Р Е Ш Е Н И Е
08.02.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.о. II
Районен съд – Дупница състав
02.02. 2021
на Година
Маргарита
Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 1261 2020
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й.Я.Я. с ЕГН ********** и адрес: ***, действащ чрез пълномощника си и съдебен адресат: адв. В.П. *** срещу Наказателно постановление № 20-0245-000318 от 04.12.2020 г. издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил, РУ-Бобов дол, с което на основание чл. 174, ал. 2 вр. с чл. 174, ал. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания: “глоба“ в размер на 2000 лева и “лишаване от право да управлява МПС“ за 18 /осемнадесет/ месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В депозираната жалба се навеждат доводи за нарушение на материалния закон – чл. 27 от ЗАНН, като се прави искане обжалваното наказателно постановление да бъде изменено като наложените с него наказания бъдат намалени в предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител – адв. П., която поддържа жалбата и направеното с нея искане.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изразява становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице, имащо право на жалба, съдържа необходимите реквизити и е подадена в срок. Процесното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН и производството по жалбата е редовно образувано пред РС-Дупница.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.10.2020 г. бил съставен АУАН № 273318 от мл. автоконтрольор Е.Ч. в присъствието на свидетеля Никола Н. – служители на въззиваемата страна, за това, че на същата дата в 17:27 ч. в гр. Бобов дол, по ул. ,,Димитър Благоев“ пред дом № 5 в посока минно-спасителна служба Й.Я. управлява товарен автомобил ,,Щаер 26С 31“ с рег. № КН5053АК собственост на ,,Моникс Транс“ ЕООД с. Копиловци с концентрация на алкохол в кръвта си 0.96 промила установено след извършена проверка с техническо средство ,,Алкотест 7510“ серия № ARDM-0268 измерващо концентрацията на алкохол в кръвта чрез издишания въздух. На водача е издаден талон за изследване № 0065010. В талона за изследване жалбоподателят вписал, че приема показанията на техническото средство. Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизведена фактическата обстановка посочена в акта, като допълнително е посочено, че има повторност във вр. с наказателно постановление № 19-1139-001190/15.08.2019 г., връчено на 18.10.2019 г. и влязло в законна сила на 26.10.2019 г., поради което на нарушителя е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 18 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Показанията на свидетелите Ч. и Н., както и материалите съдържащи се в административнонаказателната преписка, потвърждават фактическата обстановка описана в АУАН и възпроизведена в наказателното постановление, като съдът ги кредитира изцяло.
За установеното нарушение на ЗДвП против жалбоподателя е издадено НП от компетентен орган и в законоустановения срок, без то да съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава. Налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на адм. нарушение с обстоятелствената част на НП, като в НП само е добавено обстоятелството, че е налице повторност, като е описано и защо АНО приема, че е налице такава. Очевидно, че това обстоятелство е станало известно на органа, едва след като се е запознал с АН преписка, и за което свидетелите при съставяне на АУАН не биха могли да знаят.
В акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, което е описано с необходимата пълнота, и което отразяват признаците от състава на същото. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. АНО е дал правилна квалификация на извършеното деяние. Посочената от АНО квалификация на нарушението, кореспондира с установеното от фактическа страна. Описаното в НП нарушение е именно такова по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, като именно това е материалната норма, която забранява управлението на ППС под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Органът е квалифицирал материалноправното деяние като нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, което кореспондира с посочената от него санкционна норма, като и последната също е квалифицирана правилно. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си. В хода на административнонаказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, поради което издаденото НП е законосъобразно.
По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП, съдът намира, че е правилно.
Съдът намира, че АУАН е редовен, поради което следва да намери приложение в конкретната хипотеза презумпцията, въведена в чл. 189, ал.2 от ЗДвП, според която "редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното". В случая е разместена доказателствената тежест в процеса и жалбоподателя е този, който следва да извърши обратно доказване на установените с АУАН факти. Такова по делото не е проведено успешно, поради което съдът намира, че отразената в АУАН фактическа обстановка е правилна.
Събраните в административнонаказателното производство и приети от съда доказателства, както и доказателствата - гласни и писмени, събрани в съдебното производство, безспорно сочат, че е налице и доказано по безспорен начин административното нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено от жалбоподателя. Съставомерността на деянието е установена по безспорен начин. Факта, че жалбоподателя е управляват под въздействие на алкохол е безспорно установен от приетите и неоспорени в съдебното производство пред съда писмени доказателства и гласни доказателствени средства.
Разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП забранява водача на ППС да управлява ППС под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. За да бъде квалифицирано едно нарушение по този състав е необходимо да бъде установено, че водачът е употребил алкохол и по този начин да е нарушил забраната. Нарушението на тази забрана е обективирано като адм. нарушение в санкционната норма на чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП, където е установена концентрация на алкохол в кръвта в границите на минимума и максимума (от 0.80 промила до 1.20 промила).
В конкретния случай жалбоподателят е бил изпробван с техническо средство, като стойността е била показана на водача. Издаден е талон за изследване, но водачът не се е възползвал от възможността да даде кръвна проба, приемайки показанията на техническо средство. В случая надлежният ред за установяване употреба на алкохол е спазен, поради което и деянието е съставомерно по разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП, като съдът приема, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил с рег. КН5053АК под въздействието на алкохол, установен с техническо средство ,,Алкотест 7510“, което е отчело 0.96 промила алкохол в издишания въздух.
Нарушението се явява и извършено повторно, защото вече е бил наказван за извършено от него друго такова нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП (с влязло в сила на 26.10.2019 г. НП № 19-1139-001190/15.08.2019 г. на Началника на Сектор ,,Пътна полиция“ гр. Кюстендил.
Извършеното от жалбоподателят деяние е съставомерно по нормата на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП и е основание за реализирането на административнонаказателната му отговорност по санкционната норма на чл. 174, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗДвП. Последната предвижда наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина" за срок от 12 месеца до 3 години и "глоба" от 1000 до 2000 лв. В същото време съдът намира, че наказващият орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като е определил наказания за нарушението по чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП в максимален размер за глобата и над средния размер за лишаването от правоуправление, без да представи доказателства и мотиви в тази насока. При преценка на всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства съдът намира, че е налице превес на смекчаващите /жалбоподателят не е оспорвал извършеното нарушение, съдействал е на органите на КАТ-ПП, не е оспорил показанията на техническото средство, както и данните за неговото имотно и здравословно състояние/ спрямо отегчаващите обстоятелства /видно от справката за нарушител, жалбоподателят е бил санкциониран с издадени срещу него НП и фишове за нарушения на ЗДвП/, поради което двете кумулативно предвидени наказания за жалбоподателя следва да се определят в размер на законоустановения минимум – 12 месеца лишаване от право да управлява моторното превозно средство и 1000 лева глоба, в какъвто смисъл следва да се измени наказателнот постановление.
Съдът счита, че с така определените административни наказания ще се изпълнят целите по чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0245-000318 от 04.12.2020 г. издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил, РУ-Бобов дол, с което на основание чл. 174, ал. 2 вр. с чл. 174, ал. 1 от ЗДвП на Й.Я.Я. с ЕГН ********** и адрес: *** са наложени административни наказания: “глоба“ в размер на 2000 лева и “лишаване от право да управлява МПС“ за 18 /осемнадесет/ месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 2000 лв. на 1000 (хиляда ) лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за 18 месеца на 12 (дванадесет) месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: