№ 781
гр. Видин, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20231320101909 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 пр. 1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба от Мюсюлманско изповедание- гр. София,
представлявано от Главния мюфтия д-р М. А. Х., чрез адв. А. И. против И. Д. В. от гр.
******, с която е предявен иск за опразване на недвижим имот, представляващ търговски
обект, находящ се в гр. ******, ул. Цар Александър II № 8 с площ от 35.00 кв.м.
Твърди се от ищеца, че е собственик на посочения в исковата молба имот –
недвижим имот, представляващ търговски обект, находящ се в гр. ******, ул. ****** с площ
от 35.00 кв.м. Посочва, че с договор за наем от 01.02.2023г. ищецът е отдал под наем на
ответницата процесния недвижим имот. Срокът на договора е до 01.02.2026г. Поради не
плащане на дължимите наемни вноски от наемателя за повече от един месец, наемодателят
е прекратил едностранно договора за наем с уведомително писмо от 26.07.2023г., връчено на
ответника. Посочва се, че в писмото ответницата е била поканена в три дневен срок от
получаването му да предаде владението До датата на завеждане на исковата молба в съда,
владението не е предадено.
Иска се от съда да постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да
опразни и предаде на ищеца процесния недвижим имот.
Ответницата редовно уведомена, в едномесечния срок, е подала отговор на исковата
молба, с който е оспорила иска като недопустим и неоснователен.
Основанията й за недопустимост на иска са, че за ищеца липсва правен интерес от
предявяване на иска поради това, че:
имотът предмет на договора за наем, не бил предаден на наемателя с приемо –
1
предавателен протокол,
имотът не е ползван от наемателя,
единствено бил извършен от наемателя ремонт на помещението, ключ за имота е
предаден на ръка
Основанията й за неоснователност на иска са, че :
имотът предмет на договора за наем, не бил предаден на наемателя с приемо –
предавателен протокол,
наема макар и със закъснение бил платен от наемателя, като са платени и всички
консумативи – ток и вода, ползвани във връзка с ремонта на имота
имотът не е ползван по предназначение.
Направено е възражение, че имотът е върнат на наемодателя.
Направено е възражение за съдебно прихващане на основание чл. 103 и чл. 104 от
ЗЗД против ищеца за сумата от 520.00 лева, представляващи два недължимо платени наема
по прекратения договор за наем от 01.02.2023г. , която да бъде прихваната от
претендираните от ищеца разноски по производството в общ размер от 620.00 лева.,
представляващи платен адвокатски хонорар, до размера на по-малката сума.
В писмено становище, ищецът чрез процесуален представител е оспорил направеното
от ответницата възражение за прихващане в отговора на исковата молба. Не е оспорил
твърдението на ответницата, че на 13.10.2023г. имотът е предаден на ищеца, но това е
станало след завеждане на иска в съда. Посочил е, че дадения срок за предаване на
владението е бил до 25.09.2023г.
По отношение на възражението за прихващане е навел доводи, че се касае за
различни по вид насрещни престации, тъй като предявеният иск е за опразване на имот, а не
е за парично вземане. Разноските по делото не са част от исковата претенция, за да бъдат
предмет на прихващане.
По делото са събрани писмени доказателства.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
От представеното решение № 706 от 31.01.2023г. на Висшия мюсюлмански съвет –
ръководен орган на Мюсюлманско изповедание, е видно, че е дадено право на районния
мюфтия на ****** да отдаде под наем чрез пряко договаряне на ответницата покрит
вакъфски имот, находящ се в гр. ******, ул.. Цар Александър II № 8 с площ от 35.00 кв.м.
На 01.02.2023г. е сключен договор за наем между ищеца и ответницата за
горепосочения имот за срок от три години, считано от 01.02.2023г.Страните са уговорили
дължим месечен наем за имота в размер на 260.00 лева с ДДС, платими от наемателя от
първо до пето число на текущия месец по банков път. Уговорили са също в чл. 6.т. 3 от
договора правото на наемодателя да прекрати едностранно договора поради неизпълнение
на поети от наемателя задължения по договора, вкл. плащане на наемната цена, за повече от
2
един месец.
От представеното уведомително писмо от 26.07.2023г., се установява, че ищецът е
упражнил правото си по чл. 6.т.3 от договора да прекрати едностранно същия поради
неплащане на наемните вноски повече от един месец. Със същото писмо ответницата е била
поканена в три дневен срок от получаването му да освободи и да предаде владението на
имота. Писмото е получено на 04.08.2023г., видно от представената обратна разписка.
От представената справка към 19.07.2023г. – л. 54 от делото, е видно че ответницата е
имала задължение за неплатен наем за месеците март, април, май, юни и юли. 2023г. На
29.08.2023г. ,ответницата е заплатила на ищеца сумата в общ размер от 1820.00 лева по
четири броя фактури , включително и за м.08 и м.09.2023г., което се установява от
представената вносна бележка.
Не е спорно от страните, че във връзка с прекратяване на наемното правоотношение,
е водена кореспонденция по имейл, с искане от страна на ответницата договорът за наем да
бъде продължен.
Не е спорно също, че след завеждане на делото на 13.10.2023г. ответницата е предала
имота на ищеца, за което е съставен приемо-предавателен протокол.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Настоящият осъдителен иск е облигационен и същият визира неизпълнение на едно
облигационно задължение на ответника за връщане на наета или заета за послужване вещ на
основание сключения договор за наем или заем за послужване.
В случая ищецът твърди, че между страните е сключен договор за наем. Безспорно се
установи, че на 01.02.2023г. ищецът е отдал под наем на ответницата процесния недвижим
имот за срок от три години, считано от датата на сключването му. Установи се също, че
ответницата не е изпълнила поетото по договора задължение да заплаща дължимия наем в
уговорения срок, като е имала неплатени наемни вноски за повече от един месец. Поради
това, ищецът се е възползвал от уговореното в чл. 6,т. 3 от договора да прекрати
едностранно договора, за което надлежно е уведомил ответницата с писмо, получено от
същата на 04.08.2023г. С това писмо, ответницата е поканена да освободи и предаде
владението на имота. Действително по делото са ангажирани доказателства, че същата е
платила дължимите наемни вноски, но това е станало след прекратяване на договора за
наем. Към момента на подаване на исковата молба – 27.09.2023г. ответницата не е
изпълнила задължението си да освободи имота, поради което за ищеца е възникнал правен
интерес от предявяване на настоящия иск.
Възраженията на ответницата за недопустимост и неоснователност на иска, са
неоснователни, тъй като от доказателствата по делото, се установи, че след сключване на
договора за наем, имота е бил предаден на наемателя. Самата ответница в отговора на
исковата молба посочва, че е правила ремонт на имота и подобрения в него, което няма как
3
да е било извършвано ако не й е бил предоставен достъп до имота. Обстоятелството, че за
предаване на имота не бил съставен приемо-предавателен протокол, не може да бъде
основание да се приеме, че договорът не е произвел своето действие. Приемо-
предавателният протокол според константната практика на съдилищата има характер на
частен свидетелстващ документ и не се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила за отразените в съдържанието му факти. Поради това, липсата на съставен протокол, не
може да повлияе на валидността на договора за наем.
Неоснователно е и възражението, че имотът не бил ползван по предназначение.
Доказателства в такава насока не са събрани. Отделно от това, следва да се отбележи, че
дали наемателя е ползвал реално наетата вещ или не, е без значение за наемното
правоотношение, тъй като ползването зависи изцяло от самия него, а доказателства да е бил
възпрепятстван да ползва имота не се събраха.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът е длъжен да вземе предвид
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Установи се, че в хода на делото имотът е предаден на ищеца и поради това, искът ще
следва да бъде отхвърлен. С оглед на това, че ответницата е станала повод за завеждане на
делото, същата ще следва да понесе разноските по производството, които съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК възлизат на 124.80 лева за платена държавна такса и
620.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Ответницата е направила възражение за прихващане на сумата от 520.00 лева,
представляващи два недължимо платени наема по прекратения договор за наем, която да
бъде прихваната от претендираните от ищеца разноски по производството в общ размер от
620.00 лева, представляващи платен адвокатски хонорар, до размера на по-малката сума.
Настоящият съдебен състав намира това възражение за неоснователно поради
следното: Фактическият състав на правото да се извърши прихващане по чл.103, ал.1 от ЗЗД
включва: съществуването на две действителни вземания/задължения; вземанията да са
насрещни, двете вземания да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи;
вземането на страната, която прихваща /активното вземане/ да е изискуемо и ликвидно.
Ликвидно е вземането, по което няма спор между страните по материалното
правоотношение. Съдът намира, че в случая не е налице фактическият състав на
прихващането, тъй като предмет на настоящия иск е опразване на имот на основание
прекратен договор за наем, а не е плащане на парична сума, т.е не е налице еднородност на
вземанията. Дължимите разноски по делото не са предмет на заявения иск, а са последица
от изхода на делото, като разпределянето на същите е уредено в процесуалния закон.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Мюсюлманско изповедание с ЕИК *********, със
4
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Братя Миладинови № 27, представлява от
Главния мюфтия д-р М. А. Х. против И. Д. В. с ЕГН ********** от гр. ******, ул. ******
иск да опразни и предаде на ищеца наетия по договор за наем от 01.02.2023г. недвижим
имот, представляващ търговски обект, находящ се в гр. ******, ул. Цар Александър II № 8 с
площ от 35.00 кв.м, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. Д. В. с ЕГН ********** от гр. ******, ул. ****** да заплати на
Мюсюлманско изповедание с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Братя Миладинови № 27, представлява от Главния мюфтия д-р М. А. Х. разноски
по делото в общ размер от 744.80 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС- Видин в двуседмичен срок, считано от
обявяването му на 11.12.2023г.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5