Делото е образувано
по обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Видин, с който е повдигнато
обвинение против Н.С.В., с ЕГН: **********,
роден на *** ***, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, българин,
български гражданин, със средно-специално образование, месторабота - управител
и собственик на „Агро Лена” ЕООД с ЕИК *********, неженен, осъждан за това, че
на 13.03.2018 г. в гр. Видин, в частен имот, представляващ гараж, разположен в
жилищен блок, находящ се в гр. Видин, ул. „Широка” № 33, вх.В е държал акцизни
стоки, представляващи 45 бр. кашони, съдържащи общо 329 броя стъклени бутилки
(299 броя стъклени бутилки с вместимост 0,750 л, 18 броя стъклени бутилки с
вместимост 0,700 л и 12 броя стъклени бутилки с вместимост 1 л), с общо
количество 248.850 л, всички съдържащи годен за консумация етилов алкохол -
домашна ракия на обща пазарна стойност в размер на 2016.00 (две хиляди и
шестнадесет) лева и стойност на неплатения и дължим акциз - 1375.86 (хиляда
триста седемдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки) лева, без български
акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон, съгласно чл.64, ал. 1 от
Закона за акцизите и данъчните складове и в нарушение на чл.99 ал.1 т.3 от
същия закон, като случаят не е маловажен – престъпление по чл. 234, ал.1,
предл.ІІ от НК.
Представителят
на РП - Видин e заявил в с.з че поддържа обвинението, така,
както е внесено с обвинителния акт.
Договорният
защитник на подсъдимия е заявил в съд. заседание, че подзащитният му следва да
бъде оправдан по повдигнатото обвинение, като е развил доводи в тази насока.
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка
по делото :
На
13.03.2018 г., след получени оперативни данни, че лицето Н.С.В. държи в гараж
ползван от него, находящ се в гр. Видин, ул. „Широка" № 23 етилов алкохол,
било решено да бъде отпочнато на основание чл. 212, ал.2 от НПК ДП № 9 / 2018
г. по описа на Митница - Лом с извършване в условията на неотложност на ПСД
-претърсване и изземване.
На
13.03. 2018 г. митнически и полицейски служители пристигнали на горния адрес, където било извършено ПСД - претърсване
и изземване. При извършеното претърсване в крайния десен ъгъл на гаражното
помещение, поставени върху метален стелаж били намерени 45 бр. кашони,
съдържащи общо 329 броя стъклени бутилки, от които 299 броя стъклени бутилки с
вместимост 0,750 л., 18 броя стъклени бутилки с вместимост 0,700 л., 12 броя
стъклени бутилки с вместимост 1 л., с общо количество 248.850
л.Всички бутилки съдържали
течност, с мирис наподобяващ ракия.Кашоните, ведно с
бултилките с течността, наподобяваща на мирис ракия били иззети като веществени
доказателства.
В
съдебно заседание са разпитани свидетелите-И.И.,С.В.,К.Н., Ж.В. и О.Б..Всички свидетели са единодушни, че във
въпросното помещение се е съхранявал намерения алкохол.Разликата в показанията
им се състои в това, от кого е било ползвано същото и съответно чии са били процесните бутилки
етилов алкохол без български акцизен бандерол.
Свидетелите
И.В. и К.Н. в изпълнение на служебните си задължения са били в процесния гараж
и извършили проверката по време на извършване на ПСД-претърсване и изземване.
Свидетелят И.И. дава показания, че лично от подсъдимия са били заведени в
процесния гараж, като самите те не знаели къде точно се намира.След
направения полеви тест от митническите
служители се оказало че се касае за етилов алкохол.В разговора с тях
подсъдимият казал, че същият е за лична употреба.Той доброволно ги завел и
отключил гаража.
Свидетелят
К.Н. дава показания, че е участвал при
огледа на веществените доказателства.Не си спомня дали е виждал подсъдимия.
Съдът
дава вяра на тези свидетели, тъй като същите пресъздават непосредствените си
впечатления при изпълнение на служебните им задължения.Същите са
последователни, логични и се подкрепят и от събраните по делото писмени
доказателства.
Свидетелите
Ж.В.,С.В. и О. БУДИНОВА дават показания, че процесният гараж е ползван от
свидетеля С.В., който е баща на подсъдимия.
Свидетелят
Ж.В. е собственик на помещението, в което е бил намерен алкохола.Същият дава
показания, че на рожден ден на Н. се запознали със свидетеля В., като
последният поискал да наеме помещението, тъй като смятал да се прибира в
гр.Видин, поради разклатено здраве и помещението му трябвало за съхранение на
багаж.Свидетелят В. още на следващия ден му дал ключа от помещението да го
ползва, докато немери купувач на същото.Твърди, че този разговор бил по между
им и Н. не е знаел за него, тъй като се занимавал с гостите на рождения си
ден.Дава показания, че гаражът не може да се ползва за живеене, както и че към
момента ключът от помещението не му е върнат.
Свидетелят
С.В. дава показания, че на рождения ден на Н. се уговорил със свидетеля В. да
му даде помещението под наем, за да може да пренася багаж, тъй като смятал да
се установи в гр.Видин, тъй като не бил добре със здравето.Не искал сина му да
знае за тези негови намерения.Заявява, че той е оставил стъклените бутилки с
ракия в помещението.Ключът от същото дал на свидетеля-БУДИНОВА/намираща се във
фактическо съжителство с подсъдимия/ да го съхранява, ако се наложи да бъде
извършен оглед от купувачи. Предупредил я да не казва на сина му, за да не му
се сърди, че решил да се пренася да живее в гр.Видин.По-надолу в показанията си
заявява, че е върнал ключа на Ж.В. впоследствие.
Свидетелят
БУДИНОВА дава показания, че се намира
във фактическо съжителство с подсъдимия от 11 години.Бащата на Н.-свидетелят В.
й дал ключа от гаража да го съхранява, ако евентуално се появят купувачи за
същия да може да го даде на В..Предупредил я да не казва на сина му, за да
избегне някакви неприятности с него, като не й обяснил за какво става въпрос.Тя
не се поинтересувала за какво става въпрос, но взела ключа.След известно време
все пак казала на подсъдимия за ключа и наетото помещение от баща му.След като
минало време един ден Н. й се обадил и я попитал къде е ключа, тъй като трябва
да отвори помещението, тъй като някакви хора искали да го огледат.Впоследствие
разбрала, че бащата на Н. бил пренесъл голямо количество ракия и трябвало да
отвори на полицаите.
Съдът
не дава вяра и не кредитира свидетелските показания на тези свидетели, тъй като
и тримата се явяват заинтересовани такива-свидетелят В.-явно в близки отношения
с подсъдимия, тъй като е бил не негов рожден ден, свидетелят В. му е баща, а
свидетелят БУДИНОВА се намира в дълго фактическо съжителство с подсъдимия.Освен
това същите страдат от вътрешно противоречие, както и от такова по между си,
противоречат и на останалите гласни, писмени и веществени доказателства.
Така
свидетелят В. твърди, че и към момента ключа от помещението не му е върнат,
докато свидетеля В. в показанията си заявява, че го е върнал впоследствие,
въпреки че ключът стоял при БУДИНОВА и впоследствие бил взет от подсъдимия , за
да отвори помещението на полицаите.Относно ключа и тримата свидетели дават
противоречи показания.
Нелогично и житейски необосновано звучат показанията и
на тримата, че подсъдимият не трябвало да знае за наетото помещение от Баща му,
както и че същият смятал да се премести да живее в гр.Видин.Нито свидетелят В.,
нито свидетелят БУДИНОВА дават каквото и да било обяснение за това-защо, поради
какви причини и т.н., още по-малко разумно такова.Още повече свидетелят
БУДИНОВА, която е във фактическо съжителство дори и не попитала свидетеля
ВЪРЧЕВ защо не трябва да знае мъжа й за ключа, но впоследствие решила и му
казала.
Така
описаните действия от тези свидетели са нелогични, житейски необясними,
необосновани.Ето защо и съдът не дава вяра на показанията им и не ги
кредитира.Същите целят единствено и само подкрепа на защитната теза на
подсъдимия, че не е знаел за намиращите се в помещението вещи, респективно
бутилките с ракия.
Горните
факти се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а именно :
физико-химична експертиза, съдебно-оценителна експертиза, протокол за
оглед на веществени доказателства, протокол за претърсване и изземване,
фотоалбум, справка за съдимост.
Видно
от заключението на изготвената по
делото е физико-химична експертиза е ,че всички представителни проби съдържат летливи
характеристични компоненти за дестилатни алкохолни продукти - спиртна напитка от
типа „домашна ракия", получена чрез дестилация на ферментирал плодов
продукт, като всички са годни за консумация. Всички представителни проби
попадат в чл. 9, ал. 1 от ЗАДС и представляват „етилов алкохол".
По
делото е назначена и изготвена и съдебно-оценителна експертиза. Видно от
заключението и пазарната стойност на намерения етилов алкохол без български
акцизен бандерол, която е съобразена с различията в действителното алкохолно
съдържание по обем при 20°С в различните обекти, възлиза на 2016.00 лева, а
стойността на избегнатия, дължим и неплатен акциз е в размер на 1375.86 лева.
Видно
от протокол за претърсване и изземване , одобрен по надлежния ред, че от
помещението е иззето процесното количество етилов алкохол.Протоколът е връчен
на подсъдимия Н.В.. В същият в графа „Обяснения на лицето…“ е отразено, че В. е заявил, че ракията е на баща му, като
впоследствие той я бутилирал, за да я запази за сватби и кръщенета на деца и
внуци.Не знаел, че това е противозаконно.
Видно
от протокол за оглед на веществени доказателства е, че намерените бутилки са
описани подробно по надлежен ред, по какъвто е оформен и самия протокол.
Подсъдимият
е дал обяснение, че грешката му била, че трябвало да откаже да отвори
помещението, докато дойде титуляра на същото, но понеже знаел че има ключ у тях
го сторил.Заявява, че не бил влизал преди това в това помещение, както и че
самият той има други помещения в този двор и там не било открито нищо.
Съдът
не дава вяра на обяснението на подсъдимия, тъй като неговите обяснения
противоречат на събраните и ценени от съда други такива-гласни, писмени и
веществени.Неговите обяснения не са годно доказателствено средство, а само
защитна теза, целяща оправдаването му по повдигнатото обвинение.В обясненията
си същият твърди, че никога не е влизал в помещението, че не знае какво се
съхранява в същото, а в протокола за претърсване и и изземване е обяснил, че
той лично е бутилирал ракията.
По
горните съображения съдът, не възприема и тезата на адвокат-защитника, че се
касае за случайно деяние или такова по чл.9, ал.2 от НК.
Безспорно
установено е от изнесеното по-горе, че подсъдимият е ползвал помещението, както
и алкохолът намерен в него е бил негов.
Понятията
„етилов алкохол"," бандерол" и „облепване" са легално
дефинирани в Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.
Разпоредбата
на чл. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове гласи, че на облагане
с акциз подлежат алкохолът и алкохолните напитки. Чл. 64, ал. 1 от ЗАДС гласи,
че производителите на тютюневи изделия и на бутилирани алкохолни напитки с код
по КН 2208 и с алкохолно съдържание равно и, превишаващо 15 % УО1,
предназначени за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят бандерол
върху потребителската опаковка. Поставянето на бандерола се извършва в данъчния
склад на производителя. Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по
начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да
гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез
разкъсване - чл. 64, ал. 4 от ЗАДС.
Чл.
9 от ЗАДС дава определение на „етилов алкохол" - Етилов алкохол
(алкохол)" е всеки продукт:
1. включен в кодове по КН 2207 и 2208, с
действително алкохолно
съдържание
по обем, превишаващо 1,2 % УО1, дори
когато този
продукт е
част от продукт,
попадащ в друга
глава от
Комбинираната
номенклатура;
2. включен в кодове по КН 2204, 2205 и 2206, с действително
алкохолно
съдържание по обем, превишаващо 22 % УО1;
3. получен
чрез дестилация и годен за
пиене, съдържащ други
продукти
в разтворено или неразтворено състояние.
Съгласно
Приложение 1 на „Наредба за предварително опакованите количества продукти"
- (-Спиртни напитки по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) №
1576/89 на Съвета от 29 май 1989 г. относно, установяване на общи правила за
определянето, описанието и представянето на спиртни напитки (ОВ, Ь 160,
12.6.1989 г.) (код по КН 2208) на облепване с бандерол се допуска на опаковки
(бутилки) само в рамките от 100 т1 до 2000 т1 за следните 9 номинални
количества „100 -200 - 350 - 500 - 700 - 1000 - 1500 - 1750 - 2000".
Законодателят
от своя страна е определил и на кои видове опаковки -пластмасови (РУС) бутилки
или стъклени бутилки може да се постави бандерол, като изрично е посочил в
императивната си норма - чл. 101, ал. 3 от Закона за акцизите и данъчните
складове, че е забранена продажбата на алкохолни напитки с код по КН 2208 и с
алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15 % УО1, В пластмасови опаковки
(бутилки), като изключение правят алкохолните напитки в опаковки (бутилки) до
0,5 литра включително/чл. 101, ал. 4 на ЗАДС/, т.е. пластмасови (РУС) бутилки с
етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем при 20°С - всички
които са над УО1. 15 %, предмет на настоящето производство, не следва да се
облепят с бандерол.
Видно от горното е, че
подсъдимият –Н.В. е извършил
деянието-предмет на настоящето производство.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението е доказано по един несъмнен и безспорен
начин, така както го изисква нормата на чл.303 от НПК, поради което подсъдимият –Н.В. ще следва да бъде
признат за виновен и на основание чл.303, ал.2 от НПК осъден за престъпления по чл. чл. 234, ал.1, предл.ІІ от НК.
От обективна
страна на деянието.
Подсъдимият Н.В. на 13.03.2018 г. в гр.
Видин, в частен имот, представляващ гараж, разположен в жилищен блок, находящ
се в гр. Видин, ул. „Широка” № 33, вх.В е държал акцизни стоки, представляващи
45 бр. кашони, съдържащи общо 329 броя стъклени бутилки (299 броя стъклени
бутилки с вместимост 0,750 л, 18 броя стъклени бутилки с вместимост 0,700 л и
12 броя стъклени бутилки с вместимост 1 л), с общо количество 248.850 л, всички
съдържащи годен за консумация етилов алкохол - домашна ракия на обща пазарна
стойност в размер на 2016.00 (две хиляди и шестнадесет) лева и стойност на
неплатения и дължим акциз - 1375.86 (хиляда триста седемдесет и пет лева и
осемдесет и шест стотинки) лева, без български акцизен бандерол, когато такъв
се изисква по закон, съгласно чл.64, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните
складове и в нарушение на чл.99 ал.1 т.3 от същия закон
От субективна страна на
деянието.
Деянието е извършено
при форма на вината пряк умисъл, т.е. подсъдимият – НАЙДЕНОВ е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването на тези последици, който умисъл се извлича от конкретното
поведение и действия на дееца преди и по време на извършване на деянието.Същият
е ползвал процесното помещение, в което е съхранявал установения по надлежен
ред етилов алкохол-сам е завел в помещението органите на реда, сам е отключил
същото, като в протокола за изземване и претърсване е отбелязал, че той лично е
бутилирал алкохола.
Деянието не е маловажен
случай, съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 93, т. 9. Един от обективните критерии в съдебната практика дали
дадено деяние представлява маловажен случай е вредата от него да е на стойност
над две минимални работни заплати. Тук това условие е налице, тъй като към
момента на довършване на инкриминираното деяние МРЗ е 510.00 лв. т.е. за да
бъде довършен състава на инкриминираното деяние, вредата от него следва да
надхвърля сумата от 1020.00 лева. Пазарната стойността на процесната стока
възлиза на 2016.00 лева.Освен това липсват смегчаващи обстоятелства, които да
правят деянието с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид.Подсъдимият е осъждан за друго
престъпление.
За извършеното
престъпление от В. се предвижда наказание „лишаване
от свобода“ от една до шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната
цена на разпространяваните стоки, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1,
т. 7.
При определяне наказанието
на подсъдимия- съдът отчете следното:
Подсъдимият е осъждан,
което е отегчаващо отговорността обстоятелство на подсъдимия.
Смегчаващи
отговорността обстоятелства са: изрядното процесуално поведение, липсата на
данни за други криминални прояви,от деянието освен съставомерните вреди други
такива няма, от извършване на деянието до постановяване на съдебния акт са
изминали две години и половина.
Съдът намира, че
наказанието следва да бъде определено при
условията на чл.55 от НК ,
като са налице многобройни смегчаващи
отговорността обстоятелства на подсъдимия, като и най-лекото предвидено в
закона наказание се явява явно несъразмерно на извършеното от него деяние.
Следва да бъде определено наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ МЕСЕЦА при първоначален общ режим.
Настоящето деяние подсъдимият е извършил в
изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК на наложеното наказание по НОХД №157/2016г.
На основание чл.68, ал.1 от НК подсъдимият
В. следва да изтърпи наложеното с присъда №490/03.10.2017г., влязла в законна
сила на 18.10.2017г. по НОХД №157/2016г. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от ЕДНА ГОДИНА при първоначален общ режим.
На основание чл.55, ал.3 от НК не следва
да бъде налагано кумулативно предвиденото в закона по-леко наказание „глоба”.
Съдът намира, че целите наказанието ще
бъдат постигнати и без да бъде налагано наказанието „ГЛОБА“.Още повече, че
подсъдимият е и безработен.
Подсъдимият Н.С.В. следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Териториална Дирекция – Дунавска към Агенция „Митници”
сумата от 3900.16 (три хиляди и деветстотин лева и шестнадесет стотинки) лева,
представляваща разноски за вещи лица по досъдебното производство, както и да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Видински районен съд
сумата от 90/деветдесет/ лева,
представляваща разноски за вещо лице по съдебното производство.
На основание чл.234, ал.5, във вр.с чл.53,
ал.1, б.”б” от НК следва да бъдат отнети в полза на Държавата веществените
доказателства, а именно: 89.500 л етилов алкохол, без български акцизен
бандерол или документи, обезпечаващи, удостоверяващи или начисляващи плащането
на дължимия акциз, намиращи се на съхранение в МБ – Видин към ТМУ – Лом.
Водим от горното, на
основание вътрешното си убеждение и закона, Съдът постанови присъдата си
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: