по чл. 26 ТТР по ЗЧСИ. Едва когато ги заплати за съдебния
изпълнител ще възникне основание за прилагане института на приключването на
изпълнителното производство възприет в чл. 433, ал. 2 ГПК.
Съобразявайки изложените мотиви настоящия състав
приема, че упражнената жалба срещу акт на съдебния изпълнител е неоснователна,
и като последица от това трябва да се остави без уважение.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №
7909/05.06.2019 г., която е подадена от търговско дружество – „С.7“ ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, срещу разпореждане от 30.05.2019 г.
постановено от ЧСИ-Б. Я., с което е оставена без уважение молбата от 30.05.2019
г. на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство водено срещу
него по изпълнително дело № 20198570400137.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.