РЕШЕНИЕ
№ 3935
гр. София, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20221110137425 по описа за 2022 година
Предявен е по реда на чл.422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 411 от КЗ във
вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът ЗД „Е“ АД твърди, че на 25.04.2019г. в 15:30ч. на републикански път 1-8,
около разклона за с.Говедаре, с посока на движение от гр.Пазарджик към гр.Пловдив, е
настъпило пътнотранспортно произшествие с материални щети между товарен автомобил
„Ф Ф 150“, с рег. № *******, с ремарке „Б БР 2“, рег. № ********, собственост на „В А“
ООД, управляван от С. П. К., и лек автомобил „Ст Т“ с рег. № *******, собственост на Д В
Б, управляван от същия.Поддържа, че съобразно Протокола за ПТП виновен за настъпилото
ПТП е С. П. К. – водач на т.а. „Ф“ с рег. № **********, с ремарке „Б Б 2“ рег. № *********,
който на горепосоченото място е предприел маневра „изпреварване“ без да изпълни
задължението си да остави достатъчно странично разстояние, вследствие на което е ударил
странично изпреварвания от него л.а. „СТ“ с рег. №********* като му е нанесъл материални
щети.Поради това, че след настъпване на ПТП С. П. К. е напуснал местопроизшествието,
протоколът за ПТП е съставен чак на 09.05.2019г., а ответникът не е тестван за употреба на
алкохол.
Изтъква, че в протокола за ПТП са описани видимите материални щети, нанесени на
л.а. „С Т“, с рег. №************.Твърди, че отговорността на виновния водач е била
застрахована в „ЗЕ“ АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.Заявява, че тъй като вследствие на пътнотранспортното произшествие са
нанесени щети на невиновния участник в ПТП л.а. „С Т“, с рег. № ************, , в „З Е“
АД е предявена претенция за изплащане на обезщетение, по която е образувана щета под №
************** от 10.05.2019г.Поддържа, че ищцовото дружество е изплатило
определеното застрахователно обезщетение в размер на****** лева на собственика на
увредения автомобил – Д В Бпретенция, получена на 11.09.2019г. Заявява, че на
01.03.2022г., З „Е“ АД подало в Софийски районен съд Заявление с вх. № 40209 за издаване
1
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. П. К., по което е образувано
ч.гр.д. № ********* 10930 от 2022г., 38 състав на СРС.Посочва, че поради настъпило
възражение от длъжника се води настоящия установителен иск.
Ищецът моли съда да приеме за установено съществуването на вземането на З „Е“ АД
от ответника С. П. К., предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК към
момента на подаване на заявлението, което вземане е равно на исковата сума от
*******лева, представляваща: главница – застрахователното обезщетение в размер на
********лева, мораторна лихва –*******лева, считано от 19.09.2019г. /датата след изтичане
на 7 дневния срок в регресната покана/ до 28.02.2022г., ведно със законната лихва върху
исковата сума от датата на завеждане на исковата молба в съда до датата на плащане, както
и съдебно – деловодните разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № *********
10930 от 2022г., в размер на ****** лева държавна такса, както и разноските, направени по
настоящото исково производство, включително и адвокатско възнаграждение.
Ответникът заявява, че оспорва иска по основание и размер.Заявява като аргумент
обстоятелството, че образуваното по случая срещу него административно-наказателно
производство е приключило със съдебно решение, което отменя наказателното
постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото договор за застраховка – полица № BG/*****/********** и
Проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ e видно, че между
собственика на товарен автомобил „Ф Ф*****“, с рег. № ********, и ищеца към исковия
момент е действал договор за застраховка.
От представената регресна покана от дата 09.09.2019г. относно щета №
************/10.05.2019г. се установява, че до ответникът по делото – С. П. К. е изпратена
покана за доброволно уреждане на регресната претенция.
Видно от представено преводно нареждане от 13.05.2019г. е и че ищецът е заплатил на
собственика на лек автомобил „С Т“ с рег. № ********* обезщетение за претърпените вреди
в размер на ******* лева.
Установи се от приетите по делото писмени доказателства - протокол за ПТП,
Декларация за настъпване на застрахователно събитие и САТЕ обстоятелства, свързани с
произшествието от 25.04.2019г., предизвикването му от водача на товарен автомобил
„Ф*******“, с рег. № *********, с ремарке „Б БР 2“, рег. № ***************, който в
нарушение на правилата за движение по пътищата е предизвикал ПТП с л.а. „С Т“ с рег. №
****** и му е причинил повреди.
За механизма и вредите е прието и заключение на САТЕ, което се кредитира като
компетентно изготвено и неоспорено от страните.Като е взел предвид и свидетелските
показания, експертът по извършената експертиза е констатирал:Произшествието е
настъпило на път I-8, около разклона за село Говедаре, на 25.04.2019г. около 15:30
часа.Участъкът от пътното платно е прав, хоризонтален, с две ленти и двупосочна
организация на движението, без разделителна ивица, асфалтова настилка, регулирана с
пътни знаци.Също така е констатирал, че лек автомобил „С Т“ ДК № ********** се движи
по път I-8 в дясна лента.По същото време товарен автомобил „Ф ДК № ********** с
прикачено ремарке ДК № *********** се движи след процесния автомобил и около
разклона за село Говедаре водача предприема маневра за изпреварване.Поради осигурено
недостатъчно странично разстояние между автомобилите от водача, реализира ПТП с
движещия се в дясна лента лек автомобил „С Т“ ДК № **************, като със странична
дясна част на ремаркето го удря в странична лява част.Заявява, че от техническа гледна
точка , описаните увреждания по лек автомобил „С Т“ ДК №**************, са вследствие
2
на настъпилото ПТП от 25.04.2019г.Поддържа, че стойността за възстановяване на
автомобила, определена по средни пазарни цени, към датата на събитието, възлиза
на******* лева.
Относно процесното ПТП са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита
на свидетеля С. П. К..Твърди, че си спомня за настъпило ПТП на процесната дата –
25.04.2019г. около разклона за с.Говедаре, община Пазарджик.Твърди, че се е движел с
неговия автомобил марка „С“ по посока от Пазарджик към Пловдив в дясна лента, тежко
натоварен.Поддържа, че водачът на въпросния пикап също се е движел в пътната лента,
която е от Пазарджик за Пловдив и предприе маневра изпреварване.Поддържа, че при
самото прибиране и приключване на маневрата, водачът на пикапа е ударил задна лява
врата, предна лява врата, преден ляв калник.Твърди, че ПТП възникнало в резултат на
маневерата, осъществена от водача на пикапа, тъй като същия очевидно не е преценил
разстоянието за прибиране на автомобила и ремаркето, което е било закачено.Изтъква, че
водачът на пикапа не е останал на местопроизшествието.Твърди, че е снимал виновния за
ПТП водач.По-късно се обадил на телефон 112 и е разказал какво се е случило.Твърди, че
ден след извършеното ПТП е подал жалба, след което през месец май 2019г. са го извикали
отново в КАТ Пазарджик в присъствието на другия водач.Твърди, че е завел щета при
неговия застраховател.Сочи, че е идентифицирал другия участник в ПТП.Заявява, че не е
успял да разговаря с водача на другия автомобил към момента на ПТП или непосредствено
след него.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като са ясни, последователни,
конкретни и непосредствени относно възприетото относно процесното ПТП.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено лице
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, от причинителя на
вредата или от застрахователя, при който делинквентът е застраховал гражданската си
отговорност.
Относно иска по чл.411 КЗ.Искът е основателен. Ищецът доказа фактите в негова
доказателствена тежест - договора за застраховка, застрахователното събитие, настъпилите
повреди по автомобила, причинната връзка между повредите и противоправното поведение
на ответника, средната пазарна цена за отстраняване на повредите по автомобила към датата
на произшествието.
При тези доказателства съдът приема, че соченият от ищеца механизъм на получаване
на вредите е доказан.Твърденията на ищеца в исковата молба се припокриват изцяло от
приетата САТЕ и свидетелските показания на свидетеля С. П. К..Не се установява друга и
различна фактическа обстановка.Вредите са настъпили, следствие на реализирано ПТП,
поради осигурено недостатъчно странично разстояние между автомобилите от водача на
товарен автомобил „Ф Ф“ ДК № ******** с прикачено ремарке ДК №************ и
движещия се в дясна лента лек автомобил „С Т“ ДК №************.
От показанията на разпитания по делегация свидетел, от представения Опис-протокол
както и от представената по делото Декларация, се установява, че следствие на ПТП са
увредени задна лява врата, предна лява врата и преден ляв калник.Изготвеното заключение
по САТЕ доказва причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на
автомобила, като необходимата за възстановяването им стойност по средни пазарни цени
към датата на настъпването им е*********** лв., която стойност надвишава платеното от
ищеца обезщетение на увреденото лице, възлизащо на *********** лева.Регресното вземане
възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на
извършеното плащане , а в случая размера на плащането.
3
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД: Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.
1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, какъвто е настоящият случай,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно
чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, при безсрочни задължения, каквото е процесното, забавата е от
поканата. В конкретния случай се установи, че ответника е поканен на 19.09.2019 г. – преди
процесната дата. Следователно, искът е установен по своето основание. Ето защо, и на
основание чл. 162 от ГПК, съдът приема, че искът е основателен до размера от 88.46 лв. За
да приеме това, съдът взема предвид, както установената по делото главница, така и периода
за който се начиславя лихвата.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ищеца, които е направил искане за
присъждане на разноски и е представил списък по чл. 80 от ГПК за заплатена държавна
такса – ******* лв, от които**** лева – разноски в заповедното производство и **** лева –
разноски в исковото производство., заплатен депозит за вещо лице *******лв., заплатен
депозит за призоваване и разпит по делегация –******* лева, заплатена държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение – ******* лева и адвокатско възнаграждение – ******
лв. Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за основателно. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411 от КЗ и
вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът С. П. К., адрес: град Велинград, ул. „Никола Вапцаров“ № 22,
област Пазарджик е задължен да плати на ищеца ЗД „Евроинс“ АД,с ЕИК ************, с
адрес на управление – гр.София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, сумата от ********** лв.,
представляваща дължимо регресно вземане за платено по застраховка „Каско“
застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под № ************ във
връзка с ПТП, реализирано на 25.04.2019 г. на републикански път I-8, около разклона за
с.Говедаре, с посока на движение от гр.Пазарджик към гр.Пловдив между МПС товарен
автомобил „Ф Ф “, с рег. № ********* и МПС л.а. „С Т“ с рег. № **********, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда – 01.03.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от ****** лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 19.09.2019 г. до
28.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 10930/2022 г. по описа на СРС, 38-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. П. К., адрес: град Велинград, ул.
„Никола Вапцаров“ № 22, област Пазарджик да заплати на З „Е“ АД,с ЕИК *************,
с адрес на управление – гр.София, бул. „Христофор Колумб“ № 43,,сумата от**********лв.
– разноски в заповедното производство, както и сумата от *********** лв. – разноски в
исковото производство,
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски Градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4