№ 8378
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110126841 по описа за 2022 година
А. К. Т. е предявила против „,,,Г“ЕООД/ с предишно наименование „4
,,,“ЕООД/ искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, /евентуално чл.26, ал.1,
пр.3/ от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване за установено, че
клаузите, с които са уговорени такси за „експресно разглеждане“ и
„удължаване на срока на връщане на общо дължимата сума“ от договор за
кредит №**********/14.01.2022 са нищожни, както и за осъждане на
ответника да заплати сумата от 302.70 лева, представляваща недължимо
платено въз основа на нищожните клаузи, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба -23.05.2022 до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че на 14.01.2022 между страните е сключен договор за
кредит №**********, по силата на който на ищеца е отпуснат заем в размер
на 600 лева, при ГПР 49.70% и ГЛП 40.97%.Твърди, че в договора е
уговорена клауза за такса за „експресно разглеждане“ и за такса „удължава
срока на връщане на общо дължимата сума“, за активиране на последната от
които ищецът следва да сключи анекс.С анекси от 11.02.2022 и 15.03.2022
срокът на договора е продължен с 30 дни срещу заплащане на такса от
1
съответно 121.50 лева и 181.20 лева.Излага, че на 12.03.2022 между страните е
сключен друг анекс за отпускане на кредит в размер на още 300 лева, като е
предвидена уговорка за плащане на такса за експресно разглеждане в размер
на 35.42 лева. Счита, че процесните клаузи са неравноправни и в
противоречие с разпоредбите на чл.10а, 19, ал.4 ЗПК и с чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД.Уточнява, че клаузата за „експресно разглеждане“ се съдържа в графа
без номер, наименована такса за бързо разглеждане към договора за кредит и
в Общите условия, както и в Анекс за допълнителна сума от 12.03.2022.
Уточнява, че клаузата „Удължаване на срока за връщане на кредита“ се
съдържа в графа без номер, наименувана „Такса за удължаване“ към Анекс за
удължаване на срока от 11.02.2022, Анекс за удължаване на срока от
15.03.2022 и в Общите условия наименувана, като „такса удължаване“, както
и в IV-погасяване на кредита, чл.13.
В срока по чл.131 ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва твърденията за нищожност на процесните клаузи.Ответникът
предявява и насрещни искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.240, ал.1
и 2, чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумите от 754.90 лева, представляваща главница по
процесния договор за кредит, 0.98 лева, представляваща възнаградителна
лихва, начислена по договора, 175.96 лева-лихва за забава за периода от
14.04.2022-26.09.2022 и 35.42 лева –за такса за услуга бързо разглеждане на
искането за отпускане на кредит. При условията на евентуалност в случай, че
ищцовите претенции бъдат уважени, предявява искове с правно основание
чл.79, ал.1, вр. с чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумите от 311.40 лева –
неизплатен остатък от главницата по договора за кредит, и 14.36 лева –
мораторна лихва за периода от 14.04.2022- 26.09.2022.Ответникът признава,
че между страните е налице договор за кредит №**********, по силата на
който е предоставил на ищеца кредит в размер на 600 лева, платим в срок до
13.02.2022, като въз основа на договора са начислени възнаградителна лихва
в размер на 20.22 лева, както и такса за бързо разглеждане в размер от 141.78
лева.Признава, че на 11.02.2022 е сключен анекс за продължаване на срока на
договора до 15.03.2022, като на същата дата ищцата е заплатила сумата от
307.10 лева, с която са погасени задълженията за възнаградителна лихва и
такса за бързо разглеждане, както и част от вземането за главница, до
размера на сумата от 454.90 лева.Признава, че на 12.03.2022 между страните
е сключен анекс, въз основа на който е предоставил кредит на ищцата в
2
размер на 300 лева, като от този момент дължала и сумата от 0.98 лева-
възнаградителна лихва и 35.42 лева-такса за бързо разглеждане.Признава, че с
анекс от 15.03.2022 срокът на договора е продължен до 14.04.2022, след
което ищцата е преустановила плащанията по кредита.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата по насрещния иск е депозирала
отговор на насрещната искова молба, с която оспорва исковете.Твърди, че
процесният договор за кредит е недействителен.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за кредит №**********/14.01.2022 „4 ,,,“ЕООД е
предоставил на А. К. Т. сумата от 600 лева, при ГПР 49.7% и лихвен процент
-41%, и общо дължима сума в размер на 762 лева, в срок до 13.02.2022г.Към
договора са приложени и Общи условия.
По силата на Анекс за допълнителна сума от 12.03.2022 към договор за
кредит №**********/14.01.2022 е отпусната допълнителна сума в размер от
300 лева, с дата на връщане -15.03.2022г.
С Анекс от 11.02.2022 към договор за кредит №**********/14.01.2022 е
удължен срока с 30 дни, а именно:до 15.03.2022, при такса за удължаването -
121.50 лева.
С анекс от 15.03.2022 към договор за кредит №**********/14.01.2022 е
удължен срока с 30 дни, а именно:до 14.04.2022, при такса за удължаването -
181.20 лева.
По делото е представена преддоговорна информация-СЕФ за
предоставяне на информация за потребителски кредит.
С преводно нареждане от 14.01.2022 е наредена от „4 ,,,“ЕООД в полза
на А. К. Т. сумата от 600 лева с основание №**********.
По делото е представена разписка за извършено плащане от 12.03.2022
от „,,,ГЕООД в полза на А. К. Т. за сумата от 300 лева-усвояване на кредит
№**********.
По делото е представена справка за заплатените от ищцата суми в полза
на ответника.
Съгласно заключението на ССЕ заплатената от ищцата такса
3
удължаване на срока е в размер от 302.70 лева, от която сумата от 121.50
лева по анекс за удължаване на срока от 11.02.2022 и сумата от 181.20 лева по
анекс за удължаване на срока от 15.03.2022г.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Страните не спорят, че са сключили договор за кредит
№**********/14.01.2022 за сумата от 600 лева и общо дължима сума в размер
на 762 лева, в срок до 13.02.2022г.
Страните не спорят, че по силата на Анекс за допълнителна сума от
12.03.2022 към договор за кредит №**********/14.01.2022 е отпусната
допълнителна сума на ищцата в размер от 300 лева, с дата на връщане -
15.03.2022г.
Страните не спорят, че с Анекс от 11.02.2022 към договор за кредит
№**********/14.01.2022 е удължен срока с 30 дни, а именно:до 15.03.2022,
при такса за удължаването -121.50 лева.
Страните не спорят, че с анекс от 15.03.2022 към договор за кредит
№**********/14.01.2022 е удължен срока с 30 дни, а именно:до 14.04.2022,
при такса за удължаването -181.20 лева.
Видно от договора за кредит №**********/14.01.2022 в него е
уговорена такса за бързо разглеждане в размер от 141.78 лева.
Съгласно чл.4.2 от Общите условия кредиторът предоставя възможност
на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото
искане за отпускане на кредит.Услугата бързо разглеждане е допълнителна
незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на
кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на
отговор в срок до 15 минути от изпращането му.Съгласно т.4.4 от Общите
условия за заявката за допълнителна незадължителна услуга
кредитополучателят дължи Такса за бързо разглеждане, която се изчислява
спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит.Дължимата сума за
тази допълнителна незадължителна услуга е посочена в специалните условия
на договора за кредит и е включена в Тарифата на кредитора.
Съгласно Анекс за допълнителна сума от 12.03.2022 таксата за
експресно разглеждане възлиза в размер на 35.42 лева.
На основание чл.10а от Закона за потребителските кредити кредиторът
4
може да събира такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит.Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.Предвид изричната забрана за заплащане
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът
намира, че ответното дружество не е имало правото да претендира заплащане
от страна на кредитополучателя на такса за експресно разглеждане на
кредита.В този смисъл са налице клаузи, които противоречат на нормата на
чл.10а от ЗПК.
Освен това съдът приема, че посочените клаузи, установяващи такса за
експресно разглеждане на искането са нищожни като противоречащи на
добрите нрави.Посочената такса увеличава значително размера на кредита,
без да е налице яснота относно насрещната престация.
С оглед поредността на заявените основания съдът намира, че следва да
бъде уважен иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за нищожност
на клаузите за такса за експресно разглеждане поради противоречие със
закона.
По отношение на таксата „удължаване на срока на връщане на общо
дължимата сума“
В анекс за удължаване на срока от 11.02.2022 е посочен срок на
удължаване с 30 дни при такса от 121.50 лева.
В анекс за удължаване на срока от 15.03.2024 е посочен срок на
удължаване с 30 дни при такса 181.20 лева.
Съгласно чл.13, 1 от Общите условия кредитополучателят има право да
поиска да бъде удължен срока за връщане на кредита.Удължаването на срока
е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя по искане на
кредитополучателя, съобразно тарифа на кредитора.
По изложените по- горе мотиви съдът намира, че посочените клаузи,
установяващи такса за удължаване на срока за връщане на кредита са
нищожни поради противоречие със закона и поради накърняване на добрите
нрави.
С оглед поредността на заявените основания съдът намира, че следва да
5
бъде уважен иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за нищожност
на клаузите, установяващи такса за удължаване на срока за връщане на
кредита, поради противоречие със закона.
По отношение на иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
Доколкото клаузите, установяващи „такса за експресно разглеждане“ и
такса за „удължаване на срока за връщане на кредита“ са нищожни, то и
даденото въз основа на тях е дадено при начална липса на основание.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че заплатената от
ищцата такса за „удължаване на срока“ е в размер от 302.70 лева, от която
сумата от 121.50 лева по анекс за удължаване на срока от 11.02.2022 и сумата
от 181.20 лева по анекс за удължаване на срока от 15.03.2022г.
Ответникът не доказва основание за получаване, съответно за
задържане на сумата.
Предвид изложеното и като взе предвид, че сумата е заплатена въз
основа на нищожни клаузи, съдът намира, че същата е платена при начална
липса на основание и подлежи на възстановяване.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По насрещните искове
В случай, че исковете за нищожност бъдат уважени, ответникът
предявява искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 311.40 лева – остатък от главница по Договора за кредит
№**********/14.01.2022 и сумата от 14.36 лева –лихва за забава за периода
от 14.04.2022 до 26.09.2022г.
По отношение на ГПР
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е
6
сключен на 2022, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената
редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент за 2022г. е 0.49%,
а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10.49%.В случая по договора ГПР е
49.7% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната
лихва от 52.45%.
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена таксата за експресно
разглеждане.Съдът намира, че въведената такса за експресно разглеждане
представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР на
договора за кредит. Установеният по договора за кредит ГПР е 49.7%., но той
не включва таксата за експресно разглеждане. С включването на таксата за
експресно разглеждане в ГПР ще се превиши многократно максималния
размер на ГПР по чл.19, ал.4 от ЗПК,, който е ограничен до петкратния размер
на законната лихва.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
В случая таксата за експресно разглеждане не е включена в ГПР, но е
включена в общата сума, дължима от потребителя.
Доколкото в ГПР не е включена като разход и таксата за експресно
разглеждане, съдът намира, че не е посочен точния размер на ГПР, което
нарушава изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Освен това ако бъде
включена таксата за експресно разглеждане, ГПР би надвишил 5-кратния
размер, което също нарушава разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.11,
ал.1, т.7-т.12, договорът за потребителски кредит е недействителен.Съдът
намира, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което
договорът за кредит е недействителен.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед на което потребителя дължи само главницата по договора за
кредит.
По силата на договор за кредит №**********/14.01.2022 „4 ,,,“ЕООД е
7
предоставил на А. К. Т. сумата от 600 лева.Това се установява и от
представеното преводно нареждане.
По силата на Анекс за допълнителна сума от 12.03.2022 към договор за
кредит №**********/14.01.2022 е отпусната допълнителна сума в размер от
300 лева, с дата на връщане -15.03.2022г.
Ответникът и ищец по насрещния иск претендира остатък от главница
в размер от 311.40 лева .
Ответницата по насрещния иск не доказва плащане на остатъка от
главницата от 311.40 лева.
С оглед на което предявеният насрещен иск с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 311.40 лева.Насрещният иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 14.36 лева- лихва за забава
следва да бъде отхвърлен.
По разноските
Съдът констатира, че по насрещните искове не е внесена държавна
такса.Съдът намира, че ответникът и ищец по насрещните искове следва да
бъде осъден на основание чл.77 от ГПК да заплати държавна такса в полза на
СРС в размер от 50 лева.
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца по първоначално предявените искове.Ищцата е реализирала разноски в
размер от 100 лева – държавна такса.
Процесуалното представителство на ищцата е осъществено по реда на
чл.38 от ЗА. С оглед на което в полза на процесуалния представител на
ищцата следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено
съобразно цената на иска, а не съобразно отделните искове.С оглед на което в
полза на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер от 480 лева с ДДС.
По насрещните искове разноски следва да бъдат присъдени в полза на
ищеца по насрещните искове съобразно уважената част от исковете.Ищецът
по насрещните искове е реализирал разноски в размер от 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение.Съобразно уважената част в полза на ищеца
8
по насрещните искове следва да бъдат присъдени разноски в размер от 95.59
лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите, установяващи такса за
„експресно разглеждане“ в договор за кредит №**********/14.01.2022 и в
Анекс за допълнителна сума от 12.03.2022., както и клаузите, установяващи
такса „удължаване на срока на връщане на общо дължимата сума“ в Анекс за
удължаване на срока от 11.02.2022 и в Анекс за удължаване на срока от
15.03.2024, по предявен от А. К. Т., ЕГН**********, с адрес:с.Ч,,,да“№5, със
съдебен адрес:гр.,,,,,“№81, ет.3, ап..Б, чрез адв. М., против „,,,Г“ЕООД/ с
предишно наименование „4 ,,,“ЕООД/, ЕИК,,,,8, със седалище и адрес на
управление:гр.,,,,“№52-54, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „,,,Г“ЕООД/ с предишно наименование „4 ,,,“ЕООД/,ЕИК,,,,8,
със седалище и адрес на управление:гр.,,,,“№52-54, да заплати на А. К. Т.,
ЕГН**********, с адрес:с.Ч,,,да“№5, със съдебен адрес:гр.,,,,,“№81, ет.3,
ап..Б, чрез адв. М., на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 302.70
лева, представляваща недължимо платено въз основа на нищожните клаузи,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. К. Т., ЕГН**********, с адрес:с.Ч,,,да“№5, със съдебен
адрес:гр.,,,,,“№81, ет.3, ап..Б, чрез адв. М., да заплати на „,,,Г“ЕООД/ с
предишно наименование „4 ,,,“ЕООД/, ЕИК,,,,8, със седалище и адрес на
управление:гр.,,,,“№52-54, на основание чл.211 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от
ЗЗД сумата от 311.40 лева-остатък от главница по договор за кредит
№**********/14.01.2022.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „,,,Г“ЕООД/ с предишно наименование „4
,,,“ЕООД/, ЕИК,,,,8, със седалище и адрес на управление:гр.,,,,“№52-54, срещу
А. К. Т., ЕГН**********, с адрес:с.Ч,,,да“№5, със съдебен адрес:гр.,,,,,“№81,
ет.3, ап..Б, чрез адв. М., иск с правно основание чл.211 от ГПК във вр. с чл.86,
9
ал.1 от ЗЗД за сумата от 14.36 лева – мораторна лихва за периода от
14.04.2022- 26.09.2022.
ОСЪЖДА „,,,Г“ЕООД/ с предишно наименование „4 ,,,“ЕООД/,ЕИК,,,,8,
със седалище и адрес на управление:гр.,,,,“№52-54, да заплати на А. К. Т.,
ЕГН**********, с адрес:с.Ч,,,да“№5, със съдебен адрес:гр.,,,,,“№81, ет.3,
ап..Б, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 100 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА „,,,Г“ЕООД/ с предишно наименование „4 ,,,“ЕООД/,
ЕИК,,,,8, със седалище и адрес на управление:гр.,,,,“№52-54, да заплати на
адв.М. В. М., процесуален представител на А. К. Т., с адрес:гр.,,,,,“№81, ет.3,
ап..Б, на основание чл.38 от ЗА сумата от 480 лева – адвокатско
възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА А. К. Т. да заплати на „,,,Г“ЕООД/ с предишно наименование
„4 ,,,“ЕООД/, ЕИК,,,,8, със седалище и адрес на управление:гр.,,,,“№52-54,
сумата от 95.59 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „,,,Г“ЕООД/ с предишно наименование „4 ,,,“ЕООД/,
ЕИК,,,,8, със седалище и адрес на управление:гр.,,,,“№52-54, да заплати в
полза на СРС на основание чл.77 от ГПК сумата от 50 лева – държавна такса
по насрещните искове.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10