РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Бяла, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на втори ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело №
20224510100050 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по обща искова молба на М. Д. Х. и Й. Д. С. срещу
Производителна кооперация „Надежда - Кацелово“ за осъждане на ответника
да заплати на всяка една от ищците сума в размер от по 1 110,42 лв. –
главница, представляваща неплатена наемна цена за стопанската 2020/2021
година по договор за наем, вписан под № 289, том 8, вх.рег.№ 4718 от
23.06.2011 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковете.
Претендират се и разноски по делото.
Ищците твърдят, че са дъщери и наследници на Любка Енчева Янкова,
починала на 13.03.2018 г. Твърдят, че между тяхната наследодателка и
ответната кооперация е сключен договор за наем, вписан под № 289, том 8,
вх.рег.№ 4718 от 23.06.2011 г., въз основа на който ответникът ползва
земеделски земи в землището на село Кацелово с обща площ от 74,028 дка,
както следва: имот № 018033 с площ 21,051 дка, имот № 026090 с площ
17,499 дка, имот № 084024 с площ 3,977 дка, имот № 018017 с площ 18,501
дка, имот № 026013 с площ 10 дка, имот № 084019 с площ 3 дка. Твърдят, че
договорът е сключен за срок от десет години, считано от 01.10.2011 г., с
уговорена към момента на сключването му наемна цена от по 20 лв. на декар
годишно. Твърдят наличието на предвидена договорна клауза, че уговореният
наем може да се актуализира всяка година по взаимно споразумение между
страните. Сочат, че след смъртта на наследодателката ищците уведомили
кооперацията-наемател и плащанията по договора постъпвали по банковата
сметка на името на ищцата С., за което двете ищци били заявили съгласие.
Признават, че по договора са получили плащания както следва: за
стопанската 2017/2018 г. - на 30.10.2018 г. по 50 лв. на декар, за стопанската
1
2018/2019 г. - на 17.12.2019 г. по 50 лв. на декар, за стопанската 2019/2020 г. -
на 06.01.2021 г. по 50 лв. на декар, за стопанската 2020/2021 г. - на 21.10.2021
г. по 20 лв. на декар, а именно сумата от 1 480,56 лв. Считат, че чрез
конклудентни действия на страните - превеждане на суми от по 50 лв. на
декар за посочените три стопански години и приемането на сумите от
ищците, е извършено изменение на договора по отношение размера на
дължимото наемно плащане. Сочат, че между тях и ответника са налице
наемни правоотношения във връзка и с други земеделски земи, както и че
след изтичане на стопанската 2020/2021 г. земеделските земи, предмет на
процесния договор за наем, са отдадени за обработване на лице, различно от
ответника. Твърдят, че по решение на Общото събрание на ответната
кооперация е прието ограничение по отношение на членовете на
кооперацията, които предоставят земи на други арендатори, но сочат, че те не
са членове на кооперацията, като изтъкват още, че ограничението е само по
отношение отпадането правото на членство и на дивиденти. Твърдят, че
крайният срок за заплащане на наемната цена за стопанската 2020/2021 г. е
30.11.2021 г. Считат, че дължимият от ответника наем за стопанската
2020/2021 г. е в размер от по 50 лв. на декар, от които след приспадане на вече
платеното от по 20 лв. на декар, остава дължима сумата от 2 220,84 лв. - по 1
110,42 лв. за всяка една от ищците. Твърдят, че на 13.12.2021 г. са отправили
до ответника покана за доброволно плащане, връчена му на 16.12.2021 г., но
погасяване на задължението не е сторено.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител
адвокат Ю. Н. от АК-Русе, поддържат исковата молба и молят за уважаване
на предявените искове. Подновяват искането за присъждане на разноски и
представят списък по чл.80 от ГПК. В хода на устните състезания акцентират,
че съобразно чл.1, т.4 от договора за наем уговореният наем може да се
актуализира всяка година, а не всяка стопанска година, като актуализирането
е по взаимно споразумение, а не изрично по взаимно писмено споразумение.
Изтъкват, че в случая писмената форма не е форма за действителност и е
допустимо изменението на договора да стане и неписмено.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не се е възползвал от
възможността да подаде отговор на исковата молба, с който да изложи
възражения и фактически твърдения. В съдебно заседание се представлява от
адвокат С. К. от АК-Русе, който заема становище за неоснователност на
исковата претенция и моли за нейното отхвърляне. Претендира присъждане
на разноски и представя списък на същите. Признава, че за процесната
2020/2021 г. е направено плащане по договора в размер от по 20 лв./дка по
сметката на ищцата Й. С. общо за двете ищци, а именно по 740,28 лв. за всяка
от тях. По съществото на спора акцентира, че за процесната стопанска година
кооперацията не е имала задължения да заплаща по договора претендираната
наемна цена от по 50 лв./дка, както и че извършването на плащане за
предходните три стопански години преди процесната в размер от по 50
лв./дка е извършено по желание, а не по договорно задължение от страна на
кооперацията, като заема становище, че тези плащания следва да се тълкуват
като увеличение само за съответната година и не могат да бъдат тълкувани
разширително без наличието на писмен анекс към договора за изменение на
наемната/арендната вноска.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
2
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.232, ал.2 вр.чл.228 от ЗЗД вр.чл.86, ал.1 от
ЗЗД за заплащане на наемна цена, ведно със законната лихва от датата на
исковата претенция до окончателното заплащане, по които искове всяка една
от ищците се явява кредитор със самостоятелно правно положение по едно
делимо парично задължение, като в процеса по отношение на същите е
налице обикновено другарство по смисъла на чл.216, ал.1 от ГПК.
Исковете са допустими, тъй като изхождат от надлежна страна, имаща
правен интерес от водене на настоящото производство, срещу ответник,
който е пасивно легитимиран да отговоря по претенцията.
Уважаването на всеки един от исковете е предпоставено от
установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на всяка
от ищците на следните предпоставки: наличието на възникнало договорно
правоотношение между ответника и Любка Енчева Янкова по договор за
наем, вписан под № 289, том 8, вх.рег.№ 4718 от 23.06.2011 г., с твърдяното
съдържание; изпълнението на задълженията по договора от наемодателя за
предоставяне на наемателя на земеделските земи, предмет на договора, за
ползване за целия срок на договора, в това число за стопанската 2020/2021
година; настъпването на падеж за плащане на задължението за наем за
стопанската 2020/2021 година; качеството си на наследник на Любка Енчева
Янкова и размера на наследствения си дял.
Наличието на облигационна обвързаност се установява от представения
по делото договор за наем от 13.06.2011 г., вписан в Службата по вписванията
с вх.рег.№ 4728/23.06.2011 г., със страни: Любка Енчева Янкова в качеството
си на наемодател и ответникът ПК „Надежда - Кацелово“, представлявана от
Велко И. И., като наемател, с предмет: възмездно предоставяне за временно
ползване на земеделски земи в землището на село Кацелово, обл.Русе с обща
площ от 74,028 дка, а именно: имот № 018033 с площ 21,051 дка, имот №
026090 с площ 17,499 дка, имот № 084024 с площ 3,977 дка, имот № 018017 с
площ 18,501 дка, имот № 026013 с площ 10 дка, имот № 084019 с площ 3 дка,
при годишен размер на наема от по 20 лв. на декар /чл.1.3/, платим за
съответната стопанска година до тридесети ноември на същата година
/чл.1.5.1/ при възможност за плащане и в натура /чл.1.5.2/, със срок на
договора десет стопански години, считано от 01.10.2011 г. /чл.2.1/, т.е. до
процесната стопанска 2020/2021 г. година включително. Съгласно чл.1.4 от
договора уговореният размер на наема може да са актуализира всяка година
по взаимно споразумение между страните, с изключение на първата стопанска
година, а по силата на чл.5.1. договорът се прекратява с изтичането на срока
му или по взаимно съгласие на страните в писмена форма, като за
продължаване срока на действието е необходимо постигането на взаимно
съгласие в писмен вид /чл.6.1/.
Видно от удостоверение за наследници с изх.№ 33/19.03.2018 г. на
Кметство село Кацелово, наемодателят по договора – Любка Енчева Янкова, е
починала в срока на действие на договора за наем - на 13.03.2018 г., като след
смъртта си е оставила за наследници по закон дъщерите си Марияна Д. Х. и
Й. Д. С. – ищци в настоящото производство. Смъртта на майката на ищците
3
не е юридически факт, чиято правна последица да е прекратяване на наемното
правоотношение, понеже нито общият облигационен закон /ЗЗД/, нито
самият договор уреждат този факт като прекратително основание. Затова
ищците по силата на наследственото правоприемство по закон /чл.5, ал.1 вр. с
чл.48 от Закона за наследството/ заместват починалата си майка в наемното
правоотношение, т.е. придобиват всички права и задължения от типичното му
договорно съдържание.
По делото нито се твърди, нито се установява договорът да е прекратен
предсрочно, поради което страните по делото са били валидно обвързани от
същия за процесната 2020/2021 г. стопанска година. Ангажираните от
ищцовата страна писмо изх.№ ДА01-70/02.09.2022 г. на Общинска служба по
земеделие гр.Борово, офис Две могили, ведно с приложеното към същото
заявление вх.№ 03800/13.07.2020 г. по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ установяват,
че за процесната стопанска 2020/2021 година имотите, предмет на договора за
наем, са заявени за ползване от ответника. Това, както и представеното по
делото извлечение от списък - рента за стопанската 2020/2021 г., видно от
което ответникът е начислил рента на името на наследодателката на ищците,
включително за земеделска земя с обща площ 74,028 дка, доказва, че ищците
са изпълнили задължението си за предоставяне за ползване на наемателя за
процесната стопанска година на земеделските земи, предмет на договора.
Изпълнението на това задължение от страна на наемодателя е основание и
обуславя изпълнението на насрещното задължение на наемателя да заплати
уговорената наемната цена, като в случая не се твърди, нито се установява
наемното възнаграждение за стопанска 2020/2021 година да е дължимо в
натура, което кореспондира и с направеното от ответника начисляване на
парично задължение по договора, в какъвто смисъл са и ищцовите твърдения.
Не е спорно между страните по делото, че за стопанската 2020/2021 г.
ответникът е направил плащане, респ.ищците са получили плащане по
договора за наем в размер от по 20 лв./дка. Спорен между страните е въпросът
относно размера на дължимата наемна цена по договора за тази стопанска
година. В тази насока съдът съобрази следното:
По делото нито се твърди, нито се ангажират доказателства за
съществуването на последващ анекс в писмена форма или друго писмено
споразумение между страните по договора, с което да се внася промяна в
уговорената наемна цена от по 20 лв./дка. Вярно е, че съобразно разписаните
от страните договорни клаузи, задължителна писмена форма е предвидена
единствено за предсрочно прекратяване на договора и за продължаване срока
на действие на същия след изтичане на първоначално определеният десет
годишен период, като за „актуализиране“ на уговорения размер на наема
конкретна форма на споразумението страните не са предвидили. Няма
никакво правно препятствие устно да бъде уговорена нова наемна цена
/аргумент от нормите на чл.9 вр. с чл.20а, ал.2 вр. с чл.8 от ЗЗД и чл.293, ал.6
вр.чл.286 от Търговския закон и положението, че писмената форма не е
предвидена от закона като условие за действителност на договора за наем и
изменението му/, но по делото не са ангажирани доказателства, установяващи
постигането на споразумение в уста форма между страните за увеличаване на
наемната цена по договора нито за предходните, нито за процесната
стопанска 2020/2021 година. Заетата от ищците процесуална позиция е, че
промяната в наемната цена в случая е постигната чрез конклуденти действия -
извършено от ответника плащане за последните три стопански години преди
4
процесната от по 50 лв./дка и приемане от страна на ищците на това плащане.
Видно от ангажирания от страна на ищците Протокол № 1/04.06.2022 г.
от проведено годишно отчетно събрание на ПК „Надежда-Кацелово“, общото
събрание на ответната кооперация е утвърдил размер на раздадена рента от
по 55 лв./дка за 2021 г. От Протокол № 1 от 20.04.2019 г., Протокол № 1 от
27.06.2020 г., Протокол № 1 от 08.05.2021 г., съставени от годишните отчетни
събрания на ответната кооперация, се установява, че за 2018 г., 2019 г. и 2020
г. ответникът е взел решение за изплащане на рента в размер от по 50 лв./дка,
като такъв размер на рентата е начислен и по процесния договор за наем за
стопанските 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г., изводимо от
представените от ответника извлечения от списък-рента /л.84-86 от делото/, в
какъвто смисъл е и направеното от ищците признание за получено от тях за
тези три стопански години плащане по договора за наем. По този начин, с
вземането на едностранно решение за увеличение размера на наема за
конкретна стопанска година и стореното от ответника плащане в завишен
размер, както и приемането на това плащане от ищците, т.е. с конклудентни
действия, страните са постигнали съгласие за изменение на договора в частта
на наемната цена, но само за посочените стопански 2017/2018 г., 2018/2019 г.
и 2019/2020 години, а не въобще занапред. Независимо, че чрез своите органи
ответникът е решил да заплаща наемна цена от по 55 лв. за 2021 г., не може
да се счете, че това негово решение рефлектира върху договорната връзка
между страните по процесния договор за наем. Както за сключването, така и
за последващото изменение на договор, е необходимо постигане на взаимно
съгласие /съвпадение на насрещни волеизявления/ и на двете страни по
договора /чл.20а от ЗЗД/. Налице е писмено съглашение между страните за
размер на наемната цена от по 20лв./дка, която е била „актуализирана“ за
стопански 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 години. Взетото от органите
на кооперацията решение за изплащане на наемна цена за 2021 г. в размер от
по 55 лв./дка не е адресирано към ищците, с него не се отправя предложение
за промяна на наемната цена по сключения договор за наем, като страна по
който ищците са встъпили по силата на наследственото правоприемство. При
това положение желанието на ищците да получат наемна цена за стопанската
2020/2021 г. в размер, различен от постигнато с ответника писмено
съглашение се явява лишено от основание.
Съобразявайки изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира предявените искове за неоснователни. Ответникът е сторил плащане
по договора за наем за стопанката 2020/2021 година в уговорения между
страните размер, поради което исковата претенция се явява неоснователна и
като така подлежи на отхвърляне.
При това положение безпредметно се явява изследването на въпроса за
изискуемостта на задължението и произнасянето по необхванатите дотук
доводи и съображения на страните, като липсата на вземане по главните
искове влече неоснователност и на акцесорната претенция за заплащане на
законна лихва.
При този изход на спора, по правилото на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът
има право на разноски, с каквото искане същият своевременно е сезирал
съдът. Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие с бланков № 15129 от 26.08.2022 г. ответната страна е сторила
разноски за адвокатско възнаграждение за защита по делото в размер на 500
лв. В случая макар и в едно общо съдебно производство срещу един и същ
5
ответник са предявени два отделни иска и доколкото в представения договор
за защита възнаграждението е уговорено в общ размер, съдът приема, че по
всеки един от исковете е уговорено възнаграждение в размер на 250 лв.,
каквато сума следва да бъде възложена в тежест на всяка от ищците.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Д. Х., ЕГН **********, адрес: гр.Русе, ул.
„Любен Каравелов“ № 3, ет.2, ап.6, срещу Производителна кооперация
„Надежда-Кацелово“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
с.Кацелово, обл.Русе, ул.„Осоговска планина“ № 2, за заплащане на сумата 1
110,42 лв. /хиляда сто и десет лева и четиридесет и две стотинки/ – наемна
цена за стопанската 2020/2021 година по договор за наем, вписан под № 289,
том 8, вх.рег.№ 4718 от 23.06.2011 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска.
ОТХВЪРЛЯ иска на Й. Д. С., ЕГН **********, адрес: гр.София,
ж.к.“Дружба 1“, бл.2, ет.16, ап.90, срещу Производителна кооперация
„Надежда-Кацелово“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
с.Кацелово, обл.Русе, ул.„Осоговска планина“ № 2, за заплащане на сумата 1
110,42 лв. /хиляда сто и десет лева и четиридесет и две стотинки/ – наемна
цена за стопанската 2020/2021 година по договор за наем, вписан под № 289,
том 8, вх.рег.№ 4718 от 23.06.2011 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска.
ОСЪЖДА М. Д. Х., ЕГН **********, адрес: гр.Русе, ул.„Любен
Каравелов“ № 3, ет.2, ап.6, да заплати на Производителна кооперация
„Надежда-Кацелово“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
с.Кацелово, обл.Русе, ул.„Осоговска планина“ № 2, сумата 250 лв. /двеста и
петдесет лева/, представляваща направени в производството пред районния
съд разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Й. Д. С., ЕГН **********, адрес: гр.София, ж.к.“Дружба 1“,
бл.2, ет.16, ап.90, да заплати на Производителна кооперация „Надежда-
Кацелово“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с.Кацелово,
обл.Русе, ул.„Осоговска планина“ № 2, сумата 250 лв. /двеста и петдесет
лева/, представляваща направени в производство пред районния съд разноски
за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
6