Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
в
закрито заседание на 31.08.2018
г., по гр.дело № 3682 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд,
докладвано от съдията Р. и за да се произнесе, взе предвид следното:
След като извърши съгласно чл. 129, ал.
1 ГПК служебна проверка на
редовността на постъпилата искова молба, съдът намери, че същата не отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 3-5, и ал. 4, и чл. 128, т. 2 ГПК, поради
което и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК
Р
А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ чрез пълномощника му съобщение
на ищеца Л., в едноседмичен срок от получаването му, с поправена искова молба
по чл. 129, ал. 5 ГПК, с препис за ответника съгласно чл. 128, т. 3 ГПК, да
отстрани следните нередовности на исковата си молба,
а именно:
1). да посочи и цената на предявения
осъдителен иск за мораторна лихва върху „вземането“
за периода от 05.02.2018 г. до подаване на исковата молба в съда на 19.07.2018
г., защото е оценяем, а цената му не е посочена,
която да определи съгласно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК – търсената с
него сума, защото предявените искове не са за съществуване на процесните вземания по чл. 422, ал. 1 ГПК, а осъдителни и
поради това не се смятат за предявени от подаване на заявлението му за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в съда (чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК);
2). да изложи всички обстоятелства, на
които е основал предявените искове, като в обстоятелствената част на
поправената си искова молба посочи и фактите/сметките/изчисленията, които е
отразил в приложената справка по чл. 366 ГПК, тъй като последната не е част от
исковата молба, а именно в последната ищецът е длъжен да изложи всички
обстоятелства, на които е основал всеки от предявените с нея искове (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК);
3). да посочи в обстоятелствената част
на поправената си искова молба и факти, от които да стане ясен начина на
формиране на всяко от претендираните с тези искове вземания
за главница, лихва, неустойка и разноски по заема, както и размера на всяка
неплатена погасителна вноска по погасителния план и нейния падеж, размера и
периода на неплатените договорни лихви, дължимите разноски по заема, както и
начислените неустойки за забава, за които да посочи в обстоятелствената част на
исковата си молба и размера, периода (начална и крайна дата) и вноската/главницата, върху която е
начислена всяка от тях (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК);
4). да отстрани и противоречието в
обстоятелствената част на исковата си молба, като посочи, защо включва в дължимите
суми по заема и разноските по заповедното производство, след като те очевидно
не произтичат от договора за заем и посочи правния си интерес от искането за
присъждането им, защото предявените искове не са за съществуване на процесните вземания и поради това съдът не се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство (чл.
127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК);
5). да уточни и искането си към съда,
като в петитума на поправената си искова молба посочи
и: 4.1). периода (начална и крайна дата) на претендираната
неустойка от 572.63 евро и главницата, за забава в плащането на която е
начислена; 4.2).
размера на мораторната лихва, която претендира да му
бъде присъдена за периода от 05.02.2018 г. до подаване на исковата му молба по
настоящото дело в съда, както и „вземането“, за забава в плащането на което я
претендира за същия период; 4.3). да посочи и банкова сметка ***те суми; 4.4). да поясни и искането си за присъждане на
разноски по делото, като посочи дали претендира сторените по настоящото дело
разноски или поддържа досегашното си недопустимо в настоящото производство
искане да му се присъдят сторените разноски по заповедното производство;
и 4.5). да поясни и искането си за издаване на изпълнителен
лист за горепосочените суми, като има предвид, че настоящото производство не е
заповедно, а исково (чл.
127, ал. 1, т. 5 ГПК);
6). да представи и документ за внесена
по сметка на съда държавна такса за предявените искове в размер на общо 135.82
лева, защото такава се дължи за същите (85.82 лева д.т. за довнасяне съгласно
чл. 415, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 3 ГПК само за
исковете за главница, договорна лихва и неустойка, защото само за тях ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 658/2018 г. на СтРС и 50 лева д.т. за иска за 75
евро разноски по заема съгласно чл. 1 ТДТКССГПК, защото тези разноски ищецът не
е заявявал в същото заповедно производство), а документ за внасянето й не е
представен, за каквито документи не могат да се приемат представените от ищеца
със заявлението му с вх. № 21684/03.08.2018 г. до председателя на съда две
преводни нареждания от 10.07.2018 г. и от 19.07.2018 г., защото от вписаните в
тях лаконични основания за внасяне на сумите от 106.50 лева и от 88.75 лева - „дт – чл. 422 вр. 415 ГПК“ и „дт – иск по чл. 422 от ГПК“, не става въобще ясно за
държавна такса по кое точно дело са били внесени (чл. 128, т. 2 ГПК);
УКАЗВА на ищеца, че ако в дадения срок
не отстрани посочените нередовности на исковата
молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, същата ще му бъде върната.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: